fullscreen

Статията е предложена за вас от Камелия Мирчева

 

НАРЪЧНИК

ПО АЛТЕРНАТИВНА МЕДИЦИНА

(д-р Гари Нъл)

III част

СЪДЪРЖАНИЕ

I част.

ЗАБОЛЯВАНИЯ

II част.

ЗАБОЛЯВАНИЯ

III част.

ЗАБОЛЯВАНИЯ

IV част.
ЛЕЧЕНИЯ И
СПОДЕЛЕН ОТ ПАЦИЕНТИТЕ
ОПИТ

Стареене
Алкохолизъм
Алергии
Болест на Алцхаймер и деменция
Анемия
Артрит
Аутизъм
СПИН
Болки в шията и гърба
Рак на гърдата
Реакции към протезите в бюста
Рак
Кандидоза
Синдром на карпалния тунел
Церебрална парализа
Цервикална дисплазия
Синдром на хроничната умора
Хронична болка
Простудни херпеси и гангренозни язви
Настинка и грип
Стоматологични заболявания
Депресия
Диабет

Заболявания на храносмилателната система
Дизменорея
Инфекции на ухото
Проблеми с храненето (анорексия и булемия)
Еднометроза
Екологични заболявания
Очни заболявания
Треска (висока температура)
Фиброиди (фибромиоми) и маточно кръвотечение
Проблеми на стъпалата на краката
Камъни в жлъчката
Главоболие
Сърдечни заболявания
Прегряване и топлинен удар
Хемороиди
Хепатит
Херпес
Високо ниво на холестерола
Хипогликемия
Хипотироидизъм
Безплодие
Проблеми с ученето
Кожна туберкулоза
Лаймска болест
Лимфодемия
Менопауза
Морска болест
Множествена склероза
Затлъстяване
Остеопороза
Паразити
Болест на Паркинсон
Пародонтоза
Фобии
Проблеми на бременността
Предместруален синдром
Заболявания на простатата
Заболявания на дихателната система
Сърповидна анемия
Синузит
Рак на кожата
Кожни заболявания
Инсулт / мозъчен инсулт
Нарушена функция на темпоро - мандибуларната става
Шум в ушите
Синдром на шоковото отравяне
Травми
Инфекции на отделителната система
Акупунктура
Техниката "Александър"
Приложна кинезиология
Ароматотерапия
Аюрведа
Биологична обратна връзка
Биологична стоматология
Хелацио-терапия
Мануална терапия
Терапия на дебелото черво
Ензимна терапия
Билкова терапия
Хомеопатия
Хипнотерапия
Масажна терапия
Хранителна терапия
Кислородна терапия
Ци гун
Реконструктивна терапия
Рефлексотерапия
Рейки
Ролфинг
Шиацу
Тай чи чуан
Витамини

Пациенти за терапиите на ракови заболявания, които са им помогнали




ЗАБОЛЯВАНИЯ

 

МЕНОПАУЗА

Менопаузата може да се определи като приключване на женската репродуктивна фаза. При повечето жени началото на климактериума се проява някъде между 45 и 50 години, но при някои настъпва и между 40 и 60-годишна възраст. Освен това менопаузата може да бъде предизвикана и по-рано вследствие на хирургични операции в матката или яйчниците или при определени видове заболявания. Тя се характеризира с намаляване на дейността на яйчниците, което се изразява в произвеждането на по-малко количество от хормона естроген в организма. Менопаузата не е просто дискретно явление, тя е процес, продължаващ с години, а в някои случаи с десетилетия.
Въпреки че менопаузата е позната на всички жени по света, представителките на азиатските култури имат способността да се приспособят по-лесно към хормоналните промени. Това се дължи на желанието ми да възприемат процеса на стареене като нормален преход. В азиатските страни възрастта се свързва с мъдрост и уважение, но жените там не доживяват този стадий. В Съединените щати и другите западни страни, жените дълбоко се страхуват от напредването на възрастта. Негативният поглед често пъти се свърза с проявяването на остри симптоми, съпътстващи менопаузата. В тази връзка много важна е промяната в мисленето. Отбелязано е, че острите симптоми често пъти се избягват от азиатските жени заради начина им на хранене, включващ големи количества соеви продукти, богати на фитоестрогени и фитоестероли. Освен това азиатците широко употребяват билки.

Какво изпитват жените
Процесът на менопауза обикновено започва с промени в менструалния цикъл. Времето между циклите често пъти става неопределено и понякога липсват цикли. Въпреки че менопаузата е придружена от намалено менструално течение, някои жени съобщават за тежки нередовни кръвоизливи. Горещите вълни са друго често срещано явление, а някои жени могат да получат изсушаване на кожата, раздразнителност, вагинална сухота, нощни изпотявания, инфекции в отделителните пътища, промени на настроението, умора и нарушения на съня. Трябва да се имам предвид, че при някои жени изобщо не се наблюдават обезпокоителни симптоми. Също така е важно да се отбележи, че менопаузата се характеризира с намалена естрогенна продукция от надбъбречните жлези. Следователно жените със здрави надбъбречни жлези са по-малко предразположени към остри симптоми.
Обикновено се приема, че жените губят сексуалното си влечение при настъпването на менопаузата. В действителност само малък процент от тях губят способността си да се възбуждат, което е лечимо. Всъщност много от жените съобщават за повишаване на сексуалността си заради отпадането на риска от бременност. Едно друго схващане, чието време също е отминало, е, че след настъпването на тази промяна в живота той вече няма да е приятен. Много от жените се страхуват, че през последващите години ще имат физиологически проблеми. Това не е истина, жените, достигнали 50-те, не са изложени на повишен риск от клинична депресия. Въпреки че някои от тях могат да изпитват промени в настроенията, дължащи се на намаленото ниво на естроген, серотонин и ендорфин, тези нива могат ефикасно да се свържат с естествените причини и така симптоматичните промени в настроението да се отстранят.

Лечение
Медицината традиционно гледа на менопаузата като на заболяване и в този контекст предлага хормонално заместване като "лечение". В действителност менопаузата не е болест, тя е естествен преходен период, който може да се облекчи с използването на някои естествени техники. За съжаление хормонално заместващата терапия е нещо нормално през последните няколко години. Въпреки че много лекари настояват терапията да включва естествени хормони, факт е, че използваните хормони не са произведени от нашите тела, нито пък са извлечени от естествени растителни източници, като соеви продукти или ямс. Премаринът е популярен продукт за хормонално заместваща терапия. Той се получава от конска урина. В момента 10 милиона жени приемат този продукт във вид на пластири или капсули. Клиничните изследвания са доказали, че в резултат на това рискът от рак на гърдата се повишил с 33%. Нещо повече, хормоналното заместване се свързва със затлъстяване на горната половина на тялото и с устойчивост към инсулина, състояние, свързващо се с понижаване на кръвната захар, повишено кръвно налягане и излишно съдържание на инсулин.

Хранене и добавки
За щастие синтетичното хормонално заместване може да се избегне за сметка на естествените лечения, които нямат вредни странични въздействия. Изследванията показват, че растителните естрогени, намиращи се в соевите продукти, са препоръчителни за борба със симптомите. Соевите продукти също (напр. тофу, темпе, соя) пречат на пролиферацията на раковите клетки. Овесът, кашуто, бадемите, алфалфата, ябълките и маслото от ленено семе също съдържат естествени източници на естроген, макар и в умерени количества. Жените, включващи тези храни - източници на естествен естсроген, в храната си, забелязват значително облекчаване на горещите вълни. Освен това се повлияват от количеството магнезий. Увеличеното приемане на целулоза и намаляването на животинските продукти може да ограничат раздразнителността, докато слънчогледовото семе, орехите, лешниците, зелето, аспержите, броколито, овесът и ечемикът служат като допълнителни средства за борба със симптомите на менопаузата.
Мултивитаминните минерални добавки, съдържащи повече магнезий, отколкото калций, и съответните количества витамин В и С може да повишат надбъбречната дейност и да облекчат емоционалните неразположения. Препоръчва се и добавяне на витамин Е, който промоцира продукцията на мозъчните хормони.
Тези полезни витамини дават началото на производството на мозъчните хормони FSH и LH, които са жизненоважни агенти за предотвратяването на горещите вълни. Освен това витамин Е намалява сухотата и изтъняването на влагалището. Естествени източници на витамин Е са различните токофероли и те са значително по-ефикасни от синтетичните. Полезен е и цинкът.
От изключително значение в годините на менопаузата е добавянето на витамин В-комплекс. Той може да се получи по естествен път чрез консумирането на пълнозърнести храни и зелени зеленчуци. Дневно трябва да се приемат по 300-400 мг витамин В5 и 150 мг витамин В6, а предписаната фолиева киселина трябва да действа като естествен хормонален заместител. Трябва да се приемат и съответните количества незаменими мастни киселини, защото действат като хормонален заместител и предотвратяват раковите заболявания и облекчават симптомите на стареенето. Незаменимите мастни киселини са от голямо значение при предотвратяването на влагалищната сухота. Хората, поставени на диета, бедна на мазнини, често пъти страдат от липсата на незаменими мастни киселини и следователно, за да се реши проблемът им, се нуждаят от въвеждането на някои храни. Мастните киселини омега-6 се получават от тиква, сусам, шафран и масло от ленено семе, докато омега-3 мастните киселини се намират в достатъчно количество в рибата, капсулите рибено масло и маслото от ленено семе.
Витамин Д в количество 400-600 IU на ден също се абсорбира директно от слънчевата светлина или се извлича от маслото от сьомга. Това е важен витамин за жените, намиращи се в менопауза, и най-вече за тези, които живеят в замърсени райони. Калцият може да предотврати или да попречи на развитието на остеопорозата. Особено е полезен, когато лечението започне преди настъпването на менопаузата. И понеже много жени срещат трудности при усвояването на млечните продукти, калциевият цитрат, аминокиселините и калциевият карбонат предлагат алтернативни източници на лесно усвоим калций. Независимо от източника, на който сте се спрели, не забравяйте, че тялото се нуждае от 1300 мг калций на ден и дори повече, ако имате трудности с усвояването му. Преди предписването на допълнително калций трябва да се изследва индивидуалното му усвояване от организма. В организма на жените в менопауза трябва да се добавят по 200 мг дневно гама линоленова киселина, съдържаща се в маслото от нощна свещ, в пореча и семената от касис. Друг ценен източник на женски и мъжки хормони е елементът бор.
Съществуват някои други естествени продукти, които стимулират производството на хормони през годините на менопауза. Естественият DHEA, получаван обикновено от екстракт от ямс, подсилва организма. Прогестеронът под формата на крем или серум предпазва от фиброцистидни състояния и рак на гърдата, подсилва влиянието на хормоните от щитовидната жлеза и предотвратява остеопорозата, като замества калция. Той трябва да се приема три-четири седмици през месец. Кремът от див ямс, който се продава свободно на пазара, и таблетките прогестерон също са ефикасен хормонален заместител. Естриолът е полезен хормон, показал способността си да пречи на развитието на туморите на гърдата при животни, и в момента се предписва от някои гинеколози като алтернатива на синтетичните хормони. И най-накрая, тройният естроген - една формула, състояща се от 80% естриол и 20% естрон или естрадиол, която може да предотврати началото на рак на гърдата, остеопороза и сърдечно-съдовите неразположения безвредни странични въздействия.

Билколечение
Освен промените в храненето и естествените добавки съществуват и много билки, помагащи на жената да се справи с проблемите на менопаузата. Билката Vitex увеличава прогестероновото ниво в организма и последователно елиминира повечето симптоми, свързани с менопаузата, в това число вагиналната сухота, горещите вълни и промяната в настроенията. Тя може да се намери във вид на капсули, чай и в сухи или течни екстракти. Отбележете, че е необходимо време, за да се проявят свойствата на тази билка, действаща на хипофизата и хипоталамуса. Обикновено са нужни един или два пълни цикъла, преди ефектът да стане явен, и поне шест месеца - за стабилно подобрение.
Билките, действащи като естествен източник на фитоестрогени и прогестерон, включват дон куай, див ямс, алфалфа, черна цимицифуга, сарсапарила и магарешки трън. За да подпомогнете правилното функциониране на нервната система, имайте предвид действието на лимонката, майчиния лист, корените от валериан, пасифлора, жен-шена, прения овес и синята върбинка.


Хомеопатични лекарства
Съществуват някои хомеопатични лекарства, които са ефикасни при лечението на кръвоизливи при по-младите жени (за кръвоизлив се смята състоянието, при което менструацията спира за известен период и след това се получава обилно кръвотечение). Хомеопатичното лекарство "Китай" се използва при силно кръвотечение с тъмни съсиреци. "Сабина" се употребява за облекчаване на раздразнимостта. "Секале" помага за намаляване на силното и постоянно кръвотечение с почти черна кръв, а "Фосфурус" се използва контрол върху честите кръвоизливи с яркочервена кръв без съсиреци. Допълнителните симптоми могат да се лекуват с "Фосфурус", в това число и страховата невроза, немного тежките депресии, тръпките и загубата на паметта.
Хомеопатичните лекарства се използват също за намаляване на влагалищната сухота и отъняването на влагалището, което често пъти съпътства климактериума. "Сепия" може да се приложи при сухо и сърбящо влагалище. Когато влагалищната сухота се свързва със сексуалния акт, се предписва лекарството "Натмур".
Освен това "Натмур" се използва при парещ вагинален секрет, падане на окосмяването и раздразнителност. Тези симптоми често се усложняват преди обед. Когато сухотата и главоболието се появят едновременно, като лекарство може да подейства билката брей. Хомеопатичното лекарство "Азотна киселина" се използва за лечение на силна вагинална сухота, където извънредно голямата липса на слуз предизвиква усещане на разцепване във вагиналната област.

Ароматотерапия
Ароматотерапията е един подход към симптомите на климактериума, който обединява мисълта и тялото. Жените в менопауза могат да опитат с копър, градински чай или кипарис във вид на лосион или крем за тяло два или три пъти дневно. Ароматотерапевтите препоръчват при горещи вълни вдишването на масло от мента или босилек, поставени върху парче плат, по няколко пъти на ден. Запомнете, че не бива да използвате прекомерно големи количества ароматни масла и директният контакт с тях трябва да се избягва. Освен това есенциалните масла е добре да съставляват само 3% от лосиона или маслото за тяло. За да се избегнат вредните странични въздействия, преди да започне лечението, трябва да се потърси професионален съвет. Професионалните ароматотерапевти могат да създадат специфични масла, съобразени с индивидуалните нужди на клиентите си.

Упражнения
Изследванията показват, че физическите упражнения могат да намалят появата на горещи вълни при жените в климактериум. За да се пожънат всичките облаги от фитнеса, редовните упражнения трябва да се правят значително преди началото на менопаузата, макар че всяко време е добро за начало, но под лекарски контрол.
Те могат да бъдат добър лек за депресията и смяната на настроенията, защото повишават производството на ендорфини и серотонини в мозъка. Отчитайки профилактичните свойства на спортните упражнения, включващи колоездене, бягане, плуване и танци, открийте кое ви доставя удоволствие и се отдайте на него.
Практикуването на няколко спорта също може да се окаже полезно, но различните упражнения трябва да се изпълняват в различни дни от седмицата, за да се избегне претоварването на някоя част от тялото.


Аюрведическа медицина
Аюрведата, което в превод означава "наука за живота", има дълбоки корени отпреди 4000 години в Индия. Основава се на вярата, че равновесието има голямо значение за здравето на човека. Терапевтите на аюрведа изследват физиологическото и психическото състояние на пациента, въз основа на което създават подходящ хранителен режим и програма за физическа активност според собствената си преценка. За облекчаване на симптомите на менопаузата тази форма на терапия използва растителни фитоестрогени и фитопрогестерони.

Какво да се избягва?
Въпреки че всички жени рано или късно навлизат в климактериум, някои от тях са жертва на повече симптоми, отколкото другите. Запомнете, че силата на симптомите може да зависи от желанието на жената да възприеме остаряването като естествен процес и от способността й да се приспособи към настъпилите големи хормонални промени. Приспособяването включва предприемането на превантивни мерки, и по-точно избягването на някои храни, склонни да усложнят симптомите. Клиничните изследвания свърват промяната в нивата на кръвната захар, водеща до комплексни физиологични нарушения, с прекомерното консумиране на захар, кофеин и алкохол. Освен това изследванията свързват и алкохола, месото и цигарите с преждевременната менопауза.

Преглед на леченията
Полезните растителни естрогени се намират главно в соевите продукти, а в по-малки количества и в други храни, като овес, кашу, бадеми, алфалфа, ябълки и ленено семе.
Важните хранителни вещества, приемани по време на климактериума, са витамин В-комплекс, витамините С, Д и Е, магнезият, калцият и цинкът.
Сред билките, които могат да бъдат полезни, са витекс, дон куай и див ямс.
Хомеопатичните лекарства помагат за балансирането на менструалното течение. Други хомеопатични лекарства се използват за облекчаване на вагиналната сухота.
Ароматотерапията също може да е полезна за жените в климактериума.
Упражненията облекчават горещите вълни и депресията.
Аюрведическата медицина използва растения, съдържащи прогестерон и естроген, за облекчаване на симптомите на менопаузата.


МОРСКА БОЛЕСТ

Морската болест обикновено се свързва с проблеми във вътрешното ухо, но болестта може да се развие като следствие от лошо хранене или алергия.

Лечение
Дъвченето на джинджифил може да предотврати гаденето, в това число и морската болест. Според научните изследвания джинджифилът е по-ефикасен от лекарството за морска болест, и за разлика от медикаментите не предизвиква сънливост. За да се предотврати прилошаването при пътуване със самолет, ефикасно е приемането на 1 до 3 мг мелатонин.

Хомеопатия
"Тобакум" е лекарство, препоръчвано от хомеопатите срещу морска болест, характеризираща се с гадене. Както си личи от името, "Тобакум" е направен от тютюн. "Кокулус" помага в случаите на морска болест, когато гаденето е предизвикано от миризмата на храна. Човекът, на когото се предписва, се чувства по-зле, когато наблюдава движещ се обект и по-добре, когато се съсредоточава в спокоен хоризонт. Арниката също може да се приема за преодоляване на болки, свързани с дълъг полет.


МНОЖЕСТВЕНА СКЛЕРОЗА

Множествената склероза е автоимунно заболяване, при което се разрушава от защитната система на самия организъм миелиновият слой (мастната обвивка на нервните клетки). Болестта се съпътства с многообразни симптоми с различна тежест, които се появяват и изчезват. МС-симптомите включват слабост в ръцете или краката, изненадващи изтръпвания или странни усещания в различни части на тялото, двоен образ, загуба на зрението, проблеми с говора или ходенето, често уриниране, невъздържаност и проблеми с паметта.
На алопатичната медицина е известна точната причина за възникването на болестта, но факторите на околната среда, храната и дори вирусите определено имат съществено значение. По някаква причина хората, живеещи далеч от екватора, са по-податливи на болестта. Някои теории свързват заболяването със слънчевата светлина. Други - с храната, тъй като северните народи се хранят с по-големи количества наситени мазнини.

Лечения
Тъй като МС е автоимунно заболяване, повечето невролози смятат, че спирането дейността на имунната система е най-добрият подход. В този процес обаче се използват вредни стероиди, като преднизолон и солу медрол, а също и химиотерапевтични вещества. Последните изследвания показват, че инфекциите с бетаинтерферон намаляват честотата на кризите, но пък могат да предизвикат грипоподобни симптоми, включително силни болки, висока температура и немощна слабост.
Конвенционалната медицина има склонността да пренебрегва по-простите подходи, които биха могли да помогнат. Много ефикасни могат да се окажат промяната в храненето, употребата на хранителни добавки и намаляването на приетите от околната среда токсини.

Диета
Неврологът д-р Швранк е изследвал хранителните фактори, свързани с МС, и е публикувал резултатите в медицинските списания от 1950 г. насам. Многоспектърните му изследвания показват, че най-добри резултати дава стриктното придържане към диета, бедна на мазнини и състояща се от 20 г мазнини на ден. Наситените мазнини, в това число и тези, намиращи се в червеното месо, тъмното месо, палмовото и кокосовото масло, трябва да се отстранят от храната или да се консумират рядко. Този подход може да подобри състоянието на болния и дори да удължи продължителността на живота, дори и при тежките случаи. Подробности за това лечение можете да намерите в книгата на д-р Шванк "Диетично хранене при множествена склероза".

Добавки
Много полезно е ежедневното приемане на хранителни вещества. Те могат да повишат дейността на невроните, да предотвратят пораженията, нанасяни от свободните радикали, и да повишат съдържанието на кислород.
Чесън - 1000 до2000 мг
L-цистеин - 500 мг
Иноситол - 1000 мг
Холин - 1000 мг
Витамин С - 1000 мг шест пъти дневно
Витамин Е - 600 IU
Натриев селенит - 200 мкг
Коензим Q10 - над 200 мг
Ниацин - 200 до 500 мг три пъти дневно
Витамин В12 - 1000 мкг
Витамин В6 - 100 до 500 мг
DMG - 100 до 400 мг
Масло от нощна свещ - 1500 мг

В някои случаи DMG води до повторна миелизация на слоя, предпазващ гръбначния стълб. Чесънът е полезен поради високото си съдържане на сяра. Маслата от пореч, семената от касис и нощната свещ са ценени заради високото им съдържание на гама-линоленовата киселина. Изследванията показват, че употребата на тази киселина намалява тежестта на симптомите.
Понеже северните народи са изложени на по-малко слънчева светлина и следователно синтезират по-малко количество витамин Д, добавянето на този витамин в храната може да е от полза. В действителност едно изследване показва, че над 5000 единици витамин Д, приети в комбинация с калций (16 мг/кг телесно тегло) и магнезий (10 мг/кг телесно тегло), намаляват наполовина честотата на кризите на МС. Това лечение трябва да се провежда под лекарско наблюдение, тъй като високите дози витамин Д са токсични.

Магнитолечение
Магнитите могат да помогнат при лечението на повредена мускулна и нервна тъкан. Носенето или спането върху магнитно легло въздейства върху симптомите на МС.

Биостоматология
Токсичните изпарения от живачната амалгама на пломбите или бактериите, разположили се по венците, могат да причинят симптоми на немощна слабост, видимо несвързани с устата, а дори и поражения на централната нервна система. Всеки може да се обърне към биостоматолог за отстраняване на токсичните пломби и да си направи други.

Преглед на леченията
Изследванията показват, че придържането към диета, бедна на мазнини, поддържа състоянието и удължава доста живота на болните от МС.
Хранителните вещества, приемани допълнително, могат да повишат невронната дейност и да предотвратят пораженията от свободните радикали, да подобрят кръвообращението и да увеличат кислорода.
Употребата на магнити може да помогне за оздравяването на повредените мускули и нервната тъкан.
Тъй като токсичните изпарения от пломбите, изработени с живачна амалгама, могат да влошат много от проблемите, свързани с МС, е препоръчително да се консултирате с биостоматолог за отстраняването на тези пломби.


ЗАТЛЪСТЯВАНЕ

Затлъстяването означава натрупване на мазнини и не е задължително синоним на наднормено тегло. Разликата се вижда най-добре при спортистите, където мускулести 135-килограмови атлети не са затлъстели, но спрат ли да тренират, мускулите им се превръщат в мазнина. И обратно, човек с тегло в границите на нормалното може да има много телесна мазнина. Необходимо е изследването на импеданса, за да се определи степента на затлъстяване.
В САЩ много хора страдат от затлъстяване. Това се дължи основно на масовата консумация на високомаслени и сладки храни - типичната американска диета. Децата се приучват отрано към този вреден навик и като пораснат, се превръщат във възрастни с наднормено тегло, предразположени към различни заболявания, включително стомашно-чревни и сърдечно-съдови. Но дори и грижещите се за здравето си хора, които ограничават консумацията на мазнини и захари, според статистиката увеличават теглото си. Д-р Алън Кохен, медицински директор на здравния и рехабилитационен център в щата Кънектикът, обяснява това с факта, че хората намаляват консумацията на мазнини, но увеличават приемането на въглехидрати. Но 75% от населението не усвоява въглехидратите. Това означава, че тези хора много бързо ги превръщат в захар, която от своя страна стимулира панкреаса да отделя инсулин. Когато стойностите на инсулина станат високи или се получи хиперинсулинемия, захарта се превръща в телесна мазнина, като така се затруднява намаляването на теглото. Лекарят с помощта на изследвания и снемане на фамилна анамнеза може да определи дали пациентът е чувствителен към въглехидрати. Фамилните предразположения към сърдечни заболявания, диабет и затлъстяване, както и високите нива на холестерол и триглицериди са белези за хиперинсулинизъм и чувствителност към въглехидратите.
Освен това много затлъстели хора страдат от субклиничен тироидизъм, което означава, че в този случай кръвните проби могат да не регистрират заболяването. Щитовидната жлеза задава скоростта на изгаряне на калориите. Когато функцията й е намалена и се забавя метаболизмът, това означава, че се изгарят достатъчно ефективно калориите. За да се разбере дали има или не субклиничен тироидизъм, трябва да се измерва температурата, като термометърът се поставя под мишницата 10 минути сутрин преди ставане. Пет отчитания със средна стойност 36,6 °С показват нормалното състояние. Значително по-ниските стойности са белег за наличието на хипотироидизъм. Друг признак за субклиничен хипотироидизъм са студените ръце и стъпала, проблемите с паметта и концентрацията, сухата кожа, запекът, предменструалният синдром и други проблеми в менструалния цикъл, изтъняване на косата или оредяване.

Лечение
Получаването и поддържането на нормални стойности на телесните мазнини зависи от ежедневните навици, които водят до здравословен начин на хранене и физическа активност. Традиционният начин на отслабване с диета, напротив, води до временно намаляване на приетите с храната калории, а не до постоянна промяна и затова е осъден на провал още от самото начало. Диетата е с двупосочно действие. Човек не само възстановява килограмите си, но и добавя още към тях. Повторните опити предизвикват постоянното намаляване и увеличаване на теглото. Това влияе не само зле на самочувствието, но забавя и метаболизма, като с всеки следващ път прави все по-трудно отслабването.
Много хора се обвиняват за неуспеха на диетата с липсата на воля, но те не трябва да се съдят толкова строго. Той може да се обясни, като се отчете начинът, по който са живели предците ни в праисторически времена. През по-голямата част от времето, хората не са имали стабилен източник на храна. Понякога са имали храна в изобилие, друг път - нищо за хапване. За да могат да оцелеят, организмите им са се пригодили към тези условия. Когато има недостиг на храна, метаболизмът се забавя, за да запази енергията, а когато тя е в изобилие, се ускорява.
Спазването на диета поставя тялото в режим на глад или на обилно хранене. Метаболизмът се забавя, когато е подложен на стриктна отслабваща диета. В обратния случай се ускорява, особено когато човек е по-млад. До тридесетгодишна възраст тялото може да се адаптира към метаболичните промени, настъпили с периодичното спазване на диети, но в по-напреднала възраст става по-малко пластично. С напредването на възрастта метаболизмът се забавя. Нещо по-лошо, намаляването на теглото е на мускулна основа, а увеличаването е повече на мастна. Мазнината изгаря по-малко калории от мускулната тъкан, което в резултат на следващия диетичен цикъл ще доведе по-трудно до намаляване на теглото с няколко килограма.
Много хора са с грешното убеждение, че протеиновата диета е добър начин за намаляване на теглото. Въпреки че една такава диета има драстичен ефект в началото, след време могат да се появят някои нежелани последици, като раздразнителност, неспокойство, отпуснатост или дори увреждания на бъбреците и черния дроб. Освен това храните с животински протеини обикновено съдържат наситени мазнини, които запушват артериите.

Правилно хранене
Най-добрата диета е приучването към правилно хранене. То най-общо се състои от високо съдържание на комплексни въглехидрати и по-ниско съдържание на протеин и мазнини. Съотношението на калориите от въглехидратите, протеините и мазнините трябва да е приблизително 60:20:20. Но за хората, не възприемащи въглехидратите, това съотношение може да е 40:30:30. Както бе отбелязано по-горе, това ще поддържа ниски нивата на инсулина и ще изгаря по-големи количества телесна мазнина. Хората, чувствителни към въглехидратите, трябва да избягват хляб, макарони, картофи, ориз, царевица, банани и стафиди, като приемат въглехидрати от други източници.
Добрите плодове са ябълките и боровинките заради гелообразуващата им целулоза. Когато тези плодове преминат през червата, предизвикват чувство за ситост, което дава сигнал на мозъка да изключи командата за глад. Освен това морските зеленчуци от рода на келпа подхранват щитовидната жлеза, която отговаря за лекото протичане на метаболизма. Също така е важно да се пие много вода.
Спазващите диети трябва да се предпазват от крайности, защото пълната липса на мазнини може да е опасна. Всяка клетка от тялото ни съдържа холестерол или мазнина. Като се прибави и фактът, че мастноразтворимите витамини А и Е могат да се абсорбират само в присъствие на мазнини. Тези антиоксиданти предпазват от различни заболявания, включително рак, сърдечни заболявания и имунни неразположения. Трябва да се прави разлика между добри и лоши мазнини. Добрите мазнини се намират в рибата, авокадото, ядките и маслото от тях и зехтина.

Добавки
Хранителните добавки са много важни за хората, които искат да отслабнат. Някои от тях отстраняват желанието за храна, като регулират нивата на кръвната захар, а други изгарят бързо калориите, като ускоряват метаболизма. Предлагаме ви някои от тях:

ХРОМЕН ПИКОЛИНАТ
Помага за стабилизирането на нивата на кръвната захар, така че да намалее желанието за сладко. Помага за нарастването на мускулната маса и засилва енергията. Освен това хромът намалява устойчивостта към инсулин, което пък намалява отлагането в мастната тъкан и засилва метаболизма. За предпочитане е 400 мкг от свързаната форма, тъй като се абсорбира по-лесно в чревния тракт.

НЕЗАМЕНИМИ МАСТНИ КИСЕЛИНИ
И ГАМА-ЛИНОЛЕНОВА КИСЕЛИНА

Тялото се нуждае от два вида незаменими мастни киселини: омега-3 и омега-6. Омега-3 се съдържа в маслото от ленено семе, което трябва да е студено пресовано и да се съхранява на студено и тъмно място, понеже незаменимите мастни киселини са чувствителни към светлината. Това масло може да се използва в салати, но с него не бива да се готви. Ако продуктът е с лош вкус, то той може да е гранясал и трябва да се изхвърли. Омега-3 води до отслабване, като помага на бъбреците да отделят излишната вода.
Организмът трябва да балансира омега-3 киселините с омега-6. Гама-линоленовата киселина съдържа омега-6 и може да се намери в маслото от нощна свещ, в пореча или семената от касис. Петстотин мкг масло от нощна свещ, приемано сутрин, намалява апетита.

L-карнитин
500-1000 мг L-карнитин помагат за навлизането на мастните киселини в клетките, където се изгарят от митохондриите.

ЛЕЦИТИН
Лецитинът помага за емулгирането на мазнините. Най-добре е да се приема една супена лъжица на закуска.

КАЛИЙ
Около 300 мг дневно, разделени на няколко дози, повишават енергията и мускулната сила.

ПСИЛИУМ
Една супена лъжица веднъж или два пъти дневно с 250 - 500 мл вода доставя допълнително целулоза за по-добро храносмилане.

ДОПЪЛНИТЕЛНИ ДОБАВКИ
Изследванията показват, че ежедневната добавка от аскорбинова киселина (витамин С) действа положително на затлъстелите хора, които имат намерение да отслабнат. Други добавки, за които трябва да знаете, са: ходроксилимонената киселина, спирулината, матето, ядките от кола, които ускоряват метаболизма. Добавянето на нормална храна с гелообразуваща целулоза подобрява чувството за ситост, което улеснява включването към диета. Освен това целулозата може да подобри метаболизма.

Упражнения
Правилното хранене без физическо натоварване дава малка надежда за успешното преборване със затлъстяването. Физическите упражнения трябва да бъдат част от усилието за възстановяване на добрата форма на тялото. За да се постигнат най-добри резултати, трябва да се изпълнява комплекс от аеробични и анаеробични упражнения. Аеробиката изгаря телесните мазнини и понижава настройката на тялото или регулиращия телесното тегло механизъм, като улеснява намаляването на теглото. Анаеробичните упражнения помагат за изграждането на мускулна маса.
Настройката на индивида действа срещу усилията за намаляване на теглото и затова упражненията трябва да са насочени към преодоляването на това съпротивление. Ако сте свикнали да тежите например 68 килограма и намалите теглото до 65,5 кг, мозъкът сигнализира под формата на глад, докато теглото се възстанови. Но ако спортувате и интелигентно подбирате храната си, това ще помогне на тялото ви да се почувства удобно и с по-ниска настройка.
Видът на спортните упражнения не е от толкова голямо значение, колкото последователността. Идеята е упражненията да доставят достатъчно удоволствие, за да станат част от ежедневието. Половин час ходене всеки ден е полезно упражнение, което всеки един може да изпълнява. Походката трябва да е умерена, не много бърза. Други добри възможности са танците, плуването и дори градинарството.
Предупреждение: Преди за започнете да изпълнявате програмата за физическо натоварване, трябва да се посъветвате с лекар, който да определи наличието на сърдечни или белодробни проблеми, които могат да направят невъзможно напрягането.

Дихателни упражнения
Когато Пам Грут, авторка на книгата "Дайте старт на метаболизма със силата на дишането", започнала да изпълнява дихателни упражнения за енергия, с учудване открила, че е отслабнала с 4,5 кг без да иска. Грут научила впоследствие, че повърхностното дишане подпомага наднорменото тегло, а дълбокото дишане подобрява метаболизма, а оттам и външния вид. Правилното дишане води до намаляването на теглото, защото доставя повече кислород на клетките, което им позволява по-бързо да изгарят и да отделят отпадъчните продукти. Почиствайки клетките си с всяко свое вдишване, не позволяваме на мазнините да се отлагат там. Така имаме много повече енергия и значително по-добро здраве.
Ето някои от дихателните упражнения, препоръчвани от Грут:
Легнете на пода и отпуснете ръцете по протежение на тялото с дланите нагоре. Поставете тежка книга върху корема си. С всяко вдишване повдигайте книгата колкото е възможно по-високо книгата и я връщайте в изходно положение с всяко издишване. Това е добро упражнение за приучване да се обръща внимание на дишането.
Вдишайте през носа. Задръжте дъха си за време, четири пъти по-дълго от вдишването. Това позволява на клетките да поемат достатъчно кислород. След което издишайте два пъти по-дълго, отколкото сте вдишали. Съотношението е 1:4:2. Следователно, ако сте преброили до пет при вдишване, задържате въздуха, докато преброите до 20, и издишате през устата, докато преброите до 10. Като издишвате, коремът в и се прибира и вие изхвърляте навън всичкия въглероден двуокис. За оптимална полза това упражнение трябва да се прави 10 пъти три пъти на ден.

Почистване на дебелото черво
Понякога хората преяждат, защото не абсорбират хранителните вещества. Така те не стигат до мозъка и той не сигнализира на тялото да престане да приема храна. С възстановяването на чревното хранене с помощта на прочистването на дебелото черво се абсорбират повече хранителни вещества и човек има склонността да намали яденето си.

Какво да се избягва?
Както е отбелязано по-горе, спазването на диета не е ефикасно, а понякога и опасно. Здравословното хранене трябва да е начин на живот, което означава елиминиране на консервираните храни, лошите мазнини и някои въглехидрати, ако към тях има несъвместимост. Освен това противопоказни са липсата на физически упражнения, запушеното дебело черво и повърхностното дишане.
Заместителите на храните, водещи до напълняване, са особено вредни. Първо, те се базират на твърдението, че човекът няма желание да промени навиците си на хранене, като въвежда нездравословни храни. Второ, доставят вредни химикали на организма. Особено се пазете от изкуствените подсладители. Аспартамът се използва като популярен заместител на захарта в много диетични храни. Въпреки че вредното въздействие не е доказано, съществуват съобщения за неврологични реакции, като халюцинации, световъртеж, а дори и епилепсия. Изследванията върху плъхове свързват употребата на този продукт с мозъчен тумор.
Новата синтетична храна, представляваща потенциално предизвикателство към здравето на хората, е изкуствената мазнина "Олестра". Този продукт има вакуумно действие върху мастноразтворимите витамини А, Д, Е и К и върху каротиноидите. Тези жизненоважни хранителни вещества се разтварят в "Олестра" и преминават през организма, преди да успеят да се утилизират. В резултат на това тялото е лишено от важна защита срещу рак и други заболявания.

Преглед на леченията
Спазването на диета е традиционният подход към затлъстяването. Обаче изпълнено по конвенционалния начин, който включва временно ограничаване на приемането на храна или калории, а не постоянна промяна на хранителните навици. Най-добри са тези подходи, които целят дългосрочно подобряване на състоянието.
Приучаването към правилно хранене и навици са от важно значение. Здравословната диета е богата на въглехидрати и бедна на протеин и мазнини.
Хранителните добавки помагащи за предотвратяването на апетита и за изгарянето на калориите, включват хромен пиколинат, незаменими мастни киселини, гамалиноленова киселина и др.
Физическите упражнения са незаменима част от здравословната диета. Много по-важно от вида на упражненията е постоянното им прилагане.
Дихателните упражнения приучват към правилно дишане, което подобрява метаболизма и води до намаляване на теглото.
Прочистването на дебелото черво възстановява здравето на червата. По този начин могат да се абсорбират повече хранителни вещества и са намалява опасността от преяждане.


ОСТЕОПОРОЗА

Остеопорозата е сериозно заболяване, при което костите стават порьозни, водят до отслабване на костната система и се увеличават случаите на счупвания. Жените са предразположени към това заболяване повече, отколкото мъжете, особено в периода на постменопаузата. Тези, които скоро са навлезли в менопауза, в резултат на настъпилите хормонални системи губят костно вещество. Началото на остеопорозата се характеризира със загуба на калций, процес, настъпващ със скорост 1-2% за година при жените в средата на тридесетте години и нарастващ до 4-5% в годините след менопаузата. Някои хора с остеопороза страдат от дефектна асимилация на калций, дължаща се на липсата на силиций или фосфор, докато при други може да е нарушена функцията на щитовидната и паращитовидните жлези, отговорни за калциевия метаболизъм. Паращитовидната жлеза контролира съдържанието на калций в кръвта, като секретира хормони, балансиращи нивата, когато възникне недостиг. При липса на калций от костите и ставите се освобождава резервният калций и така се получава намаляване на костното вещество. За остеопорозата благоприятства киселинната кръв. Това е състояние, предизвикано от консумацията на кисели храни, излишни количества животински протеин, стрес и акумулиране на вредни рискови продукти в тялото. Киселинната кръв предизвиква остеопороза, защото паращитовидните жлези балансират рН на кръвта, като извличат калция от костите.
В числото на рисковите фактори, водещи до заболяване, влизат консумирането на излишно големи количества кофеин, захар, рафинирани въглехидрати или фосфати, съдържащи се в безалкохолните напитки и консервирани храни. Сред водещите причини са честата консумация на алкохолни напитки, тютюнопушенето и заседналия начин на живот. Данните показват, че жените от северно европейски произход и жените с дребно телосложение са подложени на по-голям риск от остеопороза.
Обратно на това, което се твърди, консумирането на храни, богати на калций, всъщност води до началото на заболяването. Учените, които са пътували до Китай, са очаквали да се сблъскат с много случаи на остеопороза поради традиционната липса на млечни продукти в китайското меню, но за голяма изненада са наблюдавали само няколко случая на скелетни неразположения. Показателно е, че в САЩ и в други западни страни, където обилното хранене с млечни продукти е нещо обикновено, има висок процент на заболеваемост от остеопороза.

Симптоми
Хората, страдащи от остеопороза, често пъти изпитват болка в долната част на гърба. Те са по-податливи на внезапни счупвания поради повишаването на трошливостта на костното вещество. Други симптоми са намаляването на височината и деформациите на скелета. Някои ранни показатели за липса на калций са заболяванията на венците и падането на зъбите, безсънието, болката в гърба, намаляването на височината и схващанията на краката през нощта.

Лечение
Конвенционалният медицински подход към остеопорозата е въвеждането на синтетичен естроген в организма. За съжаление естрогензаместващата терапия се свързва с нарастването на риска от заболяване от рак на матката и гърдата. Очевидно алтернативните подходи за лечението на остеопорозата са нещо, което си заслужава да се изпита.

Хранене
Приемането на малко животински продукти и на много растителни храни улеснява растежа и поддържането на костите. Зелените листни зеленчуци доставят обилно количество витамин К, бетакаротин, витамин С, целулоза, калций и магнезий и допринасят за развитието на здрава скелетна система. Витамин К е отговорен за производството на остеокалцин, протеин, служещ за матрица в костната минерализация. Източниците на калций включват броколи, мляко, ядки и семена. Китайците, при които остеопорозата се среща рядко, често консумират богати на калций сусамови семена и готвят със сусамово масло.

Хранителни добавки
Жените на възраст 25 години се нуждаят от 500-1000 мг калций на ден като добавка към храната, количество, което може да се получи от добавката на калциев цитрат с магнезий. Жените на възраст над 40 години трябва да приемат 1500-2000 мг на ден, а пациентките, подложени на естрогензаместваща терапия, 1200-1500 мг. Други важни добавки са магнезиев цитрат, витамин Д, витамин С, витамин К, бетакаротин, селен, бор, строниций, фолиева киселина, силиций, мед, цинк, манган. Балансирани витаминни и минерални добавки могат да доставят повече от тези хранителни вещества, но е препоръчително добавката от цинк да се приема отделно, за да се избегне понижаването на абсорбцията на хранителните вещества.
Една ценна хормонална добавка е DHEA-субстанцията, която намалява през последните години от живота и е полезна за лечението на симптомите на хроничното остаряване.

Билки
Билката хвощ е ценен източник на калций, а копривата и глухарчето доставят витамин Д.
Консумацията на природни хормони може да бъде алтернатива на синтетичните. Естественият прогестерон, който може да се получи от дивия ямс, е за предпочитане пред синтетичния естроген, защото спомага за развитието на здрави кости без вредните странични въздействия. И докато естрогенът може само да предотврати загубата на калций, прогестеронът действително замества липсващия калций в костите. Този полезен заместител се произвежда под формата на таблетки или крем. За максимална полза кожата се масажира с половин лъжичка крем два пъти на ден в областта на меките тъкани или гръбначния стълб в продължение на две седмици през месец.

Хомеопатия
Хомеопатията служи като ценен компонент към диетата и физическите упражнения при профилактиката и лечението на остеопорозата. "Калкареа фосфорика" може да се използва за дълговременно лечение на меки, слаби, изкривени или крехки кости. "Кортикоид" помага за облекчаването на посттравматична остеопороза и може да се използва от по-възрастните хора, които са чупили наскоро тазова кост. "Паратироид" помага в лечението на болки в дългите кости, глезените, коленете и таза и е полезен за хората, изпитващи болки при ходене.
Хомеопатичните лекарства трябва да се предписват в потенция 200с - за силна болка, докато хората с хронични симптоми могат да започнат лечението с 12с или 30с. Препоръчителните дози трябва да бъдат предписвани на групи по три-четири таблетки, които да се поставят под езика и да се приемат на празен стомах. Добре е преди или след приемането на хомеопатичното лекарство да не се приема храна 15 минути.

Упражнения
Важен фактор за избягване на остеопорозата е изпълнението на аеробични упражнения с натоварвания или вдигане на тежести. Дори и след като е поставена диагнозата, тези форми на физическа активност могат да са ползотворни. Естествено, важно е да се потърси медицинска помощ и съвет за създаването на програма, която да не предизвиква травми.
В идеалния случай жените трябва да започнат с физическото натоварване много преди началото на менопаузата, за да предотвратят остеопорозата. Аеробиката може да окаже положително въздействие, защото ангажира мускулите в ритмична тренировка. Аеробичните упражнения с натоварване, като джогинг, танци, качване на стълби и бързо ходене, предизвикват механичен стрес в скелетната система, водещ до отлагане на калций в костите.
Въпреки че ненатоварващите аеробични упражнения, като каране на велосипед, гребане, плуване, не водят до такова заздравяване на костите, те повишават еластичността и са особено полезни за жени, предразположени към артрит. Хората, включени в програмата по аеробика, трябва да тренират 15-30 минути два или три пъти седмично. Необходим е един пълен ден почивка между тренировките, за да се даде достатъчно време на мускулите да се възстановят.
Загряващите и успокояващите комплексни упражнения трябва да се превърнат в съставна част от тренировката. Загряващите упражнения, които често пъти се объркват с разтяганията, са сравнително прости движения, даващи възможност на тялото да произведе топлина, като повишават циркулацията на кръвта през мускулите. Краката могат правилно да бъдат загрети, като легнете на пода и ги движите все едно, че карате велосипед или ходите на място, докато мускулите на горната част на тялото са ангажирани с други движения. След приключване на упражненията тялото ви трябва да е достатъчно пластично и вие можете да преминете към следващата част - стречинга. Помнете, че разтяганията трябва да представляват дълъг и продължителен натиск и тласкането може да предизвика само стягане на мускулите, което да причини травми.
Според Ан Беруич, ароматотерапевт, въвеждането на загряващи и стимулиращи масажни масла, като розмарин, джинджифил, градински чай, къпина и евкалипт в загряващия комплекс може да подобри ефекта. През успокоителната част на тренировката смес от хвойна, розмарин и лимон помага за отстраняване на отпадъчните продукти и лекува сковаването на мускулите.
Йога е ефикасен метод за предпазване от остеопорозата, защото води до развитието на здрави кости, правилна стойка и позволява на мускулите да останат стегнати и гъвкави.
Освен това практикуващите йога придобиват по-добра стойка и координация. Със заздравяването на ръцете йога помага за предотвратяване на счупванията на китката, надлакътницата и подлакътницата, което се случва обикновено на жените, падащи с разперени ръце. Освен това подобрените сила и пластичност на мускулите може да предотвратят счупванията, като ударът от падането се поема от мускулите, а правилната стойка предпазва от счупвания на гръбначния стълб. По-възрастните жени започват да практикуват йога с надеждата да избегнат изгърбването. Това състояние, характеризиращо се с хлътване на раменете и вдлъбване на гръдната кост, значително ограничава движенията на тялото и прилага извънредно голям натиск върху гръбначния стълб. Подобряването на равновесието и на координацията може да предотврати счупванията, като намали паданията и подобри времето за реакция.
Съществуват няколко основни йогийски пози, които са ефикасни в борбата с остеопорозата. Упражнението "обърнато куче" засилва костите на ръцете и китките. Тялото е изправено с ръцете на земята и образува триъгълник. Три са частите на този триъгълник. Първата част се състои от разстоянието между ръцете и таза, втората - между таза и петите, а третата е участъкът между ръцете и стъпалата. Когато тази йогийска поза се изпълнява правилно, центърът на тежестта се премества върху ръцете и така се заздравява костното вещество на горните крайници.
Позата "войн" помага за нарастването на мускулната сила, баланса и гъвкавостта. Тя представлява стоеж с разкрачени крака и леко завъртане на единия крак навътре, а на другия - навън. В това време ръцете могат да са отпуснати покрай тялото или да са поставени върху главата. Това упражнение засилва тазовите мускули, което е важно за предотвратяване на остеопорозните тазови счупвания.
Позата "кобра" подобрява стойката, увеличава пластичността и засилва мускулите в долната част на гръбначния стълб. Тя се изпълнява, като легнете на земята и използвате мускулите на гърба, за да повдигнете главата и гърдите от пода.
Жените, които вече страдат от остеопороза, трябва да избягват упражненията с навеждане напред, тъй като те могат да преразтегнат гърба и да причинят счупвания. Важно е също така да потърсят професионална помощ (или инструкции), за да са сигурни, че прилагат точната техника и избягват потенциалните наранявания. И тук най-добре е жените, увличащи се по йога, да започнат да я практикуват преди началото на менопаузата, за да избегнат ненужни болки и страдания в по-късен период от живота си. Когато се изпълнява правилно, йога служи като пръв защитник от остеопороза.
Жените, склонни към прегърбване, могат да подобрят стойката си, изпълнявайки сравнително прости упражнения. Сгънете един чаршаф с формата на правоъгълник и легнете върху него. Ръцете ви могат да бъдат отстрани на тялото с дланите нагоре или да бъдат изпънати напред във формата на буквата V, докато раменете ви остават на земята от двете страни на постелката. Когато тялото е изгърбено, мускулите между ребрата се свиват и предизвикват намаляване на капацитета на белите дробове и притискане на прилежащите органи. С помощта на дълбокото дишане в положението, описано по-горе, тези мускули се разтягат и се предотвратява потенциалното притискане на органите.

Акупунктура
Китайките рядко боледуват от остеопороза, а редките случаи на заболявания в Китай се лекуват ефикасно с иглотерапия. Този метод използва електричния импулс по протежение на гръбначния стълб, което кара репродуктивните клетки, познати като зародиши на костните клетки, да се размножават и да подсилват костната структура. Когато се добавят и калций, и физически упражнения, този вид акупунктура може ефикасно да се пребори с остеопорозата. Освен това изследванията показват, че периферната електростимулация на краката помага за засилване на костното вещество.

Какво да се избягва
Хората могат да се предпазят от остеопороза, като избягват консумацията на прекалено много захари, бяло брашно, кофеин, алкохол, газирани напитки, месо и сол. Продължителното приемане на тези продукти предизвиква извличането на калция от костите и намалява произвеждането му от организма. Клиничните изследвания показват положителна корелация между приемането на кофеин и алкохол и появата на счупвания при жените. Пиещите чай трябва да се притесняват по-малко от пиещите кафе, защото чаят съдържа по-умерено количество кофеин в сравнение с кафето.
Медицинските данни също сочат за наличието на директна връзка между тютюнопушенето и намаляването на костното вещество. Отбележете, че кравето мляко и другите млечни продукти не облекчават симптомите на остеопорозата. За доказателство служи фактът, че сред културите, които не ги употребяват, има по-ниска заболеваемост. Освен това трябва да се ограничава приемането на храни с високо протеиново съдържание - риба, яйца и пиле, защото те съдържат неограничено количество от аминокиселината метионин. В организма метионинът се превръща в хомоцистеин, химическо вещество, което е известно, че подпомага развитието на остеопороза и атеросклероза. И накрая, хората предприели хомеопатично лечение, не трябва да употребяват кафе и ароматни вещества, като парфюми и мента за освежаване, тъй като те снижават ефекта от лечението.

Преглед на леченията
Приемането на малко количество животински продукти с храната и на голямо количество растителни храни, и най-вече на листни зеленчуци, улесняват растежа и поддръжката на костите.
Витамините и минералите, важни за костното здраве, са калций, магнезий, витамин Д и К и С, бетакаротин, цинк и други.
Полезна е и хормоналната добавка DHEA.
Някои билки могат да помогнат за снабдяване на организма с необходимите за засилването на костите вещества. Това са копривата, глухарчето и дивият ямс, от които се извлича естествен прогестерон.
Хомеопатията може да служи като допълнение към здравословната диета и към програмата за физическо натоварване.
Натоварващите аеробични упражнения и вдигането на тежести е от особено значение за предотвратяването или облекчаването на остеопорозата.
Йога е полезна за борба с костните проблеми.
Иглотерапията предлага метод, лекуващ остеопорозата с изпращането на електрически импулс по дължината на гръбначния стълб, което подсилва костите.


ПАРАЗИТИ

Много хора имат паразити, но не знаят това, а и лекарите не ги лекуват. Често пъти, когато предпишат лечение на отделителните пътища, хроничната умора, възпалението в малкия таз, вагинитите, кандидата и други заболявания, са забравили за истинския причинител на страданията на пациентите си - паразитите. Ако страдате от заболяване, което не се лекува от предписаното лечение, трябва да отчетете възможността причината за страданието ви да са те. Последните изследвания показват, че само в САЩ от паразити страдат 7 милиона души.
Невидимите паразити могат да бъдат разделени в две категории: червеи и протозои (едноклетъчни организми). Червеите - куковидни, игловидни, кръгли, лентови или пръстеновидни, проникват в тялото и се хранят от несмляна храна, която се отлага по стените на червата.
Въпреки че присъствието на червеи в организма води до много странични ефекти, повечето от хората са заразени от другата група - пртозоите. Простата едноклетъчна структура на протозоите улеснява репродукцията им и не позволява на организма да се защитава с комплексната си защитна система. Протозоите могат да съществуват за дълъг период от време в клетките на тялото, създавайки потенциално затруднено положение за имунната система, която не е в състояние да формулира съответен отговор.

Причини
Въпреки че пристрастията на американците към санитарните и здравните закони са широко известни, няколко са причините паразитите да продължават да ги нападат. Първо, заразяването с паразити става чрез храненето в ресторанти, където служителите не си мият ръцете преди приготвянето на храната. Ако вие или вашият интимен партньор пътувате в чужди страни, които не се придържат към строги санитарни правила, рискът да заболеете от паразитна инфекция нараства. Друг рисков фактор е пиенето на вода от замърсен водоизточник, което е обичайно за предградията и големите градове в чужбина, а и в страната. Консумацията на сурови плодове и зеленчуци и недопечено месо и бира също може да предизвика паразитна инфекция. Има случаи, в които заразата се свързва с употребата на антибиотици и имунопотискащи медикаменти заради способността им да въздействат върху червата и да създадат благоприятна за развитието на паразитите среда. Паразитите обикновено не оцеляват в здрав гостоприемник, затова фактът, че човек е заразен от паразити, означава, че нищо в отделителната му система не е в ред. И накрая, нарастването на честотата на паразитните инфекции в САЩ може донякъде да е свързано с увеличеното внасяне на деликатеси, като суши например.
Невинаги наличието на паразитите може да бъде определено с изследване на проби от изпражненията, защото те се закрепят за лигавицата на червата и по този начин не се отделят чрез отпадъчните продукти от тялото. Чревната биопсия също може да даде неправилни резултати, защото за изследване може да се вземат неинфектирани участъци от червата.
По-точен за установяването на присъствието на паразити е методът, описан от д-р Херман Буено. При него се използват флуоресцентни щамове за идентификация на протозои.

Симптоми
Заразяването на човешкото тяло с паразити може да причини широка гама от хронични симптоми, които, ако се оставят нелекувани, могат да предизвикат други сериозни заболявания. Присъствието на паразити, оказва въздействие върху червата, причинявайки газообразуване, ненормално подуване и болка, лошо миришещи изпражнения, киселини, запек, сърбежи в аналната област, повръщане, отпуснатост и хиперактивност. Паразитите също могат да отнемат енергия от организма, изразяващо се в хронична умора. Допълнителните симптоми включват температура, нощни изпотявания, загуба на тегло, загуба на апетит, обриви, копривна треска, сърбеж, артрити и алергия, болест на Крон, колити, хранителни алергии, анемия и безсъние. При жените паразитите могат да провокират възпаления на шийката на матката, на пелвиса и вагинити и могат да доведат до понижаване на либидото.
Електичното разнообразие на симптомите е свързано със способността на паразитите да взаимодействат с различни незаменими телесни функции. Например изследванията показват, че те са в състояние да произвеждат ензими, които разяждат чревните стени и позволяват на токсините да навлизат в други части на тялото. Също така паразитите могат ефикасно да дезориентират имунната система, създавайки ситуация, в която собствените ни защитни клетки реагират срещу здрава тъкан, и това предизвиква автоимунни заболявания.

Лечение
Билки

Употребата на билки при лечението на пациенти с паразитни инфекции е често пъти по-ефикасно от предписваните медикаменти, като Flagyl, понеже те могат да се приемат безопасно за дълъг период от време, докато продължителната зависимост от лекарства води до вредни странични въздействия. Въпреки твърденията, че лечението на хронична протозоена инфекция трябва да трае от 5 до 14 дни, чрез последните изследвания е доказано, че успешната терапия обикновено отнема няколко седмици или дори месеци.
Ежедневната консумация на суров чесън може да елиминира много щамове протозои.
Чесънът също може да се предпише под формата на сок или при клизма. Хидрастисът, който съдържа активното вещество берберин, е друга билка с антипаразитно действие. Тя е особено полезна за унищожаването на амебата Giardia lamblia. За съжаление хидрастисът за разлика от чесъна не може да се използва непрекъснато повече от месец.
Няколко капки тинктура от зелен орех, пелин, детелина, люти чушки, листа от лопен, мащерка, хининово дърво и корени от оман, добавени към пречистена вода, може да принудят паразитите да напуснат различните части от тялото.
Съществуват няколко традиционни китайски билки с доказана способност да се борят с паразитните инфекции. Билката байбу отстранява игловидните червеи от тялото, ако се добави към спирт и със сместа се напои дрехата, с която спите. Когато се консумира отвара от билката ку шен, се пречистват дебелото и правото черво и урогенителната област. Лай ван е друга китайска билка, полезна за борба с различни паразити. В това лечение може да ви помогне компетентен билкар.

Хранене и хранителни добавки
Консумацията на суров чесън, лук, хрян и сурови семки от тиква предпазват от паразитни инфекции. Освен това добавянето на магнезий, витамин В12, червени люти чушки и калций може да помогне във войната с паразитите. Някои храни в действителност могат да повишат възможността от паразитна инфекция, така че избягвайте да ги консумирате в големи количества.
Вижте по-долу: "Какво да избягваме"

Други начини за лечение
Прочистването на дебелото черво всяка седмица може да помогне за предотвратяването на паразитните инфекции, защото елиминира потенциалната хранителна среда за микроорганизмите. Нещо повече, тази терапия води до подсилване на храносмилателната система.
Някои други начини за лечение са лечението с водороден прекис и прилагането на масло от чаен храст, ацидофилус, пробиотично хомеопатично средство 59 и колоидно сребро.

Какво да се избягва
Винаги е добре да обръщате внимание на храната, която поемате. За да се сведе до минимум рискът от паразитни инфекции, избягвайте да ядете ракообразни - раци, омари и скариди, и избягвайте консумацията на свинско месо и продукти от свинско месо, суров бифтек и суши. Когато приготвяте суровото месо, използвайте различна дъска за рязане, защото по него се съдържат милиони паразити, които лесно могат да инфектират организма, като се предават чрез допир. Избягвайте употребата на кафе, захар, алкохол, мляко и млечни продукти, тъй като практиката показва, че те водят до отслабване на имунната система и следователно улесняват заразата от паразити. Въпреки че плодовете, медът и тофу имат значителна хранителна стойност, хората с паразитни инфекции трябва да се откажат от тези храни, за да дадат на тялото си време ефикасно да се пребори с паразитите.
За съжаление в ресторантите много често липсват добри санитарни условия, същото може да се отнася и за вашата кухня, така че ограничете храненето извън дома. Салатите и другите сурови плодове могат да бъдат особено опасни, защото не преминават през стерилизираща топлинна обработка, а и често пъти хората, които я приготвят, не си измиват ръцете добре, след като излязат от тоалетната.
При почистването на санитарния фаянс водородният прекис помага за предотвратяване на инфекциите. Много често хората само избърсват плодовете и зеленчуците със салфетка, преди да започнат да ги ядат, но това не е достатъчно, за да се отстранят паразитите. Така че плодовете трябва да се мият в разтвор на водороден прекис.
Независимо че градските водоизточници се третират с хлор, паразитите въпреки това оживяват. Така че не консумирайте нефилтрирана чешмяна вода. И макар че спането с домашните любимци може да е удоволствие, те биха могли да имат паразити и да ги пренесат върху вас. И за да сте сигурни, че редовно отстранявате паразитите, не ходете боси, когато наоколо има животни, и не разрешавайте да лижат лицето ви или да се хранят от чинията ви. Не излизайте от тоалетната, преди да сте си измили старателно ръцете. И накрая, ако имате каквито и да е затруднения с отделителната система, решете проблема преди началото на гнилостните процеси, които създават идеална среда за хранене на паразитите.

Преглед на леченията
Билките могат да са по-ефикасни от предписаните медикаменти за лечение на паразитните инфекции, защото могат да бъдат приемани безопасно продължителен период от време, особено чесъна.
Добавките, използвани срещу паразитни инфекции, включват магнезий, витамин В12, люти чушки и калций.
Промиването на дебелото черво помага за предотвратяване и лечение на паразитните инфекции.
За да се сведе до минимум рискът от заразяване, предпазвайте се от ракообразни, свинско месо, суров бифтек и суши.
Внимавайте със салатите, когато се храните навън.
Нефилтрираната чешмяна вода може да представлява опасност.


БОЛЕСТ НА ПАРКИНСОН

Болестта на Паркинсон е дегенеративно заболяване на централната нервна система, резултат от повреждането на мозъчните клетки. Болестта естествено се свързва със стареенето, но и млади хора могат да заболеят вследствие на енцефалити, въглероден окис, тежки метални отравяния или наркотици.

Симптоми
Първият сигнал за Паркинсон е слаб тремор в ръцете или слабо влачене на крака. Симптомите се засилват след стрес или умора. С времето волевите движения стават изключително трудни. Ходенето става по-сковано и по-бавно, и е последвано от затруднения в говора и зрението. След това лицето става безизразно поради намалената пластичност на мускулите, често пъти съпътствано с лигавене. Може да има изтръпване на ръцете и краката. Мисловният процес остава нормален и по тази причина с утежняване на симптомите се увеличава депресията, което води до намаляване на желанието за живот.

Лечение
Лекарствата се дават обикновено, за да коригират равновесието на мозъчните химически вещества, като допамин и ацетилхолин, но те често пъти имат неприятни странични въздействия, например да се прекъсне нервът до съответния участък или да се инжектира алкохол на определени места.
В естествен аспект може да се приложат различни промени в начина на живот. За паркинсоновата болест са необходими много терапии, но състоянието се подобрява главно чрез естествени лечения.

Хранене
Прясната жива храна дава началото на оздравителния процес. Тя трябва да включва основно алкални храни със зелени напитки, като хлорела, спирулина, ечемични стръкове или троскот веднъж или два пъти дневно. Използва се само бутилирана или филтрирана вода за намаляване на приемането на токсини.
Антиоксидантите са от жизнено значение за преодоляване на вредата от окислителните процеси в мозъка и за забавяне на прогресирането на болестта. Някои от най-добрите антиоксиданти съдържат съединението, известно като РСО, намиращо се в екстрактите от гроздово семе и кората на бял бор. Препоръчват се около 100 мг три пъти на ден. Витамин С е друг важен антиоксидант, който помага за изхвърлянето на токсините от организма. Освен това мозъчното хранително вещество фосфатидилсерин не бива да прегаря. Също така, когато човек е депресиран, действа добре аминокиселината DLPA.
Билките, полезни за болните от Паркинсон, включват екстракт от глог и гинко билоба. С времето те могат да подобрят кръвообращението, да сведат до минимум схващанията на мускулите и треморите и да подобрят самочувствието. Успокоителните, като превара (Scutelalaria), валериан, хмел и салеп, възстановяват нервната система.

Ароматотерапия
Масажът с ароматични масла няма да излекува Паркинсоновата болест, но може да окаже благотворен ефект. За препоръчване са градинският чай, майоранът и лавандулата. Безпокойството, липсата на енергия, мускулната болка, скованата походка и проблемите със съня, всички те са аспекти на Паркинсоновата болест, които могат да бъдат облекчени с ароматотерапия.

Какво да се избягва
По-възрастните пациенти развиват лекарствен Паркинсон след приемането на антипсихотични лекарства от рода на Haldol, Thorazine Melaril и Stelazine. Те се използват при домашно лечение на пациенти с деменция и хронично безпокойство, две непсихотични заболявания. При прекъсването на тези лекарства повечето наскоро заболели от паркинсон пациенти се връщат в нормалното си състояние.
Изследванията показват, че рутинно използваните пестициди в селското стопанство и градинарството са свързани тясно с това заболяване. Хората имат склонност да омаловажават ниските стойности, но пи децата, възрастните хора или вече болните хора вредни могат да бъдат дори и малки количества, които влекат след себе си голям брой проблеми, в това число и нервни заболявания и рак.
Тежките метали вредят на централната нервна система. Затова избягвайте алуминиевото фолио, отстранете амалгамените пломби от зъбите си и не пушете цигари, защото хартията им съдържа кадмий. Трябва да се извърши анализ на косата, за да се установи дали трябва да се извлекат и други метали от тялото.

Преглед на леченията
Конвенционалните лекарства се дават за корекция на химичното равновесие, но често пъти имат странични въздействия.
Понякога за спиране на тремора се прилага отстраняване на част от мозъка. Нервът може да бъде прекъснат или да се инжектира алкохол в моторната област.
Полезно е максималното придържане към жива храна, състояща се от алкални храни и зелени сокове.
Антиоксидантните хранителни вещества са от изключително значение. Те могат да се получат от L-карнитин, 500 мг по 2 на ден, фосфатидилхолин, 500 мг по 2 на ден, L-глутадион - 1000 мг, L-цистеин - 500 мг, гинко - 125 мг, DHEA - 25 мг, мелатонин - 5 мг, CoQ10 - 200 мг, L-фенилаланин - 500 мг, L-торин - 500 мг, хелацио терапия, интравенозно витамин С и глутатионова терапия, холин 1000 мг, инозитол 1000 мг, В-комплекс - 50 мг 3 пъти на ден, РСО, витамин С и фосфатидилсерин.
За ограничаване на депресията действа аминокиселината DLPA.
Билките могат да подобрят кръвообращението и да намалят схващанията и тремора. Екстрактът от глог и гинко билоба са известни в това отношение. Успокоителните билки включват превара, валериан и хмел.
Ароматотерапията може да облекчи симптомите на Паркинсон. Освен това на помощ могат да дойдат и антиоксидантите L-глутатион - 1000 мг, витамин С - 5000 ? 10000 мг N.A.C. - 1500 мг, алфалиноева киселина - 500 мг, кверцетин - 700 мг, пикногенол - 200 мг.


ПАРОДОНТОЗА

Здравите венци са розови и не кървят, но това е рядкост. В действителност 90% от американците страдат от заболявания на венците, най-често от гингивити и пародонтоза. За съжаление в повечето случаи пародонтозата преминава незабелязано и прогресира бавно в течение на годините. Ето защо е важно да се разбере какво точно е заболяването на венците, как протича и как трябва да се предотврати или лекува.

Видове пародонтозни заболявания
Гингивити

Гингивитът е инфекция на венците, обикновено свързана с лошата хигиена и с натрупването на бактериална плака по зъбите. Остатъците отхрана, бактериите и нормалното подменяне на клетките създават лепкави отлагания, които се натрупват по венците и около шийките на зъбите във вид на тънък бял слой. Ако не се отстрани, тази бактериална плака се втвърдява и се превръща в зъбен камък, който не може да се отстрани с четка. Това затруднява премахването на бактериите, които причиняват подути, инфектирани и кървящи венци. Понякога камъкът се отлага в тези джобове и създава среда, водеща до развитието на гингивит.
Гингивитът може да се получи по няколко причини - лошо поставени пломби, постоянно дишане през устата, определени заболявания, като диабет и левкемия, и липса на витамини. Освен това бактериалните образувания в устата могат да са резултат от прекалената употреба на меки и лепкави храни, нещо обичайно за американския начин на хранене.

Пародонтози
Докато гингивитите са лечими, пациентите, които пренебрегват проблема, могат да допуснат развитието на пародонтоза, причиняваща необратима загуба на костно вещество. Според американската академия по пародонтоза 32 милиона американци страдат от това заболяване. При хората над35 години пародонтозата е водеща причина за загубата на зъбите.
Ако пациентът с гингивит остави на спокойствие бактериите в устата си, то техните колонии ще станат по-плътни, в резултат на което все по-малко кислород ще достига до здравословните бактерии. Анаеробните бактерии започват да се размножават. Те са високо патогенни и резултатът е дегенерация на лигавицата и разрушаване на костите.
Съществуват сериозни причини хората да развият пародонтоза. На първо място може да се посочи тютюнопушенето, както и дъвченето на тютюн. Освен това лошо поставените мостове, пломби, коронки спомагат за размножаването на вредните бактерии. Лошата зъбна хигиена също води до пародонтоза. Значително влияние върху заболяването оказва храната. Изследванията показват, че пародонтозата не е била така разпространена сред примитивните цивилизации, както днес. Без съмнение това се дължи на голямото присъствие в съвременното хранене на рафинирани храни, като бяло брашно и бяла захар. Освен това съвременните хора живеят по-дълго и зъбите им са изложени по-дълго време на влиянието на различни организми. Затова е от особено значение да се грижим добре за венците си и да си създадем още от ранна възраст хигиенни навици.

Симптоми
Тъй като заболяванията на венците прогресират спокойно, някои хора могат дори да не усетят никакъв симптом, а други ще отчитат малките промени, проявяващи се на определени етапи. Както отбелязахме по-рано, когато човек е здрав, венците са светлорозови, много твърди и не кървят. С натрупването на плаката на границата с венеца се появява бяло покритие и до пет дни се проявява гингивит. През този предварителен стадий на заболяването венците по-често кървят, и то най-вече сутрин, при миене на зъбите или при отхапване на нещо твърдо. Освен това венците показват възпалителен процес, изразяващ се в подуване, зачервяване, топлина, нефункциониране и чувствителност. Понякога в устата се получава особен вкус и мирис.
С хронифицирането на заболяването може да се появи синкаво или лилаво оцветяване. Ако болестта не се лекува в началния стадий, венецът може да започне да намалява. Тогава може да се влоши кървенето. Понякога обаче то спира. Джобовете се появяват и задълбочават до 6-8 мм, а може и повече. Продължителната загуба на костно вещество причинява появата на свободно пространство между зъбите и евентуално постоянна загуба на зъби.

Лечение
Съществуват две основни традиционни лечения на пародонтоза. Едното е операция, при която се изрязва част от венеца и се оформят някои от костите. Целта е регенериране на тъканта.
Вторият подход е антибактериалната терапия. Тя включва дълговременна промяна на поведението с придържане към подсилена самопочистваща програма, която значително може да подобри здравето на венците. Много от пациентите, използвали този подход, съобщават за голям успех. Те отбелязват, че венците им вече не кървят, когато се мият зъбите. След известно време венците престават да намаляват и стават по-твърди. Тогава бактериалната инфекция намалява и сигурността на зъбите става по-голяма. Постепенно възпалението изчезва, болката намалява и инфекцията се овладява.
Разбира се, профилактиката е най-добрият подход за предпазване от заболяване на венците. Много може да бъде направено в тома отношение - миене на зъбите, почистване със специални конци, изплакване и редовно почистване на зъбния камък при стоматолог. Много от стоматолозите вярват, че профилактиката може да унищожи вредните бактерии още в самото начало на заболяването на венците, а при напреднал стадий отстраняването им става по-трудно заради токсините, отложени под повърхността на венците. Джобовете с дълбочина над 10 мм трябва да се третират със специален апликатор за почистване на дълбоките джобове. Днес достъпен за широката публика е типът апликатор с безопасна пара под ниско налягане, който се използва за измиване на джоба с антисептичен разтвор, съдържащ водороден прекис или сол.
Препоръчват се няколко естествени антисептици за изплакване въз основа на свойството им да отстраняват пародонтозните бактерии. Един от тях е билкова вода за уста, която представлява запарка от невен, хидрастис и смирна. Когато я приготвяте, разредете билките в подходящо за вас съотношение с вода. След като се запарят, запарката се оцветява. Използвайте течността за промиване на венците, а запарените билки могат да се използват по време на миенето на зъбите. Други води за уста с доказана ефикасност са приготвени от прополис, ехинацея, чесън и масло от чаено дърво.
Содата за хляб е най-добрият унищожител на бактерии. Също може да се добави и неутрализиращото й действие спрямо отделените от бактериите киселини. Обикновено тя се разтваря във вода, а ако инфекцията е особено силна - във водороден прекис. По този начин се отстраняват и петната по зъбите. Ако се придържате към стриктното миене на зъбите, към изплакването и почистването със специални конци, можете да облекчите повърхностните инфекции и да се преборите с някои от болезнените симптоми на пародонтозата. Обаче не трябва да се предоверяване, защото инфекциите, скрити дълбоко в джобовете на венците, могат да продължат да се развиват и да дълбаят долните слоеве на венеца. Много стоматолози потвърждават факта, че повърхностната профилактика не достига под 4 мм дълбочина. Затова за препоръчване е да се обърнете към вашите холистични стоматолози или към специалистите по хигиена на устната кухина. Тогава и само тогава може да бъде овладяна пародонтозата.

Хранене
Правилното хранене е съдбоносно за предотвратяването на гингивити и пародонтоза. Пресните плодове и зеленчуци, пълнозърнестите храни и целулозата трябва да са основата на менюто ви според биостоматолозите. Суровите плодове и зеленчуци са от особено значение поради свойството им да повишават ензимната дейност. Хората, които могат да приемат млечни продукти, трябва да продължат да се хранят с тях според много терапевти. Причината е, че млечните продукти доставят обилно количество калций. Най-добри са ферментиралите млечни продукти, като киселото мляко, защото поддържат здравето на червата. Препоръчва се също и кравето мляко, но хората, които не го понасят, могат да опитат с козе. Ако не понасяте изобщо млечните продукти, може да получите калций в голямо количество от листните зеленчуци, и особено от къдравото зеле и листата на глухарчето, листата на ряпата и зеленото зеле. Калцият в последните два зеленчука е не само по-лесно усвояем от този в млечните продукти, но те съдържат и други полезни хранителни вещества, включително бетакаротин, витамин А, витамин С, витамин Е, ензими и минерални вещества.

Добавки
Понякога с храната не може да се постигне добро хранене. Ако страдащият от пародонтоза не получава достатъчно количество калций с храната, добре е да приема калциеви таблетки. Пародонтозата често е придружена от проблеми с нивото на кръвната захар като хипогликемия или диабет. Това утежнява овладяването на инфекциите. Често пъти тези хора, особено страдащите от хипогликемия, е добре да допълват храната си с цинк, манган и магнезий. Магнезият и калцият са съдбоносни за костите и за изграждането на зъбите. Манганът помага за заздравяването на връзките между зъбите и венците, но често пъти е пренебрегван от традиционната и холистичната медицина. Подсилването с хром също би могло да е част от лечението; 90% от американците изпитват недостиг на този минерал. Хромът помага в транспортирането на инсулина в клетъчните митохондри, където се консумира и превръща в енергия. Микроелементите ванадий и бор са необходими за правилната костна структура, също така са важни и силицият и цинкът. Незаменимите мастни киселини улесняват транспорта на калция и магнезия през клетъчната мембрана.
Коензим Q10 е хранително вещество, използвано от японците за лечение на заболявания в устата и венците. Той е ценен антиоксидант и се намира естествено в тялото, но с напредване на възрастта постепенно изчезва, затова е полезно да се доставят от допълнителен източник. Може да се получи от сьомгата и скумрията, но тези, които не обичат риба, могат да го приемат в капсулирана форма. Препоръчваната доза е 100 мг на ден. (Макар че е безопасно за много хора, не се препоръчва приемането на коензим Q10 при бременност.)
2000 мг чесън може да действа като естествен антибиотик. Витамин А също е полезен при пародонтозни състояния. Добавянето на витамин А трябва да започне с 100000 IU и постепенно да се намали до 25000. (Бременните жени не бива да го приемат без консултация с лекар.) Допълнителните хранителни вещества включват витамин Д, витамин Е - 400 ? 600 мг, селен - 200 мг, фолиева киселина, рибофлавин и биофлавоноиди, заздравяващи капилярите. Маслото от черен дроб на треска и 1000 мг масло от нощна свещ се препоръчват на жени в менопауза заради способността им ад заздравяват костите.
Може би най-важното вещество, което трябва да се добави в храната, е витамин С, един особено ефикасен антиоксидант, когато е в комбинация с биофлавоноиди. Повечето американци не консумират необходимото количество плодове и зеленчуци и затова не получават необходимото количество от този витамин. Холистичните стоматолози и специалистите по пародонтоза често съветват пациентите си да започнат с 5000 - 10000 мг витамин С на ден и да увеличават до необходимата доза.

Алфа линоленова киселина - 300 мг
L-цистеин - 500 мг
Лутеин - 50 мг
Рутин - 50 мг
Цинков пиколинат - 30 мг


Хомеопатия
Съществуват няколко хомеопатични лекарства, облекчаващи състоянието на венците. В ранните стадии на гингивитите, когато езикът е с налепи, трябва да се взема "Меркуриус солубулис" 30с потенция три пъти на ден, докато в случаите, когато езикът е чиста, се третира с "Нитрикум ацидум" 30с потенция. Ако тъканта в устата е в особено лошо състояние, може би е необходим "Кали хлорикум" 30с потенция три пъти дневно.
Когато гингивитът прерасне в пародонтоза, все още може да се използва "Меркуриус солубулис", но дозата трябва да е два пъти дневно 6-12с потенция. Това лечение облекчава случаите, в които пациентът страда от силно възпаление, странни вкусове, абсцеси, гнойни натрупвания в джобовете, значителна болка и лош дъх. "Кали карбоникум" може да се използва за лечение на пародонтоза, при която джобовете във венците са чисти, без абсцес, обилно слюноотделяне, лош дъх, странен вкус, болки, блед или покрит с налеп език. "Калкареа флуорика" се предписва от хомеопатите на пациенти, чиито зъби падат, имат проблеми с храносмилането, сух език и болезнени парещи усещания. А "Стафизагрия" помага в случаите, характеризиращи се с черно оцветени зъби, кървене, загуба на костно вещество, кариеси и болка.
Хомеопатите предлагат също превантивно лечение на заболяванията на венците с идеята, че като не позволяват отлагането на хранителни остатъци по зъбите, могат да се предпазят от гингивити и пародонтоза. Едно лекарство за предотвратяване на образуването на зъбен камък е "Фрагария", което трябва да се приема два тъпи на ден - потенция 6с. Това лечение помага за разтваряне на съществуващите налепи, но след като стоматологът шлифова зъбите ви, процесът е по-лесен.

Какво да се избягва
Въпреки съществуването на известни генетични предпоставки повечето от случаите могат да бъдат предотвратени с включването на определени превантивни мерки в ежедневието ни и с избягването на някои дейности.
Понеже храненето играе съществена роля при заболяванията от този род, очевидно е важно правилното хранене. Опитайте се да избегнете рафинираните въглехидрати, алкохола и кофеина, когато това е възможно. Безалкохолните напитки също трябва да се избягват - особено тъмните на цвят, защото стимулират загубата на калций. Пушенето също улесняван появата на пародонтоза. Не забравяйте, че рафинираната захар трябва да се отстрани, тъй като поразява жизнени за имунната система функции, в това число мигрирането на белите кръвни клетки и фагоцитозата, т.е. възможността на белите кръвни клетки да унищожават бактериите и вирусите и другите причинители на инфекции. Освен това захарта може да доведе до постепенно изчерпване на минералите, необходими за здрави кости и зъби. За повечето американци е полезно да ограничат приемането на излишен фосфор. Въпреки че мнозина от нас приемат богати на калций храни, само ограничено количество от този незаменим елемент се абсорбира по естествен начин в тялото. Това се дължи на факта, че фосфорът, съдържащ се в червеното месо, безалкохолните напитки и полуфабрикатите, може да извлече калция от организма. В опита си да замени веществото, организмът извлича калция от костите и го отлага като налеп по зъбите и артериите. Идеалното хранене изисква съотношението фосфор:калций да е 4:10.

Преглед на леченията
В някои от случаите на заболяване на венците може да е наложителна операция.
От голямо значение е спазването на устната хигиена и за предотвратяването, и за лечението на пародонтозата.
Внимателният подход към заболяванията по венците включва масажирането им, докато се отстрани инфекциозният налеп. Естествените води за изплакване на устата помагат за отстраняването на вредните бактерии, а содата за хляб действа срещу инфекциите.
Храненето с плодове, зеленчуци, пълнозърнести храни и ферментирали млечни продукти действа в полза на здравите венци.
Хранителните добавки, които могат да се използват за борба с пародонтозата, са калцият, магнезият, цинкът, манганът, хромът и витамин С.
Хомеопатичните лечения в комбинация с добро хранене и редовно почистване помагат за намаляване на заболяванията на венците.

ФОБИИ

Фобиите представляват прекомерни ирационални страхове от специфични неща или ситуации. Хората чувстват инстинктивно неудобство, граничещо с паника, когато застанат с лице към обекта на страха си. Начин да се справим с проблема е да избегнем стимула, който предизвиква затруднение в различни степени.

Видове фобии
Съществуват няколко вида фобии. Първият и най-често срещаният вид са простите фобии, които поразяват около 10% от мъжете и жените в еднакво съотношение. Типична проста фобия е страхът от животни, височина, медицински процедури, игли, асансьори, вода и пътуване със самолет.
Втората категория са социалните фобии, които включват страх от прегръдка или публично унижение. Номер едно в този списък е страхът от изказване пред публика. Наблюденията показват, че за много хора това е по-страшно от мисълта за смъртта. Друга социална фобия е страхът от посещение на ресторанти или други публични места, от използване на обществени тоалетни, изчервяване пред хора, срещи с непознати. Човекът със социална фобия се смущава от това, че е оценяван до степен, когато не мое да функционира в присъствието на други хора.
Приблизително един на двадесет души страда от третия и най-тежък вид фобии - агорафобия (страх от пазари). Хората с това заболяване избягват обществените места от страх да не получат паническа криза. Обикновено заболяването започва със спонтанна паническа криза. Болният започва да избягва местата, където би се почувствал притеснен. Подобна криза може да се повтори. Или човекът се страхува, че не би могъл да се измъкне, когато трябва. Паниката, която изпитва, е съизмерима с реакцията на силен стрес. Симптомите са сърцебиене, учестен пулс, болка в гърдите и недостиг на въздух, което може да накара човека да си помисли, че получава сърдечна криза. Може да се появят световъртеж, гадене, изпотяване, шок и тръпки. Или може да последват усещане за нереалност и загуба на контрол и човекът да се почувства така, като че ли умира. При по-леките случаи на агорафобия болният се опитва да избягва затворени пространства, като магазини, мостове, тунели и подземия. Той може да ходи до близки до дома му места само с човек, на когото има доверие. В най-лошия случай си остава затворен вкъщи. Някои не излизат дори от стаята в собствения си дом.

Причини
Фобиите обикновено започват, когато мозъкът свърже обект или ситуация с опасно или травмиращо събитие. Понякога връзката е ясна. Човек, който за малко не се е удавил в детството си, развива впоследствие фобия към водата. В други случаи връзката далеч не е така очевидна. Елен Мажисън, психолог от Ню Йорк, съобщава за пациентка с фобия от пеперуди. Макар че живее в град и няма възможност да вижда много пеперуди, тя е обладана от мисълта за тази възможност, която не й дава мира. Специални техники й помагат да си спомни за травмиращ инцидент в живота, случил се когато е била на три години. Тогава майка й получила нервна криза и е трябвало да бъде поставена в усмирителна риза. Когато я отвеждали, момиченцето гледало и пищяло, а наоколо летяла пеперуда. От този момент ужасът от случилото се се свързвал подсъзнателно с нея.
Понякога фобиите са резултат от страха, свързан с нещо в ранното детство. Страхът от кучета може да накара детето да бяга. Това става навик и човекът продължава да ги избягва дори когато порасне. Постепенно този страх се превръща във фобия.
Разбира се, състоянието на родителите също може да доведе до това. Фобията може да бъде моделирана. Детето наблюдава страдащите си от фобия родители и копира поведението им. Някои виждат в това наличие на генетична предпоставка. Изследванията с близнаци показват, че при агорафобията има генетичен компонент.
До агорафобия се стига и когато детето е предпазвано прекомерно, до перфекционизъм от прекалено критични родители. Или родителите непрекъснато са му внушавали, че животът е опасно за живеене място. В резултат на това то става чувствително и се страхува от света.
Нарушенията в хранителния баланс също може да вземат участие във формирането на това състояние. Прекалената употреба на захар, кофеин или алкохол нарушава физиологическия баланс, което повишава стреса и предизвиква хипогликемия, хипотироидизъм и минерален дефицит. Това прави възможно появата на агорафобия у предразположените към нея индивиди. Определени храни и хранителни съставки също причиняват алергични реакции и повишават възприемчивостта към заболяването. Ако не им се обърне внимание навреме, те могат да се вградят в организма и един ден някой инцидент да отключи паническата криза.

Лечение
Традиционният психологичен подход към фобиите включва въображаема или реална десензибилизация. Въображаемата започва, когато пациентът се постави в състояние на дълбока релаксация. От него се иска да си представи спокойна картина, като морски бряг или планински връх. Може да се използва прогресивна релаксационна техника. След това пациентът преминава към представата за по-трудна сцена, в която се включват обектът или ситуацията, предизвикващи страх. Човек с фобия към асансьорите може да премине от спокойния морски пейзаж към относително спокойната сцена с асансьор. Например да си представи, че е с някого, на когото има доверие, и натиска бутона за повикване на асансьора. След един или два сеанса, болният ще се почувства спокоен когато вижда да се отваря вратата на асансьора. Следващата стъпка е да си представя как влиза в асансьора и така, докато започне да си представя, че се вози сам. Това е последвано от действителна десенсибилизация. И така се предприемат малки стъпки за превъзмогване на фобията. Болните свикват с всеки малък успех, преди да преминат по-нататък. Но пътят невинаги е прав. Обикновено болните прогресират, след което се връщат няколко стъпки, преди да тръгнат отново напред.
Въпреки че този метод действа положително в повечето случаи, той си има своите проблеми. Изисква много време, което означава продължителност на процеса. Това често пъти е трудно за пациентите с фобии, които или нямат време, или не искат да се включат в този процес заради неудобствата, които той включва.
При това състояние обикновено се предписват лекарства, намаляващи безпокойството. Макар че те могат да помогнат, приети в ниски дози, недостатъкът им е, че пациентът се чувства добре само по време на приема. След като ги прекъсне, фобията продължава.

Невролингвистична програма
Новите техники прилагат по-бърз и директен подход. Невролингвистичните програми, както и традиционният подход използват релаксация, но техниките са по-кратки и по-ефикасни. Вместо да се прилага прогресивна релаксация, където всеки мускул се стяга и отпуска, пациентът сам намира начин да постигне това спокойно състояние. Това може да се получи чрез съсредоточаване върху пламъка на свещ, чрез притискане на лакътя или чрез позитивно мислене за самия себе си. Тази техника, наречена "закотвяне", спестява много време, като довежда моментално до спокойно състояние.
След "закотвянето" следва "двустепенна асоциация", тя дава възможност на пациента да излезе от сцената, докато си я представя. Това е нещо като гледането на действията на артист във филм и прави фобията по-малко лична, а следователно и по-малко страшна.
Други интересни техники се използват за отслабване на негативните емоции. Например когато хората се спречкат за нещо, са склонни да си припомнят случилото се в живи цветове, а когато си го представят в черно-бяло, силата на усещането отслабва.
Философията на тези методи за въздействие е, че човекът преминава бързо към състояние на фобия, но и също толкова бързо може да излезе от него.

Научна кинезиология
Тази техника се използва наред с невролингвистичната програма и включва упражнения за по-добро равновесие между дух и тяло. Тези упражнения разпределят енергията в мозъка така, че да се получи най-дълбока релаксация и да се намали стресът. Когато тази енергия се трансформира до главния мозък, започват по-рационални мисловни процеси и голяма част от неудобството изчезва.
Един прост начин да се прави това е да се поставят пръстите по средата на веждите и да се придвижат на един сантиметър разстояние нагоре по челото към меката част. Притискането на участъка за няколко секунди предизвиква моментално успокоение, тъй като се трансферира енергия от малкия към главния мозък.

Акупресура
Съществува акупресурна техника, която се използва срещу безпокойство и нервност. Приложете лек натиск върху издатината в центъра на гръдната кост, позната като стернум. Поставянето на четирите пръста върху участъка облекчава дишането и освобождава напрежението.
За успокоение на раздразнение или възбуда прекарайте ръка по горната част на раменете и проверете къде са най-стегнати. Това вероятно е около шията. Хванете тази точка и дишайте бавно и дълбоко.
Акупресурата може да се прави и от самия пациент, от приятел или член на семейството. Идеята е приложеният натиск да намали напрежението, както и да облекчи болката и да повиши кръвообращението.

Потвърждение
Потвържденията се основават на принципа, че мислите и думите ни създават нашия опит. Взимайки предвид ситуацията, в която изпитваме фобии, и използвайки мисли и думи, които да потвърдят ситуацията, ние можем да използваме думи, които предизвикват различието. Например страдащ от агорафобия с трудност и при пътуване може да си каже: "Пътувам с лекота и се чувствам отпуснат." В началото няма да си вярваме на това, което казваме. Иначе не би било необходимо да си потвърждаваме. Но с времето нещата се променят. Позитивните мисли и думи влияят на подсъзнанието ни, като правят възможно създаването на нов начин на поведение.

Съвет
Създаването на самочувствие и подобряването на умението за общуване са незаменими елементи при лечението. Фобиите служат за защита на човека по някакъв начин и веднъж отстранени, той се нуждае от подкрепа.
Потвържденията могат да се използват съвместно със съветването, като например воденето на дневник. Когато си води дневник, пациентът трябва да раздели страницата на две и да пише в едната половина "приемам се независимо какъв съм", а в другата - всички противоречия, свързани с това твърдение. Понякога при написването на негативните мисли тяхната сила намалява. Тогава могат да се появят положителни мисли.

Хранителна поддръжка
Изследванията показват, че някои хранителни вещества имат положително въздействие върху мозъчната химия. Това са витамините от В-група, калцият, магнезият и GABA. Ценни в това отношение са и аминокиселината L-триптофан, омега-3 мастните киселини и инозитолът.

Билки
Билковите вещества, отпускащи нервите, са познати като успокоителни. Сред най-познатите и лесно достъпните е валерианът. Той представлява тоник за нервите и е най-добре да се приема при пристъп на безпокойство. Препоръчва се специално при нервни проблеми, дължащи се на емоционален стрес или болка. Въпреки че малките количества валериан са полезни, трябва да се избягват големите дози, защото те могат да доведат до депресия.
Салепът се комбинира често с успокоителни, като хмел, лимонка, лайка или целина. Хмелът успокоява нервния стомах и когато се сложи под възглавницата, предизвиква лесно заспиване при страдащите от безсъница. Лимонката е лек за преодоляване на проблемите със съня и безпокойството. Лайката и пасифлората облекчават нервозни състояние във всички възрасти. Целината е тоник за неврозата.
В аюрведическата медицина билката, която облекчава кризите на безпокойство, се нарича ашваганха. Тя представлява храна за мозъка и нервите и на това се дължи успокоителното й действие.
Напоследък тихоокеанската билка кава-кава се е наложила в Германия заради ефекта, който оказва върху безпокойството. Растението е вид чушка, която аборигените приемат от хилядолетия заради отпускащото й въздействие. Кава-кава стана известна напоследък, но за нея трябва да се знаят някои неща. Първо, действа синергично с алкохол, следователно не трябва да се приемат заедно. Второ, заради силното й действие човек може да не реагира достатъчно бързо, за да е в състояние да шофира или да работи с машина. И трето, пигментът от растението, навлизайки в организма, може да предизвика сърбеж или лющене на кожата. За щастие проблемът изчезва, когато се спре приема на кава-кава.
Това обаче служи като предупреждение билката да не се използва постоянно.

Какво да избягваме
Алкохолът, кофеинът, захарта и никотинът нарушават равновесието на химичните вещества в мозъка.

Преглед на леченията
Въображението и десензибилизацията са традиционните методи за лечение на фобиите. Въпреки че те действат при много хора, обикновено изискват дълъг срок на терапия и понякога медикаменти. Съществуват нови техники, които предоставят по-бърз и директен подход.
Невролингвистичните програми са най-новият метод, включващ кратък психологичен подход за лечение на пациента от фобийния му отговор.
Научната кинезиология се използва в добавка към невролингвистичната програма и включва упражнения, допринасящи за по-добър баланс между дух и тяло.
Акупресурата може да се използва като инструмент срещу фобийните отговори.
Използването на потвърждения се базира на принципа, че позитивните мисли и думи влияят подсъзнателно и улесняват създаването на това поведение.
Хранителните вещества, действащи срещу безпокойството, са витамините В-комплекс, калцият, магнезият, GABA и L-триптофанът.
Валерианът и някои други билки имат успокоително действие.

ПРОБЛЕМИ НА БРЕМЕННОСТТА

Бременността е време на обещания, радост и жизненост. Но освен това може да възникнат и физически проблеми. Сутрешното прилошаване, чувствителността на бюста, умората и запекът са някои от най-често срещаните оплаквания, свързани с бременността. Освен това след раждането много жени изпадат в депресия, дължаща се отчасти на хормоналните промени в организма. Те трябва да знаят, че съществуват много естествени и безопасни начини за облекчаване на свързаните с бременността неразположения, които трябва да се обсъдят с личния лекар, като се има предвид, че всяка бременност е различна.

Често срещани неразположения, свързани с бременността,
и тяхното лечение

Сутрешно прилошаване
Повишаването на хормоните през първите три месеца от бременността намалява секрецията на солна киселина в стомаха, което може да доведе до слабо функциониране на мускулите, придвижващи храната до храносмилателната система. Това на свой ред води до гадене и повръщане, известни като сутрешно прилошаване. Най-добрият начин за облекчаване на сутрешното прилошаване е пълната почивка и храненето с малки количества лесносмилаема храна, тъй като гаденето започва на гладен стомах. Близо до леглото задължително трябва да имате бисквити, за да хапнете, преди да сте станали от леглото сутрин. Протеиновите закуски преди лягане или при събуждане през нощта също могат да помогнат.
Ето няколко допълнителни идеи:
Краставицата успокоява бързо. Добро профилактично действие има лечението, състоящо се от лъжица лимонов сок или ябълков оцет, смесен с лъжица мед в чаша гореща вода.
Тази смес може да се взима преди закуска или с всяко хранене, ако гаденето продължи по-дълго. Витамините, които помагат, са 50 мг витамин В6 и витамин К. Последният обикновено е с ниски стойности през бременността. Добри източници на витамин К са зелените листни зеленчуци - карфиол, броколи и зеле. Инжекция с този витамин може да спре непрекъснатото повръщане. Ацидофилусът може да помогне, като балансира рН на червата. Джинджифилът е много полезен при гадене. Дивият ямс е билка, която може да преустанови гаденето. Въпреки че не съдържа хормони, тя помага на организма да балансира собствените си стойности на прогестерон. Други билки, които трябва да се имат предвид, са копър, мента и кардамом в горещо мляко. Чаят от котешка лапа е друго лечебно средство. Силно разреденото масло от мента може да се втрива в кожата на корема или да се вдишва за облекчаване на гаденето или повръщането.

Запек
Този проблем е резултат от покачването на хормоните. Той може да се коригира чрез повишената консумация на течности - осем до дванадесет чаши вода на ден, както и с приемане на колкото е възможно повече целулоза - от пълнозърнести храни, трици, пресни плодове и зеленчуци. В по-тежките случаи могат да помогнат целите псилиеви семена. Една лъжица семена се поставя в чаша вода и се изпива, а след нея и още една чаша вода. Рициновото масло и другите дразнещи лаксативи трябва да се избягват, включително и билки като сена. Хомеопатичните лекарства против констипация са - нукс вомика, сепия, вриония и ликоподиум.

Диария
Диарията може да се облекчи с диета, състояща се от банани, ориз, ябълки и препечен хляб. Освен това четири капсули въглен, приети през интервал от един до три часа, свързват токсините в червата. Въгленът не трябва да се приема повече от три дини, защото свързва и хранителните вещества. Хомеопатичните лекарства за диария са подофилум пелтатум, сяра, туя оксиденталис, вератрум албум и циншона официналис.

Газове
Както и пир другите чревни проблеми, газовете се появяват, защото стомашно-чревният тракт не работи така, както трябва. Понякога и бебешката главичка притиска тази област. От помощ може да са избягването на безалкохолните напитки и доброто сдъвкване на храната.

Нарушения на захарния баланс
Симптомите на това нарушение през време на бременност се изразяват в изтощение, придружено то подуване, най-вече на ръцете и краката.
Въпреки че то спира с раждането, ако остане нелекувано, може да причини проблеми на бебето и да усложни самото раждане. Захарта трябва да се сведе до минимум или напълно да се отстрани. Хромовият пиколинат намалява жаждата за сладко и балансира кръвната захар. Чаят от глухарче или тинктурата от него (30-60 капки три пъти на ден) също могат да помогнат.

Чувствителност на гърдите
Чувствителността на гърдите се появява пред първите три месеца, тъй като тялото се приготвя за кърмене, и трае само няколко седмици. Горещите компреси, горещите душове и удобните сутиени без банел облекчават чувствителността.

Изтощение
Умората е често срещан проблем, специално през първото тримесечие, и се дължи на хормонални промени и нуждите на плода. Анемията също може да е фактор, предизвикващ изтощение. Тя често пъти се предотвратява с храненето със зелени листни зеленчуци. Билките от рода на подбела, копривата и глухарчето могат да се приемат във вид на чай или тинктура за борба с нея.

Киселини в стомаха
За предпочитане пред трите основни хранения са честите и по-малки хранения. Лягането след хранене да се избягва, защото при това положение стомашният сок се качва до гърлото. Добра билка за киселини е лечебният бряст. Една лъжица прах се добавя към вода или сок, а може да се приема и във вид на таблетки. Друго подръчно средство са ензимите от папая. Две или три капки разредено ментово масло, поставено в основата на езика, може да успокои проблема.

Епизиотомични проблеми
Около 80% от жените в Съединените щати претърпяват хирургична операция по време на раждане за разширяване на вагината. Често пъти операцията е направена неправилно и това води до проблеми на по-късен етап, когато шийката на матката започва да притиска вагината и изглежда като че матката иска да излезе от тялото. Лекарите често дават грешна диагноза, като смъкната матка, и препоръчват операция. Трагичното е, че всяка година на 100000 до 200000 жени се поставя грешна диагноза. Коригиращата пластична операция, успешно извършвана напоследък от гинеколога д-р Вики Хъфнагел, решава проблема. Корекцията на вагината е проста процедура, продължаваща 45 минути, което позволява на пациентите да си отидат още същия ден.

Лечение
Диета

Някои състояния по време на бременността - анемия, хипогликемия и диабет, се нуждаят от специални диети и лекарско наблюдение, но има и някои прости правила, облекчаващи много от жените. В това число е храненето с целия асортимент от екологично чисти храни, като зърнени, бобови, зеленчуци, плодове и ядки и семена. Да се яде само когато сте гладни по малко и по-често. Бременните жени се нуждаят от доста допълнителен протеин, който вегетарианците могат да получат чрез допълнителни соеви продукти, включително соево мляко, тофу, темпе, бобови, ядки и риба. Необходимо е да се пие голямо количество чиста вода преди и след хранене. Пиенето по време на хранене разрежда стомашните ензими и затруднява храносмилането. На желанието за храна трябва да се отговаря с възможно най-чистите продукти. И накрая, трябва да се избягват продуктите, извличащи калций, като кафе, шоколад, натрий.

Добавки
Фолиевата киселина е от изключително значение за предотвратяването на дефектите на невронната тръба. Температурната обработка унищожава този елемент в храната, затова е важно да се приема във вид на добавка. Друг важен хранителен елемент включва мултивитаминен/минерален комплекс, витамините С, В12, цинк, витамин Е и ацидофилус. Необходимо е лекарско наблюдение, когато тези добавки се приемат по време на бременност.
За добро здраве традиционно се препоръчва желязото. Но прекалено многото желязо може да се окаже опасно. Не бива да се приема допълнително желязо, ако изследванията не са показали, че има основание за това. За отбелязване е, че най-добрият източник на калций са пълноценните храни, особено листните зеленчуци. Ако е необходима добавка, най-леката за стомаха е калциевият цитрат, другите форми причиняват храносмилателни смущения или констипация.
На жените с депресия след раждане може да помогне витамин В6. Той възстановява хормоналния баланс, като повишава нивата на серотонина. Пациенти, които са приемали 28 дни след раждането витамин В6, не развиват депресия.

Билки
Съществуват много билки, помагащи за преодоляването на неразположенията, свързани с бременността. Листата от малина представляват чудесен тоник, успокояващ почти всички оплаквания. Той може да се приема свободно под формата на чай през цялата бременност. Чаят може да се комбинира с мента при сутрешното прилошаване. За облекчаване на контракциите през бременността може да се изпробва черен глог. Джинджифилът е едно най-добрите лекарства за предотвратяване на гаденето, особено ако е придружено от хранене на малки порции, от чист въздух и много почивка. Черната цимицифуга е древно женско лекарство, растящо в дълбоките тъмни гори на Източна Америка. Използвано е от бременните индианки за облекчаване на раждането и за намаляване на родилните болки. Когато се пие през последните три седмици от бременността, помага за разтваряне на шийката на матката и за свалянето на плода в малкия таз. Понякога билката се приема заедно със синя цимицифуга.
Билките, които трябва да се избягват, са горчиви (като хидрастис и полски джоджен), с антихистаминни свойства (ма хуан или корени от оша) и диуретични (бучу, хвощ или плодове от хвойна).

Упражнения
Много от бременните жени се чувстват добре при натоварване с леки спортни упражнения. Активността им зависи от това доколко активна е била жената преди настъпването на бременността. Така много от тях могат да повишат издръжливостта си. Изключение правят жените, чиито лекари ги съветват да не спортуват поради специфична загриженост за здравето им, като предизвикано от бременността високо кръвно налягане, чупливост на мембраните, нееластична шийка на матката, постоянно кървене през първите три месеца, предварителни контракции в началото на бременността и по-късно. Посъветвайте се с лекуващия си лекар, преди да пристъпите към упражненията.
Най-общо 60 минутни аеробични упражнения приблизително три пъти седмично са най-доброто, към което може да се стремите, въпреки че и по-кратките тренировки също са от полза. Ненатоварващите упражнения, като каране на колело и плуване, са най-добрите, защото свеждат до минимум риска от травми и оставят нивото на спортна подготовка до това преди настъпването на бременността. Също така за препоръчване са и разтяганията, водещи до разтваряне на областта на малкия таз.
Някои предпазни мерки са избягването на стоенето прави за по-дълъг период от време и избягването на силно интензивните упражнения и рисковете от падане. Жените не трябва да стигат до положение да остават без дъх. След първите три месеца упражненията с главата надолу ограничават притока на кръв към бебето и също трябва да се избягват.

Техниката "Александър"
Преподавателите на техниката Александър целят възстановяването на свободата на движение при жените с допълнителни изисквания към бременността. Усвояването на начините за правилно навеждане, дишане и дори за правилна почивка може да намали болката и напрежението и да облекчи раждането. Промените могат да се увеличат по време на бременността и да повишат издръжливостта и общото здраве.
През време на сеансите бременната жена играе активна роля в терапията, докато преподавателят показва основно упражненията. Тя може да се научи да кляка като подготовка към раждането или да вдига предмети, без да напряга гърба си. Много от тези движения знаем още от детството си, но впоследствие сме ги забравили. Освен това преподавателят има друга важна роля. Като докосва пациентките си, той стимулира нервната система да отговаря по нов, по-ползотворен начин. След урока жените откриват, че движенията им са по-свободни и твърдят, че се чувстват по-леки.

Масаж
Майчиният масаж предизвиква отпускане, което има съществено значение за бъдещата майка и нероденото й дете. Той помага за стимулиране на лимфното оттичане на токсините и облекчава мускулните спазми, болките в гърба, схващанията, подуването на краката, разширените вени, хемороидите и задържането на течности. Масажът провокира хормонално равновесие и силна имунна система, както и понижена раздразнителност, смяна на настроенията и прегряване. Терапевтите, които разбират от масаж за бременни, знаят какъв натиск да окажат и го пригаждат към всеки стадий. През първите три месеца допирът трябва да е нежен. Например синузитът може да се отблокира с помощта на лек натиск върху преградката на носа и челото и под веждите и скулите. През второто тримесечие масажът е по-дълбок и се използва за стимулиране на кръвообращението, повишава пластичността и намалява болките и спазмите. Специфичното фокусиране върху гръдната кост може да облекчи проблемите с дишането. През третото тримесечие работата се концентрира върху долната част на таза и опашната кост за намаляване на болката в гърба.
Преди раждането жената може да се научи да отпуска мускулите на перинеума си (областта между влагалището и ректума), които трябва да бъдат отпуснати по време на раждането. С отпускането на тази област се избягва нуждата от епизиотомия. Техниката включва самомасаж. С чисти ръце, натопени в затоплен витамин Е или растително масло, майката поставя палеца или показалеца си сантиметър по сантиметър до половината на дължината на влагалището си. Прилага се лек натиск нагоре и надолу, докато се предизвика загряване. Задържа се за няколко минути. Това упражнение се повтаря два пъти дневно.
По време на раждането някои акупресурни точки също могат да намалят болката и напрежението и да ускорят раждането. Една от техниките включва местене на палеца от опашната кост по гръбначния стълб, като се задържа на всяка точка по няколко секунди. Друга техника включва притискане на палеца по външната част на лопатките. Рефлексната точка за ускоряване на раждането се намира откъм вътрешната част на краката на около осем сантиметра над глезена. Друга подобна е точно под глезена откъм вътрешната му част (точка на матката) и върху външната част (точка на яйчниците) на стъпалото. Тези участъци се притискат за приблизително десет секунди.
В следродилния период масажът може да стимулира потока на кърмата и да помогне на матката да се върне в нормалното си състояние. Кръгообразното масажиране на корема, помага за изхвърлянето на кръвта с контракциите на матката, а масажът на гърдите с леко масло, последван от притискане на зърната с длан, помага на млечната жлеза да се оттича.
Масажът е полезен за подобряване на общото здраве по време и след бременността и за лечение на различни състояния, но съществуват периоди, в които не бива да се използва. Противопоказанията са вагинални кръвотечения, температура, болка в корема, едем, силно главоболие, замъглено виждане, излишен протеин, диабет, високо кръвно налягане, сърдечни заболявания и флебити.

Ароматотерапия
Употребата на ароматни масла самостоятелно или чрез масаж действа и на физическо, и на емоционално ниво. Ароматотерапевтите препоръчват за най-често срещаното страдание при бременните - хемороидите, пет капки кипарисово масло да се добавят към ваната. При проблеми със синусите опитайте евкалипт, добавен към охладител за въздух или към съд с топла вода. Разширени вени се лекуват с кипарисово и лимоново масло, добавени към лосион за тяло. Вените трябва да се мажат и сутрин, и вечер. Родилната депресия може да се подобри, като към ваната се добавят жасмин или градински чай.
Трябва да се използват само чисти масла. Много от тях можете да намерите в пазарната мрежа. Въпреки че повечето за безопасни, някои жени имат алергични реакции и за тях би била полезна консултацията с ароматотерапевт.


Хомеопатични лекове за следродилна депресия
За следродилната депресия обикновено се обвиняват хормоналните промени, но отчасти тя може да се дължи на пренебрегването на начина на живот, който жената е свикнала да води. Изведнъж жената престава да е център на внимание поради грижите към безпомощния нов човек. Тя може да няма опит в това отношение. И дори да има по-голямо дете, всяко новородено води до голяма промяна в семейството и в майчината отговорност. Умората също може да е причина за настъпването на следродилна депресия, която варира от тъга до сериозни, застрашаващи живота заболявания.
Жените, изпитващи депресия, трябва да са под лекарско наблюдение. В идеалния случай, макар че това далеч невинаги е обект на обществото ни, всички наскоро родили майки трябва да са облагодетелствани от семейна и съседска подпомагаща система.
Част от медицинското обслужване на майката може да се поеме от лекар хомеопат. Класическата хомеопатия предлага широка гама от лекарства за лечение на следродилна депресия. Хомеопатът провежда индивидуално лечение, съответстващо на конкретните симптоми. Лекарствата са сепия, натмур, игнация, арника, пулзатила, цимицифуга, каликарбоникум, фосформа киселина, кокулус и аурум металикум.
Друго нехомеопатично лечение е естественият прогестерон. Обикновено то започва един месец след раждане. Хранителните добавки, вземани под лекарско наблюдение, може да допринесат за положителна промяна.

Какво да се избягва
Когато една жена е бременна, да избягва излагането на вредното въздействие на токсичните вещества, например намиращите се в боите за коса, в домакинските препарати, боите и техните изпарения, разтворителите, бензина, течностите за химическо почистване, консервантите на дървесина и в пестицидите. Радиацията от рентгеновите лъчи и други източници също трябва да се избягва, най-вече през първите три месеца от бременността. Не е необходимо да споменаваме, че трябва да се избягват и цигарите, алкохолът и някои наркотични лекарства.
Токсичната заобикаляща среда също е вредна. Негативно настроените хора и утежнените ситуации могат да причинят стрес. Бременните трябва да прекарват колкото е възможно повече време с хората, които обичат, и да се заобикалят с красота.

Преглед на леченията
Храненето с разнообразна екологично чиста храна, само когато сте гладни и на малки чести порции, с допълнително количество протеин е просто основно правило.
За препоръчване е водата да се пие само между храненията.
Фолиевата киселина и другите хранителни добавки, предписани от лекаря, са от важно значение.
Чаят от листата на малина може да помогне на жената да се чувства добре през бременността.
Специалните упражнения за бременни трябва да се базират на физическата активност на жената преди настъпване на бременността, така, както и някои специфични заболявания, появили се през бременността.
Техниката "Александър" е метод за възстановяване на свободата на движения, необходима на жените да се справят с повишените изисквания на бременността.
Определени масажни техники са полезни при бременните.
Ароматотерапията облекчава специфични състояния.
Хомеопатичните лекарства и естественият прогестерон са два начина за справяне със следродилната депресия. Хранителните добавки също може да разрешат този проблем.

ПРЕДМЕНСТРУАЛЕН СИНДРОМ

Много години предмеснструалният синдром не се е считал от традиционната медицинска общественост за остро клинично заболяване. За жените, страдащи от ПМС, се е смятало, че симптомите им са въображаеми и понякога са диагностицирани като психически неразположения. В годините 1920-1950 на жените с този проблем е била предписвана дори шокова терапия, докато по-съвременните лечения включват валиум и прозак. За щастие сега медицината признава ПМС за действително клинично заболяване и в момента могат да се намерят по-ефикасни лекарства за облекчаване на неговите симптоми.

Симптоми
Предменструалният синдром се характеризира с широк обхват симптоми, като всяка жена чувства проблема по различен начин. Най-честите симптоми са подуване, главоболие, схващания, задържане на течности и болки в долната част на гърба. Други са чувствителност на гърдите, желание за сладко, акне, както и депресия, безсъние, нервност, смяна на настроенията, раздразнителност, разсеяност, проблеми с паметта. Докато диагностиката на повечето други заболявания се състои в разпознаване на специфичните симптоми, определянето на ПМС зависи основно от времето, в което те се проявяват. Специфичното е, че симптомите на ПМС се появяват няколко дни преди началото на менструацията и обикновено изчезват 48 часа след нейното настъпване.

Лечение
Обикновеният медицински подход към ПМС включва предписването на лекарства. И както се случва винаги в такива случаи, продължителната им употреба води до нежелани странични въздействия. Някои лекари, които считат, че ПМС се появява в резултат на дисбаланса между прогестерона и естрогена, предписват прогестеронови добавки. Въпреки че това лечение регулира хормоналните нива в организма, то не премахва истинската причина за проблема.
Алтернативната медицина предлага лечение на нарушеното равновесие. Според нея излишните количества естроген в тялото могат да са продукт на неправилната функция на черния дроб, състояние, което може да се лекува ефикасно чрез ограничаването на богатите на естроген храни и подобряването на спортните навици.

Диета и хранителни добавки
Здравословната диета е действителния ключ към предотвратяването на борбата с ПМС. Жените, страдащи от ПМС, трябва да консумират храни, богати на въглехидрати и комплексни въглехидрати, и да закусват между основните хранения, за да стабилизират нивата на кръвната си захар и да облекчат симптоми. Полезни могат да бъдат студените зелени храни, като салатите.
Храната трябва да е възможно най-чиста. Храните, замърсени с пестициди, синтетичните добавки, лекарствата и химическите вещества в околната среда повишават нивото на естроген в кръвта, като създават дефицит на прогестерон и провокират ПМС. Тази храна трябва да е екологично чиста и непреработена, доколкото това е възможно. Излишният естроген в организма може да е резултат от сярата, съдържаща се в животинските мазнини, или от липсата на незаменими хранителни вещества, като витамин В-комплекс, витамин С и витамин Е, които са незаменими за правилното отстраняване на ненужните хормони.
След тежък ПМС доброто хранене може да бъде добавено с допълнителни хранителни вещества. Витамин В6, познат още като пиридоксин, служи като естествен мускулен релаксант и може да намали схващанията, свързани с ПМС. Този подвижен витамин действа и като диуретик, намалява подуването, задържането на течности и чувствителността на гърдите. Витамин В6 трябва да се приема ежедневно в дози по 200 - 400 мг през устата. Това може да е част от добавката на витамин В-комплекс. Не превишавайте предписаната доза, понеже излишното приемане от този витамин причинява невропатия или възпаление на нервите.
Магнезият, който действа добре на нервната система, облекчава неспокойството, раздразнителността, нервността, безсънието и депресията и може да е доста полезен, като се добави към храната в количества 500 - 100 мг дневно. Антиспазматичните качества на магнезият могат да намалят схващанията и болките в долната част на гърба, свързани с менструацията, и намаляват желанието за сладко. Добавянето на витамин Е - 200 - 600 единици на ден, може да помогне за намаляване на чувствителността на гърдите и е полезно за лечение на схващанията, и фиброциститни гърди, които се уголемяват преди менструация. Минералът цинк в дозировка 30 - 60 мг е полезен за намаляване на депресията и раздразнителността.
Друга позната добавка е гама линоленовата киселина (GLA). GLA е прекурсор на простагландин Е1, жизненоважен за координацията на нервната и хормоналната дейност. Тази наподобяваща хормони субстанция може да помогне за лечение на контракциите, желанието за сладка храна, мускулните спазми, промяната на настроенията, депресията, раздразнителността и чувствителността на гърдите. Обикновените източници на GLA са маслото от нощна свещ и касисът. Също така и маслото от пореч, което всъщност представлява 24% GLA. То може да бъде концентриран източник на веществото само с една капсула и е ефикасен заместител на шест капсули от масло от нощна свещ. Ежедневно може да се приемат 1000 мг масло от пореч, което доставяна организма 240 мг GLA.
1000 мг незаменими мастни киселини, които могат да се получат от рибено или ленено масло, помагат за продуцирането на простагландин Е3, подобна на хормон субстанция, която намалява чувствителността на гърдите. Понеже незаменимите мастни киселини от лененото семе стават жертва на готвенето, маслото може да се използва за салата или да се поставя във вече сготвената храна.
Естествените източници на прогестерон, например мексикански ямс, могат да предотвратят множество форми на рак и фиброциститни заболявания и да стабилизират хормоналното равновесие.
Изофлавоноидите са полезни вещества при промяната на настроенията, което представлява част от ПМС. Те представляват форми на фитоестроген, получен от соя и други зеленчуци, които помагат за възстановяване на хормоналното равновесие чрез участие в съревнованието за естрогенни рецептори. Когато изофлавоноидите окупират тези рецептори, неактивният естроген се отстранява от черния дроб и дебелото черво. Органични източници на изофлавоноиди са соята, бобовите, грахът, зеленият фасул, фъстъците. Те са доказали равностойността си на предписваните хормонални добавки, но без страничните им въздействия.

Упражнения
Както и при много други заболявания, упражненията ще доведат до положителна разлика и при ПМС. Изследванията показват, че редовното изпълнение на аеробични упражнения предотвратява лошото настроение, облекчава схващанията, намалява задържането на вода и ограничава желанието за сладки храни. За максимално добри резултати те трябва да се изпълняват три-четири пъти в седмицата.

Китайски билкови лекове
Китайските билки са много разнообразни. Билката лунтанксиенван е демонстрирала способността си да намалява гневните емоции, свързани с ПМС. Друга китайска билка, иао ван, помага за лечение на депресията, лошото храносмилане, подуването и лошото кръвообращение. Билковият препарат, наречен "Женска хармония", също се употребява за подобряване на кръвообращението.

Хомеопатични лекарства
Някои хомеопатични лекарства са доказали ефикасността си в борбата с ПМС, но не трябва да се употребяват по няколко наведнъж. Ако лекарството, което сте избрали, не облекчи симптомите ви, което сте избрали, не облекчи симптомите ви, хомеопатите съветват да прекратите употребата му и да опитате друго.
Лекарството "Лашазис" се използва за борба с много от симптомите, в това число болки в яйчниците, чувствителност на гърдите и главоболие. "Леканиум" се прилага за лечение на подути гърди, а "Бовиста" действа добре при стомашно-чревни симптоми, като диария. "Пулзатила" се предписва за облекчаване на емоционалното състояние, при което жените се чувстват изоставени и се нуждаят от утешение. "Натмур" се използва за борба с меланхолията и депресията, засилваща се от утешенията. Други симптоми, които могат да се лекуват с него, са главоболие и желание за солена храна. Силната депресия, силното обезсърчение, индиферентността и усещането, че матката е преместена и скоро може да падне, са няколко от симптомите, които хомеопатите лекуват със "Сепия". И накрая, последното френско нововъведение е "Фоликулинум", което смекчава симптомите на ПМС, когато се приема на седмия ден от менструалния цикъл с потенция 30 до 200с.

Рефлексотерапия
Древната рефлексна практика се основава на схващането, че по стъпалото се намират участъци, отговарящи на различни части на тялото. Като манипулират специфични части от стъпалото, рефлектотерапевтите подобряват функциите на съответните органи и жлези. Жените, ползвали рефлексотерапия, често изпитват благотворното й влияние. Често пъти рефлексотерапията е придружена с угаждане, дека музика, разсеяна светлина. Това допринася за допълнително удобство и може да доведе до облекчаване на стреса.
Според Лора Норман най-добрият начин за установяване на рефлексните точки е да се визуализира човешкото тяло върху стъпалото. Пръстите отговарят на горната част на тялото и включват точките за очите, носа, устата, ушите и мозъка, а възглавничките им - на областта на гърдите - сърце, бели дробове и бронхити. Центърът на крака представлява вътрешните органи, докато петата и глезените се свързват с областта на малкия таз и репродуктивните органи. Матката е символизирана по средата на диагонала между петата и глезенната кост. Тя може да се лекува, като се опипва с палец вътрешната част на глезена. Придвижването на палеца кръгообразно и опипването в близост до точката на матката може да помогне за облекчаването на ПМС.
Рефлексотерапевтът може да ви покаже как да манипулиране другите репродуктивни органи и техните рефлексни точки. Освен това масажирането на останалата част от стъпалото е благотворно при лечението на ПМС, защото всички системи в тялото ежедневно при лечението на ПМС, защото всички системи в тялото ежедневно си взаимодействат. Общата релаксация се подобрява, като се прекарат пръстите по стъпалото. Макар че рефлексотерапията е най-ефикасна, когато се практикува три или четири дни преди началото на менструацията, тя може да се използва и по време на менструация, и след нейното приключване.

Акупресура
Друг начин за справяне с ПМС е въздействието върху естествените точки на тялото. Поставете ръка на 8 см под тазовата кост по посока на крака и с пръсти напипайте чувствителната точка. Когато установите мястото, започнете масаж на терапия. Ако точката е прекалено чувствителна към манипулацията, масажирайте областта под и над нея. Тази процедура може да се приложи и от външната страна на глезена и средата между петата и глезенната кост. Ще напомним още веднъж, че ако тази точка е прекалено деликатна, трябва да се масажират прилежащите участъци.

Какво да се избягва
Избягването на кофеин, алкохол и захар е добре за всички и особено за страдащите от ПМС. Понеже е възможно много от жертвите на ПМС да страдат и от хипогликемия, приемането на захар трябва да се ограничи, за да не се получават колебания в нивата на кръвната захар. Когато се приемат големи количества захар, нивото на кръвната захар драстично нараства и организмът е принуден да отговори с бързото му намаляване. В резултат се появява спад в настроението и енергията.
Клиничните изследвания доказват връзката между консумацията на кофеин и чувствителността на гърдите и безсънието. Трябва да се ограничи и консумацията на млечни продукти поради склонността им да увеличават нивата на естрогена в организма. Повишеният естроген може да доведе до липса на прогестерон и по този начин да предизвика ПМС. Лютите, пикантните или киселите храни трябва да се избягват от жените, страдащи от ПМС. Те също трябва да се пазят и от храни, съдържащи натрий и скорбяла.

Преглед на леченията
Здравословната храна, която е бедна на животински продукти и включва закуски, зелени салати и бобови, действа за намаляване на ПМС.
Можете да намерите китайски билки, които да лекуват ПМС.
Хомеопатичните лекарства се отнасят за определени оплаквания и са доказали ефикасността си при ПМС.
Изследванията показват, че редовните тренировки могат да предотвратят промяната в настроенията, да облекчат схващанията, да намалят задържането на течности и да ограничат желанието за сладки храни.
Рефлексотерапията и акупресурата са манипулативни техники, които облекчават ПМС.


ЗАБОЛЯВАНИЯ НА ПРОСТАТАТА

Простатата е жлеза, намираща се между пикочния мехур и пениса. Въпреки че е малка, нейната функция е жизненоважна. Простатата произвежда също така и семенна течност, която подхранва спермата. Съществуват две често срещани заболявания, поразяващи простатата - хипертрофия и рак на простатата.
Хипертрофията представлява уголемяване на простатата. Това състояние се наблюдава най-често при възрастните мъже. От 50 до 75% от мъжете над 50 години страдат от хипертрофия на простатата и 30% от тях претърпяват хирургична намеса. Хипертрофията на простатата се свързва с приемането на прекалено много и най-вече наситени мазнини. Също така е свързано с произвеждането на мъжки хормони. Хипертрофията може да прерасне в рак на простатата. Симптомите, свързани с това заболяване на простатата, могат да са следните: уриниране през нощта, намаляване на силата на потока на урина, колебание или затруднения в началото на уринирането, неприятно усещане при преминаването на урината и кръв в урината. Понякога се усеща струпване на маса в областта на простатата. В редки случаи се появяват проблеми с мъжката потентност. Когато увеличената простата блокира уринарния поток, урината се връща и може да предизвика увреждане на бъбреците, инфекции в пикочния мехур или камъни в бъбреците.
Ракът на простатата се среща почти толкова често, колкото и рака на белите дробове. Той бързо се превръща в номер едно сред смъртоносните заболявания при мъжете. В САЩ годишно 160000 души заболяват от рак на простатата, а 35000 умират от тази болест. Ракът на простатата се наблюдава по-често у американците от африкански произход и при старите мъже. Но той не е нещо необичайно сред 30-40-годишните мъже. Заболяването е необичайно с прекалено бавното си развитие. Много от мъжете, болни от рак на простатата, дори и не подозират за него и умират от други заболявания. Ракът на простатата се свързва с излишното количество тестостерон, което се увеличава още повече при приемането на богата на мазнини храна - аналогично на рака на гърдата у жените, където мазнината увеличава естрогена.
Симптомите, свързани с рак на простатата, са малко. Възелчетата по простатата могат да се усетят при палпация, макар и не всичките да са злокачествени. Болка в костите може да покаже напреднал стадий на заболяването, когато вече са налице метастази. Другите симптоми са възпаления и затруднения с уринирането. Заболяването се определя чрез тест за специфичен простатен антиген. Този тест може да определи присъствието дори и на микроскопични тумори или на заболяване, известно като доброкачествена простатна хиперплазия - уголемяване на простатата. За съжаление тестът невинаги е валиден, защото 30% от пациентите с рак на простатата показват нормални стойности. Допълнителните изследвания включват трансректална ехография и палпация. Отбележете, че биопсията потенциално разпространява рака и не се препоръчва в по-ранен стадий, когато ракът не е разпространен извън простатата.

Лечение
В случаите на простатна хипертрофия конвенционалното лечение протича с лекарството "Прозак". Здравните служби предупреждават, че то може да инхибира стойностите на простатния специфичен антиген. И след като повишените стойности на този антиген служат за диагностичен белег, употребата му може да затрудни поставянето на правилна диагноза.
Ако се развие рак на простатата, традиционната медицина предлага обикновено простатектомия (отстраняване на простатата по хирургичен път), химиотерапия и радиация. Всичките са инфекциозни и често пъти опасни. Операцията като биопсията може да разпространи раковите клетки и често пъти намалява половата сила и контрола върху уринирането. Друг метод е използването на хормонални блокери, които за няколко години свиват тумора, след което простатата се отстранява или замразява (криооперация). Най-често използваните блокери са "Лупрон" и "Флудамин". Понеже ракът на простатата нараства бавно, пациентите, особено тези, които са млади, имат време да изпробват по-малко вредни методи на лечение.

Хранене
Препоръчва се храна, бедна на мазнини, със специално добавяне на комплексни въглехидрати, екологично чисти плодове и зеленчуци, сурови сокове и някои пълнозърнести храни заради алкалното им въздействие. Може да се добавят умерено количество ядки и семена (вижте раздела за алкалните диети при раково болни). Храните, намаляващи риска от рак, са бобовите, соята, зеленият фасул, грахът, доматите, стафидите, фурмите и други сушени плодове. В някои случаи могат да се консумират малки количества екологично чисти пиле и риба. Препоръчват се следните добавки:

ЦИНК
Всеки се нуждае от цинк, но той е от особено значение за предотвратяване на проблемите с простатата, защото инхибира навлизането на тестостерон в нея. Изследванията показват, че 40 мг цинк ежедневно не само намаляват опасността от рак на простатата, но и помагат за лечението му. Тиквените семки са също богати на цинк. Други източници на цинк са слънчогледовото семе, яйцата, птичето месо, морските храни, грахът, соята и гъбите. Като допълнително средство могат да се приемат цинкови добавки в комбинация с пиридоксин - витамин В6, манган и хром, за да се помогне на тъканите да абсорбират по-добре минералите. Витамин А и фосфорът също повишават способността на тялото ефикасно да използва цинка.

ПЧЕЛЕН ПРАШЕЦ
Освен цинка може да се опита и с пчелен прашец, който помага за намаляване на увеличената простата.

ПРОСТАТНИ ЖЛЕЗИ
Прахът от животинска простата е богат на цинк и подхранва човешката простата.

АЛАНИН, ГЛУТАМАТ И ГЛИЦЕРИН
Тези аминокиселини, комбинирани в равно количество, могат да помогнат за свиването на увеличената простата. Полученият от тях препарат, както показват изследванията, намалява прекомерното нощно уриниране.

ВИТАМИН С
Високите дози витамин С и минералните селен, мед и магнезий дават допълнителна подкрепа на организма, за да може да преодолее рака на простатата. Въведеният по венозен път витамин С доставя концентрирано количество в организма, което е особено необходимо на пациентите, болни от рак. Той помага за отстраняване на токсичните материали, в основата си тежки метали, и позволява на тялото да се поправи и да възвърне нормалната си дейност. Витамин С е първият антиоксидант, неутрализиращ свободните радикали.

ПРОТЕОЛИТИЧНИ ЕНЗИИМ
Те помагат на храносмилането и когато се приемат на гласно, помагат за разтварянето на покритието на раковите клетки така, че белите кръвни клетки да ги атакуват по-лесно.

ОМЕГА-3 МАСТНИ КИСЕЛИНИ И ГАМА ЛИНОЛЕНОВА КИСЕИЛНА
Полезни са маслата от пореч, семената от касис, маслото от нощна свещ и лененото семе.

Билки
Билките са ефикасни при лечението на доброкачествена простатна хипертрофия, както и пир рак на простатата, и го правят без странични въздействия. Особено полезни са следните билки:

САО ПАЛМЕТО
Това е една от най-добрите билки за простатата. Действа както лекарството "Проскар", но за по-кратко време и без потискане на специфичния простатен агент.

АМЕРИКАНСКИ ЖЕН ШЕН И КОРЕНИ ОТ СЛАДНИК
Тези билки се използват при проблеми с простатата, дължащи се на ниското съдържание на тестостерон и андроген. Те са безопасни и могат да се приемат редовно два-три пъти на ден.

ЦАРЕВИЧНА СВИЛА
Царевичната свила лекува възпалението на простатата. Тя е и лек за възпалителен процес на уретрата, пикочния мехур и бъбреците.

ЕКСТРАКТ ОТ ТИКВЕНО СЕМЕ
Идеален източник на цинк и незаменими мастни киселини - двете важни субстанции за простатата. Екстрактът от тиквено семе тонизира мускулите на пикочния мехур, отпуска сфинктерите и отпушва простатата.

АФРИКАНСКИ ПИГЕУМ
Свойствата на това вечнозелено дърво помагат за намаляването на тумора и болезненото спешно уриниране. Причината е в богатото съдържане на фитостероли, вещества, инхибиращи биосинтеза на простагландини, отговорни за възпаляването на простатата. Веднъж инхибирани, простагландините се връщат до нормалните си стойности и подуването на тъканите спада. Спадането помага за нормализирането на метаболизма, кръвния поток, лимфното оттичане и разпределянето на хранителни вещества. На някои хора билките не понасят, но когато са в малки количества и се използват в комбинация с други средства, работят доста добре.

СИБИРСКИ ЖЕН ШЕН И КОРЕНИ ОТ КРЪГЛОЛИСТНА МУРАВА И ХОРТЕНЗИЯ
Помагат, когато налице е свръхпродукция на хормони.

ESSIAC
Билков препарат, полезен за лечението на всички видове рак.

МЕЧО ГРОЗДЕ
Със своите антисептични, диуретични и тонизиращи свойства, действащи върху пикочния мехур, бъбреците и отделителните пътища, мечото грозде облекчава и двете заболявания.

UNICARIA TOMENSОA
Този имунен стимулатор, произхождащ от Южна Америка, нормализира стойностите на простатния специфичен агент в случаите на рак на простатата и помага тогава, когато не са постигнали успех всички други лечения.

Хомеопатични лекарства
Хомеопатичните лекарства са различни за различните симптоми. Следните лекарства могат да помогнат на пациенти с хипертрофия на простатата при следните показатели:

АПИС МЕЛИФИКА
- често уриниране с пареща жилеща болка и възпаление.

ХИМАФИЛИЯ
- позиви за уриниране с пареща болка.

КОНИУМ МАКУЛАТУМ
- хронично увеличение, трудности при уринирането, потокът урина започва и спира; помага за омекотяване на простатата.

ФЕРУМ ПИКРИКУМ
- често уриниране през нощта, чувство за препълненост и връщане на урината.

ХЕПАР СУЛФУРИС КАЛКАРЕУМ
- дриблираща урина или оскъден поток.

САБАР СЕРУЛАТА
- трудно уриниране с уголемена простата, постоянно желание за уриниране.

СТАФИЗАГРИЯ
- позиви за уриниране, но невъзможност за пълно уриниране, усещане за пълнота в мехура.

ТУЯ
- увеличена простата, внезапно желание за уриниране, раздвоена струя.

Рефлексотерапия
При рефлексологията страните на стъпалото откъм костта на глезените отговарят на репродуктивната система. Точките за простатата и матката се намират от вътрешната страна на стъпалото, докато тези за тестисите и яйчниците от външната. Тези области са изключително чувствителни при допир, особено когато има някакъв проблем в органите, и затова се отнасяйте към тях внимателно.
Опипайте заобикалящите глезените участъци и натиснете всеки път, като преминавате през точките. Може също така да притиснете точката на пикочния мехур върху вътрешната част на петата. Тази манипулация повишава кръвообращението и помага за ускоряването на оздравителния процес.

Хелацио-терапия
Едно изследване, проведено в Швейцария, е предписало 10 сеанса хелацио-терапия на една група и нито една на друга група. След 18 години окрили, че при хората на които е приложена хелацио-терапия, само една десета са починали от рак в сравнени с другата група.

Начин на живот
Пациентите трябва да тренират ежедневно и да се излагат на много чист въздух и светлина. Програмите за справяне със стреса също оказват безценна помощ и могат да включат биологична обратна връзка, масажи и медитация.

Какво да избягваме
Храните, които трябва да се избягват, са алкохолът, захарта, нишестето, кофеинът, допълнителните вещества и консервантите, нечистата вода (с хлор, флуор), хидрогенезираните мазнини, например маргарин, и храните, приготвени в алуминиево фолио. Излагането на тютюнев дим също трябва да се избягва.

Преглед на леченията
Препоръчва се органична, бедна на мазнини диета с превес на алкалните храни. С намаляването на риска от рак на простатата са свързани храни, като соята, зеленият фасул, грахът, доматите и сушените плодове.
Цинкът е важен елемент за болните от простата.
Билковите лекарства са saw palmetto, екстракт от тиквено семе и други.
Хомеопатичните лекарства могат да помогнат на пациенти с хипертрофия на простатата със специфични симптоми.
Хелацио-терапията е доказала превантивното действие при заболявания, свързани с остаряването, като рак на простатата.
Пациентите трябва да спортуват редовно и да използват техники, които да уравновесят стреса.

ЗАБОЛЯВАНИЯ НА ДИХАТЕЛНАТА СИСТЕМА

Много от нас дишат, без да се замислят. Но това, което е естествено за всички хора, може да представлява трудност за други. Проблемите с дишането обхващат леки състояния, когато човек изпитва леки затруднения в дишането, и по-тежки степени на заболяване, които влияят върху способността на човека да общува нормално и в крайни случаи може да доведе до смърт.
Един от най-често срещаните дихателни проблеми е астмата. Това е състояние, при което периодически е затруднена възможността на човека да диша. То се характеризира с недостиг на въздух, свистене, кашляне и отделяне на слуз. Според д-р Джеймз Брейли астмата се появява вследствие на раздразнението, повишената чувствителност и възпалението на дихателните пътища - не само по време на астматичната криза, а изобщо. Популярно е неправилното схващане, че астмата се дължи предимно на запушване или стесняване на дихателните пътища. Това води до предписване на инхаланти, подобни на адреналина, за разширяване на тези отвори. Д-р Брейли смята, че честата им употреба може да е причина за 300 %-ното увеличение на случаите на астма напоследък. Тази ужасяваща статистика, допълнена със сведения, че случаите на астма са се удвоили за последното десетилетие и засягат около 5% от населението, показва, че трябва да се обърне сериозно внимание на подхода ни към това заболяване.
Д-р Брейли подчертава, че астмата е състояние, причинено от алергии към храна и замърсители на околната среда. Острата астматична криза може да се появи часове или дни след излагането на вредното въздействие на алергена, което затруднява идентифицирането му. Той е привърженик на повишената употреба на IgG ELISA - за хранителна алергия, или на IgЕ ELISA кръвен тест за въздушни алергии.
Астмата може да е предизвикана от емоционален стрес и се свързва с чувството на страх или със загубата на контрол. Понякога децата развиват астма след уплаха. Освен това заболяването се свързва с ваксината против коклюш. Изследванията показват, че ваксинираните деца са изложени на по-голям риск от заболяване в сравнение с неваксинираните.
Друг често срещан проблем е бронхитът. Това неразположение се дължи на запушване на бронхите или дихателните тръби, водещи до белите дробове. При това заболяване се подуват мукозните мембрани на белите дробове. Бронхитите могат да бъдат кратки, продължителни, остри или хронични. Факторите, които водят до това състояние, са инфекции в детската възраст, тютюнопушенето, замърсяването на въздуха, дълготрайните инфекции. Заболяването предизвиква суха кашлица и освобождава слуз, както и температура и болки в гърдите и гърба. Хората, болни от бронхит, се затрудняват при бързо ходене или физическо натоварване. Други симптоми могат да бъдат белодробните инфекции и посиняването на кожата. Последното е сигнал за недостиг на кислород и повишено съдържание на въглероден двуокис в кръвта.
Хроничното белодробно заболяване, причинено от запушвания, известно в миналото като емфизем, е свързан най-често с пушенето и вдишването на химически замърсители. То се проявява като ограничение на белите дробове и отлагания, блокиращи бронхиалните тръби. Болестта настъпва постепенно и състоянието на пациентите се влошава прогресивно. С течение на времето пациентът вдишва все по-малко въздух. С напредването на болестта количеството кислород в кръвта става недостатъчно и се появява необходимост от медикаменти и допълнително добавяне на кислород. Макар основно да страдат белите дробове, могат да се появят и усложнения в червата и черния дроб.

Лечение
Някои от естествените лечения могат да помогнат за борбата с дихателните заболявания, главно като ги предотвратят. Веднъж вече развило се дихателното заболяване се нуждае от медицински грижи и лекарствена терапия, макар и естествените лечения да допринасят известна полза.

Хранене
Диетата играе основна роля в профилактиката и лечението на всичките дихателни нарушения. Правилната диета, разбира се, специална за отделните индивиди, се базира на специфичните биохимични процеси, въпреки че има някои основни хранителни правила, които помагат за облекчаване на дихателните проблеми. Всъщност трябва да се наблегне на храненето с комплексни въглехидрати и целулоза от разнообразни пълнозърнести и бобови храни, плодове и зеленчуци. Също са полезни храните, богати на омега-3 мастни киселини. Те включват тъмни риби, като сьомга и риба тон. Богатите на хлорофил хранителни режими действат пречистващо. Това означава сок от моркови в комбинация с малки количества сок от целина или магданоз. Сокът от гроскот е особено богат на хлорофил. Репичките, хрянът и лимоновият сок действа оздравяващо на белите дробове и трябва да се консумират често. Храните могат да се ядат сурови или леко сготвени. Освен това лукът, чесънът, джинджифилът, кардамомът, кимионът, детелината и лютият пипер за полезни билки и подправки, използвани при готвене.
Важно е също така да обърнете внимание на хранителните алергии, като се посъветвате с алерголог, компетентен в лечението без медикаменти, както и към конвенционален лекар. Антиалергичната диета може да коригира или облекчи проблема, като накара пациента да отстрани напълно някои храни от диетата си и да се храни с други по принципа на ротацията. Ако една и съща храна се консумира ежедневно, организмът може да стане чувствителен към нея, но ако между приемането на храна от един и същ вид има разстояние от 5-7 дни, обикновено не се появяват алергични реакции. Три четвърти от астматичните деца и почти половината от възрастните астматици реагират на премахването на алергиите-храни от храненето. След като веднъж е поставена диагноза алергия, много от пациентите отстраняват или значително намаляват зависимостта си от медикаменти.
Пациентите със заболявания на дихателната система могат да получат облекчение от чаена лъжичка чист зехтин на гладно сутрин. Това помага за отстраняване на токсините от червата, черния дроб и белите дробове. Добавянето на масло от ленено семе повишава концентрацията на мастните киселини.

Добавки
Различните хранителни добавки са полезни за предотвратяването и облекчаването на дихателните заболявания.
Хранителните вещества, които помагат на астматиците, са пчелният прашец и медът (особено при сенна хрема) и ензимът бромелайн, открит в ананасите. Той облекчава възпалените бронхи и солната киселина, при кризи вследствие на недостиг на стомашна киселина. Бромелайнът действа още по-добре, когато е комбиниран с кверцетин и витамин С.
Магнезият е изключително важен, защото разтваря бронхите, отпуска мускулите в дихателните тръби и бързо прекратява астматичната криза. Като превантивна мярка астматиците могат да употребяват големи количества магнезий, приемани през устата. За възрастни се препоръчват дози от 1000-1500 мг, децата и бебетата могат да понасят доза от 100-400 мг. Тъй като магнезият има разслабващо действие, най-добре е да се приема през деня с храната, а не наведнъж. Според д-р Алън Габи, когато магнезият се комбинира с калций, витамин С и витамини от В-групата в коктейл, предписван по венозен път, сериозните астматични симптоми изчезват за няколко минути. Магнезият е полезен и за хората, които се излагат ежедневно на токсични химически вещества и в резултат страдат от бронхити.
Хлорофилът е почистваща кръвта добавка, която повишава способността й да пренася кислород. Той свързва токсичните метали и ги извежда от организма. Добър източник на хлорофил са пресните екологично чисти тъмножълти и зелени зеленчуци.
За възстановяване на увредените тъкани на белите дробове помагат L-метионинът, L-цистеинът, N-ацетил цистеинът и глутатион пероксидазата. Тези вещества защитават клетъчните мембрани от въздействието на свободните радикали, свързват химикалите на клетъчно ниво и ускоряват процесите на отстраняване през черния дроб.
Други допълнителни вещества, препоръчвани за предотвратяване на действието на свободните радикали и за защита от дихателни травми в дробовете, са бетакаротин (50000 IU или по-малко, ако кожата се оцветява в оранжево), витамин С (над 10000 мг, разделен на пет дози), витамин Е (300 IU) и коензим Q10.
Някои хранителни вещества стават полезни, когато пациентът се откаже от предписаните медикаменти. Това са калцият, коензим Q10, диметилглицинът, незаменимите мастни киселини, GLA, намираща се в маслото от нощна свещ, пореч и касис, пантотеновата киселина и селенът.

Билки
Съществуват много билки, които могат да са полезни за хората с респираторни заболявания. Една от тях е чесънът, който помага за борба с инфекциите. От древни времена във Франция се е използвал чаят от лопен за лечение на възпалителни заболявания на белите дробове. Великденската лилия е старо бронхиално отхрачващо лекарство и може да се използва във вид на есенция. Свещената трева е билка, растяща в югозападните полупустинни райони. Блестящите й листа са покрити с восък, индикация за билка, действаща добре на дихателната система. Восъкът е лепкава субстанция, която събира и изхвърля слузта, като отваря дихателните пътища. Свещената трева прочиства белодробните мембрани и лигавици и е полезна за хора с изтощителна кашлица. По тази причина се е използвала и за лечение на туберкулоза.
Други билки, полезни за прочистването на дихателните пътища, са белият бор, корените от сладник, лечебната медуница и черният оман. Обикновено за лечение на различни белодробни заболявания в Европа се използват прясна мащерка, коприва и сминдух. Хрянът, приеман с по-меки билки, помага за преодоляване на белодробните неразположения. Билките се приготвят, като се откъснат, измият, нарежат и се поставят в мазнина за една нощ. Джинджифилът е откашляща билка, която изчиства бронхите от слузестата секреция. Една глътка джинджифилов екстракт в устата ще изчисти бронхите за няколко минути. При астматична атака може да се приложи компрес от горещ джинджифил. Това става, като се намокри парче плат в джинджифилов чай, постави се върху гърдите и се редува със студен воден компрес няколко пъти. Смирната успешно може да се използва за лечение на белодробни заболявания, обаче трябва да се използва в малки количества и за кратък период от време, за да се избегне токсичността.
За астматиците се препоръчват и лют пипер, гинко билоба, лобелия и кора от бряст. Освен това дивата череша и сладникът действат като откашлящо средство за освобождаване от слузта, докато отпускането на мускулен може да се постигне чрез употребата на антиспазмични успокоителни, като лимонник и валериан.

Дезинтоксикация
Лечебните храни и добавки не действат така ефикасно, когато се намират в токсична система, отколкото когато са в чиста система. Дори слабото напластяване на хранителни остатъци по червата може да предизвика възпалителен процес. В такива случаи, лекарите, практикуващи алтернативна медицина, предписват клизми, промивки на дебелото черво и богати на целулоза храни, като бран, псилиум и бентонит. Клизмите с котешки нокти и чесън може да се правят два пъти дневно. Освен това физическите упражнения и дълбокото дишане на чист въздух съдействат за отстраняване на слузта от дробовете.

Ароматотерапия
Вдишването на ароматни билки, като евкалипт, лечебен исон и мащерка, помага за почистването на дробовете от слуз. Сместа от лавандула, живениче, лопен, пчелник, медуница действа по същия начин. За това как да използвате ароматните билки може да се обърнете към ароматотерапевт.

Хомеопатични лекарства
Хомеопатичните медикаменти, използвани за възстановяване на здравето на дихателната система, са "Инекакуанха" - препоръчва се при силна кашлица, стягане в гърдите и задавяне. "Натриум сулфуратум" се използва при хъркане в гърдите, което се влошава при влажно време. "Спонгиа тоста" се предписва при суха лаеща кашлица със свистене и сухост, която се влошава при студено време. За да се отворят дихателните пътища, понякога се използва "Адреалинум", а "Ефедра вулгарис" се предписва при слабост и повдигане. Други хомеопатични лекарства са беладоната, която облекчава затрудненията в дишането, и "Соидаго вургауреа", което помага при тежка слуз и овладява кашлицата.

Стрес
Релаксационните техники помагат за преодоляването на страха и загубата на контрол, които задълбочават дихателната криза. Дълбокото йогийско дишане може моментално да замени стягането в гърдите със спокойно усещане. Релаксацията може да се ръководи чрез биологична обратна връзка, медитация и самохипноза.

Магнити
Привържениците на магнитолечението казват, че отрицателният полюс на магнита намалява възпалението и повишава притока на кислород в участъка. Обаче магнитите на трябва да се поставят директно върху дробовете или гърдите, ако има дефибрилатор или пейсмейкър. Поставете три или четири пластирни магнита върху гърдите за няколко минути. Те трябва да са приблизително 10х30 сантиметра. По този начин цялата област ще бъде обхваната в магнитно поле, което ще допринесе за успокояването. Ако се появи задух, махнете магнитите и ги поставете по-късно.
Препоръчва се и пиенето на 8-10 чаши предварително отрицателно йонизирана вода. Магнитната възглавница също помага, но не бива да се употребява повече от 8-10 часа, в противен случай действа възбуждащо.

Хелацио-терапия
ЕДТА извежда токсичните метали, кадмий, олово и калций от организма и по този начин допринася за оздравяването.

Какво да се избягва
Астматиците преди всичко трябва да определят и отстранят алергените от храната си и заобикалящата ги среда. Въпреки че на практика това би могло да бъде всяка една храна, най-често алергични реакции предизвикват млечните продукти, яйцата, шоколадът, пшеницата, царевицата, цитрусовите плодове и рибата. Консервантите и синтетичните добавки също могат да са отговорни за алергиите. В действителност често използваният оцветител за храна, жълтият цвят #5, е набелязан като причинител на астма при 100000 американци. Сулфитите, консерванти, намиращи се в много алкохолни напитки и добавяни в салатите в много ресторанти, също предизвикват астматични кризи. Мононатриев глутамат е съставка, използвана в китайската и индийската кухня която също води до поява на симптоми.
Образуващите слуз млечни храни, например мляко и сирене, могат да предизвикат запушване на дробовете и затова трябва да се избягват. Солта също трябва да се отстрани от храната.

Преглед на леченията
Препоръчва се диета на базата на зеленчуци, като всички алергени се установят и отстраняват.
Магнезият е един от важните хранителни вещества за страдащите от дихателни неразположения.
Билките могат да бъдат благотворни за дихателните заболявания.
Понеже здравословните храни и хранителните добавки не работят оптимално в токсична среда, препоръчват се следните методи на прочистване: промиване на дебелото черво, богати на целулоза храни, физически упражнения и дълбоко дишане на чист въздух.
Управляването на стреса е съществена част от здравето на дихателните пътища.
Хелацио-терапията действа като почистващ дробовете агент и коригира вредата, нанесена от действието на свободните радикали.

СЪРПОВИДНА АНЕМИЯ

Сърповидната анемия е генетично заболяване, поразяващо над 72000 американци от африкански произход. Това болезнено и обезформящо хронично заболяване атакува червените кръвни клетки, причинява болки в ставите, умора, затруднения с дишането, съсирване на кръвта, температура и продължителна анемия.
По време на криза червените кръвни клетки губят формата и еластичността си поради недостига на кислород. Клетките придобиват сърповидна форма, което ограничава кръвния поток, особено в областта на малкия таз.
Пациентите се приемат в болница за няколко седмици, където им се дават болкоуспокояващи и успокоителни лекарства. Повтарящите се кризи водят до физическа деформация и емоционален стрес.

Лечение
Лекарствена терапия
В Съединените щати лекарството за рак "Хидроксиурея" е одобрено за употреба, след като изследванията са показали намаляване на честотата на кризите. Не е обърнато достатъчно внимание на факта обаче, че пациентите, на които се дава това лекарство, развиват депресия на костния мозък и при дълга употреба се получава левкемия. Лекарството се счита за прекалено токсично за деца, макар да е одобрено за употреба за възрастни.

Озонова терапия
Малките количества медицински озон, добавени към кръвта на пациента, предотвратяват внезапната поява и успокояват кризата за половината от времето, за което действат съществуващите терапии без страничните им ефекти. Това може да се дължи на способността на озона да прави кръвните клетки по-пластични.
Кубинското здравно министерство е узаконило озоновата терапия. И понастоящем тя се използва на острова за профилактика и при кризи.


СИНУЗИТ

Синузитът е възпаление на кухините в черепа, намиращи се над очите, челото, носа и скулите. Заболяването обикновено се причинява от бактерии, вируси или алергични реакции. Алергичните синузити могат да започват с алергичен ринит, възпаление на носните мембрани и така да преминат към синузит. Хората с проблеми в имунната система са по-предразположени към синузит.
Комбинацията от възпален синузит и слуз често води до налягане и болка. Специфичните симптоми на синузита включват главоболие, понякога дори и мигрена, хрема, кашлица, чувствителност на лицето и температура. Инфекциите в организма трябва да се лекуват веднага, в противен случай могат да се разпрострат към другите части на тялото.

Лечение
Типичното лечение за синузити се състои от антибиотици, чиято употреба има опасни дълготрайни последствия, и капки за нос. За щастие по-безопасните естествени лечения и промените в начина на живот са много ефикасни и нямат странични въздействия.

Диета и начин на живот
За предотвратяването и отстраняването на синузитите помагат вегетарианската храна, богатата на целулоза и освободената от образуващи слуз храни. Прясно изстисканите сурови сокове съдържат полезни ензими за борба с инфекциите. От специално значение е ензимът бромелайн, намиращ се в ананасовия сок.
За хората, които са податливи на дихателни инфекции, е полезна почивката според д-р Томас Сенклер. Не е необходимо те да преустановят напълно активността си, но трябва да изпълняват умерени движения една седмица след началото на синузита.
Освен допълнителната почивка и добрата храна за борба със синузита д-р Сенклер препоръчва следните добавки: витамин С - 500 мг на два часа, бетакаротин над 50000 IU три пъти дневно, цинкови таблетки или цинков пиколинат, коензим Q10 и кверцетин.

Билки
При температура е полезно приемането на чай от мента или бъз. За изграждане на имунитет могат да се приемат капсули, тинктури или чай от ехинацея и хидрастис. Най-добро време за приемането на тези антибиотични билки е веднага щом се появят симптомите. Първоначално трябва да се приемат от шест до осем капсули. Ако причиняват храносмилателни проблеми, количеството им може да се намали. Симптомите трябва да отслабнат за 24 часа. Тогава трябва да се намалява постепенно и количеството. За борбата с инфекциите се използват лютият пипер и чесънът.
Ефикасна гаргара при възпалено гърло и слуз в синусите може да се направи с еднакви части детелина на прах, лют пипер и джинджифил. Една чаена лъжица се залива с гореща вода. За прочистване на запушен нос в устата може да се сложи хрян с капка лимонов сок.

Външни терапии
Според много хора влажните топли компреси, поставени на челото, очите и носа три пъти дневно, облекчават запушването на синусите. Билковият еквивалент на сушеният джинджифил на прах и пюрето от лотосов корен във вид на паста. Това трябва да се постави над и под очите. То загрява мястото, но не го изгаря.
Парната инхалация също е прост и ефикасен метод. Загрейте съд с вода и добавете една или повече капки ароматно масло. Мащерката действа антибиотично и фунгицидно, а евкалиптът и ментата прекрасно отпушват носа. Вдишването на парите облекчава и действа оздравяващо.
Някои синусни инфекции се нуждаят от промивки през носа с топла солена вода или с преварена вода с хидрастис. За да се направи това, е необходимо да поставите хавлиени кърпи на леглото и главата извън края на леглото. Разтворът трябва да се накапва бавно във всяка една от ноздрите поотделно. След процедурата главата се вдига леко и внимателно.

Рефлексотерапия
За борба със синузита рефлексотерапевтката Диана Руней препоръчва масажиране на всички пръсти и на горната част на лявата пета, намираща се на една линия с четвъртия пръст. Понеже пръстите са значително по-чувствителни от петата, масажът върху тях трябва да е по-повърхностен. След лечението може да се появи по-силна хрема, знак, че тялото реагира естествено. Не приемайте лекарство, за да спрете хремата в този момент, препоръчва Руней. Просто си помогнете с гореща вана или с билки за ароматотерапия.

Какво да се избягва
Храните, които хората мислят за здравословни, най-често причиняват алергични реакции, като например млечните продукти и брашното. И двата продукта предизвикват образуване на слуз. Фъстъците, царевицата и захарта са другите често срещани причинители. Друг дразнител, който трябва да се избягва, е пушекът и активното и пасивното му вдишване. Също и отпадните газове от колите и дори парфюмите.

Преглед на леченията
За облекчаване или лечение на синусите се препоръчва вегетарианска храна, богата на целулоза и не съдържаща слузообразуващи вещества.
Полезни са прясно изцедените сурови сокове и предимно ананасовият сок.
Препоръчителни са следните добавки: витамин С, бетакаротин, цинк, коензим Q10 и кверцетин.
Полезни са билковите антибиотични чайове.
Облекчение на синузитните симптоми може да се получи чрез прилагането на компреси, парни инхалации и промивка на носа.
Масажирането на участъци от стъпалата по принципа на рефлексотерапията облекчава синузита.

Вижте също: Алергии и Главоболие.

РАК НА КОЖАТА

В Съединените щати ракът на кожата е водещо злокачествено заболяване. Четиридесет-петдесет процента от хората заболяват поне веднъж през 65-годишния си живот. Най-често срещан е карциномът на базалната клетка, доброкачествена и бавнорастяща форма на рак, появяваща се като загрубяване по тялото, по откритите части - лице и шия. Други по-опасни форми на рак на кожата са люспестите клетъчни карциноми и злокачествените меланоми. Люспестите карциноми са резултат обикновено от прекомерното излагане на слънце и се проявяват като червен болезнен оток, а меланомите - като плоски сухи кафяви или черни кожни петна с неправилни очертания. Последните два типа рак нарастват много бързо и се разсейват по други части на тялото чрез лимфната система.
Както при всички хронични заболявания, причините за рака са многообразни и шорокоспектърни и могат да бъдат обединени под термина "начин на живот". В това число влизат денатурираните храни, замърсяванията на въздуха и водата и нарушаването на равновесието вследствие паразити, гъби, бактерии, вируси, токсични химикали и тежки метали. Кожният рак е свързан с излагането на слънце. В слънчевата Аризона има най-много случаи на рак на кожата. Освен общите грижи, като хранене, упражнения и неизлагането на токсини, профилактиката и лечението на рака на кожата включва шапки, дрехи с дълги ръкави и слънчобран, когато излизате на слънце. Слънчобраните трябва да бъдат с проверено качество, защото някои то тях са канцерогенни.

Лечение
Стандартното лечение на базален карцином, доброкачествена форма на кожен рак, е отстраняването на тумора с помощта на хирургична операция или замразяване. Ако се извърши в ранен стадий, рядко представлява проблем на по-късен етап.
Традиционните подходи към злокачествените форми на кожен рак далеч не са толкова успешни. Те бързо се разпространяват и обикновено се появяват отново и след отстраняването им по хирургичен път.

Храна
Вниманието трябва да се насочи към балансиране на нивата на рН, като изследването показва, че поддържането на правилен алкален баланс спира размножаването на раковите клетки. Киселинността на кръвта трябва да е между 7,2 и 7,4. За да се получи желаният ефект, диетата трябва да се състои от 80% алкалообразуващи храни. Този ефект се създава с приемането на сурови плодове и зеленчуци. Също така са полезни и много ядки, семена, зърнени и бобови храни.
Диетологът д-р Герсън демонстрира успех в лечението на всички видове рак на кожата. Неговият метод включва прочистващи клизми с органични сокове, кафе и др. Изследванията показват, че в случаите на метастази по лимфните възли, като се предприеме отстраняване на лимфите и след това се продължи с терапията на д-р Герсън, в 92% от случаите в ранен стадий и в 85% в напреднал животът се удължава с пет години. Тази терапия се практикува днес от д-р Гар Хилдебранд, който може да бъде на мерен на тел. 800-759-2966.

Билки
Класическите билкови мехлеми, известни като "черен мехлем", са направени предимно от кървав корен и помагат за лечението на рак на кожата. Екстрактът от него трябва да се приема под наблюдението на опитен лекар. Кожата трябва да се наблюдава непрекъснато и да се отделя по-специално внимание за предотвратяването на вторичните инфекции.
Pau d'arco се използва от отдавна от жителите на Тропическа Америка за лечение на различни сериозни заболявания, включително рак и сифилис. Учените са открили, че билката съдържа вещество, действащо срещу различни видове тумори, като убива само раковите клетки, без да вреди на здравите. Друга билка, използвана при рак - мексикански бодил, има потенциално токсични свойства. Може да е полезна, когато се използва под наблюдението на квалифициран терапевт.

Добавки
Хранителните добавки, важни за профилактиката и лечението на рак на кожата, включват кверцетин, пикногенол, коензим Q10, селен, витамин А и бетакаротин. Препоръчителна е и гъбата майтаки.

Какво да се избягва
Веществата, от които трябва да се пазим, са пестицидите, синтетичните хормони и антибиотиците, включително и тези, получени от месото. Употребата на храни, които предизвикват киселини трябва да бъде сведена до минимум. Към тях се отнасят месото, млечните продукти, кофеинът, захарта, газираните напитки, алкохолът и консервираните храни.

Преглед на леченията
Стандартното лечение на доброкачествен рак на кожата е операция или замразяване. За съжаление злокачественият рак на кожата реагира по-слабо на конвенционалното лечение.
Прочистващите силноалкални харни водят до успех при лечението на рак на кожата.
Някои билки могат да помогнат при лечението на рак на кожата, в това число кръвният корен, pau d'arco и мексиканският бодил.
Сред хранителните вещества, използвани в борбата с рак на кожата, са кверцетин, пикногенол и коензим Q10.

Вижте също: Рак.


КОЖНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ

Кожата представлява тънък слой тъкан, която покрива тялото. Освен че предпазва вътрешността на организма ни, тя е и свързана с него. Следователно реагира на инфекциите независимо къде е огнището им. Нещо повече, ако човек не е достатъчно внимателен, кожата реагира и на токсините в околната среда. Независимо от това дали кожните дразнители са с вътрешен или външен произход, те не само че са неприятни, но могат да причинят по-тежки страдания, като белези и кървене. Затова е важно да се разбере как да се предотвратят и лекуват най-често срещаните кожни заболявания.

Често срещани заболявания
Акне

Това оплакване, често наричано "пъпки", се причинява от бактерии и други дразнители, намиращи се под кожните местни жлези и фоликулите на космите. Обикновено то е резултат от неправилна хигиена или лошо хранене и т.н. излишни количества от консервирана, мазна и пържена храна, както и от млечни храни, месо и захар. Черният дроб и бъбреците действат за прочистването на организма от токсини. Но когато количеството микроби е прекалено голямо, на кожата се пада по-голям дял за прочистването им. Ако бактериите не се изчистят, се появява този тип възпаление. Акнето се развива основно върху лицето, гърдите, гърба и раменете. Обикновено състоянието се свързва с подрастването, но при някои хора присъства и в по-зряла възраст и оставя постоянни белези.

Псориазис
Това е хронично заболяване, при което тялото произвежда излишни кожни клетки. Характеризира се дебели, сухи, червени, люспести петна по кожата. От това заболяване страдат под 2% от американците. Появява се при хора, изложени на токсини, свързани с лошото хранене и неправилната чернодробна функция. Смята се също, че много хора имат генетично предразположение към това заболяване. Изглежда, че стресът води до изострянето му. Въпреки че може да бъде поразена всяка част от тялото, най-често страдат ръцете, главата, ушите, коленете и гениталиите. Дори може да се появят изменения по ноктите на ръцете, като цепене и деформиране на повърхността им. Заболяването може да се придружава и от подуване на ставите.

Гъбични обриви
Тези често срещани обриви причиняват инфекции по различни части на тялото. Tinea cruiris предизвиква зачервен, възпален и предизвикващ сърбеж обрив по слабините или бедрата. Tinea versicolor се получава при дълго излагане на слънце и поразява гърдите и гърба. Той се появява във вид на тъмен плосък люспест обрив, предизвикващ обезцветяване при тъмнокожите хора. "Спортистки крак" е обрив със сърбеж, появяващ се между пръстите на краката. Кръглите червеи, които основно са детски паразити, могат да се определят по кръглите червени пръстеновидни възпаления.


Цисти и абсцеси
Когато се запуши, мастната жлеза започва прогресивно да нараства във формата на подкожен оток. Тогава говорим за мастна киста. Съдържа течност, която, като се инфектира, причинява зачервяване и чувствителност. По тази причина, ако не се лекува незабавно, може да доведе до абсцес, което представлява концентрирано натрупване на гной. Друга причина за абсцеса могат да са наранявания по кожата, оставени без лечение. Този проблем обикновено се получава по ръцете, гениталиите, бедрата и долните крайници.

Дерматити
Под това име са известни широк спектър кожни раздразнения - обкиновено зачервен възпален обрив, включващ лющене и херпеси. Той може да е придружен от сърбеж, парене или болка. Един от видовете дерматити е контактният дерматит, който се получава най-често при излагане на отровното действие на бръшляна или отровния дъб. Тези растения произвеждат отровни масла, които при допир с човешката кожа предизвикват този тип реакция. Същата реакция може да се получи при допир с някои метали, като никел, съдържаш се в много продукти за ежедневна употреба.
Друг тип кожно възпаление е екземата. Това е раздразнение на кожата, причинено от алергична реакция спрямо замърсената околна среда (напр. химически вещества в храната, сапуна, от студения въздух или от топлината). Екземата е най-често срещана сред хората, които трябва да си мият ръцете по няколко пъти на ден и не ги изсушават добре (здравни работници или персонала в ресторант).
Друг вид дерматит е себорейният дерматит. Той се дължи главно на генетични предпоставки и обикновено се среща при децата и пациентите, страдащи от болестта на Паркинсон. Въпреки че себорейният дерматит проявява много от симптомите, характерни за тази категория кожни проблеми, той не предизвиква сърбеж. Проявява се около носа, брадичката, веждите, ушите и устните.

Лечение
Конвенционалното лечение на тези заболявания обикновено третира вече възникналия проблем. Той се състои в използването на медицински кремове и мехлеми за почистване на инфектираните участъци. Те обаче могат да предизвикат странични въздействия вследствие на съдържащите се в тях антибиотици, стероиди или хормони. И понеже не са насочени към причината за проблема, ефектът им обикновено е временен. Природните лечения, от друга страна, са прости, нямат странични ефекти и целят предотвратяването на заболяването, т.е. намаляване на възприемчивостта от страна на индивида.

Диета
За да се подпомогне на организма да се очисти от токсините и да се защити от инфекциите, свързани с акнето, псориазиса и абсцеса, трябва да се оптимизира приеманата храна. Най-добрата храна за здрава и привлекателна кожа е бедната на мазнини и протеини и богатата на комплексни въглехидрати. Общо взето богатата на целулоза вегетарианска храна е най-добрата а тази цел. Храните трябва да се консумират в състояние, възможно най-близко до естественото им, а не рафинирани или консервирани. Полезните за хубава кожа са храните, богати на витамин А и С, бетакаротин и хлорофил. Те включват стръкове цвекло, моркови, яйчен жълтък, картофи, ямс, чушки, артишок и тъмнозелени зеленчуци. Чистата вода е незаменима при грижата за чиста кожа. Необходимо е приемането поне на пет чаши вода на ден. Две-три чаши пресен сок също са от значение. Морковеният сок, комбиниран с малко сок от зелени зеленчуци, изобилства от хранителни вещества.
Важно е да се отбележи, когато става дума за кожни заболявания, че алергиите към определи храни могат да усложнят състоянието. Често срещани са алергиите към царевица, соя, пшеница и фъстъци. Можете да се обърнете за помощ към природната и конвенционалната медицина.

Билки
Билките помагат по много начини. Някои билки подобряват функцията на черния дроб и бъбреците и по този начин помагат за изчистването на тялото от токсини, които предизвикват акне и псориазис. Други билки помагат на кожата по директен път.
За подобряване на функцията на черния дроб могат да се използват камшичето, корените от глухарче, ехинацеята, млечният магарешки трън, лавровото дърво, жълтият лапад, ливадната детелина и сарсапарилата. За бъбреците са полезни магданозът, семената от целина, царевичната свила, лепката и златичето.
За да се почисти и подхрани директно кожата, може да приемате корени от репей, орегонско грозде или жълт подбел. Тя може да се подхранва и външно чрез парни процедури или вани, които помагат за отваряне на порите за извличане на токсините. Парните процедури се правят, като залеете с вряла вода шепа билки, поставите хавлиена кърпа на главата и се наведете над съда. За тази цел се препоръчват листа от ягода, евкалипт, мащерка. Лин Нюман, специалист по билколечение, препоръчва за вана смес от лайка, коприва, ехинацея и невен, залети с вряла вода. След като се запарят един час, билките се отцеждат и се добавят към водата във ваната.
Билките, които помагат за преустановяването на сърбежа, се поставят директно върху кожата. За тази цел се препоръчват алоето, лавандулата, невенът и дъбът.

Добавки
Следните хранителни вещества са ценни за предотвратяването и лечението на кожните заболявания и техните симптоми:

ХРОМ
Това може би е единственото ценно вещество за кожата. Балансира кръвната захар и понижава стреса, дават основни причинителя на кожните неразположения. Освен във вид на добавка хром може да се набави и от бирената мая, комплексните въглехидрати и пресните плодове.

ЦИНК
Приемането по 30-150 мг дневно, това вещество може да предотврати удебеляването на кожата, наблюдавано при по-сериозните случаи на акне, екзема и псориазис. Той е толкова ефикасен, колкото и антибиотикът "Тетрациклин", но без странични въздействия. Полезното му действие вероятно се дължи на факта, че подпомагат освобождаването на витамин А. Източници на цинк са яйцата, морските храни, чесънът, лукът и морските зеленчуци.

ВИТАМИН А
Приемането на минимум 10000 IU витамин А дневно лекува акнето. Това се дължина антивирусното му действие. Водоразтворимата му форма - палмитатът, е доказал лечебното си действие върху упорити брадавици. И тъй като не е токсичен, спокойно може да се приема и в по-големи дози.

ВИТАМИН Е
За вътрешно и външно лечение на кожната тъкан и белезите може да се използват 200-800 IU витамин Е на ден. Тази добавка помага на кожата да изглежда по-дълго време млада.

ВИТАМИН В6
Пиридоксинът, или витамин В6, предпазва от инфекции. Това вещество помага за предотвратяването на акнето, специално преди менструационния цикъл.

ЛЕЦИТИН
Тази добавка доставя мастни киселини, нужни за здрава кожа, и е ефикасна при лечението на много дерматологични неразположения. Лецитинът помага на тялото да използва по-пълноценно мастноразтворимите витамини А, D, и Е. Важни източници на незаменими мастни киселини са маслото от нощна свещ, поречът и семената от касис, които действат в комбинация с лецитина.

Методи за дезинтоксикация
Дезинтоксикацията на червата с помощта на клизми или промивки на дебелото черво са полезни за лечението на кожните заболявания, и по-специално на акне, екзема и псориазис. Когато се подобри дейността на червата и се преодолее запушването на черния дроб, кожата става по-малко натоварена и изглежда по-здрава. Промивките на дебелото черво подпомагат страдащите от псориазис да превъзмогнат сърбежите и разраняванията.

Магнитотерапия
Отстраняванията на токсичните отпадъци от тялото с помощта на магнитотерапия е полезно за лечението на кожните проблеми. Спането в магнитно легло е начин за увеличаване на кислорода в организма и за премахване на киселинността. Освен това магнитите помагат срещу възпаленията. Те могат да се поставят директно върху тялото, но от съображения за чистота се препоръчва да се постави памук между тялото и магнита. Ако участъкът е чувствителен към магнитите, като заместител може да се разпръсне магнитно заредена вода. Използвайте само отрицателния полюс на магнита.

Рефлексотерапия
Друг начин за предотвратяване и преодоляване на кожните неразположения, както и за подобряване на отделителните функции на организма е рефлексотерапията. Тя представлява масажна техника с прилагане на натиск върху определени места по стъпалата, отговарящи на други участъци от тялото. За да се подпомогне отстраняването на токсините от черния дроб, може да се масажира стъпалото от петата до средата. За да се подпомогнат бъбреците в процеса на отделяне на течности от тялото, натиск трябва да се приложи върху средата и долната част от стъпалото. Нервната система също може да бъде стимулирана за намаляването на стреса, свързан с кожните заболявания. Мястото, на което трябва да се приложи натиск, е долният край на стъпалото, като се започне от петата и се придвижва напред към върха на пръстите. След това трябва да се масажират всичките пръсти. Тази процедура стимулира гръбначния стълб и мозъка.
Хомеопатични лекарства
Когато избирате хомеопатичното лекарство, спрете се на това, което най-точно отговаря на симптомите ви. Един от следните препарати може да ви е от полза. Ако не се окаже ефикасен, обърнете се към опитен хомеопат.

КАЛКАРЕА СУЛФУРИКА
Препарат за акне, когато пъпките и циреите са на границата с окосмената част на г лавата и кървят, когато се разранят.

ХЕПАР СУЛФУРИС КАЛКАРЕУМ
Помага за овлажняването на кожата, която е чувствителна на студен сух въздух и допир. Циреите също могат да се обработят с това лекарство.

АБРОТАНУМ
Специален разтвор за циреи, и най-вече за тези, които се появяват на различни места по тялото (понякога са реакция към антибиотици в лечението на акне).

СУЛФУР
Лекарство за суха, сърбяща кожа, която се чувства по-зле на топло или след баня.

БЕЛАДОНА
В някои случаи на контактни дерматити, когато внезапният обрив е парещ, сух, червен, изгарящ, а понякога и сърбящ, на помощ може да дойде беладоната, приемана под формата на таблетки под езика.

АПИС МОЛИФИКА
Това лекарство може да даде добри резултати при силно зачервени и възпалени обриви.

ПУЛЗАТИЛА
Това лекарство може да се използва за някои случаи на дерматити, където сърбящият обрив, изложен на въздуха, се влошава при топлина.

УТИКА УРЕНС
Това е друго лечение за контактни дерматити, при които обривът може да е сърбящ и бодящ и да са налице червени пришки. Може да се приема във вид на таблетки под езика или като тинктура, поставена директно върху обрива.

ДУЛКАМАРА
Това лекарство е полезно в случаите на дерматити, при които кожата реагира на претоварен стомах или след излагане на студено, влажно време. Обикновено този тип кожни раздразнения се проявяват върху ръцете и лицето и се характеризират с червени петна.

КАЛЕНДУЛА
Може да се приложи директно върху кожата при кожни възпаления, след като премине инфекцията.


РУС ТОКСИКОДЕНДРОН
Може да се използва за предотвратяване на отравяне с бръшлян преди допир с растението само във вид на таблетки. Може да се използва при появата на обрив.

КРОТОН ТИГЛИУМ
Може да се използва в по-напреднал стадий на отравяне с бръшлян, където налице е изключителен сърбеж и след разчесване се появява парене. Също така могат да се появят мокрещи херпеси.

АНАКАРДИУМ
Това е друго лечение на случаи на тежко отравяне с бръшлян. Макар симптомите д аса кат за Кротон Тиглиум, те се засилват под въздействието на топлата вода. Това лекарство се приема под формата на таблетки, поставени под езика.

Какво да се избягва
Избягвайки рафинираните храни, които са лишени от микроелементи, така нужни за здравето на кожата. Пазете се също така от пържени и мазни храни, шоколад, сладкиши, безалкохолни напитки, алкохол и мляко. Тези храни съдържат вещества, които тялото превръща в простагландин Е2. Това на свой ред потиска имунната система и причинява възпалителни реакции.
Стресът също трябва да се избягва, тъй като много кожни проблеми се влошават, когато човек е притеснен и напрегнат.

Преглед на леченията
Диетата, помагаща за изчистване на токсините от тялото и намаляващата по този начин кожните проблеми, трябва да е бедна на мазнини, умерено богата на протеин и богата на комплексни въглехидрати.
Различни билки, приети вътрешно или външно, могат да подобрят здравето на кожата.
Хромът е важен хранителен елемент за кожата. Също така полезни са цинкът, витамините А и В6 и лецитинът.
Методите за дезинтоксикация, като клизми и промивки, могат да са полезни за почистване на кожата.
Магнитотерапията и рефлексотерапията са допълнителни техники за подобряване на състоянието на кожата.
Хомеопатичните лекарства са ключът към специфичните кожни заболявания и симптоми.

ИНСУЛТ / МОЗЪЧЕН ИНСУЛТ

Поради приликата между инфаркта и инсулта понякога двете понятия се объркват. И двете включват преустановяване на притока на кръв. При инфаркта е прекъснат притокът й към сърцето, а следователно и към другите органи, докато при инсулта е прекъснат притокът към мозъка в резултат на съсирване или кръвоизлив. В този случай се получава липса на кислород и мозъчната тъкан умира. Това се проявява в парализа, слепота, трудности в говора, загуба на движение на ръка, крак или други сериозни функционални нарушения. Човек може да не е в състояние да мисли или да си спомня както преди.
Инсултът поразява хората от всички възрасти. При по-възрастните той се свързва с високото кръвно налягане, повишения холестерол и запушените артерии. По-младите могат да получат инсулт като резултат от вродени нарушения. Или той да бъде предизвикан от някои наркотици, като кокаин и амфетамин и прекалената употреба на лекарства, съдържащи ефедра.

Симптоми
Инсултът има различни симптоми в зависимост от засегнатия участък на мозъка и времето, за което той е останал без кислород. Слабите инсулти могат да останат незабелязани и да се проявят като леко изтръпване на лицето или на друга част от тялото. Силните инсулти могат да причинят различни симптоми, в това число парализа, загуба на речта, загуба на паметта, загуба на движението, неспособност за гълтане или смърт.

Профилактика и лечение
Най-добрият начин за предотвратяване на инсулта е максималното оздравяване на целия организъм. Лекарите, обединяващи конвенционалната и холистичната медицина, могат да определят дали са налице рискови фактори и в случай че са налице, да обучат пациента как да ги намали. Тези лекари помагат на хората да намалят холестеролните нива, да поддържат ниско кръвното си налягане и да отпушат артериите. Често пъти за тази цел се препоръчва хелациотерапията. Серия от процедури може да отпуши артериите и да отстрани риска от инсулт.

Кислородна терапия
Някога се е смятало, че повредата на мозъчните клетки е необратима. Но невинаги е така. Кислородната терапия, използваща високо налягане, може да предизвиква успешен обрат у някои пациенти. Когато тази терапия се използва в първите 24 часа от получаването на инсулта, последствията от него може да не се проявят никога. Дори лечението да се приложи след години могат да се наблюдават драстични промени и изчезването на много от симптомите. Хората, опитали напразно много други лечения, постигат успех именно с кислородната терапия.
Макар да изглежда трудно за разбиране, причината има научно обяснение. По време на инсулта умира само една малка част от мозъка. Това е участъкът, в който се намират запушените артерии. Прилежащата тъкан е травмирана, но не и некротична. Тя получава малко кислород от периферните артерии, но не в достатъчно количество, за да я поддържа жизнена и здрава. Кислородът, доставен под високо налягане, съживява травмираната тъкан и я възстановява.
Друга причина за повредата на тъканите при инсулт е подуването на мозъка. В началото на инсулта мъртвата тъкан се подува и притиска прилежащите й тъкани. Налягането върху кръвоносните съдове причинява загуба на кислород. Това на свой ред причинява парализа и други свързани с инсулта травми. Кислородната терапия премахва подуването и по този начин отстранява симптомите, свързани с него, дори и след години, защото мозъчната тъкан не умира веднага. Тя остава жива много години след инсулта.
Кислородната терапия е по-ефикасна, когато се комбинира с хелацио- и антиоксидантна терапия.

Магнезий
Със създаването с помощта на генното инженерство на лекарството, наречено ТРА, се постигна голям напредък в лечението на инсулта. Но това лечение струва 2000 долара. Цената му и възможният мозъчен кръвоизлив като страничен ефект го правят не особено популярно. Интересното е, че магнезиевият сулфат, природно вещество с цена само 5 долара, е по-безопасно и следователно по-полезно от синтетичната му алтернатива. Магнезиевият сулфат е полезен не само за лечение, а и за предпазване от инсулт. Като превантивна мярка може да се приемат между 800 и 1000 мг главно преди лягане.

Други добавки
Освен магнезия за предотвратяване на инсулта или за ускоряване на възстановяването могат да се използват и следните добавки:

МУЛТИВИТАМИНИ
Убедете се, че съдържат между 3 и 6 мг мед. Липсата на мед води до инсулт.

ВИТАМИНИ В-КОМПЛЕКС
Витамините В-комплекс подхранват мозъка и му помагат да преодолее депресията. Витамините В се получават от синьо-зелените водорасли и от пчелния прашец, 50 мг три пъти на ден.

ВИТАМИН Е
Този силен антиоксидант помага за намаляване на съсирването. Започнете с 200-800 IU на ден.

СЕЛЕН
200 мг селен трябва да се приема с витамин Е за подобряване на действието му и за поддържане на тъканите еластични.

ПИКНОГЕНОЛ
Пикногенолът поддържа еластичен колагена и омекотява кръвните плочки, с което улеснява движението им - 400 мг.

КОЕНЗИМ Q10
Това е едно от най-важните хранителни вещества за доставяне на кислород в тъканите, сърцето и мозъка. Ежедневно трябва да се приемат около 200 мг.

ЛЕЦИТИН
За профилактика на мозъка трябва да се приемат по две капсули с всяко хранене. Така се намалява холестеролът.

ВИТАМИН С
Приемайте много от този витамин за заздравяване на артериалните стени и по този начин ще се предпазите от инсулт или инфаркт. Витамин С трябва да се приема в комбинация с биофловоноиди - 5000-20000 мг.

Билки
За мозъка се препоръчва гинко билоба - 125 мг дневно. Другите билки, полезни за предотвратяване на инсулт, са тези, които се използват за подпомагане на сърцето. Това са бодлив глог, чесън, лют пипер и листа от къпина.

Ароматотерапия
Ароматните масла могат да играят жизненоважна роля при възстановяването на пациенти с инсулт. Те стимулират кръвообращението и са силно ефикасни за преодоляване на временните парализи, придружаващи често инсулта. В английската аптека за бърза помощ за тази цел се използват маслата от лавандула, лимон, здравец. За по-бързото възстановяване на паметта се дава розмарин, градински чай, мента, роза или босилек. Под ръководството на ароматотерапевт мога да се добавят няколко капки във вода и да се приемат три пъти на ден. Есенциите могат да се поставят върху парче плат и да се вдишват или да се пръснат из стаята.

Емоционална подкрепа
Инсултът често пъти е придружен от депресия. Желанието на приятелите и семейството да окажат помощ може да означава много за възстановяването на пациента, както и да ускори възстановителния процес. Важното е да се усмихвате и да мислите позитивно, убеждавайте се, молете се, медитирайте или намерете други начини да поддържате духа си.

Какво да се избягва
Не предлагайте на пациента нищо за пиене. Ако не може да преглъща, ще се задави.

Преглед на леченията
Хомеопатично ориентираният лекар може да определи рисковите фактори и да препоръча начин за намаляването им, за да предотврати инсулта.
Добавянето на магнезий действа превантивно.
Други антишокови хранителни вещества са витамините от В-комплекс, витамините Е и С, селенът, пикногенолът, коензим Q10 и лецитинът. Добра идея е приемането на мултивитамини, съдържащи елемента мед.
Полезни билки са гинкото, бодливият глог, чесънът, лютият пипер и листата от къпина.
Кислородната терапия и магнезиевият сулфат са ефикасни за лечението на инсулта.
Ароматотерапията може да помогне за възстановяването на пациенти с инсулт.
Емоционалната подкрепа на пациентите с инсулт ускорява оздравителните процеси.

НАРУШЕНА ФУНКЦИЯ НА
ТЕМПОРО-МАНДИБУЛАРНАТА СТАВА

За нарушаването на дейността на челюстта са характерни болката и затрудненото използване на долната челюст. Дъвченето и други движения на челюстта може да са придружени от пукащи звуци. Болката може да се разпростира не само върху челюстта, а и върху шията, лицето, ухото и раменете. Понякога част от симптомите са главоболие и зъбобол - дори и ако зъбите не са болни. Може да се появят световъртеж, затруднено отваряне на устата и възпаление на мускулите около устата, като при спазъм тя остава отворена. Заболяването е толкова разпространено, че американците харчат около милиард годишно за лечение и медикаменти.
Причини
Лошата захапка е една от причините за нарушената дейност на челюстната става. Обикновено тя може да се предизвика от стоматологична намеса за изправяне на зъбите. Стресът е друга често срещана причина. А стресът, предизвикан от хормонални изменения, като предменструално напрежение, може да доведе до проблема или да влоши състоянието.
Наистина, това нарушение се наблюдава по-често при жените, отколкото при мъжете. Освен предменструалните промени и физиологичните изменения вследствие на бременността хормоналните промени, увеличаването на теглото, отпускането на сухожилията и най-общо стресът могат да предизвикат заболяване на ставата. Понякога от това страдат и кърмещите майки, когато не приемат правилна стойка при кърмене. Проблемът произлиза от факта, че челюстната става не е изолирана. Тя е част от скелетната система, която достига до краката и преминава през средата на тялото. Всяко едно нарушение на стойката в която и да е част на тази система, в горната част или в шията води до болка в челюстната става.
Лечение
Съществуват различни подходи за облекчаване на нарушенията в ставната дейност. Последен изход е хирургичната намеса, но тя не гарантира успех, а много често оставя пациентите в още по-тежко състояние, отколкото преди. Много често състоянието на пациентите се подобрява и с използването на по-малко драстични лекове.
Един от тях е краниосакралната терапия. Тя обикновено се прилага от лекар остеопат или мануален терапевт. Това, което лекарят се опитва да направи, е да възстанови равновесието между пелвиса, гръбнака и черепа. Дихателните техники също могат да бъдат включени, за да предизвикат мускулно-скелетни промени.
Друго ефикасно лечение на нарушението на челюстната функция е акупунктурата, както и прогресивната релаксационна техника, която е доказала ефективността си с и без биологично обратна връзка, приспособления в устата с биологично обратна връзка, изотонични упражнения, топли компреси, лек и самомасаж. Много ценно е пациентът да се обучи да държи челюстта си в правилно положение, да заема определена поза по време на сън (не по корем) и да дава почивка на челюстите си. Здравословната пълноценна храна и хранителните добавки същ оса от голямо значение. Калциевите и магнезиевите добавки отпускат мускулите, а витамин В-комплекс може да облекчи проблемите, свързани с челюстта. За успокоение на болката действат обезболяващите билки от рода на билковия препарат "Еефитоза".

ШУМ В УШИТЕ

Мнозина от нас, които живеят в шумна околна среда, привикват към нея, без да знаят за последиците, които могат да възникнат. Една от тях е шумът в ушите, звънтенето и бученето в двете уши.

Причини
Силна музика, стрелба, експлозии и други силни шумове могат да причинят травми в ушите и да предизвикат шум в тях. Допълнителните фактори са излагането на вредното въздействие на токсичните химикали в храните, лекарствата и околната среда.

Симптоми
Шумът в ушите наподобява този от телевизора, когато няма програма и степента му може да е от едва доловима до доста силна. Шумът може да е постоянен или на интервали. Сред симптомите, придружаващи бученето в ушите, са главоболието, проблемите в храносмилането, в обучението, раздразнителността, безсънието и умората.

Лечение
Хранене

Съществува тясна връзка между шума в ушите и лошото хранене. Диета, състояща се от богати на мазнини храни, холестерол и рафинирана захар, е особено вредна за здравето на ушите. Преминаването към хранене с повече растителни протеини и комплексни въглехидрати естествено е от значение. Освен това прясно изцедените сокове представляват концентриран източник на здравословни витамини и минерали и на ценни ензими в лесна за усвояване форма. За разлика от готовите сокове прясно изцедените съдържат живи хранителни вещества без химически добавки.

Добавки
Вътрешното ухо съдържа хилаид специализирани сензорни клетки, нуждаещи се от вода, кислород и хранителни вещества, за да предадат ефективно електрическата информация на мозъка. Някои от по-важните вещества са следните:

Витамин А - около 25000 IU
Витамин Е - около 400 - 800 IU
Витамин D - около 500 - 1000 IU
Йонизиран калций - 500 - 1000 мг
Магнезий - над 500 мг
Калий - 500 мг
Цинков сулфат - 60 мг

Понякога с шума в ушите се свързва липсата на желязо в организма. В този случай се препоръчват 75 мг желязо на ден за период от една седмица. След това желязото се приема в нормални количества. Точната дозировка на всички хранителни вещества трябва да се даде от лекар.

Какво да се избягва
Избягвайте излишно високите шумове. Откажете се от вредните химически вещества, намиращи се в алкохола, цигарите, кофеина и чешмяната вода. Домашната и работната среда трябва да са почистени възможно най-добре. Състоянието може да се влоши от въздействието на копирните машини, домакинските препарати и обичайните токсини, като формалдехид.
Известните токсични лекарства включват определени антибиотици, контрацептиви и новокаин. Консумирането на храни, богати на холестерол, мазнини и захари, е една от основните причини за шума в ушите. Рафинираните въглехидрати трябва да бъдат заместени от комплексни въглехидрати. Трябва да се приемат киселинни храни, като плодове и зеленчуци.

Преглед на леченията
Преминаването към храна, богата на растителни протеини, комплексни въглехидрати и пресни сокове, създава благоприятна за оздравяване среда.
Избягвайте силните шумове и замърсителите, доколкото това е възможно.

СИНДРОМ НА ШОКОВОТО ОТРАВЯНЕ

Синдромът на шоковото отравяне е опасно заболяване, поразяващо хората с рискова имунна система. Появява се неочаквано в резултат на отравяне със стафилококи (Staphylococcus aureus). Те синтезират понякога вещество, наречено ентеротоксин F, което поразява клетъчните стени и позволява на кръвта да се излива в тъканите.
В повечето случаи този синдром се проявява при жените, които използват тампони през време на менструацията си, макар да се разболяват понякога и децата, мъжете и жените, които нямат менструация. Момичетата и жените под 30-годишна възраст са изложени на по-голям риск от по-възрастните жени. Въпреки че тампоните са въвлечени в много от случаите на заболяването, те не го причиняват директно. По-скоро изглежда, че създават среда за развитие на бактерията.

Симптоми
Синдромът се характеризира с главоболие, възпалено гърло, висока температура, диария, гадене, повръщане и обриви, приличащи на червени кожни петна, като при изгаряне от слънце. Тези симптоми могат да прогресират до понижено кръвно налягане, объркване, силна бъбречна недостатъчност и неправилна дейност на черния дроб. В редки случаи могат да причинят и смърт.

Лечение
Ако подозирате, че може да страдате от синдром на шоково отравяне, потърсете веднага медицинска помощ и престанете да използвате тампони. След като се постави диагноза може да се наложи хоспитализация в зависимост от тежестта на случая. Съществуват определени природни лечения, след като критичният период отмине. Те могат да се използват и за постигането на бързо възстановяване при по-леките случаи.Също така съществуват начини за предотвратяване на вторичната поява на заболяването.

Билки
Д-р Линда Пейдж, авторка на книгата "Здравословното лечение: алтернативно лечение", съобщава, че следните билки са с доказани свойства в борбата с токсичността и за възстановяване на имунната система и здравето на пациента.

ЖЕН ШЕН
Помага за постигането на равновесие и тонизиране на целия организъм, както и за засилване на кръвообращението. Не трябва да се приема в случай на висока температура.

ЛЮТ ПИПЕР И ДЖИНДЖИФИЛ
Помагат на тялото да се възстанови от шока. Те са енергизатори на нервната система, които могат да се консумират направо или да се поставят във вид на компрес върху кожата.

ЕКСТРАКТ ОТ ГЛОГ
Повишава и регулира кръвообращението, като възстановява общото самочувствие.

Диета
Синдромът се нуждае от здравословна храна, която да е готово смляна и да се използва веднага от прогресивно отслабващия организъм. Отчитайки това, д-р Пейдж предлага в диетата да се включат следните храни: силен пчелен клей, пчелен прашец, житни кълнове, бирена мая и несдържана сяра меласа. Освен това в диетата трябва да се включат важни минерални вещества. Те могат да се приемат под формата на зелени сокове, като сокове от хлорела, ечемични стръкове, спирулина и троскот.

Какво да се избягва
Жените, употребяващи тампони, трябва да ги подбират с такава адсорбираща способност, каквато отговаря точно на нуждите им. Трябва също така да ги редуват с дамски превръзки. Тампоните трябва да се сменят на всеки 4-8 часа.

Преглед на леченията
При всяко подозрение, че синдромът е налице, трябва да се обърнете незабавно за медицинска помощ, тъй като това може да е заболяване, застрашаващо живота.
Препоръчват се някои билки и храни, които се борят с отровите и възстановяват имунната система и здравето на пациента.

ТРАВМИ

Американците са едни от най-често изложените на стрес народи в целия свят. Някои от стресовите ситуации са на лична основа, други не. Основното обаче е, че много от нас страдат от многостранен натиск всеки ден. Има стрес от нещастна връзка, лошо здраве, работа, пътуване или близко съжителство с прекалено много хора,недостиг на време, поемане на прекалено много отговорности и задания, свързани с работата. Ако се оставят без наблюдение, тези стресови ситуации могат да доведат до широка гама физически заболявания, високо кръвно налягане, затлъстяване и безсъние.
Продължителният стрес може да доведе до състояние на травма. Физическата и емоционалната травма може да е предизвикана от катастрофа, заболяване или лично преживяване. Дори мускулите и тъканите да заздравеят напълно, симптомите на травмата все още могат да присъстват.

Лечение
Хранене

През периодите на стрес и възстановяване след травма особено важно е да подходите правилно към начина си на хранене. Диетата ви трябва да е богата на целулоза и пълноценна храна. Стресът сгъстява кръвта, затова храните трябва да имат разреждащ ефект, като джинджифил, чесън и пъпеш.
С най-добро антистресово действие са витамините В-комплекс. Един от тях, пантотеновата киселина, е особено важен и бързо се изчерпва при стресова ситуация. Голямото количество витамин С също е от значение заради антиоксидантното му действие, помагащо на тялото да се справи със стресовите ситуации. Необходимите допълнителни количества минерали са цинк, калий, магнезий и хром.
Въпреки че е добре да се приемат хранителни добавки, много по-важно е да се консумират храни, богати на тези хранителни вещества. Например броколи и зелено зеле. Те са добри източници на пантотенова киселина. Червените чушки, ягодите и зеленото зеле са богати на витамин С. При хранене или пиене на сок от богатите на витамин С цитрусови плодове оставяйте по малко от бялата вътрешна обвивка заради биофлавоноидите, които съдържа. Джинджифилът, магданозът и морковите са богати на цинк, докато зеленото зеле съдържа много магнезий. Бананите и спанакът съдържат калий. Тъмнозелените, оранжевите и червените плодове и зеленчуци са богати на бетакаротин. По-концентрирани източници на тези вещества се получават от изстискването на плодовете и зеленчуците.
Шери Колбърн, авторка на "Сокове за живот", препоръчва приемането на сокове, богати на минерални вещества и много калий. Тя предлага комбинирането на шепа спанак и магданоз с моркови и целина. За да се получи повече магнезий, Колбърн препоръчва комбинирането на скилидка чесън с магданоз, моркови и целина.

Биологична обратна връзка
При лечението на жертвите на травмата забележителни резултати може да покаже биологичната обратна връзка. Често пъти пациентите изпитват понижена мускулна пластичност и стягане на мускулите в участък, противоположен на травмирания. С помощта на компютъризирани EMG-инструменти специалистът може да анализира мускулите и да открие сигнали за асиметрично движение, което е типично за пациентите, претърпели травма. След това с повтарящи се коригиращи упражнения пациентът възстановява способността си да се движи симетрично.

Пречистване от посттравматичните неразположения
Това е традиционна церемония, практикувана от коренните жители на Америка и позната сред обществеността като пречистваща колиба. Терминът пречистване се предпочита, независимо че става дума в крайна сметка за действително изпотяване. Изпитването на опустошенията на войната отчуждава човека. Пречистващата церемония му помага да възстанови самочувствието си. Първите американци са използвали този ритуал, за да помогнат на войните си. Той е добре познат на Джордж Амиот от резервата "Пайн Ридж". Амиот е служил във Виетнам и е имал премеждие, близко до смъртта. След завръщането си е търсил начини да възстанови наранената си душа. Старейшините на племето лакота го насочили към западната медицина и традиционното племенно лечение. Днес д-р Амиот се е специализирал в оказването на помощ на ветераните да превъзмогнат посттравматичния стрес, или както сме свикнали да казваме - да се преборят с умората. Интересното е, че Амиот постигна успех, а стандартната програма за ветераните пропадна. Учудените западни лекари го запитаха за причините на успеха му. Амиот изтъкна, че лечението не е само на физическо ниво.
Лечението преминава на физическо, психическо и духовно ниво. Лекарят трябва да вземе и трите аспекта под внимание, за да постигне оптимален успех. Това е нещо, което западната медицина не прави.
Друг индианец, извършил подобна работа, е Джон Джоузеф, шаман от племето чайнук и фелдшер в щата Вашингтон. Джоузеф смята, че на война хората губят душевността си и уединението в "индианска колиба" представлява безопасно за тях място, където отново могат да я намерят. Всичко казано в колибата си остава там. Нищо не се повтаря извън нея. Това дава реалната възможност на човек да прочисти сърцето си и да "изгори мислите си". Ефектът е чудесен и дълготраен, казва Джоузеф. Щом веднъж хората си възвърнат душевността, изчезват физическите им страдания. Те започват да се грижат за личната си хигиена и облеклото си. И нещо още по-важно: начинът им на мислене става по-стабилен, без постоянни натрапчиви мисли. Сънят им се нормализира. Пречистването, казано накратко, прави живота по-свързан и успокоява душата им.

Какво да се избягва
Важно е да не се употребяват храни, изтощаващи организма, като захари, извличащи хрома, а също така и кофеин, алкохол и свободно продаващите се лекарства. Много от медикаментите облекчават състоянието за кратък период от време, но за сметка на това отслабват организма и влошават стреса и травмата.

Преглед на леченията
При стрес или травма от особено значение е да се ядат храни, богати на витамини, минерали и ензими, подхранващи имунната система и даващи здраве.
След като стресът сгъстява кръвта, трябва да се ядат храни, които я разреждат, а това са джинджифил, чесън и пъпеш.
След травма биологичната обратна връзка може да помогне на тялото да възвърне нормалната си функция.
Прочистващата церемония на коренните американски жители помага на тези, които страдат от посттравматични неразположения.

ИНФЕКЦИИ НА ОТДЕЛИТЕЛНАТА СИСТЕМА

Приблизително шест милиона американци годишно, повечето от които жени, се лекуват от инфекции или възпаления на отделителите пътища. Известни на мнозина като цистити, тези инфекции се причиняват от Е. coli и други бактерии, които се развиват в дебелото черво и заразяват прилежащата уретера и влагалището.
Определена категория жени са изложени на повишен риск от инфекции на отделителните пътища. Начело на списъка стоят рано започналите полов живот. Младите жени често получават инфекции след полов акт, когато бактериите, които обикновено населяват влагалището, се преместят към уретера. Женската уретера с дължина едва два сантиметра улеснява преминаването на бактериите до пикочния мехур. Въпреки че сексуалният контакт може да предизвика инфекция, полово активните жени трябва да знаят, че партньорите не предават бактерията, а само я преместват по-навътре в тялото.
Жените в период на менопауза същ оса изложени на висок риск от уринарни инфекции. Според изследванията 8-10% от жените над 60 години получават инфекции на пикочния мехур в по-късна възраст. Хората с множествена склероза и други неврологични отклонения също са в рисковата група, защото често пъти не са в състояние да изпразнят напълно мехура си.

Причини
Въпреки че много сексуално активни жени получават инфекции на пикочния мехур, има и такива, които по чудо избягват този дразнещ проблем. Този феномен се обяснява с нарушаването на хормоналния баланс при някои жени. Естрогенът и прогестеронът, стимулиращи клетките на уретера, привличат и залавят бактериите, навлезли в тази област. При нормални обстоятелства микроорганизмите се отделят с урината, но при жени с хормонални нарушения бактериите не могат добре да се отстранят, което води до повторна инфекция на пикочния мехур. Това отговаря и на въпроса защо жените в климактериума са податливи на това заболяване. Намалените нива на естроген в организма водят до повишаване на прелепващите свойства на обвивката на уретера и предотвратяват пълното отстраняване на бактериите.
Инфекциите на отделителните пътища често пъти са резултат от неправилни хранителни навици и слаба имунна система. Обикновено имунната система ефикасно се справя с присъствието на бактерии в тялото, но когато организмът е отслабен, се стимулира размножаването на болестотворните микроорганизми, в резултат на което симптомите се изострят. Продължителното излагане на стрес или появата на травмираща ситуация, като развод, смърт в семейството, може да отслаби още повече имунната система, което дава възможност от настъпване на заболяването. Мускулите на пелвиса често пъти се отпускат след раждане и довеждат пикочния мехур по-близо до влагалището, като задната част на пикочния мехур се разполага зад отвора му. В този случай пикочният мехур не може да се изпразни напълно, събира се урина и бактериалните популации се увеличават. Това е причината за посещенията при лекар с инфекции на отделителните пътища наскоро след раждане. Други фактори, водещи до притискане на мехура, са: пролапс на дебелото черво в резултат на раждане, старост, лоша стойка, изкривявания на гръбначния стълб и излишно натрупване на мазнини в областта на корема. Вследствие на притискането се нарушава притокът на кръв към този орган и поради липсата на кислород той става по-податлив на болестотворни бактерии.
Организмът отстранява отпадъчните продукти по няколко начина, включително и чрез отделяне на фекалиите от червата, издишването на въглеродния двуокис от белите дробове, изпотяването на кожата и чрез отделянето на урина от бъбреците и пикочния мехур. При нарушение на дейността на който и да е от тези процеси, допълнителното натоварване се разпределя по останалите системи. Например при човек, страдащ от запек, рисковите отпадъчни продукти трябва да се отстранят по алтернативен метод. Медицината доказва, че повтарящите се инфекции на отделителните пътища често пъти се свързват с проблеми в червата.
Източните терапевти обясняват, че инфекциите на отделителните пътища се причиняват от присъствието на влажна и топла среда в мехура. Те твърдят, че слабият поток на енергия в далака и бъбреците често пъти се придружава от стягане и влажна среда, водеща до триене и произвеждане на топлина. Отслабването на далака и изчерпването на енергията обикновено се причинява от обилно хранене, пиене на течности по време на ядене и прекомерна консумация на мазни продукти. Освен това определени храни, например замразените храни или напитки, може да увеличат влагата в органите, а продължителните стресови ситуации, включително и дългите учебни периоди, предизвикват увреждане на далака и продължително изтичане на енергия.
Според източните схващания прекаленото изтощение, неспокойството, алкохолът, приеман в големи количества, и прекалено честите полови контакти могат да повлияят на нормалната функция на бъбреците.
Циститите са възпаления на пикочния мехур, които се проявяват като автоимунен или алергичен отговор, предизвикващ възпаление в пелвиса и пикочния мехур и увеличаващ притока на кръв в областта. Освен това кандидата предизвиква имунен отговор, който възпалява мехура.

Симптоми
Характерно за инфекциите на отделителните пътища са честото уриниране, придружено с постоянно чувство за неотложност, или усещането, че пикочния мехур не се е изпразнил напълно. Обикновено при процеса се появява парене и интензивна нужда от уриниране в късните часове на нощта. Допълнителните симптоми могат да включват схващания и тъмна урина с неприятна миризма.
Ако подозирате, че страдате от инфекции на отделителните пътища, потърсете медицинска помощ, за да се излекувате, преди проблемът да се е усложнил. Изследването за наличието на инфекции е относително просто и се състои от изследване за бактериални инфекции на проба от урина. Възпалението е по-трудно да се установи поради липсата на бактериални доказателства в изследваната урина.

Лечение
Традиционният медицински подход към лечението на уринарните инфекции включва предписването на антибиотици. Продължителното лечение с тях обаче може да доведе до различни дълготрайни въздействия, дължащи се на склонността им да атакуват микроорганизмите, полезни за организма. Основният проблем идва от това, че приемането на антибиотици често пъти допринася за унищожаването на полезните бактерии, което пък на свой ред води до размножаването на вредните микроорганизми, в това число и на кандида албиканс и ешерихия коли.
Следователно най-добре е медикаментите да отстъпят пред алтернативните терапии. Ако неколкократните опити за провеждане на холистично лечение не дадат резултат, заболяването може би се нуждае от слаба доза бактеростатичен антибиотик. Тази форма на лечение не е така силна като традиционните антибиотици, защото бактеростатичните вещества просто предотвратяват развитието на бактериите, а не ги унищожават. Затова бактеростатичните антибиотици не предизвикват гъбична инфекция и съответните стомашно-чревни неразположения. Някои членове на медицинското общество предписват хирургична операция, хормонална терапия и антидепресанти за лечението на по-тежките случаи на хронични инфекции на отделителните пътища. Обаче тези терапии трябва да се използват само при екстремни обстоятелства, като няма друг изход.

Хранене
Съществуват разнообразни природни лечения, които облекчават проблемите, свързани с отделителните пътища, без риска от странични въздействия. Да започнем с пиенето на чаша вода всеки час. То може да подпомогне лечението на инфекцията и особено облекчаването на болката. Неподсладеният сок от червена боровинка или капсулите от нея съдържат естествени антибактериални вещества и увеличават киселинността на урината, създават неблагоприятна среда за развитие на бактериалните колонии. Съвременните изследвания показват, че 15 унции сок от боровинка могат да потиснат растежа на бактериалните колонии над 80%, защото се нарушава способността им да прилепват към стените на матката и следователно се отделят заедно с урината. Друго изследване показва, че консумацията на витамин С заедно с червената боровинка може да повиши киселинността на урината още повече. Други полезни напитки, които повишават рН на урината, са лимоновият сок, смесен с вода, масло и смес от две лъжички ябълков оцет и вода. Тези смеси трябва да се консумират три пъти дневно.
Силните симптоми на уринарните инфекции могат да бъдат облекчени и от временни промени в храненето. При силни кризи се препоръчва приемането на повече кисели храни, като някои зърнени, семена, ядки, риба, млечни продукти и хляб и намалена консумация на плодове и зеленчуци. Но запомнете, че тази модификация на хранене трябва да продължи само за кратък период от време. Обикновено нискокиселинните храни - пълнозърнести, масло от ленено семе, рибено масло и бобови култури, се препоръчват за предотвратяване на дразненето.

Добавки
Витамин С, който представлява аскорбинова киселина, може интензивно да повиши киселинността на урината и да помогне за изхвърлянето на болестотворните бактерии. За да се постигнат най-добри резултати, дозировката трябва да е възможно най-висока и близо до границата на чревната поносимост, или по-точно, докато изпражненията станат меки и подобни на диария. При борба с инфекциите тялото се нуждае от повече от 15000 мг витамин С дневно, а понякога и от повече по венозен път. Тъй като е водоразтворим, витамин С трябва да се приема на всеки два-три часа, за да се запазят хранителните му свойства. Хората, които не страдат от инфекции, но желаят да използват витамин С като профилактично средство, трябва да приемат между 2000 и 6000 мг дневно. Витамин С действа ефикасно при инфекции на отделителните пътища заради антибактериалните си свойства и способността си да засилва действието на имунната система, стимулирайки производството на защитните бели кръвни клетки.
При остри кризи приемането на доза от 50 мг дневно може да помогне на тялото в производството на бели кръвни клетки и за отстраняването на бактериалните инфекции. Освен цинк и витамин С лигавицата на пикочния мехур може да се подсили и с витамин А. Той предотвратява раздразването на пикочния мехур и възстановява дейността на естествените антитела и белите кръвни клетки. Отбележете, че бременните жени или тези, които биха могли да бъдат бременни, трябва да заменят витамин А с безопасния бетакаротин, защото изследванията свързват вродените дефекти при бебетата с майките, приемали големи дози витамин А. Останалите могат да си набавят необходимите количества витамин А, като консумират над 25000 IU масло от камбала или черен дроб от треска във вид на капсули всеки ден. Някои допълнителни предпазни вещества, които могат да се използват ежедневно, са 100-200 мг витамин В6 и 4-6 капсули масло от нощна свещ.

Билки
Антисептичните билки, в това число хидрастис, мечо грозде, хвойна и чесън, са полезни за предотвратяването на циститите. Корените от бяла ружа, плодовете на хвойната и царевичната свила омекотяват лигавиците на уретера и пикочния мехур, а диуретичните билки, магданозът и хидрастисът стимулират производството на урина и отстраняват бактериите. Смес от равни количества репей, копър и бряст е ефикасна, когато лъжичка от нея се добави към часа вряла вода и се запари за двадесет минути. Този билков разтвор трябва да се приема след всяко хранене и вечер преди лягане. Други ефикасни природни лекарства са чай от ленено семе и чай от мечо грозде, които се приготвят по описания по-горе начин. Тези разтвори също трябва да се приемат три-четири пъти дневно. Въпреки че могат да са неприятни на вкус, билковите чайове често пъти дават неочаквано добри резултати при възпаленията на уринарния тракт. Освен това хомеопатичното лекарство "Cantharis" също може да бъде използвано за облекчаване на раздразнения мехур и уретера. И накрая едно последно предложение за предпазване от инфекции на отделителните пътища. След полов акт жената внимателно трябва да почисти изхода на уретера с бетадин или силен разтвор на чай от хидрастис, за да отстрани вредните бактерии, които може да са навлезли по време на половия акт.

Упражнения
Аеробичните упражнения, в това число джогинг, ходене, плуване и каране на колело, могат да повишат кръвообращението и да помогнат за отстраняването на натрупалата се кръв в областта на пелвиса. Упражненията с обърната стойка, като йогийските челни стойки и свещ и движенията, наподобяващи каране на колело, също подобряват кръвообращението. Ако страдате от болки в гърба или шията и не сте в състояние да изпълнявате тези упражнения, може да използвате стара врата или друга дървена плоскост и да поддържате тялото си в това положение, поставяйки единия й край на леглото, а другия на земята. Съветваме ви да ограничите тези упражнения до 3-5 минути, защото дългото оставане в тази поза може да предизвика световъртеж.

Допълнителни процедури
Седящите вани и горещите компреси стимулират кръвния поток и помагат за отстраняването на опасните продукти в областта на малкия таз. Тези естествени лекове могат да облекчат болката, предизвикана от инфекциите в отделителните пътища. Приготвянето на горещи компреси става, като се потопи малка хавлиена кърпа в гореща вода, изстиска се добре и се постави малко над пубиса. Когато изстине, бързо повторете. След прилагането на около осем - девет компреса починете няколко часа и повторете процедурата още два или три пъти по-късно през деня.

Какво да се избягва
Съществуват много предпазни мерки срещу уринарни инфекции и възпаления. Преди всичко след уриниране жените трябва да се избърсват отпред назад, а не обратно. Също така преди полов акт партньорът ви трябва да си измие ръцете. Опитайте се да избегнете пренасянето на бактерии от ануса във влагалището и си сменяйте често превръзките или тампоните по време на менструация. Тесните дънки и найлоновото бельо улесняват разпространяването на бактериалните инфекции, така че опитайте се да носите дрехи, позволяващи проветрение, като памучно бельо или поли и чорапи с жартиери. Химическите дразнения на уретера могат да се избегнат, като не се употребява парфюмирана козметика, съдържаща синтетични оцветители. Жените, предразположени към инфекции, трябва да заменят противозачатъчните хапчета с диафрагми, с презервативи или цервикални тапи, за да избегнат бъдеща инфекция.
Страдащите от инфекция на отделителните пътища, причинена или усложнена от проблеми на гръбнака, трябва да потърсят съвет на остеопат или мануален терапевт.
Приемането на седем-осем чаши вода на ден може да разреди урината и да намали развитието на бактериите. Уринирането трябва да се стимулира, защото освобождава организма от вредни бактерии. Жените, пренебрегващи нуждата от уриниране, са подложени на по-голям риск от инфекции. Особено важно е уринирането след полов акт, за да се отстранят бактериите, навлезли в уретера. По тези причини не е желателно да се уринира преди полов акт. И още, пиенето на чаша вода преди акта увеличава съдържанието на пикочния мехур и дава възможност да бъдат отстранени повече бактерии при последвалото уриниране. Ако страдате от постоянни инфекции, може да почиствате влагалището с директна струя вода от душа преди акт. Тази техника отстранява значително количество от вагиналните бактерии, намалявайки по този начин количеството бактерии, които могат да се пренесат върху уретера.
Трябва да се избягва прекомерната консумация на чай, кафе, алкохол и газирани напитки. Ограничете консумацията на червено месо, млечни продукти, цитрусови плодове и миди. Продължителното действие на тези храни повишава киселинността и предизвиква бактериални инфекции. Както казахме по-горе, киселите храни и напитки биха могли да помогнат в някои случаи, но само когато са изострени симптомите. Дългата им употреба може да доведе до обратни въздействия и затова трябва да се изключи.

Преглед на леченията
Конвенционалният медицински подход при лечението на уринарни инфекции обикновено включва антибиотици, които имат странични въздействия. В случаите на хронични инфекции може да се предпишат хормонална терапия и антидепресанти. Природните лечения представляват прекрасна алтернатива, но ако не действат, може да се използва слаб бактериостатичен антибиотик.
Съществуват различни напитки и храни, облекчаващи неразположенията. В това число влизат сокът от червена боровинка и киселинните храни (само в случай на остра криза).
Билките предотвратяват инфекциите и облекчават симптомите. Полезни са мечото грозде, хидрастисът, хвойната и чесънът.
Упражненията стимулират кръвообращението и помагат за отстраняване на събралата се в пелвиса кръв. Полезни са упражненията с обратна стойка.
Сред добавките, препоръчвани при уринарни инфекции, са витамините С, А и В6 и цинк.
Препоръчват се седящите вани и горещите компреси.


Край на III част