fullscreen

Статията е предложена за вас от Камелия Мирчева

 

НАРЪЧНИК

ПО АЛТЕРНАТИВНА МЕДИЦИНА

(д-р Гари Нъл)

I част

СЪДЪРЖАНИЕ

I част.

ЗАБОЛЯВАНИЯ

II част.

ЗАБОЛЯВАНИЯ

III част.

ЗАБОЛЯВАНИЯ

IV част.
ЛЕЧЕНИЯ И
СПОДЕЛЕН ОТ ПАЦИЕНТИТЕ
ОПИТ

Стареене
Алкохолизъм
Алергии
Болест на Алцхаймер и деменция
Анемия
Артрит
Аутизъм
СПИН
Болки в шията и гърба
Рак на гърдата
Реакции към протезите в бюста
Рак
Кандидоза
Синдром на карпалния тунел
Церебрална парализа
Цервикална дисплазия
Синдром на хроничната умора
Хронична болка
Простудни херпеси и гангренозни язви
Настинка и грип
Стоматологични заболявания
Депресия
Диабет

Заболявания на храносмилателната система
Дизменорея
Инфекции на ухото
Проблеми с храненето (анорексия и булемия)
Еднометроза
Екологични заболявания
Очни заболявания
Треска (висока температура)
Фиброиди (фибромиоми) и маточно кръвотечение
Проблеми на стъпалата на краката
Камъни в жлъчката
Главоболие
Сърдечни заболявания
Прегряване и топлинен удар
Хемороиди
Хепатит
Херпес
Високо ниво на холестерола
Хипогликемия
Хипотироидизъм
Безплодие
Проблеми с ученето
Кожна туберкулоза
Лаймска болест
Лимфодемия
Менопауза
Морска болест
Множествена склероза
Затлъстяване
Остеопороза
Паразити
Болест на Паркинсон
Пародонтоза
Фобии
Проблеми на бременността
Предместруален синдром
Заболявания на простатата
Заболявания на дихателната система
Сърповидна анемия
Синузит
Рак на кожата
Кожни заболявания
Инсулт / мозъчен инсулт
Нарушена функция на темпоро - мандибуларната става
Шум в ушите
Синдром на шоковото отравяне
Травми
Инфекции на отделителната система
Акупунктура
Техниката "Александър"
Приложна кинезиология
Ароматотерапия
Аюрведа
Биологична обратна връзка
Биологична стоматология
Хелацио-терапия
Мануална терапия
Терапия на дебелото черво
Ензимна терапия
Билкова терапия
Хомеопатия
Хипнотерапия
Масажна терапия
Хранителна терапия
Кислородна терапия
Ци гун
Реконструктивна терапия
Рефлексотерапия
Рейки
Ролфинг
Шиацу
Тай чи чуан
Витамини

Пациенти за терапиите на ракови заболявания, които са им помогнали




ЗАБОЛЯВАНИЯ

 

СТАРЕЕНЕ

Планинските жители на Хималаите са известни с дълголетието си. Нещо нормално е за хунзите да живеят 120 години в добро здраве, дължащо се на водата, богата на минерали, на екологично чистия въздух и храната, богата на комплекс от въглеводороди, така както и на активния и целенасочен начин на живот. На островите Питкарип в Тихия океан е обичайно хората, прехвърлили седемдесетте, да се трудят редом с двадесетгодишните. Местните жители дължат силата и жизнеността си на природосъобразния начин на живот и на хранителен режим, състоящ се основно от зърнени храни, плодове и зеленчуци.
В Китай лекарите са изучавали тайните на подмладяването с хилядолетия и са знаели от древността как да поддържат функционирането на половите жлези в напреднала възраст с помощта на билки, акупунктура и специални физически упражнения, наречени тай чи и ци гуи.
Американците има какво да научат от тези култури. Западните народи в по-голямата си част водят забързан, неприродосъобразен начин на живот. Ние се храним с девитализирани храни и лекуваме неразположенията си с много лекарства. В средата на живота си прекратяваме физическите упражнения и губим мускулна маса. В резултат на това намалява костната плътност и се забавя метаболизмът, което причинява отпуснатост и слабост и поставя началото на остеопорозата. Много възрастни хора са физически, а някои от тях и психически отпуснати поради лиши навици в продължение на целия им живот.
Положителна е ролята на учените, които ни разясняват процеса на стареене и как можем да го забавим и дори да го преобърнем. С помощта на техните усилия научихме, че стареенето започва на клетъчно ниво, с вредата, нанасяна от свободните радикали, и че витамините с антиокислително действие, минералите и ензимите могат да предотвратят тези разрушения. Нещо повече, изследванията доказват стойността на естествените регенеративни лекарства, оценени още в древността, и на новите "елегантни лекарства", които подобряват мисловната дейност.
И тъй като тази информация стига до широката общественост, все повече хора се опитват да върнат стрелките на часовника, като се хранят по-добре, допълват хранителните си режими, намаляват стреса и увеличават спортната си активност. Най-важното е, че се промени начина на мислене и хората се чувстват по-млади, дори в напреднала възраст. Това е важно, защото когато се чувства стар, човек създава психологична реакция на организма си. Когато си представяме, че с напредването на възрастта губим сила и жизненост, това се и случва. И обратното, когато приемаме времето за приятел, можем да останем млади и жизнени, след като достигнем петдесет, шестдесет и дори по-напреднала възраст. Наистина със съвременните познания и нарастването на положителното мислене не е невъзможно да си поставим за цел удължаването на живота ни, изпълнен със здраве, то този на хунзите.

ДЕЗИНТОКСИКАЦИЯТА - ЗА БОРБАТА СЪС СТАРЕЕНЕТО

Колкото повече токсини приемаме, толкова по-бързо остаряваме. Козметичните процедури като лифтинг и боядисване на косата могат да ни помогнат да изглеждаме по-млади, но само временно. За да можем в действителност да се регенерираме, трябва да елиминираме отровите, съдържащи се в организма ни. Младежкият вид, който ще се получи като резултат от този процес, е продукт на подобреното ни здраве.
Пречистващите процедури датират от хилядолетия. Есените например пълнели кратуни със студена речна вода и използвали дълги тръстики, за да изгонят "дявола" от червата си. В съвременния замърсен свят прочистването на червата е извънредно важно, независимо от това колко добре се грижим за здравето си, ние дишаме замърсен въздух, къпем се със замърсена вода и приемаме всички възможни химикали. Веднъж абсорбирани от организма, тези вещества не могат да бъдат отстранени от организма по друг начин освен чрез дезинтоксикация.
Някои от методите на дезинтоксикация са насочени към точно определени системи, а други, като диетата със сокове и хелацио-терапията, помагат за прочистване на целия организъм.

Диета със сокове

Провеждането на диетата може да се оприличи с почистване и ремонт на къщата. Подлагането на диета със сокове дава възможност на храносмилателната система да почине и да насочи вниманието си върху всички участници, нуждаещи се от лечение. Към края на процеса всичко работи по-добре и кожата придобива здрав вид.
Диетата, изглежда, е най-добрата идея за американците. Ние обикновено приемаме с 10-20 % повече калории, отколкото се нуждае организмът ни. Факт е, че за повечето хора е полезно да се подложат един или два дни на диета с прясно изцедени сокове, протеинови напитки, чиста вода и билков чай. Първоначално е препоръчително да се уточни процедурата с лекар, който разбира ползата от гладуването. Ако приемате някакви лекарства, не бива да ги спирате, преди лекарят да е преценил, че това няма да ви навреди. Предлагам ви някои основни точки:
Когато приготвяте соковете, използвайте винаги, когато е възможно, продукти без химическо съдържание, тъй като химикалите, съдържащи се в обработените плодове и зеленчуци, се концентрират в сока. Това естествено противоречи на процедурата на пречистване, която провеждате. Пийте осем чаши дневно сок и ще въздействате на цялото си тяло до максимално полезното снабдяване на организма с фитохимикали, антиоксиданти - витамини и минерали, хлорофил и ензими.
За да се осигури доброто приемане от организма, трябва да разберете, че соковете от тъмнозелени зеленчуци, като спанак, магданоз и пореч, са силно концентрирани и свободно могат да се разреждат с по-воднистите сокове от зеле, целина, тиква, алое или с минерална вода. Бързото им изпиване лишава мозъка от удоволствието от вкуса им и подлага на нежелан стрес бъбреците и пикочния мехур. И накрая, помнете, че връщането към нормално хранене трябва да е постепенен процес. Прехранването не е добро по принцип, но след гладуване то е изключително вредно за организма.
След като тези прости правила бъдат спазвани, започва удоволствието от диетата със сокове. Изборът между моркови/ябълки, ананас/кълнове, домати/лимон с малко червен пипер може да се задоволи вкусовите потребности за целя ден. Освен това организмът приема жизнено необходимите за доброто му функциониране хранителни вещества. Ето някои от полезните плодове и зеленчуци, които може да изберете:

ЯБЪЛКИ
Ябълките помагат за преодоляването на кожни и чернодробни неразположения. Имат разслабителен ефект и са ефикасно средство за храносмилане и отслабване.

ЦВЕКЛО
Пийте сок от цвекло, за да подхраните черния дроб, един от най-важните органи на тялото поради стотиците му различни функции. Ако вашият черен дроб функционира добре, ней-вероятно и всичко останало в тялото ви ще е работи добре.

ЗЕЛЕ
Зелето има високо съдържание на витамин К, то притежава и раковозащитни свойства. Идеално е за лечение на стомашни неразположения, особено когато се комбинира с черен оман.

МОРКОВ
Морковеният сок притежава висока концентрация на антиоксиданти, включително на бетакаротин и витамините А, С и Е. Освен това съдържа здравословни минерали и витамини, забавящи стареенето. Едно предупреждение, отнасящо се до морковения сок: тъй като е богат на естествени захари, този сок трябва да се разрежда с вода, особено когато има дисбаланс на кръвната захар.

ЦЕЛИНА
Съдържа умерено количество натрий, не във вредната му форма, а в полезния, естествен вид, подпомагащ клетъчната химия.

ПЪПЕШ
Сокът от пъпеш е прекрасен за пречистване на бъбреците. А знаете ли, че доставя и широк спектър от ензими, минерали и хлорофил? Пийте пъпешовия сок чист, без да го комбинирате с други плодове и зеленчуци.

АНАНАС
Сокът от този плод съдържа бромни съединения с противовъзпалително действие. Това е полезно особено при облекчаването на артритните симптоми.
Сюзън Ломбарди, основателката на здравен център в Палм Спрингс, Калифорния, и автор на "Десет лесни стъпки за пълно здраве", препоръчва сокова комбинация от моркови, целина, зеле и цвекло, смесени в равни количества, и добавка от малко червен пипер за вкус и подобряване на кръвообращението. Този коктейл се приема през деня по време на гладуването, за да подейства лечебно на всяка част от организма.
Понякога човек временно не се чувства добре в периода на гладуване. Това се нарича оздравителна криза и обикновено настъпва на третия ден. Това не е задължително лош симптом, а често пъти знак, че тялото се освобождава от токсини, най-вероятно от пристрастия, ако например имате навик да употребявате кофеин, захар и млечни храни. Най-добрият съвет в такъв случай е да си почивате и да пиете много вода. След кратко време дискомфортът ще изчезне и организмът ще се зареди с нова енергия. Вашият личен лекар може да ви даде повече напътствия по време на диетата със сокове.

Хелацио-терапия

(Хелацио произлиза от гръцката дума "хела", означаваща "клещи". Процесът, използван от тази терапия, се състои от "приклещване" на вредните вещества от молекулата на ЕДТА и извеждането им от организма).
Хелацио-терапията е полезна в много аспекти, всеки от които води до дълъг и здравословен живот. Въпреки че няма изследвания, доказващи директната връзка с дълголетието, някои от тях показват благотворното й влияние върху четирите основни заболявания с летален изход в Съединените щати: сърдечни заболявания, рак, заболявания на мозъка и на кръвоносните съдове и хронични белодробни заболявания.
По време на лечението лекарите предписват човешка аминокиселина, наречена ЕДТА, вкарана по венозен път. Попаднала в кръвта, ЕДТА се свързва с тежките метал, като олово, кадмий и живак, обхваща тези субстанции, докато ги изведе от организма през бъбреците. Елиминирането на тези вещества предпазва от преждевременно остаряване и редица заболявания.
При нашата замърсена среда много лекари препоръчват хелацио-терапията при хора над тридесет години. С напредването на възрастта токсичните метали от обкръжаващата ни среда, особено оловото, се вграждат в скелета. Дори естествения калций може да се натрупа в неподходящи места. Хелацио-терапията ще изтегли калция от кръвоносната система и ще го върне обратно в дългите кости, като по този начин предпази от остеопороза.
Друго полезно действие на хелацио-терапията е, че подпомага работата на мозъка. Като се отстранят блокиращите артериите вещества, се увеличава притокът на кръв към мозъка и се подобряват свързаните с него способности. Когато кръвоносните съдове са освободени и отворени, хората са изложени по-малко на риск от инфаркт.

Дезинтоксикация на специфичните системи

Ние притежаваме няколко органа за дезинтоксикация. Това са червата, бъбреците, черния дроб, кожата и белите дробове. Също така важна роля играят и лимфните жлези. Всеки орган трябва да работи максимално ефективно, за да предотврати претоварването на другите свързани органи. Предлагам ви някои терапии, полезни за тези органи.

ЧЕРВА
Обикновено човек съдържа по стените на червата си няколко паунда фекална маса, която може да създаде констипация, емоционални смущения и представлява добра среда за развитието на болестотворни бактерии. За да се помогне за решаването на този проблем, може да се приготви дезинтоксикираща напитка от ленено семе и семена от psyllium и бентонит, течна глина. Тази рецепта е прекрасна за прочистване на дебелото черво, тъй като глината абсорбира токсините, а семената набъбват във водата и почистват стените на червата.
Друга полезна техника е клизмата. Тази терапия внимателно изминава червата с помощта на вода, въведена в тях в малки количества на отделни интервали. Водата преминава през цялата дължина на червото. При този процес старите натрупвания от фекална маса се отделят и изхвърлят. Често пъти тази маса е била свързана с червата в продължение на много години и съдържа милиони бактерии. Докато не се отстрани, представлява идеална болестотворна среда.
Клизмата възстановява червата до естествената им форма и функция, така че храната да бъде по-лесно абсорбирана и елиминирана, състоянието на кожата се подобрява и раздразнителността, умората и констипацията изчезват. Здравото дебело черво означава здраво тяло.

БЪБРЕЦИ
Листата от глухарче, ехинацеята и царевичната свила са полезни за бъбреците. Кратковременното гладуване, по време на което ябълковия сок се смесва с малко магданоз, също подобрява здравето на бъбреците.

ЧЕРЕН ДРОБ
Млечен магарешки бодил действа профилактично на дейността на черния дроб и помага на този орган да елиминира токсините. Това на свой ред води до здраве и младежка жизненост.

БЕЛИ ДРОБОВЕ
С всяко издишване се извеждат токсини от организма. Един от най-добрите начини за повишаване на капацитета на белите дробове е провеждането на редовна аеробна гимнастика. Разбира се , гимнастиката оказва и друго благотворно влияние освен улесняването на белодробното функциониране. Тя ни дава възможност да отделяме токсините и през кожата, като се изпотяваме. Дава възможност на по-голямо количество кръв да навлиза в тъканите на тялото, което предпазва клетките от преждевременна смърт. С поемането на кислород от клетките на мозъка гимнастиката предотвратява или свежда до минимум старческото слабоумие. Подобрява метаболизма, така че тялото може лесно да поддържа нормално тегло. И най-накрая, упражненията за поддържане на теглото, като бързо ходене, джогинг и вдигане на тежести, увеличават костната плътност и по този начин предпазват от остеопороза.

КОЖА
Нашата кожа има не само защитно действие, тя също така отделя ежедневно много токсини. Но за да изпълнява добре тази си функция, порите не бива да бъдат запушени. Една от техниките, осигуряващи проходимостта на порите, е изчеткването на кожата. С помощта на естествена четка или люфа разтривайте кръгообразно кожата, за да отстраните мъртвата кожа, запушваща порите. Винаги разтривайте около сърцето и никога тънката кожа на лицето.
Сауната е добър завършек на кожното разтриване, защото кожата отделя токсините с потта през отворените пори. Начинаещите трябва да започнат с температура около 110 градуса и постепенно да се адаптират към по-висока температура. Има и различни видове сауна и предписанията за всеки отделен вид трябва да се спазват.

ЛИМФНА СИСТЕМА
Работата на лимфната система е да се отстранят болестотворните отпадни продукти от организма. Прочистващите билки от рода на репей, червена детелина, ехинацея, глухарче, жълт лапад и чесън могат да стимулират слабата лимфна система. Също така са полезни и масажът на лимфните и кожното разтриване.

Възстановяване

Тъй като си възвръщаме здравето с помощта на дезинтоксикацията, организмът става много чувствителен към възстановяващи лечения, например оздравяващи хранителни режими и добавяне на минерали и витамини. По-долу са представени общите препоръки за удължаващи живота храни и хранителни вещества. За по-прецизно провеждане на терапиите могат да се следват препоръките на лекар, занимаващ се с холистична медицина, базирани на резултатите от индивидуалните изследвания.
Изследванията са важни, понеже ние не остаряваме едновременно. По-често органите на индивидите губят в различна степен енергията си. Западната медицина се отличава с лабораторните си анализи и един пълен набор от изследвания може да оредели кои точно системи на организма са излезли от баланс и с това причиняват преждевременно стареене. Изследванията могат да определят например дали надбъбречните жлези произвеждат достатъчно хормони, забавящи стареенето, дали витамините и минералите са правилно усвоени и дали токсични метали са замърсили системата. Резултатите могат да разкрият, че един пациент е анемичен поради железен дефицит например, докато при друг има недостиг на фолиева киселина. Резултатите помагат на терапевтите, практикуващи холистична медицина, да се насочат към специфичните нужди на пациентите си.
След като започнете веднъж оздравителния режим, последвалите изследвания показват до колко препоръчаното лечение оказва влияние и могат да се правят съответни корекции към него. Приемането на някои хранителни вещества може да се преустанови в момента, в който организмът започне да си ги произвежда само, а други може да продължат да бъдат приемани. Например тироидните добавки са необходими за пациенти с ниска телесна температура, докато системата се включи след няколко седмици и започне да произвежда сама хормона в приложимата му форма. Други вещества, като витамин С, напускат тялото бързо и е необходимо да бъдат приемани неколкократно всеки ден.
Останалите мерки за оздравяване също трябва да бъдат отбелязани. Това става с наблюдаването на симптомите и външния вид. Ако симптомите изчезват и външния вид се подобрява с времето, това е индикация, че терапията е ефикасна. И с възстановяването на силите на тялото човек може да отбележи допълнителни подобрения, като нарастване на издръжливостта, засилване на паметта и по-добър тонус на тялото.

Подмладяваща диета

Храните, с които се храним, ни поддържат в равновесие - нито прекалено кисели, нито прекалено алкални. Един от начините да поддържаме стабилността на организма си като система е да проверяваме киселинността на урината си с помощта на рН-индикаторна хартия всяка сутрин. Идеалният резултат е 6,8. Отклоненията от тази стойност означава, че храната, с която се храним, е или прекалено кисела (под 6,8), или прекалено алкална (над 6,8). Киселите храни са особено вредни, тъй като водят до многобройни заболявания. Изключването на тези храни и приемането на повече плодове и зеленчуци на тяхно място ще подсилят организма.

ВЪГЛЕХИДРАТЕН КОМПЛЕКС
Подмладяващата диета включва високо съдържание на въглехидрати, като зърнените храни, бобовите, плодовете, зеленчуците, ядките и семената. Много от тях се консумират сурови или в състояние, близко до естественото, и не са ненужно преработвани или повторно сготвени. Пърженето е сведено до минимум, задушаването е приемливо. Много малко или изобщо не се приемат животински протеини и рядко се използват мазнини. Само 10-15 калории трябва да се получават от мазнини.
Комплексът от въглехидрати ни помага по няколко начина. Първо, той е богат на целулоза и по този начин предпазва от обичайните страдания, свързани със стареенето: запек, хемороиди, чревни заболявания, язви, високо кръвно налягане, рак на дебелото и правото черво, общо отравяне на организма. Той също така е богат на фитохимикали, антиоксидантни вещества, намиращи се в растенията, които ни помагат да се предпазим от болести като рака, артрита и сърдечните заболявания, от бръчките и старческите петна.
С подлагането ни на диета, основана на въглехидратите, ние се чувстваме не само по-здрави, но и изглеждаме по-добре. Повечето хора увеличават теглото си с възрастта, защото метаболизмът им се забавя. Комплексът от въглехидрати решава проблема, защото е бързо смилаем. Тридесет минути след приемането на храна, състояща се от ориз и зеленчуци, тялото започва да я изгаря с максимална скорост - процес, продължаващ от 2 ? до 3 часа. Разбира се, когато храните се консумират без мазни или сметанени сосове. Но това не означава, че храната трябва да е лека. Много готварски книги показват как храната може да бъде подправена и гарнирана.
Как храната може да сведе до минимум бръчките? Бетакаротинът от морковите и другите жълти/оранжеви зеленчуци влиза през външната мембрана на клетките и оказва известна защита от вредата на слънчевите лъчи. Братовчедът на това вещество, ликопенът, е два пъти по-силен. Ликопенът е веществото, което дава червеният цвят на динята, домата и червения грейпфрут. Според изследванията ликопенът прониква през външната мембрана на клетките на кожата и я защитава от вредното въздействие на ултравиолетовите лъчи.

ЗЕЛЕНИ ХРАНИ
Зелените растения са богати на хлорофил, абсолютен пречистващ кръвта агент. Хлорофилът е познат с лечебното си действие върху различни инфекции на дихателната система и може да неутрализира действието на различни замърсители, като вторично тютюнопушене, дизелово гориво, въглищен прах. В допълнение на това те могат да повишат стойностите на киселинното рН. Следователно храната се абсорбира по-добре и антиоксидантите са в състояние да повишат ефикасността на своята дейност и да засилят имунната система. Това, от друга страна, е ключовият аспект на забавяне на процеса на стареене.
Като идеални източници на хлорофил може да приемете ечемика и житото. Те имат високо съдържание на супероксид дисмутаза - антиоксидантен ензим, който извежда свободните радикали от тялото, а те са много по-богати на минерали, аминокиселини и микроелементи от повечето растения.

МОРСКИ ЗЕЛЕНЧУЦИ И ВОДОРАСЛИ
Може и да не са често употребявани в домакинството думи, но трябва да знаете, че морските зеленчуци дулс, келп и нори са извънредно богати на минерали, особено на калций, йод, калий и магнезий, а също така и на микроелементи. Келпът може да възстанови равновесието на тироидния метаболизъм. В резултат се поддържа теглото, и се възстановяват много състояния, причинени от тироидален дисбаланс, включително стомашни и дихателни неразположения.
Спирулината и хлорелата са едноклетъчни водорасли, богати на хлорофил, витамини, минерали и аминокиселини. Тези храни помагат при защитата на клетките и увеличават енергията им. С изграждането и подсилването на клетките те противодействат на стареенето.

ЧЕСЪН И ЛУК
Тези две растения са здравословните суперзвезди, защото съдържат серни съединения, оказващи противораково и противоостаряващо действие.

ВОДА И СОК
Чистата вода е незаменима част от добрия хранителен режим, но повечето хора не я приемат в достатъчно количество. Това е важно, защото приемането на по-малко от оптималното количество вода може да причини обезводняване на мозъка, причинявайки симптомите на старческо слабоумие при възрастните. Осем чаши дневно е необходимият минимум. В допълнение като постоянна част от хранителния режим трябва да се приемат пресни, богати на ензими сокове.

Антиоксидантни добавки

С намаляването на вредата от свободните радикали антиоксидантите ни помагат да останем млади, жизнени и продуктивни през целя си живот. Някои антиоксиданти се произвеждат естествено от организма, но за да предизвикаме възстановяване, трябва да ги приемем допълнително като на хранителни добавки. Ето списъка на хранителните вещества, които трябва да приемаме ежедневно:
Витамин А - 1000 ? 3000 IU на едно хранене. Изследванията на кръвта могат да определят дали човек приема излишно количество от витамин А, което може да е токсично.
Бетакаротин - над 25000 IU на хранене. Бетакаротинът е нетоксичен прекурсор на витамин А, който забавя процеса на стареене и намалява риска от рак.
Биофлавоноиди - минимум 75 мг три пъти дневно екстракт от гроздови семена, един от най-силните антиоксиданти.
Витамин С - 3000 ? 5000 мг разделен на дози през деня. За борба със заболяванията се дават по-големи дози перорално и интравенозно. Витамин С има силно подсилващо действие върху имунната система. Когато витамин С се комбинира с витамин А и Е, а също и с рибофлавин и бетакаротин, намалява рискът от катаракта (перде на очите) и макуларна (на очната макула) дегенерация.
Витамин Е - 400 ? 800 IU дневно, приеман с основното ядене. Витамин Е е най-полезен в естествената си форма (като смесен токоферол или D-алфа токоферол). Избягвайте синтетичната му форма (dl-алфа токоферол).
Селений - 100 мкг на хранене. Селенът е необходим за производството на гутатоион пероксидаза - антиоксидантен ензим, защитаващ организма от вредата от свободните радикали. Важен е и при предпазването от рак и кардиомегалия (разширяване на сърцето, което причинява преждевременно стареене и ранна смърт).
Цинк - 30 ?50 мг дневно. Цинкът подхранва над 100 ензимни системи в мозъка, както и други системи в тялото. Незаменим е при образуването на стомашна киселина. При липса на необходимото количество цинк се наблюдава синдром на маладсорбция. Повечето възрастни хора изпитват недостиг на цинк.
НАДН - 2,5 мг дневно. НАДН е съкращение от никотинамид аденин динуклеотид. Той е мощен антиоксидант и е известен като коензим Q1. Всяка жива клетка съдържа НАДН и там той играе централна роля в произвеждането на енергия. Стареенето се свързва със загубата на енергия, дължаща се на увеличената клетъчна дегенерация, и смърт. НАДН помага на клетката да оцелее и да се засили. Препоръчва се ри загуба на паметта, както и пи лечение на Алцхаймер и други деменции, Паркинсон и хореа на Хънгийгтън.

Минерали и ензими

Нина Андерсън, авторка на книгата "Над петдесет, но на външен вид тридесет", подчертава важността на минералите и ензимите като два ключови фактора в борбата със стареенето. Минералите могат да се намерят във всяка част от организма ни. Те са в нашите тъкани, кръв и кости. Те помагат в произвеждането на хормони, както и в предаването на нервния импулс и балансират енергията ни. Много са малко органите, които могат да работят изправно без тях.
Изпитваме нужда да приемаме минерали, за да се поддържа равновесието в тялото. Ако липсват незаменимите минерали, организмът започва да усвоява вредните елементи, като олово, алуминий, живак в стремежа си да компенсира дефицита. Да се поддържа равновесието означава също да се намалят случаите на дегенеративни заболявания, свързани със стареенето, като артрити и остеопороза. Артритите започват с недостиг на калций, магнезий и електролити. Остеопорозата е резултат от извличането на минерални вещества от костите когато има недостиг от тях в кръвта.
Тъй като непълноценните почви вече не съдържат пълния спектър от минерални вещества, се явява необходимостта от приемане на минерални добавки. Най-добре е да се приемат кристалоподобни минерални вещества. Те са много фини и преминават през клетъчната стена, навлизат във вътрешността на клетката, поддържат кръглата форма на клетката чрез осмотичното й налягане. Това предпазва клетката от вредното въздействие на свободните радикали.
Още по-важни са ензимите - катализатори, които стимулират всички клетъчни процеси. Без правилното функциониране на ензимите витамините и минералите не могат да извършват дейността си. Преди водоразтворимите витамини А, Д, Е и К да бъдат разградени например, те се нуждаят от ензима липаза. С други думи, те са частично изведени от тялото. Богати на ензими са суровите храни и особено соковете. Но за да се увеличи нивото на ензимите в бъдеще, ще трябва да се приемат като хранителни добавки, отново за препоръчване е кристалоподобната форма.
Антиоксидантните ензими се произвеждат естествено от тялото и включват супероксид дисмутаза глутатион и каталаза. За да се поддържа високо нивото на производството на ензими, са необходими достатъчно количество минерали.

Билки

Билките ни помагат да устоим на болестите, като засилват имунната ни система, така че да сме в състояние да се предпазим от нашественици от всякакъв вид. Те представляват важна част от всяка програма за борба с процеса на стареене и може да се приемат във вид на капсули, прах, чай или тинктури.

ФО-ТИ ТИЕН
Това е букет от китайски билки, които подмладяват ендокринната система, поддържайки половите жлези в най-добра форма през целия живот. Тази рецепта възстановява жизнеността на нервните клетки и поддържа чистотата на кръвта.

ЧЕСЪН
Чесънът има многостранно благотворно влияние и трябва да се използва от всички. Предпазва сърцето и черния дроб и може да действа профилактично на рака. Притежава антивирусни, антибактериални, антиартритни и антипаразитни свойства. Поддържайки силна имунната система, чесънът помага на тялото да се пребори с дегенеративните сили.

ГИНКО БИЛОБА
Листата на гинкото произлизат от най- старите дървесни видове на планетата. Уникалните им свойства са спомогнали за оцеляването им през вековете и някои казват, че точно те могат да помогнат на хората да забавят процеса на стареене. Гинкото е познато с положителното си въздействие върху микрокръвообращението, най-вече в мозъка. По тази причина може да се счита за идеална билка за пациенти с Алцхаймер. Според клиничните изследвания пациентите, страдащи от това заболяване, подобряват състоянието си при приемане на билката три пъти дневно. Гинко се използва също и за облекчаване на други симптоми на стареенето, свързани с лошото кръвообращение: главоболие, вертиго, шум в ушите, виене на свят, студенина и изтръпване на крайниците, схващане и намалена способност за ходене на дълги разстояния

ЖЕН-ШЕН
Китайците тачат жен-шена от древността, считайки действието му за изключително подмладяващо, за афродизиак и за подобряващо на повечето състояния. Точно тази способност да помага при различни състояния може да се дължи на факта, че жен-шенът, е адаптоген, което означава, че действа съвместно с тялото за коригиране на равновесието в организма. Например, ако кръвното налягане е прекалено високо, помага за свалянето му, а ако е прекалено ниско - за покачването му.
Съществуват няколко типа жен-шен на съвременния пазар и е важно да правим разлика между тях. Корейският (червен) жен-шен е много лют и е подходящ за хора, студени по натура. Съща така се смята, че билката подсилва сексуалния жар и по тази причина не се препоръчва за хора над 45 години. Китайският (бял) жен-шен е по-мек, а американският жен-шен е студен и помага при горещи или възпалителни състояния. Американският жен-шен поддържа храносмилането, бъбречната функция и общата жизненост.

ГОТУ КОЛА
Слоновете - животни, познати с прекрасната си памет и дълъг живот, се хранят с готу кола. Подобно на тях хората, приемащи готу кола, могат да очакват дълголетие, добра памет и острота на мисълта.

САРСАПАРИЛА
Тази билка съдържа фитоестрогени - растителни съединения, които заместват естрогена и действат като прекурсори при производството на полови хормони и надбъбречните жлези и яйчниците или тестисите. Тези фитоестрогени също така действат като прекурсори на произвеждания от надбъбречните жлези хормон DHEA, един от хормоните, предпазващи от стареене.

Ароматотерапия

Правилната употреба на есенциалните масла може да ни помогне да преодолеем много физически и психически състояния, свързани със стареенето. Често пъти те ни действат като чувствителна алтернатива на лекарствата с нежелателни странични въздействия, защото за разлика от тях есенциалните масла са естествени субстанции, които тялото приема с готовност. Те оказват благотворно влияние на психично ниво и същевременно ни карат да се чувстваме отпуснати и приповдигнати.
Ароматотерапевтката Шърли Прайс посочва, че никой от нас не се чувства стар, докато не легне болен, и че ароматотерапията е един начин да се чувстваш отново по-здрав и следователно по-млад. Тя ни напомня, че когато се използва ароматотерапия, е важно да се използват чисти масла от магазините за ароматична медицина, за чиято дестилация са използвани органични растителни материали от естествен източник. Тя също така препоръчва поръчването на лекарствата по техните латински наименования, за да сте сигурни, че няма да получите продукти с подобни имена, но със значително различни действия. Ето някои състояния, които често сполетяват възрастните хора, и някои есенцални масла, които могат да им подейства облекчаващо:


БЕЗСЪНИЕ
Есенциалното масло, използвано, за да предизвика сън, е лавандуловото (Lavandulla officinalis). Тя може да се изпари и да се вдиша от кожата или да се добави към лосион-носител и да се масажира около раменете (около 12 капки на 4 течни унции). Друго сънотворно есенциално масло е бергамотовото (Citrus begamia), майорановото (Organium majorana), римска лайка (Anthemis nobilis), лимон (Citrus limon) и илан-илан (Cananga odorata).

ЛОШО ХРАНОСМИЛАНЕ
Храносмилателните неразположения често могат да се преодолеят с употребата на есенциални масла перорално, но това може да се прави само под наблюдението на клиничен ароматотерапевт. Чай с есенциални масла може да се приготви с добавката на една или две капки от специфичното масло в чая заедно с чаената торбичка. Кимионът (Carum carvi) е идеалният избор и може да се приема заедно с горчив портокал. Също полезен за храносмилането е сладкият копър (Foeniculum vulgare dulce), който е силен и може да се използва само в комбинация с други масла под наблюдението на ароматотерапевт.

АРТРИТИ
Обезболяващите противовъзпалителни масла помагат за облекчаване на мускулните болки и артрита. Те включват кориандър (Coriandrum sativum), хвойна (Juniperus communis), розмарин (Rosemarinus officinalis) и Melaleuca viridiflora.

ЗАГУБА НА ПАМЕТТА
Розмаринът и лютивата мента (Mentha piperita) са меки стимулатори на нервната система, познати със засилващото си действие върху паметта. Други подходящи масла включват тамян, роза и градински чай. Най-добър ефект се получава при инхалации, но тези масла също така мога т да се добавят и към водата за къпане или да бъдат масажирани в косата, ръцете или краката.

Намаляване на стреса

Стресът претоварва надбъбречната система и е основният причинител за преждевременното стареене и ранна смърт. В нашето забързано време ние трябва да направим съзнателно усилие да забавим и открием удоволствието от живота. Много методи помагат на разума да превъзмогне стреса, включително и дълбокото дишане, тай чи, йога, медитацията, ци гун, мантрас, масажи, рейки, а и биоенергитичното зареждане.
Един от тези методи, рейки, представлява силен инструмент в тази област. Терминът за универсалната жизнена сила е японски и рейки е форма на терапевтичен подход, действащ разширяващо и канализиращо на тази енергия. Тази техника, подобно на акупунктурата, се съсредоточава върху централните меридиани или енергийните пътища и привържениците й използват способностите й да отблокира физическите и емоционалните пътища, да предизвика обща релаксация и да повиши възстановяването от стрес и наранявания.

Какво да се избягва
Поддържането ни млади и здрави е акт на равновесие, който изисква да компенсираме милиардите фактори, нарушава и равновесието ни. Такива като храната и химичните вещества, които изкуствено стимулират енергията и свалят защитата на тялото (кафе, наркотици, цигари и алкохол, токсини, намиращи се в околната среда, които действат на имунната система, и лекарства, които маскират симптомите, като антиациди, диуретици или аспирин). Много важно е също така да се освободим от предупрежденията относно стареенето и вместо това да останем активни. Накрая нека помним, че не трябва да оставим стреса да унищожи най-доброто от нас.

Обобщение на лечението
Всеки един метод, който отстранява токсините, които натрупваме ежедневно, забавя процеса на стареене. Някои методи на дезинтоксикация са гладуването със сокове, хелацио-терапията, промиването на дебелото черво, упражненията, кожното разтриване, сауната и употребата на билки.
Лабораторните изследвания могат да ни научат кои системи се нуждаят от подсилване и следователно кои хранителни вещества са полезни.
Хранителният режим е този, който балансира нашето рН. Най-добрите храни са плодове, зеленчуци, сърнени храни, бобови храни, ядки и семена.
Антиоксидантните добавки ни поддържат млади, като намаляват вредата от свободните радикали. Това включва витамин А, бетакаротин, витамин С, витамин Е, селен, цинк и НАДН.
Билките, които забавят процеса на стареене, включват фо-ти тиен, чесън, гинко билоба, жен-шен и готу кола.
Есенциалните масла могат да облекчат обичайните състояния, свързани със стареенето, включително безсънието, неправилното храносмилане, артрита и загубата на паметта.
Намаляването на стреса е от съществено значение за намаляването на процеса на стареене и за профилактиката на дегенеративните заболявания.

АЛКОХОЛИЗЪМ

Алкохолизмът опустошава мозъка, тялото и духа. Заболяването е продължителен дегенеративен процес, при който лобният пие все повече и повече, докато стане зависим о алкохола. Може да бъде характеризиран по мозъчните неразположения, цирозата на черния дроб, гастрита, нервните заболявания и халюцинациите. Без добавянето на хранителни вещества алкохолът може да доведе до делириум тременс (внезапен психичен припадък, причиняващ смърт).
Важно е да се разбере, че алкохолизмът влияе не само на алкохолика, а и на семейството му, приятелите, колегите и работодателите. Съпричастни към алкохолизма са също така жертвите на пияните шофьори. Цялата страна взима участие в този масов проблем, като се имат предвид човешките и икономическите загуби, свързани с него.
В психологически аспект алкохолизмът се разглежда като дисбаланс на въглехидратния метаболизъм. Д-р Робърт Аткинс, лекар от Ню Йорк, обяснява, че хората жадуват за алкохол като заместител на захарта. Факт е, че много пациенти, отказали се от алкохола, се превръщат в "захарохолици" или "сухи алкохолици", тъй като се превключват от алкохол на захар. Ортомолекулярният лекар д-р Ейбрахам Хофър подчертава, че хранителния дефицит се добавя към проблема. Хората не се хранят здравословно и организмите им се бедни на хранителни вещества, най-вече на минерали - хром, цинк и магнезий.

Лечение
Конвенционалният начин за лечение на алкохолизма включва комбинация от лекарства от рода на лекарството "Антабуз", които карат пациента да не се чувства добре, когато пият, и препоръки, както и друга обществена помощ. Философският смисъл на това лечение е, че алкохолизмът е доживотно заболяване, което може да бъде контролирано, но е нелечимо.

Значение на храненето
Естественият подход при лечението на алкохолизма го разглежда като поправимо заболяване. С други думи, при физиологично и емоционално възстановяване на равновесието човек може да превъзмогне това състояние. Лекарите натуропати твърдят, че доброто хранене е ключът в борбата с алкохолизма. Те отбелязват, че алкохолът ограбва хранителната система, което причинява вредното въздействие на свободните радикали и дегенеративните заболявания. Постоянното пиянство ускорява процеса, но и умереното пиене само спомага за загубата на ценни минерали и витамини от тялото. Затова всеки, който пие алкохол или който се възстановява от зависимостта си и има намерение да възстанови здравето си, може да се възползва от пълния спектър на хранителните добавки. По-долу са изброени тези с по-важно значение:

ВИТАМИН В-КОМПЛЕКС
Витамините от групата В работят заедно, за да възстановят взаимодействието между мозъка и нервната система. Някои членове на семейството на В витамините са от специално значение за алкохолиците. Това са витамините В1, В2, В5 и В6. Пантотеновата киселина В5 поддържа надбъбречните жлези и помага на тялото да регулира метаболизма на захарите.

НЕЗАМЕНИМИ МАСТНИ КИСЕЛИНИ
Алкохолиците са склонни към дефицит на тези доставящи енергия вещества, които могат да бъдат приети под формата на капсули.

АМИНОКИСЕЛИНИ
Две от тях - глутамин и L-метионин - са от изключително значение за дезинтоксикацията на мозъка. Тяхното действие се подсилва, когато се комбинират с витамин В6 и С. (Забележете!!! Глутаминовата киселина не може да замени глутамина, тъй като няма същия ефект.)

МИКРОЕЛЕМЕНТИ
Повечето хора страдат от дефицит на микроелементи. Това е един проблем, чието значение днес е по-голямо от значението му в миналото, защото съвременната почва е бедна на тези незаменими вещества. Приемането на достатъчно магнезий, манган, хром и цинк е от съществено значение за възстановяването от алкохолизма.

ВИТАМИН С И КВЕРЦЕТИН
Витамин С е силен дезинтоксикиращ агент. Лечебното му действие е подсилено от добавката на биофлавоноида кверцетин. Големи дози от интравенозно приет витамин С и другите антиоксиданти могат да предпазят черния дроб и да подобрят обмяната на веществата.

ЛЕЦИТИН
Лецитинът подобрява функционирането на мозъка и черния дроб, двата органа на алкохолиците, които се нуждаят от лечение.

БИЛКИ
Като добавка към хранителните добавки билките са ценни при възстановяването на алкохолиците. Млечният магарешки трън е от особено значение, защото помага при лечението и възстановяването на функциите на черния дроб. Активната субстанция на тази билка е силимарин, доказана от кръстосано изследване, че притежава защитно действие на черния дроб при болни от цироза. Корените от валериан могат да помогнат на алкохолиците по един по-различен начин. Те са тонизатор на нервите и помагат за лечението на емоционалния стрес и болката, присъщи на отказването от алкохола. Сибирският жен-шен също не бива да бъде забравян при проблема с алкохола. Тази била поддържа черния дроб и е показала, че хората, лекуващи се от алкохолизъм, рядко прекъсват лечението, когато приемат жен-шен.

Хомеопатия

Според научните изследвания хомеопатията може да играе значителна роля в лечението на алкохолизма. Изследванията разкриват, че пациенти, на които са предписани хомеопатични лекарства в химично зависими програми, задържат значително по-високи нива на въздържание за значително по-дълги периоди от време, след като завършат лечението, в сравнение с пациентите, които пренебрегват съветите, алопатичните лекарства и хомеопатичните билки. Факт е, че една година по-късно повечето хомеопатично лекувани групи не се завръщат към употребата на алкохол.
Една част от успеха на хомеопатията може да се опира на възможността й да откликне на нуждите на отделната личност. Това, че двама души са алкохолици, съвсем не означава, че те са еднакви. Хомеопатичните лекарства са ориентирани към индивидуалните нужди. Например лекарството, наречено "Нукс вомика", се предписва за лечение на махмурлука и се счита за подходящо при хора, които се чувстват замаяни или им се повдига, след като прекалят с пиенето. Хомеопатите предписват "Нукс вомика" на пациенти с личност от тип А - хора, които имат склонност да бъдат импулсивни, агресивни, неприветливи, с констипация (запек) и проблеми с черния дроб.
Друго хомеопатично лекарство, предписвано за алкохолизъм, е сярата. То е за хора, които седят и пият бренди, докато четат или изпадат в съзерцание. Пациентите, на които помага сярата, са от топлия и приятен тип хора, противоположни на студените, повлиявания от "Нукс вомика" пациенти.

Преглед на терапиите

Конвенционалните лекарствени терапии се основават на презумпцията, че когато хората приемат тези лекарства, ще се чувстват неразположени след употребата на алкохол и по този начин ще се откажат от вредния навик.
Духовната и обществена подкрепа могат наистина да помагат. Организацията на анонимните алкохолици е добре позната с помощта за лечение на алкохолиците и е особено ефективна, когато човек комбинира тези терапии със здравословно хранене и допълнителна обществена подкрепа.
Хранителните добавки са от жизненоважно значение. Витамините и минералите за възстановяване на организма от вредата, нанесена от алкохола, са: витамин В комплекс, незаменими мастни киселини, аминокиселини, микроелементи и витамин С.
Билките, към които можете да се обърнете при прекомерна алкохолна зависимост, са млечният магарешки трън, за лечение на поразен черен дроб валерианови корени, за борба със стреса сибирски жен-шен, свързан със запазването на алкохолната независимост за по-дълъг период от време след рехабилитацията.
Хомеопатичните лечения могат да бъдат ефикасни, понеже са адаптирани към индивидуалните потребности.

АЛЕРГИИ

Алергиите се появяват в резултат на свърхагресивен имунен отговор на вдишвано или усвоено от храносмилателната система или чрез кожата вещество. Докато един човек може да се разхожда в прашна стая и да не реагира, защото клетките на имунната му система (лимфоцити и фагоцити например) са в състояние да фагоцитират или по някакъв друг начин да обезвредят антигените в праха, други хора имат алергичен отговор при влизането в същата стая, защото имунната им система не е така ефективна.
Алергиите са толкова често срещано явление, че почти всеки ги притежава в една или друга степен. Когато чуят думата алергия, много от нас си представят класическите или фиксираните алергии, като висока температура или мигновена реакция към някои храни. Но ние сме запознати много по-малко с цикличните хранителни алергии и чувствителността към химически вещества. По-долу са описани различните видове алергии.

Сенна хрема

Около 37 милиона хора страдат от това сезонно състояние. През пролетта и лятото хората реагират на цъфтежа на плевелите, които изпълват въздуха с микроскопични частици. Тези вещества влизат в тялото, свързват се с клетките на имунната система, познати като имуноглуболини (специален тип, наречен IgE), след което участват в химични реакции с освобождаване на хистамин. Това причинява алергичен отговор и човек започва да киха, да чувства сърбежи и да му се запушва носът. Ако сенната хрема не се лекува, могат да се развият по-сериозни проблеми, като астма например.

Хранителни алергии

Понякога хранителните алергии са очевидни, защото причиняват мигновена реакция след усвояването на храната. Например, след като яде ягоди, пациентът се обрива. Това е тип 1 или фиксиран алергичен отговор, защото се появява при всяко ядене на ягоди. Други хранителни алергии са по-трудни за диагностициране, понеже симптомите не се появяват веднага след ядене на предизвикващото алергия вещество, а след няколко часа или дни. Също така с възрастта, сезон, стреса и други фактори могат да се изменят реакциите. Те могат да преминават и от една система от органи в друга. Следователно млякото например може да причинява астматичен отговор у малкото дете и кожни неравности при същия човек в младежка възраст.
Тези замаскирани или циклични алергии са отговорни за повечето реакции. В действителност опитът показва, че деветдесет процента от обичайните оплаквания, изслушвани от лекарите, се отнасят до хранителни алергии, въпреки че не се разбират като такива от повечето конвенционални лекари. Алергичните симптоми, които изглеждат несвързани със състоянието, могат да включват депресии, главоболие, болки в ставите, мускулни болки, оплаквания в коремната кухина.
Хранителните алергии могат да се отнасят и до състоянието, познато като синдром на пропускливостта. То е резултат от продължителното негативно въздействие върху стомашно-чревния тракт, от дългогодишната употреба на храни и напитки със захар, кофеин, рафинирани храни и други токсини. Този синдром се провокира от храните, приемани ежедневно и постоянно, като житни и в.млечни продукти. След многократна употреба тънките отвори на полупропускливата мембрана на червата се разширяват и пропускат по-големи неусвояеми частици да преминат през нея. Тези частици могат да се установят на различни места в тялото. Ако се установят в кожата, те могат да причинят кожни алергии, а ако се установят в мозъка - мозъчни алергии. Понякога могат да причинят заболявания, като синдром на хроничната умора, епилепсия и проблеми със съсредоточаването на вниманието. В тези случаи вместо кръвта да храни тялото, му причинява вреда.

Чувствителност към химически вещества

Реакциите могат да бъдат предизвикани от вещества, намиращи се в околната среда. Такива, отделяни при работата на фотокопирните машини, прах и домашна плесен, остатъци от пестициди в храната. Днес хората са изложени на хиляди подобни токсини. В резултат на това имунитетът може да се отслабне и постепенно да изчезне. Имунната система реагира на един дразнител, след това на два, на три и на повече. В крайните форми на заболяванията, предизвикани от околната среда, човешкият организъм може да изпадне в невъзможност да функционира.

Алергични тестове

Алергиите от тип 1 са класически, свързани с IgE. Имуноглобулин Е е антитяло или имунна клетка, водеща до причинителя на възпалението, от рода на храна или цветен прашец. Високото съдържание на IgE, открито в кръвта, е доказателство за алергия от тип 1. Обаче с кръвните тестове не могат да се идентифицират цикличните хранителни алергии.
Те могат да се идентифицират с помощта на обективни и субективни методи. Лекарите измерват нивата на IgE, или реакцията на белите кръвни клетки към антигените. Също така могат да бъдат направени кожни тестове, за да се провери реакцията към храни, химични вещества, цветен прашец, прах, плесен и други алергени. Проблемите, като паразитни инфекции, кандида и ненужното отделяне на храносмилателни ензими, могат да се идентифицират, както и да се лекуват, така излекуваните участъци подобряват абсорбцията и намаляват реагентността на храната. Освен това пациентите отговарят на редица въпроси, за да се улесни определянето на причината и разширяването на проблема.
Приложната конезиология е друга техника, използвана понякога за определяне на алергии. Тази диагностична процедура предвижда поставянето на храна под езика, като през това време лекарят се опитва да наведе надолу изправената му встрани ръка. Усилието, което лекарят използва при това действие, показва дали и доколко храната, поставена под езика, може да предизвика слабост.
Алергиите предизвикват стимулиращо действие, последвано от дегенеративно действие. Лекарите определят силата им в скала от едно до четири. Първото ниво на стимулация, при което човек остава относително без симптоми, се нарича ниво +1. Човек е активен, стегнат, с нормални реакции и поведение. При стадий +2 човек става свръхактивен, раздразнителен, гладен, жаден, притеснен, нервен, бъбрив, свадлив и свръхчувствителен. От ниво +3 на реакции, човек в предманиакално състояние става неспокоен, егоист, агресивен, словоохотлив, смешен и изпълнен с предчувствия. Последното ниво +4 причинява мании, възбуда, треперене, възможни са и конвулсии.
При дегенеративния ход на скалата ниво -1 дава алергична индикация, като хрема, обриви, газове, диария, често уриниране или различни зрителни или слухови симптоми. При ниво -2 имаме систематични алергични въздействия, като умора, лека депресия, сърбеж, болка и сърдечно-съдови оплаквания. При ниво -3 има депресия, нарушени мисловни процеси, притеснение, лошо настроение, прилошаване. Накрая в стадий -4 може да се появят тежка депресии, параноя или дори самоубийство.

Самодиагноза

Съществуват няколко начина сами да се изследваме за алергия. Единият е Кока-изследването, основаващо се на наблюдението на д-р Кока, че пулсът се ускорява, след като пациентът консумира храна, към която е алергичен. Изследването се състои в измерване на пулса преди хранене и след това на всеки тридесет минути в продължение на два часа. Нормално пулсът е в границите на 70-78 удара в минута. След приемането на храна, към която сме алергични, пулсът нараства с около 20-40 удара под нормата.
Друг ефикасен метод за диагностика е тестът с елиминиране. При него продуктите, за които има подозрение, че причиняват алергия, се елиминират от хранителния режим за четири дни. Всеки пети ден една от храните се връща в хранителния режим, за да се види дали ще настъпи алергична реакция. Така че, ако например бъде елиминирана пшеницата, на петия ден се приема порция счукано жито. (С тази цел не може да се използва хляб, защото човек може да е алергичен към маята, захарта или добавките.)

Регистриране на симптомите

Полезно е да се води дневник нахраните, за да се изолират химикалите и храните, които ви действат зле. Наблюдавайте дали се подувате, дали сте изморени? Боли ли ви глава? Дори симптомите да не настъпват непосредствено след приемането на храна, записвайте си ги. Ако сте алергични към храна, зависимостта ще се оформи. Един широк спектър ще се появи в зависимост от това кои системи са най-много засегнати.

Надбъбречна система

Вялостта или хроничната умора, е обичайната реакция, когато имунната система почти не действа. Друга възможност е затлъстяването, което може да произлиза от тенденцията към преяждане в отговор на ниско съдържание на гликоза в кръвта. Пациентът с хипогликемия се храни така, че да повиши нивата на кръвната си захар и да преодолее инерцията, и спортува прекалено малко, защото не притежава достатъчно енергия.

Реакция на централната нервна система

Мозъчните алергии се появяват, когато молекулите, вдишани или приети чрез храната, напускат кръвта и навлизат в мозъка. Тези чужди субстанции реагират с ензимите и водят до редица реакции - намаляване на способността за концентриране, разкъсана мисъл, празнота, нервност, главоболие, агресивно или асоциално поведение, депресия, бърза смяна на настроенията, халюцинации, епизодични периоди на загуба на паметта. Много деца страдат от свръхактивност или умора, дължащи се на алергени. Те могат да предизвикат дори сериозни психологични проблеми. Изчислено е, че за над 90% от шизофрениите основният виновник, довел организма до това състояние, са хранителните или химическите несъвместимости За съжаление много от алергичните реакции и много от физиологичните проблеми, допълнени с алергични реакции, грешно се приемат за чисто физиологични проблеми.

Кожни проблеми

Някои хора страдат от обриви или зачервяване на кожата, депигментация, загрубяване на кожата или възпаления.

Проблеми на дихателната система

Могат да се получат задушавания, астма или бронхити.

Сърдечносъдови симптоми

Те включват сърдечен удар, сърцебиене или аритмия, зачервяване, пребледняване, изтръпване, почервеняване или посиняване на ръцете и загуба на съзнание.

Стомашно-чревни симптоми

Включват многобройни симптоми, включително пресъхване на устата, къркорене, подуване, газове в стомаха и червата, язва, обложен език, диария, запек, повръщане, болки в корема, сърбежи на правото черво и лошо храносмилане.

Други проблеми

Други досадни и неприятни симптоми са болките в мускулите и ставите, шумът в ушите и честото уриниране.

Повечето хора не лекуват субклиничното състояние, те маскират състоянието си с лекарства, вместо да се концентрират върху причината за проблема. Те не разбират, че въпреки привидно различните състояния, като ревматоидни артрити, остеоартрити, астма, мигрени, синдром на възпалените черва, старчески диабет, кожни заболявания, основната причина може да бъде хранителна или кожна алергия.

ЛЕЧЕНИЕ

Дезинтоксикация

Повечето алергии могат да бъдат проследени до неизправната храносмилателна система, резултат на токсични натрупвания в червата. Подлагането на пречистваща програма в такъв случай е първата стъпка за преодоляването на проблема и може да включва следното:

БЕНТОНИТОВА ГЛИНА
Бентонитовата глина е с отрицателен заряд и затова привлича положително натоварените частици. Токсините се привличат от глината и се изхвърлят от тялото. Бентонитовата глина се приема като напитка - една лъжица се разтваря в малко вода.

ХИДРОТЕРАПИЯ
Серия от промивки на дебелото черво и клизми почистват и възстановяват функционирането му. В резултат на това много от алергичните симптоми започват да изчезват.

ГЛАДУВАНЕ
Краткотрайна динена и лимонена диета действа като прекрасна противоотрова и помага да се отстранят алергиите.
Дезинфекцията на дома, класната стая и работното място има същото значение. Първата стъпка е да се провери качеството на стайния въздух, за да се разбере какви замърсители се съдържат. Не е чак толкова скъпо да се наемат специалисти, които да измерят замърсяването.
Качеството на въздуха може да се подобри със системата от 3-4 филтъра. Филтри с размер 3 микрона могат да задържат повечето бактерии, плесени, цветен прашец и животински дразнители. Поставянето на филтър на прозореца ще ограничи количеството на цветния прашец в стаята. (Много хора поставят филтъра на около метър разстояние от прозореца, което не позволява на повечето навлизащ въздух да премине през системата.)
Растенията са евтин естествен филтър, който е и много полезен. Пълзящите растения филтрират токсините, включително формалдехида, и произвеждат в замяна на това кислород. Други помощни растения са тропическите и широколистните стайни растения.

Хранителен режим

Промяната на хранителния режим често пъти помага за преодоляването на алергиите. Както споменахме по-рано, храните, за които имаме подозрение, че причиняват алергии, трябва да се елиминират от храната и постепенно да се въвеждат в хранителния режим, за да се провери за реакциите. Най-често срещаните алергени са захарта, житото, солените храни, говеждото месо, картофите, мидите, яйцата, доматите, кафето, фъстъците, соята, царевицата, дрождите и цитрусовите плодове. Всяка от останалите храни, които се консумират ежедневно, също може да буди съмнение. Най-доброто меню за предотвратяване на алергии е кръгообразната диета. Тя включва храненето с разнообразна храна всеки ден, която да не се повтаря в течение на четири или седем дни. Например, когато се използват зърнени храни, ако се храните с ориз в понеделник, може да приемате просо във вторник, жито в сряда и овес в четвъртък. Ориз не може се консумира преди петък. Този начин на хранене предпазва организма от силно изразена реакция, въпреки че някои от храните трябва да се изключат напълно. Например млякото може да причинява реакции всеки път, когато се приема. Но болшинството от хората могат да се хранят с всички храни на ротационен принцип. Забележете, че този начин на хранене свежда до минимум алергичните реакции. Ротационният принцип има и друго полезно въздействие, дава ви възможност да получавате голямо разнообразие от хранителни вещества.
Също така имайте предвид, че някои храни помагат за изграждането на имунния отговор. Такива хранителни вещества могат да се получат най-вече от прясно изстискани плодове, кълнове, зърнени храни и бобови храни.
При слаба форма на алергия могат да бъдат достатъчни само някои промени в храненето. Но понякога, за да се разреши този проблем из основи, може да помогне лекарят, квалифициран да вижда връзката между хората и заобикалящата ги среда, познат като лекар-еколог.

Неутрализираща имунотерапия

Неутрализиращата имунотерапия е начин да бъде провокирано тялото да произвежда антитела срещу вредни за него субстанции. Лекарят-еколог изследва кръвта и когато, открива кои храни, химикали, цветен прашец и други са причинили алергията и предписва ваксина. Това се различава от класическото лечение на алерголозите, при което на пациентите се предписва еквивалентно количество антигени. Използват се малки специфично разредени дози, приспособени за всеки отделен индивид. Когато инжекциите се поставят в малки количества, тялото реагира, като образува антитела срещу тези алергени. Пациентите се изследват, докато симптомите изчезнат. Този метод е много ефикасен.

Промяна в начина на живот

Много от нашите ежедневни задължения са свързани с употребата на търговски продукти с изкуствени съставки, които предизвикват чувствителност. За щастие съществуват много безопасни и евтини алтернативи, като изброените по-долу:
Сапун без допълнително ароматизиране и оцветяване може да се достави от местните дрогерии.
Крем за бръснене може да се приготви от естествен сапун.
Шампоан може да се направи от кастилски сапун и зехтин или масло от авокадо. Малко сусамово масло може да се използва като балсам.
Евтина паста за зъби може да се приготви от ментов екстракт и сода за хляб.
Дезодорантът може да се замени с царевично нишесте.
Талк не бива да се употребява, тъй като може да съдържа азбестови нишки. Добър заместител е царевичното нишесте.
Овлажнител може да се приготви от сусамово масло, тъй като съдържа витамин Е.
Тоалетни трици могат да се получат от растително масло, което с помощта на растителна гъба отстранявам мъртвите епителни клетки.
Почистващо от мазнините средство може да се приготви от краве масло.
Освежители за стая могат да се приготвят от лимонов сок и оцет, впръскани във въздуха. Тази комбинация ще улови и убие много болестотворни бактерии. Също така ефикасен освежител е и содата за хляб, която може да се поставя в стаята ида се сменя на всеки шест седмици. Врящото ментово масло също действа ефикасно като освежител. Един вентилатор може успешно да замени освежителя за въздух.
Пестицидите трябва да се избягват и по естествен път. В дома може да се постави борна киселина в тънка като конец нишка, далеч от достъп на деца и домашни животни в ниски места и мазета, където има влага и хартия, за да отстраним мравките и хлебарките. За да предотвратите тяхното повторно нашествие, просто прибавете чесън на прах, смесен с борна киселина и боракс, в периметър на стаята. В градината може да се използва един продукт, наречен безвреден инсектициден сапун, за да се пръскат плодните дървета и зеленчуците. Този нетоксичен продукт е съставен от съставен от естествени местни киселини и унищожава повечето градински вредители, без да вреди на полезните насекоми.
Естествено приготвените почистващи препарати са толкова ефикасни, колкото и търговските препарати, но далеч по-малко токсични. Препарат за почистване на стъкло може да се приготви, като се добавят три супени лъжици оцет в четвърт литър вода. Бакпулверът може да се употребява като абразивно средство за почистване на бани и кухни. Боракс, смесен с вода, служи като универсално почистващо средство.
При прането чистата изплакваща сода ще отстрани остатъците от прах за пране по дрехите и след това дрехите могат да се изплакнат отново със сода и сапун. Малко оцет, прибавен към последното изплакване, ще послужи като омекотител на тъканите и няма да остави миризма. Още повече, че могат да бъдат използвани някои естествени сапуни и прахове, които са по-слабо токсични от повечето търговски продукти. Добри прахове за пране са содата, бораксът и "Бон ами".
Химическото чистене трябва да се избягва винаги когато е възможно. Ако дрехите трябва да се дадат на химическо чистене, те или трябва да се накиснат в студена вода след това, за да се премахнат остатъците от химикали, или да се проветрят на слънце, преди да се облекат.

Хранителни добавки

Насищането на организма с допълнителни хранителни вещества можа да е много полезно, специално когато алергиите са в своя апогей. Конкретни препоръки могат да бъдат дадени от лекуващия лекар, но следните общи ежедневни съвети могат да ви дадат някои насоки:

ВИТАМИН С
Приемането на 3000 мг витамин С, разделени на няколко дози през деня, е чудесно средство за намаляване нивото на хистамина в кръвта. По-голямо количество може да се приема при борба с алергиите. Витамин С дезинтоксикира организма, заздравява имунната система и помага за преодоляването на симптомите на отказването в началото на диетата без алергени.
Витамин С действа най-добре в комбинация със 100-200 мг биофлавоноида кверцетин и 100-200 мг пикногенол. Кверцетинът повишава устойчивостта на мембраните на мастните клетки. Мастните клетки са част от съединителната тъкан, съдържат хистамин, който предизвиква алергични реакции. Чрез засилването на мембраните с кверцетин се предотвратява разрушаването им и по този начин се спира освобождаването на хистамин. Действието на витамин С и на биофлавоноидите се повишава впоследствие с добавянето на други антиоксидантни хранителни вещества, като витамин Е, бетакаротин и селений.

ВИТАМИН Е
Сред многобройните му благотворни за организма специфични качества витамин Е засилва ендокринната система и по този начин косвено изгражда имунитет. Витамин Е е изключително важен за жените с алергии, страдащи от хормонален дисбаланс. Добър хранителен източник на витамин Е е соевото масло, което доставя на организма неестрофициран d-алфа токоферол. Хората със затруднения при адсорбирането на естествен витамин Е в мастната му форма могат да използват лесната за храносмилане водоразтворима форма. Жените с алергии и хормонален дисбаланс обикновено се нуждаят от 600 IU на ден. Мъжете обикновено имат нужда от 400. Витамин Е действа заедно със 100 мкг от микроелемента селений.

В КОМПЛЕКС
Витамините от В-групата работят заедно, за да повишат имунитета. Пантотеновата киселина В5, пиридоксинът В6 и В12 са особено ефикасни при възстановяване баланса на имунната система. Витамин В5 е изключително важен, защото представлява единица, изграждаща кортизона, един от основните защитни механизми на алергичната реакция.

МИНЕРАЛИ
Минералът цинк може да помогне за лечението на хранителните алергии, когато проблемът се корени в неусвоените хранителни частици в резултат на недостатъчна продукция на солна киселина в стомаха. Друг полезен минерал е калцият под формата на 400-600 мг калциев цитрат или калциев хелат (дозата може да нарасне до 1000 мг по време на алергична реакции).

НЕЗАМЕНИМИ МАСТИ КИСЕЛИНИ И GLA
Незаменимите мастни киселини, открити в една лъжица ленено семе, или GLA, открита в 500 мг семки от касис или масло от нощна свещ, играят главна роля при възстановяване на имунната система.

ХРАНОСМИЛАТЕЛНИ ЕНЗИМИ
Храносмилателните ензими помагат на стомаха и панкреаса да разградят големите белтъчни молекули, така че да бъдат усвоени напълно от организма. Това предотвратява навлизането на големи пептидни молекули в кръвния поток и получаването на алергична реакция.

Билки

Билките намаляват алергичните симптоми по един много по-мек начин от повечето лекарства. По-долу са изброени някои от тях, които могат да бъдат полезни:

ЧЕСЪН
Чесънът е билка номер едно на всички времена и трябва да е чест компонент на диетата на всички. Той изгражда имунитет и действа като естествен антисептичен агент.

КЛИНОВИЧЕ
Клиновичето е най-добре изследваният засега стимулатор на имунната система. Действа като ехинацеята. Двете билки повишават броя и активността на имунните клетки. Клиновичето обаче действа насочено към изграждането на имунната система и за разлика от ехинацеята може да се приема ежедневно.

ЕХИНАЦЕЯ
Ехинацеята повишава активността на имунната система и подпомага бързото възстановяване, особено когато започне да се приема в началото на симптомите. По-силните билкови препарати имат изразено изтръпващо и отмаляващо действие върху езика. Тъй като тялото не може да понесе толкова силно въздействие без почивка, ехинацеята може да бъде приемана през кратки интервали. В Европа, където тя се употребява широко, хората я приемат по схемата четири дена прием четири дена почивка.

ЖЕН-ШЕН
Китайците казват, че жен-шенът изгражда съпротивителните сили и устойчивостта, като стабилизира "ци", жизнената енергия на тяхното Друг начин за обяснение на ползата от жен-шена е, че стимулира имунната система.

КОРА ОТ ДИВА ЧЕРЕША
Действа при висока температура и други алергии, като облекчава възпалените лигавици, включително и тези на дробовете.

ПЧЕЛИНОК
Въздейства на дихателните процеси, като разширява мускулите.

Други билки, полезни при алергии, са копривата и лютите чушлета.

Какво да се избягва

Алергиите се предизвикват от стрес Затова трябва да се избягват физиологичните или психологичните стресови фактори. Стимулаторите от рода на кофеина, цигарите или ободряващите лекарства са особено вредни. Не трябва да се приема еднообразна храна. Прекалено многото месо, захар или рафинирани въглехидрати могат да доведат до състояние на ацидоза. За да се неутрализира киселинната система и да се спре алергичната реакция, човек трябва да вземе сода за хляб с витамин С на прах или пантотенова киселина в чаша ябълков или ананасов сок.
Трябва да бъдат сведени до минимум алергените-химикали, поставени върху кожата във вид на сапун, лосион или шампоан,както и вдишаните и намиращите се във водата. И когато е възможно, да бъдат заместени с природните им аналози.

Обобщаване на лечението

Хората, страдащи от алергия, често се нуждаят от подобряване на храносмилането си. Препоръчваните мерки включват прочистваща диета с помощта на бентонитова глина, водна терапия и кратка динена и лимонена диета.
Човекът обикновено е алергичен към една или повече от следните храни: захар, жито, осолени храни, говеждо месо, фъстъци, миди, яйца, домати, кафе, соя, царевица и дрожди. Лекарят-еколог може да направи изследване за храна, причиняваща проблеми, която да бъде отстранена от диетата или да се приема на ротационен принцип - веднъж на 4 до 7 дни.
Неутрализиращата имунизационна терапия, инжекции с малки почиства алергени, пригодени за човешките нужди, помага на организма да произвежда антитела за тези вещества.
Пречистването на въздуха със система от филтри и растения намалява количеството на вдишаните замърсители.
Хранителните вещества, даващи на нашия организъм допълнителна сила, са: витамин С, квецетин, пикногенол, витамин Е, селений, витамин В комплекс, цинк, незаменими мастни киселини и гама линоленова киселина (GLA).
Билките, подсилващи имунната система, включват чесън, клиновиче, ехинацея, жен-шен, кора от дива череша, пчелинок.

БОЛЕСТ НА АЛЦХАЙМЕР И ДЕМЕНЦИЯ

Приблизително 2 милиона американци са засегнати от някаква форма на деменция. Лорекга на Алцхаймер е тежка форма на деменция, поради което за нея се говори най-много в обществото. Алцхаймер е дегенеративно заболяване на мозъка, което се проявява през последните години от живота. Засяга хипокампуса и кората на главния мозък, където се намират центровете на паметта, говора и познанието. При болните от Алцхаймер кръвообращението може да бъде силно затруднено.
Това състояние и другите форми на деменция се получават, когато в резултатна намаленото количество на ацетилхолин умират невроните, намиращи се в предната част на мозъка. Ацетилхолинът е невротрасмитер, отговорен за бързата реакция и мускулната активност, и неговото отсъствие може да предизвика симптоми, обикновено свързани с болестта на Алцхаймер, включително и затруднения в общуването, загуба на паметта, проблеми с концентрирането и намалена двигателна активност.
Трябва да се отбележи, че симптомите на болестта на Кройцфел-Якоб има латентен период от 30 години, което означава, че хора, консумирали замърсено говеждо месо преди много години, могат да бъдат заразени, без да подозират, и да изпитват симптоми, подобни на болестта на Алцхаймер. Трябва да отбележим също така, че месарската промишленост отпреди 20 години не е имала за цел бъдещото здраве на консуматорите на говеждо месо. При процеса, наречен топене, частите от животното, които не се използват за консумация от хора, се включват в храната на живите животни. По този начин животните са принуждават към канибализъм, който благоприятства разпространението на болестта.

Причини

Една от възможните причини за болестта на Алцхаймер е атеросклерозата, състояние, при което намаленият кръвен поток в тялото въздейства на мозъка и води до симптомите на Алцхаймер.
Също така с началото на това състояние е свързана интоксикацията на организма с тежки метали. При аутопсията на жертвите на тази болест са установени алуминиеви и живачни отлагания в засегнатите от болестта мозъчни участъци. За съжаление токсичното натрупване на метали и най-вече на алуминий е доста често срещано в съвременното общество. Тялото ни може да асимилира допълнителни количества алуминий, без да знае за това. Също така независимо от опитите на водопречиствателните станции да пречистят нашите водоизточници, резервоарите, от които черпим вода за пиене, продължават да съдържат различни замърсители, включително пестициди, бактерии, вируси и алуминий. Тъй като тялото ни се състои от 70% вода, очевидно е,ч е това може да има неблагоприятни за здравето последици. Като се прибави и нефилтрираната чешмяна вода, алуминиевото натрупване в тялото може да произхожда от алуминиево фолио, антиациди, дезодоранти, препарати срещу диария, буфериран аспирин и хранителни добавки.
Витамините и минералните дефицити представляват друга важна причина за болестта на Алцхаймер, въпреки че конвенционалното медицинско общество не признава това. Но налице е фактът, че доминирането на консервирана храна в ежедневната американска храна ни лишава от хранителни вещества, незаменими за правилното функциониране на мозъка. Консервираната храна е често пъти лишена от жизнено необходими хранителни вещества, които впоследствие са заменени от преработени захари, като фруктоза, царевичен подсладител и царевичен сироп. Други вредни за здравето добавки включват трансмастните киселини, като частично хидрогенизираните растителни масла. Основното в това е, че дефицитът на незаменими хранителни вещества може да доведе до множество здравословни проблеми да отключи болестта на Алцхаймер.
Намалената функция на щитовидната жлеза е още един фактор, който води до проява на симптомите или усложнява вече съществуващото заболяване. Повечето лекари се влияят от резултатите при кръвните изследвания за диагностициране на проблемите на щитовидната жлеза, но понякога намалената й функция не се отразява в кръвната картина, въпреки че е налице, и това довежда до симптомите на деменция.

Лечение

Обратно на мнението на по-голямата част от конвенционалните лекари съществува безопасно естествено, нетоксично лечение на болестта на Алцхаймер и другите видове деменция. Изследванията са показали, че тези лечения могат да действат и профилактично при Алцхаймер или да облекчават симптомите, които вече са се появили. В последните години хората оставят близките си да гаснат пред очите им, позовавайки се на стареенето като на сила, неподдаваща се на контрол. След като не сме в състояние да спрем времето, ние можем да предприемем мерки да се предпазим последните години от живота ни да не бъдат белязани от бърза дегенерация.

Хранене и хранителни добавки

С напредването на възрастта организмът на хората става податлив на дефицит на различни хранителни вещества. Този дефицит може да спомогне за развитието на дегенеративни заболявания като болестта на Алцхаймер. Кумулативният ефект от лошите хранителни навици може да бъде избегнат с подобряването на хранителния режим в началото на живота.
Като вече отбелязахме, честата употреба на консервирана и замърсена храна от нашето общество е сериозен рисков фактор. За да набавим необходимите на организма ни хранителни вещества, трябва да опитаме да консумираме непреработени храни. Целите зърнени храни и пресните плодове са изключително здравословни. Добре е да приемате ограничени храни, които е по-вероятно да съдържат микроелементи, жизненоважни за дейността на мозъка, като хром, магнезий, селен и цинк.
Ако процесът на Алцхаймер вече е започнал, в състояние да се борят с болестта са някои специални хранителни режими. Тъй като тежестта на дегенеративния процес се различава при отделните индивиди, всеки пациент трябва да бъде прегледан и състоянието му да бъде оценено от квалифициран лекар с оглед да бъде предписано подходящо лечение. Напредването на възрастта засилва способността на тялото да усвоява незаменими хранителни вещества, дължащи се на намалената продукция на стомашна киселина в храносмилателната система. В последните години се наблюдава липсата на витамините В6, В12 и желязо, което причинява симптоматични проблеми с паметта.
Важно е за пациентите с болестта на Алцхаймер да получават витамин В-комплекс парентерално, т.е. чрез инжектиране, или по венозен път. Перорално приеманите витамини и минерални вещества обикновено не са така ефикасни, както приеманите по венозен път при отстраняването на симптомите на демеция, тъй като не могат да бъдат усвоени необходимите количества в кръвния поток през стените на червата. Разбира се, дозировката и процедурата трябва да се наблюдават от квалифициран лекар.
Често пъти остава незабелязано от широката общественост хранителното вещество, познато като DMAE. Това вещество засилва естествената енергия на тялото, подобрява съня и паметта. Въпреки че това хранително вещество присъства сравнително безопасно в организма, излишната му консумация може да предизвика безсъние, напрежение в мускулите и леко главоболие, така че приемайте точно предписаните дози.
Дневната консумация на коензим Q10 по 50 мг три пъти дневно увеличава достъпа на кислород до мозъка. Това е много полезно при случаите на Алцхаймер, индуцирани от атеросклероза, където е намалено кръвоснабдяването на мозъка и липсата на кислород може да предизвика влошаване на познавателната способност.
Лецитинът, който съдържа субстанцията, известна като холин, може да подобри продукцията на ацетилхолин. Понеже дефицитът на този жизненоважен невротрансмитер е била свързана с началото на Алцхаймер, необходимо е да се приема ежедневно с храната по една лъжица лецитин. Лецитинът също така съдържа ипозитол, който може да помогне при лечението на неспокойството с действието си като природен валиум без странични ефекти, предизвиквани от лекарството.
Добавянето на витамин С също е съдбоносно за по-възрастните пациенти. Хиляда милиграма от витамин С трябва да се приемат три пъти дневно по време на хранене (витамините се асимилират най-добре, когато се приемат с храната).
Витамин Е има благотворни антиоксидантни свойства и трябва да се добавя в количества от 400 IU на ден.
Минералът магнезий отпуска тялото, като разширява кръвоносните съдове и дихателните пътища. Магнезият може да помогне в лечението на кръвоносната и дихателната система, но за съжаление по-голямата част от населението не получава необходимото количество с храната. За оптимални резултати магнезият може да се добави в свързана форма, защото аминокиселината, с която се свързва, улеснява абсорбцията в кръвта. Между 500 и 1000 мг магнезий трябва да се консумира ежедневно на празен стомах, като 200-300 мг се приемат сутринта, а останалото преди вечерната почивка. Тъй като магнезият е отпускащ минерал, той може да помогне за добрия сън. Един от възможните странични ефекти на този минерал са меките изпражнения, така че пир тяхната поява трябва да ограничите дозата.
Много хора, страдащи от деменция, имат липса на селений и цинк. Селеният трябва да се добавя по 200 мкг дневно. Също така се препоръчва свързаната форма на цинка, позната като цинков пиколинат. Сто милиграма калий трябва да се приема с храната.
Друго хранително вещество, което може да се включи в борбата с болестта на Алцхаймер, е ацетилкарнитинът. Този подвижен елемент е в състояние да преодолее бариерата между кръвта и мозъка и служи за стимулация и подсилване на нервните клетки в мозъка. Ацетилкарнитинът направлява мастните киселини към клетъчната митохондрия, откъдето се генерира клетъчната енергия. Същевременно може да действа като антиоксидант и да допълни невротрансмитера нацетилхолин.
DHEA е хормонът, произведен от надбъбречните жлези, но продукцията му намалява значително с напредване на възрастта. Клиничните изследвания са показали, че съдържанието на DHEA в шестдесетгодишен пациент представлява само 10% от това при двадесетгодишен човек. Добавянето на DHEA в напреднала възраст предотвратява редица сериозни заболявания, включително сърдечните заболявания, рак, артрит и астма. Също така може да подобри мозъчната ни способност и да облекчи стреса. DHEA може да се намери в опаковки от 5-25 мг.
Маслото от ленено семе доставя на тялото всичките качества на мастната киселина омега-3, която се превръща в друга мастна киселина и осигурява храненето на клетките на мозъка. Препоръчваната доза е една лъжица на ден. Напомням ви да държите лененото масло в хладилника и да не готвите с него, той като се разрушават хранителните му качества.
Мелатонинът, който се произвежда по естествен път в епифизната жлеза, с напредването на възрастта може да се наложи да се доставя допълнително в организма, когато отслабне естествената продукция. Три милиграма мелатонин преди лягане могат да подобрят качеството на съня.
N-ацетил цистеин има антиоксидантни свойства, които подобряват дейността на мозъка, докато фосфатидилсетинат подобрява дейността на ензимите в мембраните на нервните клетки, свързани с информацията на клетките. Този продукт може да подобри паметта и способността за придобиване на нови познания при възрастните и да облекчи симптомите на депресията. Фосфатидилсеринът е особено ефикасен, когато е комбиниран с омега-3 мастни киселини.
Торинът е антиоксидант, който осигурява достъпа на магнезия и калция в мозъчните клетки и подобрява функцията на нервната клетка.
Триптофанът и фенилаланинът поощряват продукцията на допамин в мозъка, жизненоважно съединение, отговорно за регулирането на дейността на невротрансмитерите.
Никотинамид аденин динуклеотидът, познат като НАДН или коензим 1, е от жизнено значение за производството на енергия в тялото, дължащо се на високото му водородно съдържание. Въпреки че НАДН е естествена биологична субстанция, която присъства във всички клетки, възрастните хора, страдащи от Алцхаймер, притежават 50% от необходимото количество. Когато организмът е в състояние на свръхактивност, мускулите и мозъчните клетки могат да съдържат над 50 мкг от НАДН на грам тъкан. Широкият достъп на НАДН в организма дава възможност на тялото да усети ползата от допълнителния източник на енергия. За щастие на пациентите, страдащи от Алцхаймер, могат да се намерят добавки от коензим 1, които са напълно безопасни и дават невероятни резултати. Изследванията показват, че предписването на НАДН може да спре по-нататъшното развитие на болестта и да повиши енергията, като подобри функционирането на мозъка в течение на 10-12 седмици. За съжаление клиничният ефект от НАДН е само за ограничен период от време.

Лекарства, стимулиращи мозъчната дейност

Някои фармацевтични продукти са доказали способността си да подпомагат мозъчната дейност, без да причиняват вредни странични ефекти. Ето някои от тях, които си заслужава да разгледаме:
Depranil - може да предизвика невроните в тази част на мозъка, която е най-често жертвата на Паркинсон.
Hydgerin - увеличава притока на кислород до мозъка, като по този начин ограничава вредата от дейността на свободните радикали и белезите на остаряването. Правителството на Съединените щати разрешава предписването само на таблетки от 1 мг. Таблетки от 4,5 мг могат да се получат по поръчка от каталог от страни извън САЩ. По-силните таблетки могат да намалят чувствително загубата на паметта, когато се консумират по два пъти на ден.
Лекарството Lucidril помага за елиминирането на токсичните отлагания в мозъка, натрупани в течение на целия живот. Когато мозъкът се претовари от клетъчни остатъци, престава да функционира нормално и дава началото на сенилността. След като Lucidril отстрани опасните натрупвания, изчезват и симптомите на остаряването.
Въпреки че Pyracetam не е регистриран н Съединените щати, той е широко разпространен в 85 страни. Pyracetam действа подобно на Hydgerin и намалява разрушаването на мозъчните клетки, като увеличава кислородния приток към мозъка. Още повече че този подвижен продукт предизвиква процеса, при който се увеличава електричният поток на информацията между лявото и дясното полукълбо на мозъка. Според клиничните доказателства пациентите, болни от Алцхаймер, лекувани с комбинацията Pyracetam и лецитин, често изпитват значително подобрение на паметта.

Билколечение

Въпреки че САЩ претендират за лидерство в световен мащаб в медицинската технология, в някои области ние буквално се влачим след времето. Както описахме в предходния раздел, някои от лечебните подходи, които са доказали своята ефикасност в чужбина, не са използвани с пълния си потенциал в Съединените щати. Следващият пример включва растителни екстракти от дървото гинко билоба, използвано изключително много в Европа през последните двадесет години. Това билково лекарство е показало забележителни резултати при лечението на Алцхаймер и на други свързани с възрастта дегенеративни заболявания и постепенно се превърна във водещо лечебно растение, предписвано в много страни. В действителност във Франция и Германия гинко билоба е в списъка на петте най-използвани лекарства. В САЩ действителността е друга, за съжаление конвенционалната медицинска общественост е безразлична към билковите растения с лекарствени свойства. Трябва да направите пътешествие до Европа, където билките са съставна част от съвременната конвенционална медицина, за да разберете, че САЩ не е начело, а в познанието за здравето.
Що се отнася до гинко билоба, тази билка е ценна, защото може да лекува тежки, свързани с деменция симптоми. Преди всичко гинко повишава кръвообращението до централната нервна система, което често пъти е отслабено при възрастните хора. Този билков екстракт е с тенденция да стабилизира анормалната нервна комуникация на мозъка. Във фармацевтичната промишленост на Съединените щати съществува продукт, познат като Takrin, който е единственият продукт, предписван при ранните стадии на деменция. Интересен е фактът, че европейските изследвания, сравняващи ефекта от този продукт и гинко билоба, показват, че екстрактът от гинко е по-ефикасен при подобряването на кръвообращението и мозъчната дейност. Гинко притежава силни антиоксидантни свойства, от жизнено значение при защитата на клетките от централната нервна система от вредата на свободните радикали.
По-възрастните хора, които разчитат на гинко да се пребори с болестта на Алцхаймер или с други форми на деменция, трябва да консумират 240 мг дневно, разделени на две или три дози, докато хората, които използват гинко като част от дневния си хранителен режим, трябва да приемат само 120 мг.
Билката жен-шен, и по-специално корейският жен-шен, също демонстрира способността си да обуздава началото на физиологичен разпад. Освен че помага менталното състояние на пациента, жен-шенът може да подобри дейността на надбъбречните жлези. Имайки предвид, че много възрастни пациенти страдат от разрушение на дейността на надбъбречните жлези, жен-шенът може да бъде ценна добавка към екстракта от гинко билоба.
Още една билка, която подобрява кръвообращението на мозъка, е зановецът. Тя подобрява паметта и може да се очаква по-ясна мисловна дейност, когато се приемат от две до четири 425 милиграмови капсули на ден.

Какво да се избягва

За съжаление повечето американци консумират в изобилие консервирани храни, храни, лишени от жизненоважни хранителни качества. Витамините и минералите, които са от основно значение за предотвратяването на началото на болестта на Алцхаймер и другите форми на деменция, са заместени от нездравословни добавъчни вещества. С оглед отстраняването на хранителния дефицит и вредните токсини ние трябва да ограничим приемането на сол, преработена захар, червени меса и трансмастни киселини и да потърсим по-здравословни източници на хранителни вещества. Добра е идеята да се избягва напълно месото, което представлява животински източник на вторично хранене. Важно е за възрастните пациенти да избягват натрупването на опасни метални токсини в организма. Така че ограничете употребата на храни с алуминиева опаковка, дезодоранти, антиациди и други препарати. Тъй като нашите водоизточници често пъти съдържат опасни замърсители, на всички чешми, използвани за питейна вода или за вода за готвене, трябва да се инсталират филтри от дървени въглища, които ефикасно отстраняват вредните токсини.

Преглед на лечението

Противоположно на популярното схващане, болестта на Алцхаймер не е част от естествения процес на стареене и може да се предотврати или да се облекчи чрез хранене с качествена храна, природосъобразен хранителен режим през целия живот, приемане на различни хранителни добавки, треви и медикаменти, стимулиращи мозъчната дейност.
Билката гинко билоба е известна със забележителните си резултати при лечението на болестта на Алцхаймер и се използва широко в Европа за тази цел.

АНЕМИЯ

Анемията е страдание, характеризиращо се с недостиг на хемоглобин в червените кръвни телца. Недостатъчното количество хемоглобин намалява способността на кръвта да транспортира кислород до тъканите и да отнема въглеродния двуокис от дробовете. Анемията е често срещано страдание в Съединените щати, което може да изглежда изненадващо предвид факта, че повечето храни са подсилени с желязо. Обаче железният дефицит е само една от няколкото възможни причини за заболяването.
Според нюйоркският лекар д-р Далия Ейбрахам съществуват три основни причини за анемията. На първо място, за това състояние може да е причина острата или хроничната загуба на кръв. Хроничен кръвоизлив може да се получи при редица състояния, включително хемороиди, рак, менструация и язви на лигавиците. Друга причина за анемията е високата степен на разрушаване на еритроцитите, при което броят на разрушените остарели клетки надвишава този на новообразуваните. Това състояние може да се получи в резултат на дефектен хемоглобинов синтез или травма на артериите. Последната причина на анемия е липсата на жизненоважни хранителни вещества - желязо, витамин в12 или фолиева киселина. Този тип анемия - най-вече желязодефицитната - е най-често срещаният.
Приемането на достатъчно желязо е изключително важно в периода на растеж в детската и юношеската възраст, както и при жените по време на бременност и кърмене. Желязодефицитната анемия се среща чест опри деца под двегодишна възраст и при подрастващите. Децата, които се хранят бедна на хранителни вещества или еднообразна храна, са изложени на голям риск. Често пъти подрастващите придобиват навика да се хранят с храни, които не задоволяват нуждата им от хранителни вещества. Понякога хранителните добавки не оказват достатъчно противодействие, тъй като много хора е затрудняват при усвояването на желязото. Това се дължи на липсата на солна киселина, която позволява на стомаха правилно да асимилира минералните вещества. Железният дефицит се получава обикновено в напреднала възраст, когато хората не произвеждат необходимите количества солна киселина, както и при хора, страдащи от хронична диария.
Липсата на витамин В12 обикновено се получава в резултат на грешка в процеса на абсорбция. След като се приеме храната, витамин В12 се освобождава с помощта на солната киселина и се свързва с друго химическо вещество, съществен фактор, произведено от стомаха. Проблемът възниква, когато организмът не произвежда необходимите количества солна киселина, или от стомашния фактор, защото при това положение той не е в състояние пълно да усвои витамин В12, съдържащ се в храната. Децата, подложени на стриктна вегетарианска диета, могат да развият В12 анемия, ако родителите им не добавят витамини.
Витамин В12-анемията, често се придружава от анемия, предизвикана от липсата на фолиева киселина. Една от причините фолиевата киселина да е толкова важна е, че тя осигурява здраво вътреутробно развитие. Помага при предпазването от вродени дефекти, като тези на невронната тръба, и е от съществено значение за правилното образуване на клетки при растящия плод. Фолиевата киселина се разрушава лесно от топлината, което означава, че хранителни режими, състоящи се основно от готвени храни и малко сурови продукти, често могат да причинят този дефицит. Децата могат да развият недостатъчност на фолиева киселина, ако им се дава козе мляко. (Въпреки че е по-качествено от кравето мляко по много показатели козето мляко е бедно на фолиева киселина.) Подрастващите и възрастните вегетарианци също могат да станат жертва на този тип анемия, ако не балансират внимателно хранителния си режим. И накрая, анемията, причинена от липса на фолиева киселина, може да се дължи на алкохолизъм, който напълно извлича това хранително вещество то тялото, както и на употребата на някои лекарства, като пероралните контрацептиви и противораковите препарати.
Недостатъчното количество на протеин в организма е друга възможна причина за анемия, тъй като липсата му може да е причина за намаляването на броя на червените кръвни телца. Всъщност повечето хора в Съединените щати приемат излишни количества протеин и така не страдат от това състояние. Обаче протеиновият дефицит може да се прояви при вегетарианците, които се хранят предимно с рафинирани храни и малко или изобщо не употребяват зърнени и бобови храни, ядки, семена и соеви продукти. Синдромът на малабсорбцията е друга възможна причина за анемията на протеиновия дефицит. Той обикновено поразява възрастните хора, които не произвеждат необходимото количество протеаза, ензим, който подпомага разграждането на белтъка. Независимо че се консумира достатъчно количество белтък, липсата на протеаза означава, че организмът не може да го усвои.
Нюйоркският иглотерапевт д-р Пат Гордън предлага азиатска версия на анемията при жените. Според тази философия кръвта в женското тяло циклично се увеличава и намалява. Жените могат да развият анемия, ако пренебрегнат нуждите на месечния си цикъл, специално по време на менструация. В днешния забързан свят обаче много жени се оплакват, че просто не могат да пренебрегнат многобройните си задължения и да си починат, когато телата им се преуморят. Освен това Гордън обяснява, че анемията може да се получи в резултат на неправилен подход по време на бременността.
След приключване на бременността, независимо дали резултатът е аборт или раждане, жените трябва да дадат почивка на организма поне за един месец, независимо от другите си задължения. Плюс това след бременността трябва да се избягва зачеване поне една година, защото тялото се нуждае от изграждане на нова кръв, за да понесе следващата бременност. Ако тези предписания се спазват, жените ще зачеват здрави деца и ще избегнат анемията.

ЛЕЧЕНИЕ

Хранене

Децата трябва да бъдат поощрявани да се хранят с разнообразна храна. По-специално листни зеленчуци и бобови растения. От приблизително шестмесечна възраст родителите трябва да дават на децата си цвекло, броколи, моркови, ябълково пюре, касис, боровинки и череши. (Не наведнъж! Новите храни се дават на бебетата постепенно.) Тези храни са относително хипоалергични и богати на фитохимикали и антиоксиданти.
Богат на желязо зеленчуков сок може да се получи като комбинация от сокове от цвекло, магданоз, спанак, млада целина и воден кресон. Зелените сокове трябва да се дават в малки количества. Четвърт чаша на ден може да подобри състоянието на детето за кратък период от време. Соковете трябва да се разреждат 50% с вода или ябълков сок и да се пият бавно.
Вегетарианската храна, богата на витамини, съдържа кълнове, стафиди, къдраво зеле, сливи, магданоз, воден кресон, цвекло глухарче и касис. Морските водорасли, като хаиджики, уакаме и дулсе, са също прекрасен хранителен източник и може да се добавят към супи и салати. Вегетарианските източници на витамин В12 включват ферментирали соеви продукти, като соев сос и темпе, кисело мляко, прясно сирене и яйца. Източници на фолиева киселина са бобовите култури, портокаловият сок, овесените ядки, спанакът, цвеклото, броколито и кълновете. Протеините трябва да бъдат част от всекидневната храна, особено ако са получени от растителен източник, като зърнени, бобови храни и соево мляко. Ако се консумира месо, важно е животните да са отглеждани здравословно.

Хранителни добавки

С хранителни добавки можем да се борим с анемията само когато са пригодени към специфичната й форма. Ето защо трябва да бъдете наблюдателни от компетентен лекар. Въпреки че желязото си остава най-често предписваното лекарство, помнете, че някои форми на анемия не включват железен дефицит. В тези случаи дори е опасно да се добавя желязо.

ЖЕЛЯЗО
Ако кърмачето страда от недостиг на желязо, майката трябва да го приема в подходяща форма, така че млякото да се обогати с минерали. Обикновено кърмените бебета не развиват желязодефицитна анемия, освен ако майките им не страдат от нея. В повечето аптеки може да се намери лекарството Floradix, ценен източник на желязо. Течната му форма е за предпочитане пред сухата.

ПЧЕЛЕН ПРАШЕЦ
Една унция пчелен прашец на ден действа като допълнително лекарство при желязо-дефицитната анемия.

В12
Вегетарианците трябва да добавят този витамин към храната си, за да предотвратят дефицита. Въпреки че се развива за три-четири години, тази анемия е сериозно заболяване и води до нервни заболявания. Добавката му е изключително важна за бременните жени, които очакват да отглеждат деца вегетарианци. Инжектирането на витамин В12 е полезно при пациенти със злокачествена анемия, най-често срещана при възрастните хора и причинена от дефицит на съществен вътрешен фактор, необходим за пълното преработване на витамина.

СПИРУЛИНА
Една чаена лъжичка спирулина доставя на тялото полезното количество витамин В12 и хлорофил.

ФОЛИЕВА КИСЕЛИНА
Тъй като фолиевата киселина е жизненоважен компонент за правилното развитие на ембриона, на бременните жени е необходима в количество от 800 мкг на ден, независимо колко е добра храната им. Понеже е водоразтворима, излишната фолиева киселина просто се отмива от тялото. Родителите, които хранят децата си с козе мляко, трябва да добавят около 800 мкг течна фолиева киселина към него.

ДОПЪЛНИТЕЛНИ ДОБАВКИ
Понякога е необходимо да бъде предписано добавянето на солна киселина и вътрешен фактор при хора с недостиг на тези химически вещества, за да се подпомогне усвояването на храната.

Билки

Корените от глухарче, тинтявата и жълтия лапад са ефикасно лечение при желязодефицитна анемия. Други полезни билки са алфалфа, магданоз, корени от репей и зарасличе, жен-шен, малина и листа от коприва. Билките могат да се приемат поотделно или комбинирани в капсули или чай. Китайската билка дон куай съдържа фитоестрогени, които помагат за анемии при жените, получени в резултат на тежка менструация. Билката съдържа витамини А, Е и В12 и може да се приема много дни в месеца, преди да започне менструацията.
За хора със затруднения в усвояването на витамин В12 може да помогне комбинацията от хидрастис, тинтява и прах от пелин, приеман на капсули. Той повишава нивата на солната киселина и помага на стомаха при усвояването на витамина. Този препарат трябва да се приема само временно за две седмици.

Вътрешно лечение

Редуването на топъл и студен душ 30 минути преди и два часа след хранене, както и разтриването на кожата с растителна гъба на сухо може да се използват като допълнителна мярка при настъпилата анемия. Освен това упражненията с дълбоко дишане помагат за приемането на кислород и отделянето на въглероден двуокис.

Какво да се избягва

Стойте надалеч от рафинираните храни, солта и многото месо. Кофеинът и алкохолът също са определящи за здравата кръв и трябва да бъдат елиминирани.

Обобщение на леченията

Преди да се лекува анемията, трябва да бъдат установени от лекар причините, които са я предизвикали. Анемията, произлизаща от хранителни проблеми, може да се дължи на липса на желязо, витамин В12 или фолиева киселина. Богатата на желязо храна включва листните зеленчуци, бобовите храни и зеленчуковите сокове. Добри източници на витамин В12 (хранително вещество, особено важно за бременните жени) са ферментиралите храни, като соевите продукти, темпе и киселото мляко. Фолиевата киселина може да се достави от портокаловия сок, овесените ядки, спанака и цвеклото.
Сред добрите източници на желязо са продуктът, наречен Floradix и пчелния прашец. В12 може да се получи от витамин В комплекс или от спирулина.
Билките, препоръчвани при дефицит на желязо са: морските водорасли, сокът от зеленчуци, корените от глухарче, тинтявата и жълтият лапад.
Редуването на топъл и студен душ, разтриването на кожата и упражненията за дълбоко дишане са допълнителни мерки, полезни за лечението.

АРТРИТ

Четиридесет милиона американци страдат от болезненото схващащо въздействие на артритните заболявания. В това число около 16 милиона са болни от остеоартрити и 7 милиона са поразени от ревматоидни артрити. Много други страдат от по-слабо разпространени форми на това заболяване.
Остеоартритите са най-често срещаната форма на болестта, от която страдат възрастните хора. Те се развиват вследствие на износване на ставите или при злополука. Това е възпаление, засягащо някоя от 68-те стави в тялото. Получава се, когато се счупи спонгиозният край на костта, известен като хрущял. Хрущялите са обвити от синовиум, чиято функция е да смазва участъка между костите и да подхранва хрущяла. Когато хрущялът се износи, той престава да действа като буфер. Костите се допират една до друга и причиняват схващания, подуване и болезнено триене.
Ревматоидният артрит е заболяване на организма, характеризиращо се също така с болезнени и подути стави, но за разлика от остеоартрита тук е възпалена и синовиалната мембрана и към ставата протича допълнителна течност. В резултат се получава болка и подуване. Понякога страда цялото тяло, а не само ставите. Ранните симптоми са умора, слабост, невисока температура и анемия. Най-предразположени към заболяването са жените между 20 и 50 години. 25% от болните са мъже. Понякога болестта се появява внезапно със силни симптоми. В други случаи няма никакви начални признаци. В най-тежката си форма ревматоидният артрит действа осакатяващо.
По-рядко срещаните форми са подагрен артрит, проявяващ се в излишно количество пикринова киселина под формата на кристали в ставите и тъканите. Това заболяване засяга главно мъжете. Те изпитват болки и възпаление в ставите, придружено с висока температура и тръпки. Болестта е осакатяваща и ако не се лекува, може да доведе до счупване на ставите.
Псориазният артрит е форма на ревматоиден артрит, засягаща костите най-често на пръстите на ръцете или краката.
Ювенилният ревматоиден артрит поразява големите стави у децата и може да доведе до деформация на костите. Анкилозните спондилити представляват възпаление на прешлените, което причинява болки в гърба и схващане, особено при младежите.

Причини

Алергии
Артритът е обикновено алергична реакция към дадена храна или вещество. Обикновено храната, с която най-често се хранят хората, е тази, която причинява алергията. Например много хора ежедневно се хранят с мляко, телешко месо, царевица или пшеница. Също така много хора реагират на вдишваните от въздуха вещества, като прах, микроорганизми или цветен прашец. При постоянно и незабележимо излагане на тези алергени и когато реакцията не настъпи мигновено, хората не могат да направят връзката и не отстраняват веществата или храната, довело до проблема.
Защо при едни хора алергените засягат ставите, докато при други - стомах, дробовете или кожата? Причината трябва да се търси в генетичното предразположение. Различните хора имат различни слаби места. Така че когато тялото е отслабено от алергия, инфекция или каквото и да е заболяване, страда най-слабата част от организма. Понякога могат да бъдат засегнати няколко системи едновременно. Например при алергия към млякото човек може да получи артрит и астма.

Токсичност на околната среда
Тялото може да бъде отслабено от отровната околна среда. От пестицидите, изкуствените оцветители и консервантите в храната, както и от хлора и флуора във водата. Тези вещества попадат в кръвта и причиняват отравяния, водещи до артритни изменения. Невидим враг е електромагнитното излъчване от енергийните системи. То създава дисбаланс, водещ до артритна реакция.

Хронични инфекции
Пролиферацията на патогенните бактерии, вируси и гъбички може да е допълнителен фактор за артрита. Мазнините и въглехидратите ферментират и създават среда за развитието на кандида албиканс. Някои от бактериите произвеждат токсини и атакуват ставите. Резултатът е остро възпаление и бавно разрушаване на ставния хрущял. Хронични инфекции също могат да се получат след отравяне с тежки метали, олово, кадмий и живак, отделящ се от пломбите в зъбите.

Симптоми
Симптомите на остеоартрита се усилват с напредването на заболяването. В началото няма никакви сигнали. Първият сигнал обикновено е болка в ставите и се свързва със спортно упражнение или с вдигане на тежък предмет. Друг сигнал е трудната подвижност при ставане от сън сутрин и при студено и влажно време. С напредването на болестта се появяват и подуване и възпаление на ставите. Ако мускулите са отпуснати, поради липса на движение се появяват умора и схващания на краката.
Сигналите за ревматоиден артрит също се влошават постепенно. Отначало човек се чувства общо недобре. По-късно се проявяват и специфичните за заболяването симптоми, болки в ставите, скованост, подуване и зачервяване. Ставите са топли при допир. Слабостта се предава и на сърцето и дробовете.

Лечение

Конвенционално лечение
Конвенционалната медицина смята артрита за нелечимо заболяване. Терапиите са ориентирани само към облекчаване на симптомите, а не към спиране на дегенеративния процес. Лечението се състои от почивка, лечебна гимнастика, топли компреси и операция (в това число и поставяне на нова става) и рехабилитация. Най-вече конвенционалната терапия се осланя на медикаментите.
Артритните лекарства в основата си са болкоуспокояващи със значителни странични въздействия. Дори и аспиринът, който се препоръчва рутинно на пациентите в големи дози, може да бъде опасен и да причини световъртеж, шум в ушите, стомашно-чревно кръвотечение, увреждане на бъбреците и понижаване на имунните сили (аспиринът унищожава витамин С).
Когато престане да действа аспиринът, на негово място се изписва Motrin. Макар и по-малко вреден от кортизоновите лекарства, той причинява същите странични въздействия като аспирина. Освен това може да се появят и повръщане, гадене и напрежение.
Следват стероидните лекарства като Prednizolone. Те са известни със сериозните си странични ефекти. Директно въздействат на имунната система и оставят болния беззащитен към инфекциите и другите заболявания, затруднявайки лечението.
Някои ревматолози предписват златни инжекции. От известно време лечението се счита за опасно, но за съжаление има още лекари, които го използват. Златото унищожава имунната система. И по този начин прави организмът податлив на масивни инфекции.
Тези лечения въобще не постигат целта си. Не само че не лекуват причината за артрита, но и са невероятно скъпи, нетолерантни и токсични.

Естествени лечения
Естествените лечения докладват за големи успехи при лечението на артрити, защото са насочени към причинителя на заболяването, вместо просто да замаскират симптомите. Пациентите трябва да знаят, че не всички твърдения за естествени лечения отговарят на истината. Но има и такива, които действат и са научно доказани. Методите, описани по-долу, водят до благоприятни резултати.

АНТИАРТРИТНА ДИЕТА
За профилактика на артрита трябва да се консумират въглехидратни храни в комбинация с много плодове и зеленчуци. Също така е необходимо малко количество висококачествени протеини и мазнини. Следните храни са изключително полезни при профилактиката:
Храни, богати на фолиева киселина, като леща, сушен грах, ечемик, алфалфа, соя и овес.
Чесън и лук - високото съдържание в тях на сяра спира възпалението.
Дълбоководна и студеноводна риба - сьомга, пъстърва, тон, сардина, скумрия. Те съдържат омега-мастни киселини, които смазват ставите. Зехтинът, авокадото, ядките и семената също са полезни заради мазнините, които съдържат.
Соевите продукти, като тофу, темпе и мизо. Те имат високо съдържание на аминокиселината метионин.
Храните, които разграждат и елиминират пикриновата киселина, са глухарчетата, магданоз и алфалфа.
Много вода за пиене, над литър и половина дневно.
Сокове от червени, жълти и зелени плодове и зеленчуци шест-осем пъти дневно. Това е най-добрият начин за получаването на голямо количество фитохимикали. (Някои от препоръчваните сокове са изброени по-долу в тази глава.)

ПРЕПОРЪЧИТЕЛЕН ХРАНИТЕЛЕН РЕЖИМ
СПОРЕД КРЪВНАТА ГРУПА
Съществуват доказателства за влиянието на кръвната група върху вида на артрита и начина му за лечение. Преди двадесет и пет години лекарят - натуропат д-р Джеймс Д'Адамо е наблюдавал това за първи път. Той е забелязал, че хората от кръвна група А обикновено развиват подувания, които могат да се определят като ревматоидни артрити, докато тези от кръвна група О са предразположени повече към грануларния или пясъчен тип, свързан с остеоартритите.
Първата група отговаря по-добре на стриктната вегетарианска диета, докато втората група приема животинските протеини от постни меса, но не ежедневно. Хората от кръвна група В или АВ се нуждаят от индивидуален подход. Днес тази диагностична и лечебна стратегия се прилага от сина на д-р Д'Адамо - Питър, в Грийнуич, Кънектикът.

СОКОВЕ
Пресните сокове са важна част от което и да е антиартритно лечение. Ето някои препоръки:
Ананасов сок. Стъблото на ананаса съдържа бромни съединения, които доставят на организма важни ензими, полезни за борба с артрита. Ако се прибави към този сок и сокът от кълнове на алфалфа, ефектът се повишава.
Сок от картофи. Един суров картоф се изстисква и се разрежда с вода. Пие се сутрин.
Сок от комбинирани зеленчуци. Алое може да се смеси с червено зеле, тиква, глухарче, целина, мента, ябълка и морков.
Сок от зеле. Това е подходящият сок за пациенти с артрит. Може да се смеси с моркови за вкус и алое за по-добър пречистващ ефект.
Комбинация от хлорофил. Две унции течен хлорофил може да се смесят с разреден ябълков или морковен сок и да се примат ежедневно.
Други полезни зелени сокове. Следните сокове могат да се приемат в каквато и да е комбинация: цвекло, броколи, тиквички, тиква, къдраво зеле, магданоз и спанак. Корени от джинджифил, ябълки или моркови могат да се добавят за аромат и допълнителен хранителен ефект.

БИЛКИ
Много природни лекове може би растат направо в задния двор. Ако страдате от артрит ще са ви много полезни долу изброените:
Алфалфа - тя е богата на хлорофил, което я прави чудесна за пречистване на кръвта. С елиминирането на пикриновата киселина се облекчава и болката в ставите. Ако я приемате под формата на таблетки, трябва да се вземат 20 таблетки дневно през първия ден, след което се намаляват до 6-10 таблетки дневно.
Алое - почиствайки червата, алоето освобождава тялото от токсините, които причиняват артрита.
Boeset - както се вижда от името й, тази билка облекчава болката в косите.
Хайдушка трева - много хора предполагат, че това растение е най-доброто лекарство за артрити. Действително неговите лечебни свойства са документирани от аюрведическата литература отпреди хиляди години. Тя действа като нестероидно, противовъзпалително съединение без странични ефекти. Също така стимулира възстановяването, като увеличава кръвообращението в ставите.
Корени от репей - пречистващо кръвта растение, помагащо на пациенти с подагра.
Лют пипер - това е популярно лекарство при лечение на артрит, използвано в цял свят. Може да се приема вътрешно във вид на капсули, чай или тинктура. Може да се използва външно под формата на пластири. Ако се употребява като подправка, трябва да се постави и в храната, след като тя е приготвена, за да се предотврати дразненето на стомаха.
Зарасличе - зарасличето лекува фиброзната обвивка на костите.
Дяволски нокти - една от най-добрите билки, помагащи на ставите. Премахва отлаганията и помага за отстраняването на пикриновата киселина от тялото.
Коприва - листата от коприва се смилат и от тях се приготвя лапа, за да се облекчи ревматичната болка.
Кора от бодлив ясен - полезна е при ревматизъм и артрит. Като пречистващо кръвта средство отстранява отлаганията в ставите.
Кора от бяла върба - естествен аспирин, облекчава болката в ставите.
Юка - научните изследвания предполагат, че ваксината с юка може да облекчи симптомите на ревматоидния артрит.

ВИТАМИНИ И МИНЕРАЛНИ ВЕЩЕСТВА
Казано ни е, че хранителните вещества не влияят върху лечението на артрита. Всъщност голяма част от медицинската литература показва точно обратното. Истината е, че болните от артрит пациенти могат да получат облекчение то пълния обхват от хранителни вещества, включващи изброените по-долу:
Антиоксидантни витамини. Витамините А, С и Е ограничават възпалението и преустановяват вредното въздействие върху костите на свободните радикали. Освен другите полезни качества на витамин С той е незаменим при възстановяването на костите и хрущялите и още повече, когато се приема в комбинация с глюкозамин. Ежедневно може да се приема разпределен на дози, невредящи на стомаха и червата. (Общата дневна доза може да е от 2000 до 20000 мг.) Обикновено 400 IU витамин Е и 50000 IU витамин А или бетакаротин помагат ежедневно за намаляване на артритната болка. В напредналата фаза на артрит пациентите получават облекчение от мегадози на тези вещества, приети по венозен път.
Хондриотин сулфат. Хондриотин сулфатът е молекулният цимент, който свърза хрущяла и позволява на колагена да образува истинска тъкан. И двете вещества предпазват от увреждания и стимулират възстановяването.
Масло от дроб на треска. В миналото това беше добре познато лекарство за артрити. Въпреки че популярността му намаля, лекарството все още действа.
Гама линоленова киселина (GLA). Тя е богата на простагландин, които действат и спират възпалението. Съдържат се в маслата от нощна свещ, пореч и касис. Всичките са полезни в еднаква степен, но някои са по-евтини от други. Шест капсули масло нощна свещ или една капсула поречово масло доставят необходимите 240 мг GLA.
Глюкозамин. Това е едно от най-важните хранителни вещества за възстановяване на ставните, хрущялните и тъканните нарушения. Продава се като глюкозаминсулфат и глюкозаминхидрохлорид. И двата са еднакво ефикасни. Тъй като глюкозаминът е субстанция, която природно се произвежда от всяка клетка на организма, напълно е безопасно да се използва. Изследванията показват, че са необходими 1500-2000 мг на ден, разделени на две или три дози.
Екстракт от гроздови семена. Екстрактът от гроздови семена е богат на антиоксиданта пикногенол. Той е познат със свойството си да стяга колагена и да укрепва капилярите и вените.
Мастните киселини омега-3. Те имат противовъзпалително действие, което ги прави изключително полезни при лечението на тези мастни киселини. Вегетарианският им източник е лененото семе, което също така е богато и на важните омега-6 и омега-9 мастни киселини, правейки ги пълен източник на ненаситени киселини. Обикновено се препоръчват три капсули дневно. Ако мастните киселини омега-3 се приемат като мазнина, необходимата доза е една супер лъжица, която се добавя в салатата (не бива да се готви с нея).
Минералите. Адекватното доставяне и абсорбиране от организма на калций, фосфор и магнезий е незаменимо условие за образуването на здрави кости, докато цинкът и селеният са важни за имунната система. Също така новите открития показват, че 3 до 6 мг бор могат да облекчат симптомите на остеоартрита. Други необходими минерали са калий, мед и магнезий. Важно е да се отбележи, че обикновената американска храна не съдържа достатъчно от необходимите минерали, така че храненето с нея лесно може да предизвика страдания в костите. Суровоядството, богато на сурови плодове, зеленчуци и пресни сокове, ядки семена и зърнени храни в комбинация с мултивитаминен/минерален комплекс, може да окаже положителен ефект.
Супероксид дисмутаза. Супероксид дисмутазата трябва да се приема на празен стомах с вода около половин час преди хранене. По този начин дава енергия и намалява болката и възпалението. Действа по-добре, като се добави витамин Е.

Витамин В-комплекс:
Ниацинамид. Тази форма на витамин В3 помага за остеопорозата и ревматоидния артрит. За най-добър резултат трябва да се взимат по 150-250 мг три-четири пъти дневно. Ефектът не е мигновен, но симптомите постепенно намаляват и се подобрява обхватът на движение с времето. Ниацинамидът не трябва да се бърка с ниацин, който предизвиква намаляване на холестерола.
Пантотеновата киселина (витамин В5) е полезна най-вече за хора с подагра.
Другите витамини В - включват В-комплекс с приблизително 150 мг витамин В6, 50 мг В2 и 15-50 мг В1.

ТЕСТ ЗА АЛЕРГИИ НА ПРОБЛЕМНИ ХРАНИ
Тъй като алергичната реакция към храната е основната причина за артрита, кожните и кръвните тестове за алергия, разкриващи храните и химическите вещества, причиняващи проблема, предписани от компетентен лекар, могат да бъдат от голяма полза. Храните към които хората са силно чувствителни, трябва напълно да се елиминират поне за малко. По-късно някои от тях могат да се върнат към привичния хранителен режим. Храните, които причиняват по-малко реакции, трябва да се ядат рядко, на ротационен принцип, при който всяка храна не се консумира по-често от веднъж в седмицата. Така например, ако се яде жито в понеделник, най-рано може да се приеме в петък.
Понякога хората са алергични към всяка храна, която ядат. В тези случаи им се предписват малки дози антиалергични ваксини. За разлика от обичайните инжекции, където на пациентите им се дават подобни дози от веществото, тези ваксини са приготвени за нуждите на всеки един организъм. Малки количества антиген се вкарват в организма, з ада стимулират ензимните системи. Ензимите са от особено значение, защото разграждат имунните комплекси, намиращи се в кръвта, които водят до заболявания. Ако ензимите не са достатъчни, тези имунни комплекси се изграждат и навлизат през синовиалната мембрана на ставата. Резултатът от това е подуване, болка и артрит. Когато ензимите са активни, храната се разгражда и организмът не реагира на нея като на чуждо вещество. Затова не се появява нито възпаление, нито заболяване.

ДЕЗИНТОКСИКАЦИЯ
За да се преборим с артрита, е необходимо да се изчисти тялото и околната среда. Ето някои метода:
Хелацио-терапия. Хелацио-терапията е метод за лечение, при който организмът се освобождава от токсичните тежки метали и плаката. Това е допълнително лечение, което посредством подобрението на цялостното функциониране на кръвоносната система и отстраняването на свободните радикали отстранява и артритните симптоми. Тази терапия е особено ефикасна за облекчаване на инвалидния ефект от ревматоидния артрит. Учените предполагат, че лекарството за хелацио-терапия ЕДТА има химически свойства на пенициламина - лекарството, използвано от ревматолозите за лечение на заболяването.
Лечение на дебелото черво. Много пациенти, страдащи от артрит, имат запек, вследствие на натрупване на токсини в тялото. В резултат на това получават възпаления и страдат от автотоксични реакции, чрез които тялото реагира на отровите. Това може да предизвика различни заболявания, включително артрит.
Промиването на дебелото черво отваря храносмилателния тракт и внимателно отстранява натрупалите се отпадни продукти, освобождава се от болестотворните бактерии. Серия от манипулации кара човек да се чувства по-лек, по-чист и много жизнен. Когато лечението на дебелото черво се комбинира с подобрен хранителен режим и хранителни добавки, се възстановява балансът. В резултат на това се подобрява движението и артритът може да изчезне.

БАЛАНСИРАНО ХОРМОНАЛНО ЛЕЧЕНИЕ
Това лечение е развито от д-р Робърт Лайфман, лекар от Калифорния, посветил целия си живот на откриването на причината за артрита. След лечението много от пациентите са били в състояние да водят нормален безболезнен живот.
Д-р Лайфман и неговите сътрудници започват изследванията си през 1940, когато кортизонът се е смятал за чудотворно лекарство. Скоро след това става ясно, че хормоните предизвикват опасни странични ефекти, но те стават по-малко опасни,когато се комбинират с естрогени и още по-малко, когато се добави тестостерон. Д-р Лайфман е създал препарати, съдържащи различни количества от тези три основни съставки.
Според привържениците на тази терапия тя не причинява възпаления и е здравословна, с минимални странични ефекти, защото субстанциите се намират в равновесие. Ефикасността се повишава с времето, защото се пригажда към индивидуалните нужди на пациента и се използва в комбинация със здравословен хранителен режим и програма с физически упражнения.

МАНУАЛНА ТЕРАПИЯ
Мануалната терапия е нежна, безопасна и представлява един ненатрапчив начин за облекчение на остеопорозата. Наместването на прешлените облекчава натиска върху нервите. Това позволява на нервните импулси да протичат нормално. Кръвообращението в ставите се засилва, като им дава възможност да функционират по-добре.
Хората, на които този метод не помага, са в напреднал стадий на болестта, когато ставите са прилепени, което причинява блокиране на предаването на нервния импулс.
Лекуването с помощта на мануалната терапия увеличава обхвата на движенията, облекчава болката и удължава гръбначния стълб, което позволява на пациента да стои изправен и да изглежда по-висок. Стимулирайки правилния стоеж, мануалната терапия намалява до минимум натиска на ставите. (Вижте опита, споделен от пациентите, подложени на мануална терапия, в раздела "Видове лечения и споделеният от пациентите опит".)

ХОМЕОПАТИЧНИ ЛЕКАРСТВА
Хомеопатичните лекарства за артрит, както и тези за другите заболявания се опират на специфичните индивидуални състояния.
Rhus toxicodendron. За болки, които се влошават през нощта и сутрин при събуждане. Болката е силна при студено и влажно време, преди буря или при промяна на времето или при силен вятър. Симптомите се облекчават с топлина и движение.
Calcarea carbonica. За болка, която се влошава при студено и влажно време, при усилие и движение и когато се обърне крайникът.
Aconitum hapellus. За болки и възпаления, особено при гореща и суха кожа.

РЕКОНСТРУКТИВНА ТЕРАПИЯ
Понякога се използва реконструктивна терапия, за да се стимулира лечението на лигаментите, сухожилието и хрущяла. Лечението включва слаби дози на хранителни субстанции, инжектирани директно в лигаментите. Субстанциите са различни в зависимост от лекуваната част, могат да включват витамин С, глутатион, хрущял от акула и глюкозамин сулфат. В резултат на това лиманентите се заздравяват и поддържат с по-голяма лекота гръбначния стълб и ставите.
С коригирането на основата на проблема симптомите естествено стихват. Реконструктивната терапия подсилва скелета на тялото и болката внезапно изчезва. (Вижте опита на пациентите, подложени на реконструктивна терапия, в раздела "Лечения и споделен от пациентите опит".)

НЕВРОМУСКУЛНА ТЕРАПИЯ
Невромускулната терапия използва баланса между мускулната и нервната система. Терапевтът подобрява стойката на пациента и по този начин позволява на нервните импулси да протичат свободно през ставите. Това е важно, защото когато импулсът бъде спрян, кръвта и другите телесни течности също спират и се появява болката. Според невромускулният терапевт Сара Вогелер причинител на тази стресова ситуация може да е артритът. Тя обяснява, че нарушаването на стойката може да причини притискане на костите, които на свой ред могат да предизвикат притискане и свиване, предизвиквайки образуването на шипове. Костните шипове засягат окръжаващата ги мека тъкан и карат болката да пълзи към останалите части на тялото. Невромускулната терапия помага за намаляването на болката чрез подобряване на стойката и учи на правилен начин на движение.

ФИЗИЧЕСКИ УПРАЖНЕНИЯ
Редовното спортуване е важно при възстановяването на подвижността, функционирането на организма и мускулната маса. Обаче хората не трябва да се пресилват над съответните си граници на издръжливост. Болката е предупреждаващ сигнал за намаляване на оборотите и хората трябва да изчакат, докато са в състояние да продължат спокойно дейността си.
Ходенето е прекрасно за цялото тяло и добър начин за начало при новаците. То може да подобри кръвообращението на ръцете, коленете, раменете и пръстите - частите, често поразявани от артрит. Друг спорт, който е полезен при всяка възраст, е йога. Бавните разтягания овлажняват ставите и повишават гъвкавостта, а специалната техника изхвърля токсините от ставите и мускулите.

ДРУГИ ТЕРАПИИ
Изчерпателна програма, включваща някои основни подходи на лечение. В допълнение на по-горе споменатите подходи болните от артрит трябва да се подложат на акупресура, акупунктура, ароматотерапия, аюрведическа медицина, терапия на Бах, биологична стоматология, хидротерапия, масаж, медитация, кислородна терапия, озонова терапия, физическа терапия, ци гун, тай чи и витамини. Комбинацията от няколко лечения е най-добрият начин да се отговори на нуждите на всеки отделен пациент.

Какво да избягваме
Както вече отбелязахме, повечето от храните и специално тези, с които се храним ежедневно, могат да предизвикат алергична реакция, от която произлиза артрит. Но някои определени храни и химически вещества са най-честите причинители. Киселите храни се свързват с изострянето на симптомите на артрита. Наситените мазнини, намиращи се в месото, осолените и пържените храни, както и алкохолът и аспиринът произвеждат простагландин - Е2, който потиска имунната система, причинява възпаления и болка. Свинското е едно от най-вредните меса, независимо дали под формата на шунка, бекон или каквато и да е храна, приготвена със свинска мас (тайната съставка в повечето ресторантски храни).
Един малък процент от пациентите, болни от артрит, трябва да избягват зеленчуци от семейството на картофовите: картофи, домати, патладжани и камби. Вие можете да прецените дали тези храни оказват някакво въздействие, ако не ги приемате 30 дни и след това ядете от всички в един ден. Ако не се чувствате по-зле, след като се подложите на това изпитание, няма от какво да се притеснявате. Ако болката в ставите се влоши, избягвайте тези храни.
Други вещества, които е добре да се избягват, са кафето и тютюнът (и двете растения са от сем. Картофови), кофеиновият чай, захарта и солта, както и изкуствените оцветители, хранителните пълнители и консервантите. Газираните напитки са богати на фосфати, които променят минералния баланс в организма. Маргаринът не е полезен заради частично хидрогенезираните трансмастни киселини, които организмът не може да усвои. Препечената или консервираната храна лишава тялото от незаменими хранителни вещества и прокарва пътя на артрита. Противовъзпалителните лекарства могат да се окажат ефикасни в началото, но при дълъг период на употреба действат разрушително.
Освен това при болни то артрит трябва да се избягва продължителната неподвижност при пътуване с кола или самолет. За да се предотврати изострянето на болката в коляното, глезена или стъпалата, която може да се появи при такова пътуване, пътниците трябва да се раздвижват по време на пътуването, ако това е възможно.

Вижте също: Алергии, Акупунктура, Мануална терапия, Кислородна терапия, Реконструктивна терапия, Витамини.


АУТИЗЪМ

В първите месеци от живота си новородените бебета не знаят, че съществува светът около тях. С растежа на децата нарастват и взаимоотношенията им с околния свят. Но в някои случаи способността на децата да взаимодействат с околната среда и хора остава ограничена. Този сериозен поведенчески проблем е познат като аутизъм.
Децата, страдащи от аутизъм, са изключително затворени и живеят в свой измислен свят. Често пъти те не могат да се изразяват словесно и не могат да установят контакт с очи. Според проучванията на Института по аутизъм в Сан Диего аутистичните деца имат слаба имунна система, която причинява намалена устойчивост към заболявания, специално на горната дихателна система, както и автоимунни заболявания.

Причини
Изследванията показват, че аутизъм може да е враждебна реакция към ваксините в детството. Д-р Алън Коен, лекар-еколог от Кънектикът, отбелязва, че тежките случаи на аутизъм и трудното съсредоточаване се появяват, след като започва задължителното ваксиниране на децата, и предполага, че е възможна връзка между някои ваксини и началото на това заболяване. Според д-р Харис Колтър, създател на ДТК, ваксината против дифтерит/тенанус/коклюш има голям принос за възникването на този проблем. Медицинските списания документират факта, че ДТК-ваксината може да причини лек или по-тежък енцефалит, който може да предизвика различни неразположения - от аутизъм до хиперактивност и тежко мозъчно изоставане.
Хиперреакциите към ваксините могат да доведат до проблеми на имунната система, които правят някои деца особено чувствителни към инфекциите. В резултат на това обикновено на аутистичните деца им предписват последователни курсове по антибиотично лечение, които на свой ред предизвикват цяла поредица от проблеми и определено влошават състоянието им.
Прекомерната употреба на антибиотици може да доведе до невъзможност за правилно усвояване на хранителните вещества, позната като синдром на усвояването на храната. Антибиотиците разрушават здравословните бактерии, което води до умножаването на гъбичките в организма. Така предизвиканият дисбаланс прави храносмилателният тракт по-пропусклив, като позволява на частично разградените протеини да навлязат в кръвоносната система. Веднъж влезли в кръвта, тези чужди субстанции отиват в мозъка и секретират токсини. Те предизвикват възпаления, водещи до аутизъм или други възпалителни неразположения.
Много аутистични деца страдат от хранителни алергии. Някои храни произвеждат съединения, предизвикващи възпаления, които отиват в мозъка и причиняват мозъчни алергии, които се проявяват като физиологически неразположения. Хранителните алергии са лесни за изследване и оттам за лечение. Жалко, че това е една област, пренебрегната от съвременната медицина.
Аутизмът може да е свързан с биохимични дефекти. Аутистичните деца могат да имат ниско съдържание на серни аминокиселини, нужни на черния дроб за дезинтоксикация. Когато тези аминокиселини липсват в организма, черният дроб не може да неутрализира ефикасно вредните молекули, приети чрез въздуха, храната и водата. В резултат отровните вещества навлизат в кръвта и отиват в мозъка, където причиняват проблеми в поведението и загуба на паметта.
Децата с аутизъм по-често страдат от отравяния с тежки метали. Изследванията на космите и други изследвания, които определят този проблем, често пъти показват, че децата, страдащи от аутизъм, имат по-високо съдържание на анимоний, алуминий, арсеник, олово и кадмий. Това може да е свързано с биохимичните нарушения при сярата, за които споменахме преди малко, които не дават на тежките метали да излязат от организма. Доставянето на серни аминокиселини понякога решава този проблем.
Пациентите с аутизъм са склонни и към витаминен и минерален дефицит, частична липса на цинка, селен, витамин В6 и магнезий. За щастие лесно могат да се направят съответните изследвания и да се коригират проблемите.
Понякога аутизмът е резултат на субклиничен хипотироидзъм, проблем, който не се установява от клиничните изследвания, а от телесна температура. Ако ниската телесна температура е придружена от студени крака и студени ръце, суха кожа и проблеми с паметта и концентрацията, в основата на заболяването може да е субклиничният хипотироидизъм.

Лечение
Конвенционалната медицина подхожда към аутизма като към психиатрично заболяване и според това лекува пациентите с програми за модификация на поведението и лекарства. Въпреки че аутизмът не се изразява като психологично неразположение, с помощта на хранителна терапия може да се постигне значително подобрение на цялата мозъчна и психична дейност. Лекарите-еколози, които изучават връзката между пациентите и околната среда, виждат положителни промени, когато се спазват хранителните режими. Докато точните препоръки трябва да се дадат от лекар професионалист, ние можем да предложим някои основни насочващи препоръки.

Хранене
Аутистичните деца трябва да се хранят с разнообразна храна, несъдържаща добавки и консерванти. Хранителен режим, състоящ се от екологично чиста храна, осигурява чисти от пестициди хранителни продукти. Това е важно за всички, но е от специално значение за децата, които имат затруднения с елиминирането на токсините.
Освен това децата, болни от аутизъм, често пъти имат ниско съдържание на витамин В6 и магнезий, двете хранителни вещества, които предизвикват бързо подобрение. Някои изследвания показват, че 30-40% от аутистичните деца реагират при добавяне на витамин В6.
Билката гинко билоба е полезна за всички, нуждаещи се от стимулиране на мозъчната дейност, тъй като подобрява кръвообращението в мозъка. Ефектът от лечението с гинко се засилва с добавянето на коензим Q10, ензима, довеждащ повече кислород до всяка част на тялото, най-вече мозъка. Подобен ефект оказва и диметил глицинът, една свободно продаваема витаминоподобна субстанция, която се поставя под езика. Пчелният прашец може да бъде чудесен за целта, ако детето не е алергично към пчелното ужилване. Той е изключително богат на витамините В, които са незаменими за здравето на мозъка. Витамин Е със селений помага на кръвообращението, така действат и холинът и инозитолът. Нещо повече, витамин С е ефикасният унищожител на свободните радикали, изгражда имунната система и подобрява кръвообращението. Учените предполагат, че аминокиселината L-глутамин е полезна за всички страдащи от мозъчни и емоционални проблеми. Децата, болни от аутизъм, могат да се повлияят положително от ензимите, съдържащи се в папаята и ананаса, ако са налице храносмилателни проблеми, свързани с трудното разграждане на протеина. Аутизмът, причинен от субклиничен хипотироидизъм, може да се лекува с природно тироидно лекарство, наречено Armour Thyroid, което може да се получи срещу рецепта, докато чесънът, екстрактът от цитрусови плодове, каприловата киселина могат да потиснат растежа на гъбичките. При последния проблем от полза могат да бъдат нетоксичните фунгицидни препарати, като нистатин или дифлукан.
Повечето деца с аутизъм получават подобрение при лечение с мултивитамини, незаменими мастни киселини, намиращи се в маслото от ленено семе или рибеното масло. Важно е да се помни, че децата имат нужда от по-малки дози хранителни добавки от възрастните. Точното количество зависи от възрастта и теглото на детето. Дозата на витамините и хранителните добавки, трябва да се определи и да се следи от лекар, но ние можем да ви предложим някои основни граници за дневни дози:
Витамин В6 - 50 200 мг, въпреки че някои лекари предписват повече
Магнезий - 200 300 мг
Цинков пиколинат - 20 40 мг
Селен - 100 200 мкг
Калций - 200 500 мг
Витамин Е - 200 800 IU

Какво да се избягва
Колкото е възможно трябва да се избягват екологичните замърсители и синтетичните добавки в храната и консервантите. Храните, съдържащи мая и плесен, трябва също да се избягват от аутистите, защото прорастването на дрождите в стомаха може да влоши състоянието. Децата с аутизъм не трябва да се хранят с харни, предизвикващи мозъчни алергии. Често пъти се наблюдава чувствителност към глутена, намиращ се в зърнените храни, и към казеина, основната белтъчна съставка на млякото и млечните продукти. Другите предизвикващи често алергии храни са: царевицата, соевите продукти, яйцата, доматите, говеждото месо и ядките. Храните, предизвикващи алергични реакции, могат да се определят с изследване за хранителна алергия.

Преглед на леченията
Екологично чистите храни са от особено значение за децата, болни от аутизъм, следователно химическите вещества, добавени към храната, няма да преустановят нежеланите мозъчни реакции.
Хранителните субстанции, които могат да подобрят състоянието, включват витамин В6, магнезий, билката гинко билоба, коензим Q10, диметил глицин, пчелен прашец и аминокиселината L-глутаминова киселина.

Вижте също: Алергии.


СИНДРОМ НА ПРИДОБИТАТА ИМУННА
НЕДОСТАТЪЧНОСТ (СПИН)

Съществуват разногласия относно причината за СПИН - как да се лекува и дали заболяването е лечимо или не. Общоприетата гледна точка е, че причината е HIV, вирусът, предизвикващ имунодефицит у хората. Въпреки че това е един от факторите, вярата, че само HIV вирусът е отговорен за всеобщото разрушение, с което се характеризира СПИН, е прекалено голямо опростяване. Въпреки дългогодишните научни изследвания няма твърди доказателства, че HIV-вирусът е единственият причинител. По-скоро той може да бъде разглеждан като съпътстващ фактор към други фактори, необходими като предпоставка за заболяването.
СПИН официално се поставя като диагноза от Центъра за борба с болестта при наличие на HIV с изразяването му в едно или повече от заболяванията, събрани в списък с около петдесет заболявания. Така например туберкулозата с присъствие на HIV е СПИН, без вируса си е пак туберкулоза. Други заболявания от списъка са саркома на Капоши, прогресивна многофокална левкоенцефалопатия, цитомегаловирус, пневмония и кандидоза.
Досадни въпроси се въртят постоянно около концепцията, че HIV=СПИН. Един от тях е например защо някои хора със СПИН-симптоми са HIV отрицателни? И ако СПИН се предава чрез телените течности, защо не се предава на цялото население и защо не е достигнал размерите на епидемия? Истината е, че много изследвания извън рамката HIV = СПИН показват, че вероятно СПИН може да се прояви само след като имунната система е извадена от строя. Това може да се получи при продължителна употреба на наркотици, независимо дали са приемани по венозен път или перорално, предписани или не, от хепатит или недохранване. Извънредно голямата сексуална активност също отслабва имунната система и заболяванията, предавани по полов път, преди организмът да бъде изложен на HIV, може да доведат до отслабване на имунната система. Множеството инфекции натоварват допълнително имунната система. Дрождите, плесените и гъбичките и букет от вируси могат да допринесат за това състояние. За съжаление най-често използваната за лечението на инфекции антибиотична терапия потиска допълнително имунната система.

Симптоми
Началните симптоми могат да включват силна умора, нощни изпотявания, температура, треска, подуване на лимфните възли, подуване на далака, загуба на апетит, загуба на тегло, силна диария и депресия. С напредването на болестта имунната система отслабва, организмът става възприемчив към други инфекции. Често пъти това са една форма на пневмония (Pneumocistis carini) и рак (Kaposi's syndrom). Други форми на рак, свързани със СПИН, са лимфомата от не Ходжкинсов тип и синдромът на Буркит. Друг симптом е подуването на обвивката на гръбначния стълб (менингит) и на главния мозък (енцефалит).

Лечение
Доскоро HIV и СПИН се считаха за равнозначни на смъртна присъда. Конвенционалното лечение е свързано със силни лекарства, които дават надежда за забавяне на развитието. Проблемът е, че подобни лекарства добавят токсини към вече изтощената имунна система. Учените днес са обнадеждени, че новата лекарствена комбинация може да държи под контрол болестта и този подход изглежда помага на някои пациенти. В момента обаче никой не знае какъв ще бъде ефектът от продължителната употреба на тези лекарства.
Единственото, което знаем, е, че при пациентите, борили се дълго време с болестта, оцеляването не е било свързано напълно с фармацевтичните продукти. Те са подобрили храната и начина си на живот, за да получат максимално здравословен ефект. Освен това те имат положително мислене относно бъдещето си.
Под ръководството на холистични терапевти пациентите със СПИН трябва да изградят множество здравословни навици, които стимулират имунната система до нормалната й активност. В различно време и при различни индивидуални потребности могат да бъдат необходими различни лекарства. Описаните тук терапии са имуностимулиращи, антибактериални, антивирусни, антимикробни и нетоксични или минимално токсични.

Хранителен режим
Всеки има нужда от добър хранителен режим, но когато човек има сериозно отслабване на имунната система, висококачественото хранене е незаменимо. Това означа консумиране на екологично чиста вегетарианска или полувегетарианска храна и филтрирана вода.
Въглехидратните комплекси трябва да са в основата на диетата. За разлика от простите захари тези храни са близо до естествената им форма, когато се приемат от организма и действат подсилващо на имунната система. Съществува богат избор от зърнени храни, включително кафяв ориз, житни зърна, ечемик, просо, овес, щир и булгур.
Вегетарианските храни са богати на няколко вида антиоксиданти, включително бетакаротин, витамин С, витамин Е и селен, които действат заедно срещу свободните радикали. От шест до осем чаши различни зеленчуци трябва да се приемат ежедневно. Добър източник на витамин С е къдравото зеле, зеленото зеле и броколито. Тиквата, бадемите и морковите са богати на бетакаротин, докато житните зародиши и ядките са добър източник на витамин Е. Понеже тези храни са богати на целулозата, те стимулират имунните клетки в чревната лигавица и почистват дебелото черво от токсини. Целулозата помага и за предотвратяване на чревните инфекции.
Суровата храна е добър източник на ензими, но не трябва да се консумира при диария. Бъдете сигурни, че зеленчуците са чисти, преди да ги ядете. Добър начин да се мият е с препарат за храни - въглероден прекис от аптеката.
Лесно смилаемите протеини са нещо, което си заслужава да се потърси. Помислете за зеленчукови протеини и кълнове. Ферментиралите хранителни продукти, като темпе или мизо, също са лесни за храносмилане. Ежедневно може да се приема порция супа от мизо.
За да се поддържа нивото на калориите, яжте авокадо, ядки,бадеми и слънчогледови семена.
Малките количества мазнини са от голямо значение, но трябва да се получават от висококачествени източници. Към салатите може да се добавя по една лъжица нерафинирано олио. Също така са полезни и маслото от ленено семе и мазната риба. Помнете, че е необходимо мазнините да се държат в хладилник, за да не гранясат.
Източните гъби, като шиитаки и майтаки, подсилват имунната система. Гъбите шиитаки съдържат лентинан, субстанция, стимулираща интерферона в тялото, и помагат в борбата с вирусите. От тези гъби могат да се приготвят супи и чайове, които да се приемат ежедневно.
Друга ценна храна е чесънът. Той съдържа алицин, силен антибактериален и антивирусен агент. Когато се сготви, чесънът губи алицина си, така че употребявайте го в сурово състояние или капсулиран. Чесънът съдържа също така протеини, витамин А и С, тиамин, калций, калий, мед и селен. Отбележете, че от чесъна може да се приготви сок, както и от другите зеленчуци.
Морските зеленчуци, които включват дулсе, комбу, нори и уакаме, съдържат микроелементи, които вече не се съдържат в храните, отглеждани в почвата. Изследванията показват, че дулсе разрушава тежките метали и отстранява радиацията от тялото.
Важна част от здравословното хранене са соковете. Прясно приготвените сокове доставят на организма в концентриран вид хранителни вещества и голямо количество ензими, помагащи на тялото да смила храната и да довежда хранителните вещества до клетките. Соковете също така съдържат изобилие от антиоксиданти.
Малко количество сок от зелени зеленчуци може да се смеси със сок от моркови, цвекло, чесън или ябълка. Зелените зеленчуци трябва да се приемат на ротационен принцип. Можете да редувате зеле, къдраво зеле, броколи, синап, зелено зеле и глухарче, спанак, воден кресон, магданоз и троскот. Всичките тези растения са богати на хлорофил, който е антибактериален и освен това е добър енергиен източник. Хората, страдащи от проблеми с храносмилането, трябва да започнат соколечението внимателно, като разреждат една чаша зеленчуков сок с ден чаша вода. Постепенно могат да достигнат 4-6 чаши сок дневно. Холистичен терапевт може да проведе съобразно с индивидуалните особености на пациента соколечение или друг вид здравословна диета.
Изследователят на СПИН Марк Конли предлага следната рецепта за възстановяване на имунната система, за стимулиране на черния дроб и лимфната система, за доставяне на хранителни вещества и повишаване на енергията. Измийте един цял лимон, нарежете го на четири части и го смелете, прибавете една чаша вода и една супена лъжица студено пресован чист зехтин. Напитката може да се подслади с няколко лъжици портокалов сок. Размесете и прецедете. Този сок, приеман веднъж на ден, съобщава Конли, може да увеличи броя на Т-клетките, да намали количеството на вирусите в организма и да подобри лимфния поток.

Витамини
Болните от СПИН се нуждаят от големи дози хранителни вещества, които изграждат имунната система, приемани перорално или по венозен път. Особено важни са антиоксидантите, които осигуряват защитата от свободните радикали. Витамин С, бетакаротинът, витамин Е и селенът, четирите главни хранителни вещества от групата на антиоксидантите, които действат най-добре заедно, почистват организма и подобряват устойчивостта му към инфекции.

ВИТАМИН С
Пациентите, болни от СПИН, се нуждаят от значителни количества витамин С, между 10 и 200 г на ден, перорално или по венозен път, за да се изгради имунитет и да се предотвратят вторичните инфекции. Тези дози изискват венозно приложение. Допълнително витамин С може да се приема перорално. Ester С полиаскорбат е най-лесно усвояемата форма на витамин С и се препоръчва на хора, страдащи от хронични заболявания. За поразените от Капоши е полезно локалното приложение на паста с витамин С.
Витамин С стимулира активността на белите кръвни клетки, кара клетките да заобикалят вирусите и ги поставя във вакуоли, така че супероксид дисмутаза и другите вещества в тялото да изпълнят вакуолите и да унищожат вирусите.
Изследванията установяват възможността на витамин С да инхибира репликацията на HIV-вируса и други патогенни микроорганизми, обикновено намиращи се в организма на HIV позитивни пациенти, включително и вируса на саркома на Рус, на Ипщайн-Бар и цитомегаловируса. Това се проявява по няколко начина. Витамин С намалява вирусното размножаване, увеличава клетките на имунната система, наречени моноцити, които унищожават вирусите, и стимулира интерферона, естествено антивирусно и антибактериално вещество, произвеждано от имунната система.
Силата на доставения по венозен път витамин С се повишава впоследствие с добавката на антибиотика и имуностимулиращи билки от рода на чесън, вечнозелен дъб, червен карамфил, лидана детелина, ехинацея, хидрастис, лобелия, джинджифил, клиновиче и корени на сладник.

ВИТАМИН В6
Този витамин се препоръчва в дози от по 100 мг на ден. Той е от значение за изграждането на червените кръвни телца и активира естествените клетки-убийци. Недостигът на витамин В6 се свързва с потискането на активността на естествените клетки-убийци.

БЕТАКАРОТИН
Изследванията показват, че бетакаротинът увеличава броя на Т-клетките и от своя страна предпазват от инфекции. В организма бетакаротинът се превръща във витамин А, а в големи количества е и по-безвреден от него.

БИОФЛАВОНОИДИ
Те подобряват абсорбцията на витамин С и обикновено се намират заедно в природата.

МАСЛЕНА КИСЕЛИНА
Това вещество подпомага възстановяването на клетката и е особено ефикасно при лекуването на лимфоми и левкемия.

ЕКСТРАКТ ОТ СЕМЕНА НА ЦИТРУСОВИ ПЛОДОВЕ
Екстрактът от портокали, грейпфрути и лимони има силни антимикробни свойства. Той представлява широкоспектърен нетоксичен антибиотик с антигъбични, антибактериални и антивирусни свойства. Екстрактът от семена на цитрусови плодове може да унищожи широка гама от инфекции, включително и причинените от ешерихия коли, чревни едноклетъчни микроорганизми (протозои), гъбички и вируси.
Освен това те могат да унищожат над 30 типа дрожди, включително кандида албиканс. Същевременно екстрактът от цитрусови семена не взаимодейства със здравословните бактерии, които са необходими за възстановяването на баланса в организма.
Последната полза от тези екстракти, продаващи се в твърда и течна форма, е, че няколко капки, добавени към водата, могат да се използват за унищожаването на бактериите при измиването на плодовете и зеленчуците.

ХЛОРЕН ДВУОКИС
Хлорният двуокис е антивирусен, антибактериален, антигъбичен и антипаразитен реагент. Трябва да бъдат направени допълнителни изследвания, но в епруветката това вещество обезоръжава HIV-вируса, така како и цитомегаловируса, херпеса и други инфекциозни микроорганизми. В действителност всеки патогенен микроорганизъм, който се движи от една точка до друга, попада под действието му. Хлорният двуокис може да се приема венозно, перорално или локално като гел.

ЯЙЧЕНИ ЛИПИДИ (AL-721)
AL-721 е съединение от две активни фосфолипидни молекули, намиращи се в яйчения жълтък. Те се включват в допълнителна терапия за обезвреждането на HIV и останалите вируси. Веществото е разработено за първи път от група учени от израелския научен институт "Вайцман" под ръководството на Майер Шинитски. Те намират това съединение за ефикасно при лечението на загуба на паметта и отслабване на имунната система и за облекчаване на последиците от пристрастяването към алкохол и наркотици.
AL-721 предпазва човешките клетки от инфектиране с HIV. Предполага се, че действа, като премахва холестерола, съдържащ се в обвивката на вируса, и по този начин го обезврежда. Яйчните липиди нямат нито един от токсичните проблеми на лекарствата от рода на AZT.

НЕЗАМЕНИМИ МАСТНИ КИСЕЛИНИ
Незаменимите мастни киселини съдържат GLA, която се превръща в организма в простагландин Е1. Това стимулира дейността на Т-лимфоцитите и има директно потискащо действие върху репликацията на HIV-вируса.

ГЛУТАДИОН ПЕРОКСИДАЗА
Този защитен антиоксидант се произвежда от тялото по естествен път и се намира в недостатъчно количество при пациентите, болни от СПИН. Приет по венозен път, глутадионът предпазва от увреждане органите и кръвните клетки, особено когато се използва съвместно със селен, витамин С и витамин Е. Понякога вместо него се дава N-ацетил цистеин, който се превръща в глутадион в организма.

ЧРЕВНА ФЛОРА
Лактобацилус ацидофилус, лактобацилус булгарикус и бидидус бактериите са здравословни бактерии, които много хора губят след приемането на антибиотици. Тази микрофлора засилва защитните сили на организма, като създава повече лимфоцити.

ХРУЩЯЛ ОТ АКУЛА
Според научните изследвания хрущялът от акула може да бъде полезен при лечението на СПИН, рак, артрит и други дегенеративни заболявания. Може да е особено ефикасен при задържането на саркома на Капоши.
При използването на хрущял от акула е залегнала идеята, че скелетът на акулата съдържа огромно количество антиангиогенезисни фактори. Ангиогенезисът представлява образуването на локална капилярна мрежа, която поддържа тумора. Когато се спре това образуване на капиляри, няма мрежа от кръвоносни съдове, която да храни тумора. Туморът престава да расте и да се разсейва. Той дори може да се свие и да изчезне.

ВИТАМИН В6
Той е важен, защото стимулира белите кръвни телца в костния мозък и стимулира имуноглобулините и протеините, създадени от белите клетки, които обезвреждат вирусите, бактериите, паразитите и антигените при хранителните алергии. Имуноглобулините заграждат тези субстанции, което помага на тялото да се освободи от тях.

Билки
Според традиционната китайска медицина теренът е по-важен от спората, която атакува. Здравият човек лесно устоява на болестотворните микроорганизми, докато слабият е податлив почти на всички. Според тази философия някои растения са били използвани като фундаментална част от китайската медицина за засилване на имунната система. Днес традиционната западна медицина започва да се интересува от билките, поглеждайки към това, което могат да предложат източните, индианските и други видове.
Досега билковата терапия се е базирала на емпирични доказателства, но съвременното предизвикателство на СПИН и другите заболявания на модерния човек предизвикаха научен интерес в тази област. Учените се питат дали билките могат да помогнат при преодоляване на смъртоносните заболявания и ако могат - то как?
Изследванията потвърждават научно стойността на лечебните растения, използвани самостоятелно и като част от комплексна терапия. Например кръстосано изследване показва, че пациентите, страдащи от СПИН, на които са давани китайски билки и AZT, се подобряват значително в сравнение с пациенти, на които вместо билки е било давано плацебо. Други изследвания сочат ремисия при рак, когато се приема само клиновиче.
Д-р Р. С. Чан, професор по медицинска микробиология и имунология в калифорнийския университет, е направил списък на китайските билки според специфичното им действие върху имунната система. Етнобиологът д-р Джеймс Дюк е направил същото, търсейки билки по целия свят. Някои от билките, които непрекъснато се появяват в подобни списъци са клиновиче, жен-шен и др. Билките, които увеличават броя на Т-лимфицитите, според Чан са:

Panax ginseng
Ganoderma lucidum
Coriolus versicolor
Lentinus edodes
Phaseolus vulgaris
Atracylodes macrocephala
Coix lachlyma-jobi
Polygonatum sibiricum
Asparagus cochinchinensis
Ligustrum lucidum
Epimedium grandiflorum

Списъкът на Дюк за билки, предизвикващи фагоцитоза:

Aconitum Cynanchum Matricaria
Adina Datura Mentha
Allium Discorea Morus
Althaea Dyera Myroxylum
Angelica Echinacea Oldenlandia
Aralia Eleuthero Panax
Aristolochia Epimedium Persea
Astragalus Eucommia Petiveria
Atractylodes Eupatorium Phytolacca
Aucoumea Forsythia Pistacia
Boswellia Ganoderma Platicodon
Byrsonima Glycine Polyporus
Canarium Glycyrrhiza Psoralea
Cephaelis Hedyotis Rehmannia
Chrysanthemum Houttuynia Scutellaria
Clastanthus Indigofera Stephania
Codonopsis Lentinus Styrax
Commiphora Ligusticum Tussilago
Coptis Lonicera Uncaria
Curculigo Manilkara Vinca

Повечето растения, които изглеждат ефикасни, принадлежат към тази категория билки, известна като адаптогени. Те действат, като помагат за създаването на хомеостатичния или биологичния баланс. Така например, ако кръвното налягане е прекалено високо, адаптогените го понижават, а ако е прекалено ниско, по повишават. Адаптогените помагат за нормализиране на системата, независимо от патологията.
Изследванията показват, че адаптогенните растения са особено ефикасни при стимулирането на дейността на имунната система на организма. Например е доказано, че те увеличават броя на Т-4 клетките, продукцията на интерферон, активността на макрофагите и действието на клетките-убийци. Често пъти адаптогените се комбинират за по-мощен синергичен ефект. Пример за това е клиновичето, комбинацията е по-ефикасна от която и да е от двете билки поотделно.

Следните билки могат да бъдат полезни при лечението на СПИН:

КЛИНОВИЧЕ
Ципестите корени на клиновичето са се използвали от векове в Китай за медицински нужди и действително, съвременните учени показват, че билката притежава имунно-подсилващи свойства. От изключително значение е способността й да предизвиква нормална имунна реакция при пациенти, болни от СПИН, да възстанови нормалния брой на Т-клетките и да предизвика антивирусно действие.
Клиновичето повишава продукцията на интерферон, както и на фагоцитозата, позволявайки на тялото да унищожи повече патогенни микроорганизми. Билката също така намалява растежа на туморните клетки и засилва потиснатата от лекарствата имунна реакция, което я прави добра допълнителна терапия.
Когато се комбинира с legustrum sp., клиновичето е още по-силно и е особено полезно за повишаването на активността на клетките на далака. Тези две билки се продават в комбинация като екстракт или под формата на капсули. Също така могат да бъдат купени като цели растения в китайските квартали, след което се смилат и се заливат с малко вода за няколко часа. Китайците приготвят по този начин билките и ги консумират ежедневно.

ЖЕН-ШЕН
И сибирският, и китайският жен-шен стимулират имунната система, като увеличават броя и активността на естествените клетки-убийци. Тези билки предотвратяват интоксикацията на черния дроб и са антиканцерогенни. Най-добре е жен-шенът да се приема във вид на екстракт или чай.

ГОРЧИВ ПЪПЕШ
Този зеленчук е известен в Китай, Индонезия и Филипините от векове насам. Напоследък при лабораторни изследвания е доказал ефикасността си срещу активността на HIV вируса. Болни от СПИН, които използват сока на растението, докладват за съществено подобрение на състоянието си. Намалява нощните изпотявания, помага за възстановяване на теглото и спира вирусното размножаване.

ГЪСЕНИЧНА ГЪБА
Този китайски тоник се е използвал още в древността от хора, възстановяващи се от тежки заболявания. Положителният му ефект включва засилване на бъбреците, прочистване на дробовете и засилване на костния мозък - съществена част от имунната система. Гъсеничната гъба също така потиска бактериалните и гъбичните инфекции. Днес се използва в комбинация с други билки за лечението на тумори, анемия, астма, а напоследък и на СПИН.

КОРЕНИ ОТ ОША И ЛЕПТОТАНИЯ
Тези растения поизлизат от американския запад и представляват съставна част от коренната американска медицина. Въпреки че трябва да бъдат продължени научните изследвания за техните полезни за имунната система свойства, емпиричните доказателства, получени при вирусните заболявания, твърдо предлагат тяхната употреба при лечението на вирусни заболявания.
Други растителни лекарства, които не са характеризирани като адаптогени, също трябва да се имат предвид при лечението на СПИН. Тъй като няма магическа пръчка, действаща срещу синдрома, комбинирането на няколко от тези неспецифични лекове може да има положителен ефект.

АЛОЕ ВЕРА
Въпреки че алоето се състои от 99% вода, то е хранителна субстанция, съдържаща над 200 активни съставки. Алое вера съдържа 17 аминокиселини, както и елементите калций, мед, желязо, фосфор, калий и цинк. То доставя живи ензими и незаменими мастни киселини, необходими за доброто здраве. Освен това съдържа субстанции, които стимулират фагоцитозата, процес, при който белите кръвни клетки унищожават чуждите микроорганизми.
Не всички препарати с алое вера са с еднакво качество. Топлинната преработка унищожава жизненоважните вещества. За максимален ефект използвайте тези препарати, коти съдържат студено преработен цял лист алое.

DOINAEA MUSCIPULA (МУХОЛОВКА)
Dionaea muscipula, доказала ефикасността си при рак, СПИН и други хронични заболявания. Според изследванията при употребата на тази билка много тумори биха намалели или преминали в ремисия, ако имунната система не беше поразена от радиацията и химиотерапията.
Dionaea muscipula изгражда имунните съставки на кръвта. Увеличава броя на В-клетките, Т-клетките, лимфоцитите, гранулоицитите, моноцитите, фагоцитите и други твърди компоненти на имунната система. Допълнително възбужда неактивните кръвни елементи да започнат отново да функционират. Така имунната система може да се мобилизира срещу болестотворните микроорганизми. Те започват да атакуват и разрушават раковите клетки,така както Dionaea muscipula поглъща и смила насекомите.
Законите в Съединените щати не позволяват разпространяването на билката, но продуктът може да бъде изпратен по пощата директно на потребителя, който може да го занесе на лекаря. При тежките случаи на СПИН пациентите могат да се нуждаят от двучасови или тричасови преливания по венозен път пет дни в седмицата в продължение на три или четири месеца. Когато състоянието на пациента се подобри, лечението може да продължи с мускулни инжекции три пъти седмично за около две години. Dionaea muscipula може да се достави от производителя:

Edgar Fisher, manager, Dionaea muscipula-Forschung-GmBH,
Postfach 8, Lobensteiner Strasse 3, D-8646 Nordhalben, Germany

ЕХИНАЦЕЯ
Ехинацеята стимулира образуването и активността на клетките на имунната система. Също така повишава нивото на интерферона и интерлевкен-2. Билката се продава обикновено като тинктура и най-добрите препарати предизвикват усещане за изтръпване на езика.
Изследванията показват бърз положителен ефект. Ехинацеята стимулира имунната система до високи нива на активност, но за да действа по този начин продължително, ще насити прекалено много организма. По тази причина е най-добре екстрактът да се приема четири дни и след това да се почива също толкова дни, преди да се започне отново.

КОТЕШКИ НОКТИ
Тази билка, растяща в джунглата, е полезна при лечението на много заболявания и може да бъде извънредно полезна за стимулирането на дейността на имунната система.

КОРЕНИ ОТ СЛАДНИК
Сладникът е силно дезинтоксикиращо средство. Изследванията го сочат като инхибитор на размножаването на HIV-вируса, без да вреди на нормалните клетки.

ДЪРВО НА ЖИВОТА (PHILANTHIUS)
Традиционно се използва в източната медицина и е ново за Съединените щати, където днес се изследва за антивирусна и анти-HIV активност.

ЖЪЛТ КАНТАРИОН
Това е обикновен плевел, който сега се изследва от специалистите по СПИН, защото изглежда, че помага на Т-клетките при предпазването от инфекции, като прави клетките трудно достъпни за вируса на СПИН.

Хомеопатия
Хомеопатията действа на емоционално, ментално и физическо ниво. Лечението на цялостната личност е изключително важно за СПИН и за другите болести, считани за нелечими от алопатичната медицина, тъй като често пъти емоционалното състояние се превръща в мишена на шока от поставената диагноза, което влошава физическото състояние на пациента.
Според класическия хомеопат Кевин Коринс от Ню Йорк лекарство за всеки отделен пациент трябва да се избира на базата на неговите индивидуални особености. Както симптомите се променят и отслабват с времето, така се променя и лекарството. Когато използвате хомеопатични лекарства, съветва Коринс, избягвайте ментата, парфюмите и кафето. Тези лекарства трябва да се приемат 20 дни и преди хранене.

ИГНАЦИЯ
Предписва се, когато пациентът е мълчалив, мрачен и с променливи настроения.

ГЕЛСЕМИУМ
Симптомите включват неслушане и апатия. Пациентът има усещане за самотност и иска да бъде сред хора. Заболяването е свързано с апатията. Лошите новини се придружават с диария.

ARENICUM ALBUM
При страх от смъртта. Човекът се намира в неспокойно, граничещо с паника състояние. Има периодично треска.

ТХУЙА
Този човек има силно сексуално влечение и е страдал от предавани по полов път заболявания от рода на течения, гонорея, генитални брадавици и херпеси. Налице е бързо изпразване и изтощение. Пациентът има фикс-идеи. Често пъти се наблюдава чувство за слабост и усещането, че човек е по-слаб и безпомощен, отколкото може да се предположи от физическото му състояние.

МЕРКУРИУС
Човекът е боледувал от сифилис. Треската и нощните изпотявания се появяват без подобрение. Каквото и да е време влошава състоянието на болния, който никога не се чувства удобно. Има тенденция към подуване на жлезите, разранено гърло и уста, и млечница. Умствено човекът е параноик, особено в напреднал стадий.

ARSENICUM IODATIUM
Симптомите, при които се предписва това лекарство, са подобни на тези на Arsenicum album, с изключение на това, че човек се чувства горещ и му е по-добре на хладно. Също така се наблюдава тенденция към подуване на жлезите и периодично висока температура.

ЙОДАДУМ
Това лекарство се предписва при внезапно изтощение и подуване на жлезите. Освен загубата на тегло се наблюдава огромен апетит. Характерно за състоянието е неспокойствието.

ФОСФОРНА КИСЕЛИНА
Пациентът е изключително изтощен, чувства се апатичен и е готов да "сдаде багажа". Налице е тъга по отношение на бъдещето без страх и неспокойствие относно смъртта. Мисълта може да е разкъсана.

МОДОРХИНУМ
Острите заболявания се проявяват като течения, като инфекции на пикочния мехур и простатити. Налице е неспокойствие, човек не спи по цели нощи.

СИФИЛИНУМ
Пациентът страда от силна болка и страх, че няма да се излекува. Трябва да опита в началото с арсеникум и да открие, че в действителност не му помага. Прекален страх от микроби.

ПИРОГЕНИУМ
Това е лекарство за септични трески. Цялото тяло боли и се наблюдава огромно напрежение от температурата. Пирогениумът се свърза също така с неприятни миризми, като лош дъх. Има охлузвания, които не заздравяват, и пациентът изпада в септично състояние.

БАПТИЗИЯ
Симптомите са подобни на тези, свързани с пирогенума, но са по-леки.

КАРЦИНОНИМА
Това може да помогне при наличие на саркома на Капоши.

Озонова терапия
Това е най-важната терапия за пациентите със СПИН или HIV. По време на лечението се въвеждат малки количества медицински озон в кръвта, за да убият вредните микроорганизми. Терапията активира имунната система да увеличи броя на Т-4 клетките и е показала промяна в състоянието на HIV-вирусите при някои пациенти от позитивно към негативно.
Това преобръщане не е малко. Натаниъл Олтман, автор на "Лечебната кислородна терапия", обяснява: "Когато бях в Куба, интервюирах една химичка, занимаваща се с изследвания по тази тема. Според нея, ако човек, заразен с HIV, получи озон, преди вирусът да е достигнал лимфната и костната система, той може да бъде унищожен и болестта да бъде спряна още в началото."
Озоновата терапия може да преустанови непрекъснатата диария, да предотврати развитието на нови допълнителни инфекции и да подобри кръвообращението, което позволява на повече живителен кислород да достигне до тъканите. Често пъти се комбинира с витамин С, за да се понася по-добре от пациентите. При правилно приложение на терапията тя няма странични въздействия. Различни лечебни озонови програми са развивани за лечението на пациентите със СПИН. Един лекар, пожелал да остане анонимен (практикува в щат, където употребата на озон се преследва от закона), препоръчва 12 сеанса за дванадесет последователни дни. Той твърди, че настъпва невероятно подобрение при пациентите. "Всички хора, които съм подложил на тази терапия - а това са над 170 души - са подобрили състоянието си за няколко дни", съобщава той. Този лекар силно вярва, че за СПИН озонът е най-доброто лечение, защото отстранява инфекциите.

Лечение с воден разтвор на пеницилин
Според д-р Майкъл Кюлбер положителен ефект, като част от общата програма за лечение на СПИН, имат мегадозите от воден разтвор на пеницилин. Кюлбер лекува пациенти със СПИН в своята клиника в Мексико, използвайки електричен подход при лечението. Той съобщава, че пациенти с напреднал стадий на СПИН с приптококов менингит, токсиплазмоза и напреднал стадий на РСР реагират благоприятно на комбинация от воден разтвор на пеницилин, витамин С и хлорен двуокис за няколко дни. Това дава възможност на Кюлбер да твърди, че СПИН отчасти може да е стадий на невросифилис, който може да се овладее със старите непатентовани лекарства. Д-р Кюлбер може да се намери на тел. 1-800-227-4458.

Други подходи
"Налтрексон" е лекарство, което може трикратно да унищожи клетъчната активност. Това евтино лекарство се използва от девет години и досега няма доказателства за странични ефекти. Друго обещаващо и не скъпо лечение е DNCB -локален реагент, който задейства естествените клетки-убийци.
Напълно различен е подходът при лечението с живи клетки. Той се използва от половин век в Европа и чак сега се въвежда в Съединените щати поради забележителната му способност да възстановява клетките. В пациента се инжектират клетки от животински фетус. Организмът приема ембрионовия материал и го абсорбира чрез макрофагите. Живият материал развива рецептори, които направляват имунната система да пренесе пресния материал до съответната тъкан. Например далак до далак, сърце към сърце, тимус към тимус.
Крайният стадий на СПИН лечението с живи клетки не може да се приложи, защото може да стимулира туморите и другите патогени в пациента. Но за пациенти в ранен стадий с леки симптоми тази терапия може да увеличи шансовете им за оцеляване, още повече когато е придружена с дезинтоксикация.
Друг напълно различен подход е уриновата терапия. Може и да звучи странно, но не ново: Пиенето на урина датира от 4000 години, споменава се в индийските аюрведически писмени паметници. Днес привържениците на тази практика твърдят, че уриновата терапия е успешна при лечение на СПИН и рак и че няма странични ефекти.

Терапия на д-р Ревичи
Д-р Иманюъл Ревичи от Ню Йорк лекува пациенти в напреднал стадий на пневмоцистик карини пневмония, саркома на Капоши, масивна млечница и съпътстващи инфекции. Пациентите съобщават, че неговото нетоксично лечение дава успешен резултат, оценен субективно и обективно. Лабораторните изследвания показват увеличение на броя на Т-клетките и пациентите се чувстват значително по-добре, както обясняват самите те:
МЕРИ
Бях серопозитивна от дълго време, вероятно по-дълго, отколкото си мисля. За първи път го открих при изследвания преди шест години...Приемах метадон. Не развих изобщо симптомите на СПИН, но медиите твърдяха все повече и повече, че HIV причинява СПИН, което ме караше да се страхувам, че ще умра. Бях в силна депресия.
Т-клетките ми намаляваха и лекарят ми предписа AZT, но аз се страхувах да го пия. След това започнах да посещавам д-р Ревичи и продължих да се лекувам при него две години. Няма влошаване на болестта и се чувствам чудесно.
УОЛЪС
Страдам от хемофилия и приемам кръвни продукти. Доколкото разбирам, така съм бил заразен. През август 1988 г., ми беше поставена диагноза HIV серопозитивен. Броят на Т-клетките ми беше 400. След като ги изследвах отново, бяха около 300. Чувствах се добре с изключение на мравучкането, вид миопатия.
Започнах да посещавам д-р Ревичи и продължавам до днес. Той ми предписа лекарства. Лечението е нетоксично, така че не съм изпитал странични въздействия. След три-четири седмици започнах да се чувствам по-добре и досега се чувствам прекрасно. Имам доверие в лечението, което съм предприел, защото и кръвните ми клетки се увеличават. В действителност броят им се е удвоил. Това ми дава огромна психична стабилност. Наистина се чувствам добре и нямам никакви проблеми.
Посещавам и друг лекар заради хемофилията, който се опита да ме убеди да приема лечението с AZT и беше против това, с което се захванах. Той беше много изненадан, когато му показах резултата от изследването на Т-клетките ми, но колкото и да е странно, не ме разпитва много.
ДЖИМ
Посещавам д-р Ревичи от осем месеца. Изглежда той овладя моите Т-клетки. За последните осем месеца те не са променили стойностите си. Общо се чувствам страхотно. Активен съм и мога да спортувам и работя. Не се изморявам и се чувствам прекрасно.
РЕНЕ
Аз съм на 32 години, мъж, от Лафайет, Луизиана. Заразен съм с HIV. Постъпих в болница с токсиплазмоза, заболяване, което поразява серопозитивните. Чух за д-р Ревичи. Когато се обърнах към него, Т-клетките ми бяха 12. Сега са 44. Д-р Ревичи каза, че ще ме излекува от токсиплазмозата и изпълни обещанието си. Сега работи върху HIV-инфекцията.
Чувствам, че д-р Ревичи извънредно много ми помогна да подобря състоянието си. Имам много енергия и откакто го посещавам, не съм заболявал от никаква болест.
ЖАНЕТ
Преди две години ми беше поставен диагноза HIV, с който се заразих от съпруга ми, пристрастен към наркотици. Отидох при доктор Ревичи, защото не се чувствах добре и Т-клетките ми бяха 200. Д-р Ревичи ми каза, че имам късмет. Откакто го посещавам, той ми предписва различни лекарства. Сега Т-клетките ми достигнаха астрономическото число 763 и не бих могла да се чувствам по-добре. Спортувам много. Приемам витамини и имам висок дух. Д-р Ревичи промени много живота ми. Всеки, който иска да живее, трябва да се срещне с него.

Какво да се избягва
Стойте далеч от всичко, което отслабва имунната система, включително лекарствата, стреса, маргарина и захарта. Изследванията показват, че след като бъде консумирана, захарта потиска активността на антителата за няколко часа. Това означава, че консумацията на захар редовно излага на риск здравето на имунната система. По-точно - изследванията показват, че захарта парализира фагоцитозната активност на имунните клетки. Така тези клетки не са в състояние да обграждат и унищожават бактериите и вирусите. Голямото количество захар се свързва с млечницата. Забележете, че захарта се прикрива в много храни под формата на захароза, фруктоза, малтоза, царевичен сироп и декстроза. Всичките тези форми са вредни за здравето. Не трябва да се употребява кофеин, алкохол и цигари. Ако в храната има животински протеини, то те трябва да се приемат отвреме навреме. Те са носители на антибиотици и стероиди, които отслабват имунната система.
Млечните продукти и по-специално прясното мляко може да действат възпалително и трябва да се избягват от хора със слаба имунна система.

Преглед на леченията
Важно е да помните, че има хора, живели дълго време със СПИН, и съществуват редица холистични подходи, които могат да се прилагат с помощта на лекар-професионалист.
Пациентите със СПИН трябва да са особено внимателни с храната си. Трябва да избират здравословни, даващи живот храни,като се концентрират на въглехидратните комплекси.
Билките, подсилващи имунната система, съществуват в цял свят. Със специално значене за СПИН са клиновичето, комбинирано с legustrum sp., жен-шенът и горчивият пъпеш. Ехинацеята, котешките нокти и други билки също са полезни.
Хомеопатичните лекарства за СПИН могат да бъдат предписани според симптомите.
Обикновено се изискват големи дози от витамини, предписани венозно или перорално. Антиоксидантите са изключително важни.
Озоновата терапия е една от най-добрите терапии за лекуването и превъзмогването на СПИН, когато се използва заедно с други терапии.
Терапията с живи клетки е подход за възстановяване на клетките. Тя широко се използва в Европа, а сега се въвежда и в САЩ.
Други терапии включват лечение с хлорен двуокис, хрущял от акула и воден разтвор на пеницилин.
Д-р Иманюъл Ревичи постига добри резултати с нетоксична програма за лечение на СПИН.

БОЛКИ В ШИЯТА И ГЪРБА

Нашите праисторически предци са преминали от четирикрака стойка към изправена двукрака, което е велико постижение. За съжаление към този напредък е прикачена и неговата цена: оттогава датират болките в шията и гърба на човека. Изследванията показват, че дори древните цивилизации, като египтяните, са страдали от тези болки. Всъщност те разделят формите на гръбначната манунална терапия, използвайки ръцете си и други части на тялото като инструменти. Днес около 80% от хората страдат от болки в гърба и шията през определени периоди от живота си. Докато болката в шията не е така често срещана като болката в гърба, двете заедно са виновни за милионите долари загубена заплата, без да споменаваме за човешкото нещастие.
Гръбначните неразположения са изключителен проблем за индустриализираните нации в света, където хората са загубили допира с природните начини на ходене и използване на телата си и поради това са по-податливи на пренапрежение и травми. Болките в гърба стават хронично страдание при повече от половината хора, които са ги получили. В Съединените щати понастоящем те са над един милион. Едно изследване разкрива, че годишно около 19 милиона пациенти посещават лекар с това оплакване.
Кой е типичният пациент с болки в гърба? Повечето хора с гръбначни неразположения са на тридесет години или над тридесетте. Хората с наднормено тегло и най-вече с натрупвания в областта на корема са по-предразположени от слабите хора към болки в гърба поради по-голямото притискане и опън в тази област. Ако има разлика в дължината на краката на един човек, ако единият крак е с 1,2 или 3 см по-къс от другия, често пъти има дисбаланс или неправилна механична функция при разпределянето на теглото, което води до болки в гърба. Други причини за гръбначната болка могат да бъдат изкривявания на гръбначния стълб, както и лошият тонус на мускулатурата в областта на корема и долната част на гърба. И накрая, основната характеристика, свързана с началото на болката в гърба, е наличието на внезапен стрес, причинен от неспокойство, притеснение, умора и депресия.
Често пъти работното място е неприятелски настроено. Над половината травми на гърба са причинени от вдигане на офис оборудване или работни предмети. Вибрацията на заводското оборудване води до травми на гръбначния стълб, докато шофирането може да влоши болката в долната част на гърба. Работниците в заводите, ангажирани с продължително навеждане, извиване, тежък физически труд и повтарящи се движения, са първи кандидати за болки в гърба. Служителите и работниците, които стоят дълго време прави на работното си място, са изложени на още една причина за поява на болки в гърба. За тях стресът от неудобното работно положение може да доведе и до физическа болка.
Травмите на гърба могат да се отразят финансово и физиологично на работниците, които отсъстват за дълъг период от работното си място заради гръбначните болки и често пъти губят работата си. Нещо повече, изследванията показват, че работниците, които не са били в състояние да се явят н работа повече от три месеца поради заболяване, страдат от емоционален стрес повече от тези, при които причината за отсъствието е била някакво друго извънредно обстоятелство. Някои работодатели, които поради заболяванията на работниците си са започнали да губят милиони долари и работни часове, са въвели "Обучение за професионална хигиена на работното място", където обучават работниците си правилно да се навеждат, да повдигат тежести и да стоят изправени.

Симптоми
Степента на интензивност на болките в гърба и шията може да варира от леко усещане до нетърпимо страдание, изискващо незабавна лекарска намеса. Изгарящо или притягащо усещане, изтръпване на ръцете, гърба или краката, придружени с болки в гърба, изискват посещение при лекар-терапевт. Засилването на болката в гърба или шията или липсата на подобрение на състоянието ви, независимо от самолечението, също е показател, че се нуждаете от професионален съвет. Появата на температура със или без главоболие е друг такъв показател, какъвто е и пълното обездвижване.

Защо е необходимо да се потърси лечение
При прилагането на правилна терапия или на комбинация от терапии може да се постигне значително облекчение на болката в гърба. Тъй като съществуват многобройни ефикасни начини за лечение на гърба, то няма еднозначно лечение, което да може да се приложи при всеки един пациент. Може да се каже обаче, че анализирането на начина на живот на пациента, къде и как е бил лекуван обикновено показва защо е възникнал проблемът.
Много често хората, и най-вече мъжете, игнорират проблема с гърба си, докато болките не станат много силни, и чак тогава се обръщат за лекарска помощ. Това не е пример за подражание. Ако пациентът се справи с проблема в началото му, силната болка вероятно няма да се появи. И доколкото са били провеждани изследвания, то те показват, че хората с болки в гърба са в състояние сами да облекчават заболяването си в течение на няколко месеца. Тези изследвания пренебрегват факта, че хората, които, изглежда, са се излекували, след време получават още по-тежки рецидиви на болестта. Още повече хората, получили облекчение от физически упражнения, които по-късно прекъсват лечебната си физическа програма, също могат да получат рецидив. Важно е също така да се знае, че липсата на симптоми не означава задължително, че заболяването не се нуждае от лечение. Накратко, доказателствата показват, че хората, следващи лекарските препоръки се поправят по-бързо и страдат от по-малко рецидиви.

Професионална помощ
На много хора може да се даде консултация, когато страдат от болки в гърба, но малко лекари могат да предложат подходящо лечение. Повечето хора, търсещи професионална помощ, започват лечението си с конвенционален лекар, например с ортопед, но впоследствие се обръщат към алтернативната медицина, след като са получили незадоволителни резултати. Това обикновено се дължи на пропуска на конвенционалната медицина да включи спортните упражнения като алтернативна терапия или стреса като възможна причина за болката.
Лекарите ортопеди, които са специалисти по травми, свързани с мускулите, ставите, сухожилията и връзките, често пъти са неопитни с консервативните методи на лечение и понякога изпитват прекалено голямо желание да упражнят ненужно хирургическа намеса. Проблемът е, че операцията има ограничен положителен ефект и е напълно ненужна за много от пациентите с болки в гърба. Когато се сблъска с болка, причинена от фактор, който не може да се установи с рентгенови лъчи, ортопедът обикновено съветва пациента да се обърне към друг специалист. Ако отидете при лекар-ортопед поради болка в гърба, препоръчително е да се обърнете към такъв, който не е защитник на операцията или на продължителната лекарствена терапия.
Интернистите и общите терапевти обикновено са по-гъвкави от ортопедите в методите си да лекуват пациенти с болки в гърба. Те имат по-голямо желание да проучват начина на живот на пациентите си и спортните им навици и да започнат широка гама от лечения, които не включват предписване на лекарства. Интернистите обикновено имат тясна връзка с пациентите си и истински са заинтересовани от разрешаването на проблемите им. Също така интернистът или общият терапевт е по-склонен от ортопеда да се обърне към алтернативен лекар, като иглотерапевт.
Неврохирургът например се опира на хирургичната операция и на лекарствата, за да облекчи болката в гърба, но хирургичната намеса трябва да се предприеме само когато са изчерпани всички други възможности. Ако неврохирургът предложи операцията като лечение на болката в гърба, добре би било да се вземат предвид и други мнения, от други неврохирурзи или от лекари-специалисти в други области. Когато се вземе решение в полза на хирургичната операция вместо подлагането на алтернативни методи за облекчаване на болката, то трябва да се отчете рисковият фактор при операцията и трудната рехабилитация. Невролозите също трябва да се изслушват с известно внимание заради зависимостта от предписваните от тях антидепресанти и други лекарства, причиняващи странични ефекти.
Рехабилитаторите, които са се специализирали в областта на алтернативната медицина, са се посветили да помагат на пациентите си и да открият причината за болката. Те обикновено изследват всички аспекти на живота на своите пациенти, докато открият източника на болката, отговарят на нуждите на пациентите си и не се опират основно на лекарствената терапия. Те разработват индивидуални програми за лечение на пациентите си, които включват разнообразни техники, като хидротерапия, лед, спортни упражнения, топлинна терапия и дори мануална терапия. За съжаление в Съединените щати има по-малко от 2000 рехабилитатори.
Иглотерапевтите могат да бъдат полезни за облекчаване на болката, прилагайки абсолютно безопасна техника. Тъй като акупунктурата не е част от конвенционалната западна медицина, много американци нямат желание да се обърнат към нея, но тези, които са се подлагали на тази терапия, са останали впечатлени от резултатите й.
Ревматолозите са специалисти по лечение на болката, причинена от артрит. Болката в гърба на гинекологична основа понякога може да се излекува от акушер или гинеколог, но техния опит що се отнася до болката изобщо, е доста ограничен. Специалистите по спортна медицина са постигнали кратковременен успех при спортистите, страдащи от хронична болка, но техният метод не се препоръчва за дълготрайно облекчение.
Мануалните терапевти се радват на голям успех при лечението на болката в гърба и постепенно се превърнаха в източник на първа не медицинска помощ в тази област. Мануалните терапевти лекуват около 60 милиона пациенти годишно, което се равнява на три пъти повече от пациентите на конвенционалните терапевти. Тяхната терапия се състои от разнообразни манипулационни рефлексни техники, от слаби и бавни до силни и дълбоки манипулации в зависимост от индивидуалните нужди. Доказателствата сочат, че леката манипулация на гръбнака води до освобождаване на ендорфини, които представляват опиат, произведен от тялото, който му помага да се справи с болката, включително с гръбначната болка, причинена от дископатия. Мануалните терапевти също така си служат често с хранителни добавки като част от лечението, защото хранителните навици на пациентите са директно свързани със силата и със способността им да се възстановяват. Според клиничните доказателства недохранените пациенти не реагират ефективно на манипулациите.
От мануалните терапевти се очаква да изучат начина на живот на пациентите си, тъй като това разкрива причината за болките. Те обикновено съставят комплекс от физически упражнения, която е от съществено значение за поддържането на дълготраен успокояващ ефект. От друга страна, те гледат на лекарствената терапия като на абсолютно ненужна при лечението на болки в долната част на гърба, считайки, че тя дори е опасна.
Физиотерапевтите са полезни при лечението на различни проблеми в гърба, но те могат да лекуват само след като пациентите им получат направление от лицензиран конвенционален лекар. Освен опита и образованието техният лечебен арсенал включва мускулна електростимулация, ултразвук, трансмембранна електрическа нервна стимулация. Физиотерапевтите са квалифицирани да помагат на пациенти, които страдат от слаби или стегнати мускули, и могат да оценят правилно стойката или позата при спане. Понякога те предлагат услуги по домовете за пациенти със сериозни болки.
Немедицински метод за успокояване на болките в гърба са йога-упражненията за засилване и стягане на мускулатурата, връзките и сухожилията, особено важни за дългосрочната рехабилитация. Начинаещите трябва да бъдат предупредени освен за ползата от йога и за факта, че започването на йога, когато болката е налице, може да усложни впоследствие проблема с гърба. Хората, интересуващи се от йога, трябва да се обърнат към квалифициран инструктор. Личният допир в този случай е много по-добър от инструкциите по видеото.
Въпреки че масажистите, обучени на шведски масаж, могат да предложат моментално отпускане и удоволствие, те обикновено не са обучени да предлагат съвети са самолечение и не предоставят дългосрочна рехабилитационна програма. Шиатсу, японската масажна техника на ХХ век, е нещо като акупунктура без игли, и може да се използва при лечение на слаби болки в гърба, но е прекалено сложна, за да се използва като самолечение. Сравнително спорна е техниката, наречена ролфинг, която включва пръсти, стави на пръстите и лакти за по-дълбоко въздействие върху мускулите, облекчавайки ги от стягането, прилепването и неправилното им функциониране. Техниката "Александър", създадена през ХІХ век от актьора Фредерик Матиас Александър, се базира на философията, че болката е резултат от неправилно използване на тялото. Това може да е причинено от физически елементи, като неправилно стоене или движение, или от емоционални фактори, като стреса. Техниката "Александър" може да е полезно лечение за рехабилитация, но като начало се препоръчва от опитен лекар-професионалист.

Самолечение
Когато страдате от болки в гърба, можете да използвате ледени кубчета за 24 или 48 часа, като ги поставите за 20 минути върху болното място, увити за по-голямо удобство в хавлиена кърпа. Топлината не трябва да се използва през този начален период, защото ще раздразни възпалението, но може да се използва след първите 48 часа от началото на болката. Понякога може да променяте лечението си, редувайки четири минути горещ компрес с една минута студен.
След като се възстановите, не започвайте веднага физически упражнения. Много пъти хората започват пълен комплекс двигателни упражнения веднага и продължават с тях, въпреки че чувстват завръщането на болката. Ако почувствате болка, докато изпълнявате физическите упражнения, това означава, чене сте готови още за тях и трябва да практикувате по-лесни упражнения, които не причиняват болка.
Във всички случаи помнете, че упражненията могат да бъдат правилна основа за самолечението. Ако тренирате тялото си постоянно, ще бъдете в състояние да се възстановите по-бързо от травмите и възможността от рецидив би била по-малка. След като вашият лекар одобри упражненията, важно е да се включите към такава спортна програма, която да отговаря на нуждите ви. Упражненията, които влошават състоянието ви, трябва незабавно да се преустановят. И загряващите, и успокояващите упражнения трябва да са съставна част от вашия спортен режим. Интензивните упражнения веднага след сън не се препоръчват, защото тогава на тялото липсват хранителни вещества и мускулите не са подготвени за интензивно движение. Вашият режим трябва да се състои от внимателно определен баланс от леки упражнения, като каране на колело или плуване, и по-трудни упражнения. Ако вдигате каквито и да е тежести, трябва да се избягва навеждането напред - обичайната причина за възникване на проблемите с гърба.
Преди да започнете редовните си упражнения, задължително е да се разгреете леко и бавно, за да предотвратите неправилните движения. Мускулите трябва да бъдат разгрети, преди да се включат в активна дейност, и правилната редовна разгрявка ще им даде възможност да реагират на нарастващите потребности на тялото. Някои хора, за да се разгреят, имат нужда от по-дълго време, но обикновено всяко упражнение трябва да е с продължителност от 15 до 20 секунди.
При разгряването на мускулните връзки и сухожилията, концентрирайте си върху движенията, които извършва вашето тяло, и внимавайте, за да усетите каквато и да е болка. Също така трябва да знаете, че когато разтягате мускулите на бедрата, не трябва да пренапрягате тялото. Ако при разтягането преминете точката на ставното съпротивление, то ще е причина за дискомфорт по-късно. Разтягането може да е много полезно, но само ако разпознавате сигналите, които идват от вашето тяло. Усещането на болка, умора или притискане трябва веднага да ви накара да спрете движенията. Някои известни упражнения за разтягане включват извивания на торса, повдигания, котешки разтягания, лакътни опори, повдигания на таза, извивки на таза, клякания, задни махове на краката и упражнения за ръцете и коленете.
Правилното разтягане може да има голяма полза за тялото. Преди всичко може да се подобри обхватът на движение, понеже се освобождават мускулите и се повишава подвижността. След като придобиете опит в разтягането, болката, свързана с движението на тялото, ще намалее в резултат от ускореното кръвообращение в мускулатурата. Мускулите ще изпомпват допълнителна кръв, което ще подобри пулса, кръвното налягане и цялостната съпротивителна сила. Разтягането води и до дезинтоксикация на тялото, понеже повишава венозния поток.
След като сте се разгрели веднъж, полезните упражнения включват бързо ходене с размахване на ръцете и дълбоко дишане, скачане на въже, плуване и каране на колело. Всичките тези упражнения помагат за подобряване на кръвообращението, което е важно за процеса на оздравяване. Понеже силната коремна област е важна за увеличаването на съпротивителната сила на гърба, повдигането на тялото от опора на ръцете или на коленете засилва мускулите от горната част на тялото и коремната област. Хората с предишни гръбначни страдания трябва да започнат с три до пет повторения на всяко упражнение и да достигнат постепенно до десет. Но ако изпита болка по време на изпълнението, то трябва веднага да се прекъсне. Не претоварвайте тялото си и не се колебайте да потърсите професионален съвет.
Според мануалният терапевт д-р Алън Пресмън спортната активност може да бъде разделена на три категории за пациенти с болки в областта на гърба и шията. Първата група, слабо рискова спортна активност, включва водна аеробика, бални танци, колоездене езда, фигурно пързаляне, баскетбол, ски, американски футбол, плуване и йога. Средно рискови спортове са бадмингтон, джогинг, ветроходство, скуош, тенис, волейбол, борба и др. Някои средно рискови спортове, отбелязва Пресмън, мога да се считат за високо рискови за хората, податливи изключително на травми на гърба и шията. Високо рисковата категория включва аеробика, балет, футбол, гимнастика, гребане, скокове във вода, вдигане на тежести и сърфинг. Спортовете от тази последна група трябва да се избягват от хората с проблеми в гърба или шията, или да се тренират под строго наблюдение. Аеробиката или джаз-аеробиката са много популярни и могат да бъдат приятни, но често пъти включват навеждане, извиване и резки движения, които могат да влошат травмирания вече гръбнак. Така че ако искате да преминете към тази напреднала форма на упражнения, трябва да сте убедени, че сте в подходяща спортна форма.
И последното предупреждение, свързано със спортния ви режим: почивката, както и движението са съставна част от него. За да получи максимална полза от разтягането и упражненията, тялото изисква почивка и релаксация след гимнастиката, за да даде време на мускулите да се възстановят и нараснат.

Предотвратяване на вторична травма
За да се избегне травмирането на гърба, хората, които спортуват активно, трябва да спазват някои основни правила. Първо, не се претоварвайте, защото това принуждава тялото ви да реагира, както ако е в състояние на стрес. Този стрес може да се окаже прекалено силен и в резултат ще се получи травма. Определението "претоварване" естествено е различно за различните хора. Тези, които са в добра спортна форма, са в състояние да издържат на активно спортуване. Хората, прекарали заболявания на гърба, трябва да се предпазват от участие в някои спортове, тъй като тази активност може да провокира вторична травма. Избягвайте умората, която ще попречи на възможността ви да изпълнявате правилно упражненията.
Здравословното хранене е важен фактор за предотвратяване на вторичната травма. То дава възможност на тялото да се възстанови бързо от болките в областта на гърба или шията. Здравословната храна с необходимото количество калории ще предотврати инфекциите и загубата ма мускулна маса. Забележете, че хората, подложени на тежки тренировки, понякога се нуждаят от над 200% увеличение на приеманите калории. Правилната диета се състои от поне 50-60% комплексни въглехидрати, като плодове и зеленчуци, картофи, макарони и ориз, и изисква много малко или почти никакви прости въглехидрати като захар. Тези, които страдат от травми, ще се нуждаят от увеличаване с приблизително 18-20% на протеините в храната.
Информирайте се за състоянието на хранителните вещества в организма ви. Трябва да се избягва недостигът на желязо, цинк и други антиоксиданти, защото недостатъчното количество от тези вещества може да потисне способността на тялото да се лекува, да причини травми в съединителната тъкан и да продължи периода на възпаление. Добре е да приемате по 25000 IU витамин А и 30 мг цинк на ден, за да подпомогнете възстановяването на тъканите. Обикновено се препоръчва 50 мг от витамин В-комплекс на ден и минимум 1000-2000 мг витамин С. Когато приемате витамин С, не забравяйте да го разделите на порции, така че да не приемате повече от 1 г наведнъж. Калцият и магнезият в съотношение 1:1 и 10-50 мг манган на ден са допълнителни хранителни вещества, които могат да подпомогнат оздравителния процес.
Вторичните травми обикновено се появяват в резултат от неспособността на човек да изпълни правилно дадено упражнение. Много хора обичат да гледат телевизия, когато изпълняват упражненията, което ги разсейва и не им дава възможност да се концентрират върху движенията на тялото. По време на оздравителния процес е задължително да се предпазвате от упражнения, които са причинявали в миналото травми или могат да влошат сегашното ви състояние. Дайте достатъчно време на тялото си да се пренастрои към спортния режим. Важно е също така да облечете подходящо облекло за тренировките. Маратонки, които не са ви по мярка, могат да ви навредят повече, отколкото да ви наранят краката, могат да причинят множество травми на различни части от тялото, най-вече на ставите. Прекалено тесните дрехи пречат на движенията и освен това не дават възможност на потта да се изпарява.

Избягване на болката в областта на гърба и шията
За препоръчване е да предотвратим появата на травми на гърба и шията, отколкото да ги лекуваме. Първо се запознайте с правилната техника за повдигане. Въпреки че самото повдигане на тежести изглежда съвсем просто, когато е изпълнено неправилно, може да причини учудващо голям брой травми. Правилният метод включва подгъване на коленете и използване на квадрицепса и мускулите на подколянното сухожилие на краката, за да се поддържа тежестта на предмета. При това долната част на гърба е стегната.
Второ, за да се намали до минимум рискът от проблеми с шията и гърба, вижте дали можете да намалите стреса в ежедневието си. Ако това не е възможно, опитайте се да намерите форма на разтоварване, така че да не изпитвате физически влиянието му. Корекцията на стойката също е жизненоважна за предотвратяване на болките в гърба и шията. Опитайте се да избегнете отпускането и изгърбването. Хората, които подозират, че имат този проблем, трябва да направят оценка на стойката си при опитен лекар, например при мануален терапевт. И понеже повечето от травмите на гърба са причинени от проблеми със стъпалата или глезените, хората, занимаващи се със спортна дейност, като бягане или ходене, трябва да обуват подходящи обувки. Също така добре е жените да избягват постоянното носене на обувки с високи токчета.
В гимнастическия салон или вкъщи спортувайте със свободни дрехи. Когато ходите със спортен сак, не го претоварвайте и редувайте раменете, за да предотвратите дисбаланса на тежестта. Прекалената тежест предизвиква опъване в долната част на гърба, като по този начин може да причини болка или страдание, така че поддържането на спортната форма е добра профилактика за гърба.
Ако седите или шофирате за дълъг период от време, подпирайте гърба си с цилиндрична възглавница или друго подпиращо средство. Избягвайте да седите на неудобни столове или прекалено меки мебели и се убедете, че портмонето ви не причинява дисбаланс на позата ви. Важно е често да променяте центъра на тежестта си, защото продължителното седене на едно място може да доведе до травма. И най-накрая избягвайте да кръстосвате краката си за дълъг период от време, вместо да заемете изправена поза с крака, опрени на пода.
Хората, които са имали проблеми с гърба в миналото, не могат да седят повече от половин час, без да се раздвижат.
Когато искате да се изправите от седящо положение, може да изпълните следната процедура, която ще ви предпази от появата на силна болка. Първо, преместете се внимателно към края на стола, като поставите единия крак пред другия. Използвайте четириглавия мускул и подколянното сухожилие на краката си, за да се повдигнете, не се навеждайте напред, а поддържайте вертикално центъра на тежестта си, когато ставате.
Шофирането може лесно да влоши състоянието на травмирания вече гръбнак. По тази причина, ако чувствате болка в гърба, стойте далеч от автомобила. Ако се налага да шофирате, приближете седалката възможно най-близо до волана, за да позволите на коленете да се повдигат над таза. След като шофирате тридесет минути, трябва да отбиете встрани, за да раздвижите тялото си. В минутите на почивка пътниците, страдащи от болки в гърба, трябва да лягат на задната седалка, да свият коленете си и да отпуснат тялото си.
Когато избират матрак, страдащите от болки в гърба трябва да избягват много твърдите, както и прекалено меките матраци и водните легла. Матракът със средна твърдост отговаря най-добре на нуждите ви. Сутрин трябва да придвижвате тялото си до края на леглото, да се преместите на една страна, да спуснете колете си надолу и да поставите внимателно стъпалата се на пода, внимателно да седнете и накрая да се изправите, като използвате гореописаната техника. Не се навеждайте в кръста, когато се изправяте, тъй като това движение е съдбоносно за травмирания гръб.

Преглед на лечението
Хората, които следват препоръките на лекаря, се възстановяват по-бързо от болките в гърба и имат по-малко рецидиви.
Хирургичната операция трябва да се използва само ако всички други начини за лекуване на болката са се оказали безуспешни.
Освен конвенционалните лекари значителна полза в лечението на страдащите от болки в областта на шията могат да окажат и иглотерапевтите и мануалните терапевти.
Техниката "Александър" може да бъде полезна при рехабилитацията след травма.
Оказването на първа помощ веднага след травмирането може да предотврати възпалението и да намали болката.
За да се предотврати повторното травмиране, спортистите не бива да забравят да починат, да не се пренапрягат и да изпълняват упражненията правилно.
Хранете с качествена храна, ускорява оздравителния процес.

РАК НА ГЪРДАТА

Докато през 1950 г., само една на всеки двадесет жени е страдала от рак на гърдата, то днес картината е една на всеки осем. Въпреки че конвенционалната медицина препоръчва ранната диагностика с помощта на периодични изследвания на гърдите и мамографии, по-малко внимание беше отделено на възможните причини за заболяването и неговата профилактика. И все пак тези две области са най-обещаващи.

Причини
Наследствеността поставя пациента в най-голяма опасност от заболяването. Но и толкова много други фактори вземат също участие! Медицинският опит показва, че продължителното приемане на женски полов хормон - естроген при преждевременното спиране на менструацията или при късна менопауза повишава риска от заболяване от рак на гърдата. Нещо повече, жените, които нямат деца или не са кърмили за изложени на по-голям риск от развитие на болестта. Имайте предвид, че женският полов хормон прогестерон има профилактично действие. Естрогенът и прогестеронът обикновено се намират в равновесие. Когато нивото на естрогена се повиши или нивото на прогестерона се намали, се създава дисбаланс, познат като естрогенно доминиране. Повишените нива на естрогена се свързват с приемането на големи количества алкохол, наднормено тегло и консумация на много мазни храни. Хората, хранещи се с много месо, са по-податливи на рак на гърдата, дължащ се на естрогенстимулиращи хормони, често използвани за подобряване на плътността на месото.
Храните, богати на мазнини, оказват и други неблагоприятни въздействия върху тялото, Едно от тях е, че при консумация на големи количества мазни храни мембраните на клетките се увреждат. След това клетките или умират, или се заменят от други клетки, или могат да се опитат да се възстановят след увреждането им от мазнините. При опита си да се възстановят повредените клетки могат да се трансформират в ракови.
Черният дроб, който е отговорен за елиминирането на естрогена и на други рискови вещества, често пъти е претоварен от изобилието на токсините, навлизащи всеки ден в човешкия организъм. Проблемът с разграждането на естрогена от черния дроб може допълнително да бъде утежнен от наличието на прекалено големи количества захар или алкохол.
Присъствието на чужди химични вещества в тялото, познати като ксеноестрогени, също може да допринесе за проблема. Докато ксеноестрогените, получени от растителни храни, може да имат положителен ефект върху тялото, а други техни форми, получени от синтетични материали като бензин, пестициди или пластмаса са доказани канцерогени.
Друга възможна причина за образуването на рак на гърдата е неправилната функция на лимфната система, която е отговорна за оттичането на токсичните вещества от тъканите. Лимфната система е незаменима за имунната система на тялото и помага за отстраняването на ксеноестрогените, които акумулират мастна тъкан в гърдите. Потокът лимфна течност, който пренася токсините и отпадните продукти извън клетките, не е аналог на кръвта, тъй като може да бъде прекъснат от мускулно съкращение и външна намеса. Важно е да се отбележи, че прекалено стегнатият сутиен може да причини спиране на лимфния поток и това да доведе до натрупване на вредни материали в гърдите и евентуално до образуване на рак. Изследванията показват, че носенето на сутиен повече от 12 часа дневно се свързва с нарастването на случаите на рак на гърдата. Затова е препоръчително то да се ограничи, доколкото това е възможно, и да се предпазваме от сутиени, които биха могли да прекъснат потока на отпадните продукти от гърдите.
Излагането на голямо количество радиация, като рентгеновите лъчи, може да се окаже фактор, причиняващ рак на гърдата. Преди години на лекарите не беше известна вредата от радиацията, защото страничните й въздействия може да се проявят и след десетилетия. Затова и количеството радиация, получавана от пациента, не е било повод за безпокойство. Прилагали са се много лечебни процедури, като флуорескопските изследвания, които излагат пациентите на интензивна радиация няколко пъти в годината. Интензивното подлагане на вредните лъчения може да доведе до повреждане на хромозомите и евентуално до различни форми на рак. Д-р Джон Гофман от Калифорнийския университет, който изследва зависимостта между рентгеновите лъчи и рака на гърдата, е преценил, че 90% от всички случаи на рак на гърдата са причинени от прекомерно излагане на рентгенови лъчи. Вярно е, че през последните няколко десетилетия радиологичните съоръжения бяха принудени да намалят драстично дозите си на лъчение, но още има какво да се желае. Д-р Гофман смята, че трябва да се окаже натиск върху медицинското общество за допълнително намаляване на дозите. Той препоръчва хората сами да се предпазват от потенциалната вреда рентгеновото лъчение и да настояват, когато правят рентгенови снимки, да им се предписват по-малки дози лъчение.
Изследванията показват, че допълнителна абсорбция на електромагнитна радиация, излъчвана от обикновените домакински уреди, като телевизори, цифрови часовници, микровълнови печки, възпрепятства произвеждането на мелатонин в епифизата по време на съня, което води до развитие на рак на гърдата при мъжете и жените. В тази област са проведени много изследвания. Едно от тях разкрива пряка зависимост между рака и употребата на електрически одеала.
Някои изследвания показват, че мастектомията по време на първата фаза от менструални цикъл може да увеличи възможността от поява на рак на гърдата. През този период организма произвежда само естроген и когато се извърши мастектомия по това време, този хормон може да стимулира развитието на малкото останали ракови клетки. От друга страна, операцията, направена след първата половина на менструалния цикъл, може да е по-сполучлива. Рискът се намалява наполовина поради присъствието на прогестерон, който затруднява диференциацията на клетките.
Други фактори, водещи до рак на гърдата, са употребата на алкохол и тютюн. Никотинът е втората по разпространеност причина за образуване на рак на гърдата (след повишаване на естрогенните нива, дължащи се на хранителни вещества или на други фактори от околната среда). Консумирането само на две или три алкохолни напитки в седмицата повишава значително риска от рак.

Симптоми
Ранните симптоми на рак на гърдата включват уплътняване на гърдата, възли и трапчинки по кожата. По-късно може да се появят болка, рани, течение от зърната и подуване на лимфните жлези под мишницата.
След проявяване на който и да е от тези симптоми трябва веднага да потърсите лекарска помощ. След като диагнозата рак на гърдата бъде потвърдена, трябва да се запознаете с някои неща. Първо, продължителността на живота зависи от това дали ракът се е разпрострял към близките лимфни възли, от големината на поразената площ в гърдата, от това колко бързо нараства туморът и накрая дали има метастази в другите части на тялото. През началния строго локализиран стадий на рак на гърдата, известен като стадий 0, петгодишната продължителност на живота е с вероятност 90%. Ако ракът се е разпространил към лимфните възли над ключицата или към дружи жизненоважни органи, тази вероятност спада до 10%. Затова се подчертава необходимостта от ранна диагностика.

Лечения
Конвенционалната медицина често пъти предписва мастектомия, лъчева терапия и химиотерапия за лечението на рака на гърдата, подход, който може да бъде представен с "късай и хвърляй" стратегията. Този подход може да бъде подложен на преоценка с последното схващане в медицината, че ракът на гърдата са всъщност три различни болести с неясно установени граници, а не една, както се предполагаше. С други думи, само една категория рак може да отговаря на представата за скоротечна и бързо разпростираща се болест. Съществуват и други две категории на бавноразвиващ се рак, който вероятно никога не би се разпрострял до опасни за живота размери. С това идва мисълта, че не е необходимо да се предписва химиотерапия на всички пациенти с рак на гърдата. Като се отчете вредното въздействие на химиотерапията, закъснението на това разбиране е най-меко казано досадно.
Най-важният фактор, който не би могъл да бъде игнориран, за да се разбере причината за рака е начинът на живот. Отбележете, че жените в Съединените щати страдат от най-висока заболеваемост от рак на гърдата в света, докато жените в Япония са с най-ниска. Затова трябва да подчертаем, че в някои случаи ракът на гърдата може да бъде избегнат, ако направим необходимата промяна и приемем някои неща от азиатската култура. Проучванията показват, че консумирането на пречистващи билки, понижаването на стреса, избягването на алкохола и тютюнопушенето, засилването на строгостта на закона относно замърсяването и ниските стойности на опасната радиация, са фактори, които работят в полза на азиатските жени.

Хранителен режим и витамини
Една от най-важните стъпки при профилактиката на рака на гърдата е да избягваме храни, богати на животински мазнини, и да увеличим консумацията на плодове, зеленчуци и зърнени храни. Изобилието на целулоза във вегетарианската храна помага на дебелото черво да се освободи от излишния естроген, докато ниското съдържание на целулоза и високото съдържание на желязо в говеждото месо и преработената храна може да повреди клетките и да стимулира разсейването на рака. Още повече, че някои храни, като соята и соевите продукти, изглежда притежават медицински свойства поради съдържанието си на изофлавоноиди и фитоестрогени или растителни естрогени. Тези вещества всъщност обуздават активността на излишния естроген в тъканите на тялото. Фитоестрогените също могат да бъдат намерени в други плодове и зеленчуци наред с полезните количества неразтворима целулоза, бетакоротин и селен. Лененото семе и някои видове риба, включващи сьомга, бира тон, сардина, скумрия и херинга, съдържат мастни киселини омега-3, които са антиканцерогенни. Консумацията на броколи, карфиол, брюкселско зеле и други зеленчуци от семейството на кръстоцветните също се препоръчва за борба с рака. Ежедневното добавяне на ацидофилус и две супени лъжици житна целулоза към храната може да стимулира активността на дебелото черво при елиминирането на естрогени. Съответното количество житна целулоза може да се получи, като се приемат две супени лъжици сурово жито на ден. Накрая, доказано е, че гъбите рейши, шиитаки и майтаки могат да послужат като мощно средство за борба с раковите клетки.
Добавянето на витамин Д може да предпази организма от рак на гърдата, особено ако страдате от недостиг на фосфор. Но дневната доза не трябва да превишава 400 IU без лекарски надзор. Предотвратяването на рака на гърдата може също така да е свързано с консумацията на калций и фосфор в определено съотношение. Оптималното съотношение е 1,5:1, но повечето хора приемат много повече фосфор заради наличието на месо в храната им. Въпреки че млечните продукти съдържат калций, фосфорното съдържание може да изведе калция от тъканите в кръвта, където евентуално да се отложи по стените на артериите и ставите.
Увреждането на тъканите на гърдите може да се избегне с приемането на антиоксиданти. Много лекари препоръчват следните важни хранителни вещества, за да се избегне развитието на рак: между 10000 и 25000 единици бетакаротин, 100 мг коензим Q10, елемента германий, димети глицин, две капсули чесън три пъти дневно, 400 IU витамин Е и над 10000 мг витамин С, разделен на няколко дози през деня. Други лекари подчертават, че тялото се нуждае от определено количество калций, магнезий, селен, хром, алфалиноленова киселина и молибден, всяко от което може да бъде добавено в организма, ако съществува дефицит. Поречът, маслото от касисово семе съдържат антираково вещество гама линоленова киселина. За да се избегне вредата от окислението на клетките и правилното функциониране на протеина SOD в организма, трябва да се избегне дефицитът на цинк, мед и манган. Лекарите със специализация в храненето могат да ви помогнат да решите кои харни са от най-голямо значение за вас.

Билки
Много билки имат защитно действие при рак на гърдата. Мухоловката е доста популярна билка в Европа. От другата страна на Атлантика коренните жители на Америка използват билково лекарство, наречено "Ессиак", за предпазване от рак и лечение на вече появило се раково заболяване. Котешките нокти е билка, използвана от перуанските индианци, и представлява друго противораково лекарство. За лечение на рак често се използва и китайската комбинация от билки за храносмилане Ксио Яо Уан, която се приема и за подобряване на кръвообращението, изграждане на кръвни елементи и лечение на фиброми. Клиновичето помага за профилактиката и лечението на рак на гърдата, като стимулира имунната система и е особено полезно за хора, подложени на химиотерапия, нуждаещи се от възстановяване. Една супена лъжица дневно от билката се прибавя в чиста вода и се приема веднъж или два тъпи дневно. Други билки за предпазване от рак на гърдата са ехинацея, pau d'arco, лаврово дърво, ливадна детелина и репей, които подобряват имунната система и пречистват кръвта. Изследванията показват, че и екстрактът от имел може да бъде използват за стимулиране на имунната система.

Дезинтоксикация
Дезинтоксикацията на организма може да предотврати рака на гърдата. Например аеробиката подпомага оттичането на лимфата и предизвиква изпотяване, което представлява естествен начин тялото да се прочисти от отпадъчните продукти. Спортуването, според изследванията, е свързано е намаляването на риска от рак на гърдата. Отделянето на опасните отпадни продукти от лимфната система може да се бъде допълнено е мануално лимфно оттичане, което включва лек масаж, който стимулира лимфните възли и им помага за правилното отделяне на отпадните продукти. Както отбелязахме по-рано, блокирането на лимфния поток в гърдите, което се получава след операция, позволява на потенциално опасните вещества да се съберат в гърдата, а това може да доведе до рак.

Имуностимулираща терапия
Възстановяването на имунната система може да даде възможност на пациента успешно да се пребори с рака, без да са необходими токсичните химични лечения. Имуностимулиращата терапия прилага това леко лечение и задоволява индивидуалните нужди на всеки организъм, като изследва компонентите на кръвта на всеки пациент, коригира факторите, които могат да доведат до рак. Този метод на лечение е създаден през 1950 г. от д-р Лорънс Бъртън и неговите сътрудници. Ефикасно е бил използван при многобройни пациенти, болни от рак на гърдата, и се прилага извън Съединените щати в Изследователски център по имунология във Фрийпортс (Бахамски острови) от наследника на д-р Бъртън - д-р Джон Клемент.

Психоневроимунология
Психоневроимунологията е нов клон от науката. Изучава интеграцията между мисли, емоции и физически реакции на клетъчно ниво. Когато един човек се чувства потиснат за дълъг период от време, това състояние на ума рефлектира върху способността на тялото да се бори с болестите и да се лекува. От друга страна, положителните емоции могат да помогнат и да поддържат физическото здраве.
Според д-р Карл Симонтън, директор на Центъра за рак в Калифорния, жените, на които е поставена диагноза рак на гърдата, трябва да се борят, за да превъзмогнат стереотипите, свързани с рака. Жени в това състояние са с впечатлението, че болестта им лесно може да разруши здравето им и че телата им ще бъдат жертва на сурово лечение. Ако човек има това пораженческо мислене, тогава и тялото му ще получи тези сигнал и ще има съответното поведение. Важно е за пациента да оцени мислите си за заболяването, лечението и шансовете си за възстановяване и да има доверие.
Медитацията е един от начините за подобряване на физическото и психичното здраве и намалява възможността от заболяване от рак на гърдата. Изследванията докладват този факт и дават обяснение, че жените, които медитират, имат повече мелатонин в кръвта от другите. Това е причината, поради която епифизната жлеза, която отделя мелатонин, е чувствителна към психологичния процес и на свой ред е важно, защото мелатонинът, както е известно, инхибира естрогена, а ракът на гърдата е свързан с по-високите нива на естроген в кръвта.

Какво да се избягва
Съществуват множество предпазни мерки, които можем да спазваме, за да се предпазим от рак. Преди всичко пълна лудост е да злоупотребяваме с тютюна и алкохола, след като медицината доказва директната им връзка с различните форми на рак, включително и с рака на гърдата. Знаем, че естрогенът е рисков фактор, следователно трябва да се избягват мазните храни, които повишават нивото на този хормон. Също така отчетете факта, че мазните храни произвеждат свободни радикали, които увреждат здравите клетки и евентуално ги превръщат в ракови. Бъдете изключително внимателни, когато употребявате консервирани месни продукти, маргарин и други наситени мазнини. Пазете се от прекомерната консумация на горещи и пикантни храни, мазни храни, храна с високо съдържание на захар и стимуланти, като кафе, чай наркотици. Друг начин за профилактика е избягването на излишното въздействие на рентгеновите лъчи и другите форми на радиация. Опитайте се да ограничите носенето на сутиен до 12 часа дневно и не използвайте стягащи сутиени, които могат да попречат на лимфния поток. И накрая, проверете качеството на водата, която пиете, понеже много от водоизточниците се нуждаят от филтриране на флуора и хлора.

Преглед на леченията
Доказана е корелацията между храните с високо съдържание на мазнини и рака на гърдата. И обратното, сред населението, което се храни с повече плодове и зеленчуци и бобови храни с превес на соевите продукти, това заболяване рядко се среща.
Допълнителна защита от рак на гърдата може да се получи с витамин С, витамин Д, определена пропорция на калций и фосфор и антиоксидантните вещества.
Билките оказват допълнителна защита от рак на гърдата. Особено полезни са мухоловката, билковата комбинация Ессиак, котешките нокти, клиновичето и pau d'Arco.
Аеробиката и лекият масаж на лимфите освобождава от тялото отложените отпадни продукти, които биха довели до рак.
На някои хора успешно действа имуностимулиращата терапия, нетоксичен щадящ метод на лечение.
Новата област в медицината - психоневроимунотерапията - подчертава влиянието на положителните емоции и медитацията като източници на здраве.

РЕАКЦИИ КЪМ ПРОТЕЗИТЕ В БЮСТА

Безопасни ли са тези протези? Отговорът е, че всичко, поставено в тялото, има възможността да го отрови. Силиконът не съответства на тъканите в човешкото тяло и може да причини всичко: от леки възпаления, умора и депресия до силна болка. Подобни реакции към силикона се проявяват като ненормална имунна реакция в кръвните проби. И така, гърдите, които са били меки и отпуснати, се превръщат в твърди буци и тези, които са били меки и отпуснати, се превръщат в гротескно обезформени. Дори тъй наречените безвредни солни протези съдържат в себе си силиконови сакчета. Парчета от силикон се смесват с тъканта дори когато капсулите са непокътнати.
Жените обикновено отбягват идеята да отстраняват протезите в гърдите си от страх, че бюстът им ще изглежда по-зле отреди. Хирурзите им казват, че гърдите им са прекалено стегнати за пластина хирургия. Наистина, досега повечето операции предизвикват деформация на гърдите.

Лечение
Очевидно профилактиката е да не се подлагате въобще на пластична операция с имплантация. Но в обществото, което оценява жените според техния външен вид, актрисите, моделите и дори средностатистическата млада жена често пъти са притиснати да се подложат на операция, особено когато не са им известни потенциалните опасности.

Операция за запазване на бюста
За щастие се появиха нови процедури за отстраняване на протезите в гърдите, без това да вреди на външния вид на жената. Д-р Вики Хъфнейджъл е пионер в хирургическата техника, използваща аргон за отстраняване на протези, без това да причинява обезформяне на гърдите. Аргоновият лъч затопля областта и е в състояние да премине през тъканта, без това да изгори тялото. Техниката възстановява здравословното нарастване на тъканта. Хъфнейджъл съобщава за големи успехи и отделя много време за обучението на лекари по този метод.
Ако имате протези, най-добре е да ги отстраните. Обърнете се към лекар с добра професионална репутация. Поговорете с предишните му пациенти. И независимо дали сте се решили да отстраните протезите от бюста си или не, съобщавайте за проблемите с протезите на здравните служби. Това ще помогне в бъдеще време на други жени.

Преглед на леченията
След всичко, което ни е познато днес за опасността от протезите, най-доброто, което можем да направим, е да избегнем употребата им.
Новата техника в хирургията използва аргоново лъчение, за да отстрани протезите в гърдите, без да причинява деформация.

РАК

Ракът се отнася към групата на заболяванията, при които клетките се отклоняват от обикновения контрол, регулиращ техния растеж и възпроизвеждане. Те започват да се размножават по-бързо от нормалното, завземат и унищожават други клетки. Раковите клетки могат да се разсейват по цялото тяло с помощта на кръвния или лимфния поток.
Най-често срещаната форма на рак е карциномът. Това е тумор, който произхожда от кожата, епителната тъкан, обвиваща тялото, или грануларната тъкан, като тази в гърдите или простатата. Друг тип рак е саркомата, която уврежда съединителната и опорната тъкан, като кости, мускули, хрущял и мастна тъкан. Меланомите са вид рак на кожата. Лимфомите поразяват лимфната система, а левкемията е рак на кръвотворните органи.

Причини
Ракът се свързва с натрупването на токсини в организма. Факторите на околната среда, като замърсяване, водата и храната, играят основна роля, така както и микроскопичните патогенни гъби, бактерии, вируси и токсични химикали в организма ни, в това число и тежките метали. Генетичното предразположение и имунологичната слабост, както и някои психологични фактори също се смята, че предизвикват рак.

Факторите, свързани с начина на живот
Повече от половината форми на рак са свързани с начина на живот, а някои ги оценяват на 70%. На първо място сред тези фактори е храната ни. При 60% от жените и 40% от мъжете раковото заболяване се свързва с хранителен недостиг в резултат на съвременното отглеждане на животните и методите на хранителната индустрия.
Пред и1940 г. по-голямата част от храната беше екологично чиста. След широкото разпространение на пестицидите, изкуствените торове, антибиотиците и монокултурите лицето на земеделието беше променено завинаги, а заедно с това и здравето на потребителя. Тези промени бяха допълнени и от увеличеното производство на консервирани храни с увеличен срок на годност. Днес химически отглеждани храни с променени хранителни свойства и лекарствата са нещо нормално. Те съдържат същите токсини, както и консервираното месо, кофеинизираните чай и кафе, безалкохолните напитки, алкохолните напитки, тютюнът, месото, бялата захар, бялото брашно и маргаринът.
Съвременното хранене способства за хроничната токсичност и забавя дейността на отделителните органи: червата, бъбреците, черния дроб, белите дробове и кожата. Отровите биха могли да се натрупват около по-слабите органи и да създават предпоставки за развитието на рак. Неправилното хранене вреди на организма по три начина: чрез изчерпването на хранителните вещества, вредата от свободните радикали и промяната в киселинността на средата.
Изчерпването на хранителните вещества може да бъде в резултат на голям недостиг на определени хранителни вещества за дълъг период от време. Може да се направи аналогия между доставянето на хранителни вещества в организма и язовира. В идеалния случай язовирът трябва да е пълен и да е в състояние леко да се оттича. Когато нивото е по-ниско, хората все още могат да ловят риба и да се возят в лодка. Но от определена точка нивото става прекалено ниско за тази цел. Същото важи и за човешкия организъм. Той може да бъде изпразван до известна степен, без това да причинява някакви симптоми, но когато веднъж достигне определено ниво на изчерпване, започва развитието на болестен процес.
В ежедневната американска храна липсват някои хранителни вещества, които да поддържат пълен резервоара. Здравословната храна е богата на калий и бедна на натрий, но консервираните храни например променят това съотношение. Хората се нуждаят от 600-700 мг натрий на ден, в полуфабрикатите съдържанието му е над 5000 мг. Също така липсват някои незаменими аминокиселини, като омега-3 и гама линоленова киселина GLA, намиращи се в дълбоководната риба, и ненаситени мазнини, като маслото от ленено семе. Вместо това хората приемат в излишък арахидонова киселина заради прекалено голямото количество животински протеини. Тази комбинация от фактори създава условия за развитие на рак.
Съвременните методи в селското стопанство допринасят за ефективността на агробизнеса, но изчерпиха много от незаменимите микроелементи в нашата почва. Липсата на селен, цинк, хром и магнезий в храната на днешния ден рефлектира в увеличаването на случаите на рак. Без тези хранителни вещества свободните радикали се разхождат свободно в организма ни и неправилното размножение на клетките може да доведе до рак.

Генетично предразположение
Наследствеността играе макар и ограничена, но важна роля в определянето на това кой ще заболее от рак. Учените доказаха, че едни хора са предразположени към заболяването повече от други заради ракообразуващите гени, познати като онкогени.
Трябва да се подчертае, че генетичното предразположение към заболяването съвсем не означава, че е задължително човек да се разболее от рак. Запознаването с факторите, предразполагащи към рак, може да доведе до вземането на такива решения, свързани с начина на живот, които да доведат до намаляване на риска. Докато правилата за добро здраве са универсално приложими, хората, предразположени към рак, трябва да са достатъчно мъдри да се откажат от пушенето, да се хранят с пълноценна храна, да се научат конструктивно да се справят с гнева.

Психологична връзка
Специалистите по изучаването на взаимовръзката психика-тяло, област, позната като психоневроимунология, откриват, че депресията, безнадеждността, липсата на близост с родителите и неприспособимостта към живота са свързани с нарастването на риска от ракови заболявания. Някои учени говорят за наличието на личности от тип С. Те описват този предразположен към рак тип хора, като живеещи живота, който някой им налага, а не който биха искали сами да живеят. Емоциите са потиснати и гневът е скрит навътре. Разбира се, това е едно обобщение и не може да се използва като фаталистично обяснение на рака.

Симптоми
Американското раково общество твърди, че хората, които са започнали отрано лечение на болестта, имат по-добър шанс за оцеляване. Създаденият от тях списък на седемте ранни предупреждаващи сигнала при възрастните включват промени в изпразването на чревния тракт или пикочния мехур, ненормално кръвотечение или друга секреция, удебеления или възли в гърдите или по други места, очевидна промяна в брадавиците или бенките, досадна кашлица или сухота, възпалено гърло, което не се лекува, лошо храносмилане и трудно преглъщане. При децата са показателни рязката промяна в навиците на чревния тракт и пикочния мехур, гадене и повръщане без видима причина, кръвотечение, което не може да се преустанови, подувания, възли или натрупване на маса от тъкан където и да е в тялото, неочаквани залитания, общо влошаване на здравословното състояние или непрекъснат безпричинен плач.

Лечение

Конвенционален подход - химиотерапия
На пациент с поставена диагноза "рак" обикновено му се казва, че единствената му надежда за оцеляване е химиотерапията. Изплашен и объркан, той се доверява напълно на лекарската преценка и се подлагана скъпата терапия, която предизвиква странични въздействия, по-лоши и от самия рак. Надеждата е, че целта оправдава средствата - туморът ще се свие и изчезне и няма да се появи никога повече. Това, което пациентите не разбират в повечето случаи е, че надеждата им не е основана на научни резултати, подкрепящи ефикасността на този вид лечение.
Само при много малко пациенти съществуват данни за ефикасността на химиотерапията. Тя е продължила живота на деца и юноши с редки форми на рак, като детската левкемия и по-късния стадий на болестта на Ходжкинс. Известен положителен ефект се наблюдава и при някои често срещани форми на рак, като рак на яйчниците при жените и на тестисите при мъжете и при Дюк С - форма на рак на дебелото черво, която се разпростира към близките мускули и лимфни възли. При някои случаи на рак на белите дробове животът може да бъде продължен от няколко седмици до няколко месеца. Но освен при тези няколко примера няма други доказателства, че химиотерапията увеличава продължителността на живота.
Използването на химиотерапия далеч надвишава доказаната й ефикасност. От 2 до 5% от пациентите се повлияват положително от химиотерапията, но на това лечение се подлагат около 50%. Логично възниква въпросът - ако химиотерапията е с толкова ниска степен на ефикасност, защо тогава се използва така често? Д-р Ралф Мост, автор на книгата "Въпроси на химиотерапията", обяснява това с факта, че повечето от хората смесват намаляването на размера на тумора с изчезването на самата болест. Тази асоциация изглежда логична, но няма доказателства в нейна подкрепа.
Химиотерапията се създава през годините на Втората световна война и е била използвана в ранните стадии на болестта, без да се обръща внимание на факта дали състоянието на пациента се подобрява, или не. Това продължава и в наши дни, когато ограничен брой изследвания съобщават за успех при намаляване на тумора. Но тъй като свиването му не означава увеличаване на продължителността на живота, тези изследвания за безсмислени. Няколкото учени, които съобщават за ефикасността на химиотерапията, споменават за липса на каквато и да е връзка между свиването на тумора и продължителността на живота на пациента, валидно при всички форми на рак освен споменатите по-горе. Или казано с други думи, химиотерапията не може да се счита за доказано лечение.
Най-интересното е, че другите терапии са критикувани, че не представят доказателства за ефикасността си според научните стандарти. Защо тогава конвенционалните терапии са освободени от тези строги изисквания, на които се очаква да отговарят алтернативните лечения? Изглежда, че отговорът е икономически. Докато цената на природните лечения обикновено е номинална, стойността на химиотерапията може да достигне шестцифрено число. Трансплантацията на костен мозък например, която се комбинира с високи дози химиотерапия и радиация, струва приблизително 150000 долара. Лекарствените компании със сигурност имат полза от химиотерапията, независимо то това дали тя помага на пациентите или не. От гледна точна на бизнеса химиотерапията носи приходи и колкото повече хора я ползват, толкова по-добре.
За обикновените хора е трудно да приемат голата истина и най-вече като се знае колко много хора страдат от рак. Този факт най-трудно се възприема в първия момент от поставянето на диагнозата поради силното желание на пациента да вярва, че лекарят представлява заслужаващ доверието му медицинска общност, чиито мотиви са чисти и благородни. Но това, в което искаме да вярваме, и това, което е истина, са две различни неща. Ние трябва да разбираме реалната същност на нещата, за да можем най-добре да помогнем на себе си и на тези, които обичаме.

Алтернативни подходи за профилактика и лечение
За повече от петдесет години бяха хвърлени милиони долари за научното изследване на рака. Досега не са постигнати съответстващи на инвестицията резултати. Днес един от всеки трима заболява от болестта и до края на 2000 година се очаква тя да поразява един от всеки двама.
За да се предотврати тази тенденция, е необходимо абсолютно ново разбиране за провеждането на научните изследвания и лечението. Вместо ракът да продължава да бъде разглеждан като самостоятелно заболяване, за което е необходимо едно-единствено лечение, той трябва да бъде представен като комплексен феномен, в чието възникване и развитие са въвлечени множество фактори. Д-р Майкъл Уилямс, онколог от Американския център за лечение на рака, обяснява, че научният модел за изследване на А срещу Б няма да доведе до същността на проблема. Той по-скоро трябва да бъде фокусиран върху околната среда, храненето и разбирането на взаимовръзката разум - тяло.
Неизвестни на широката общественост са и някои леки терапии извън традиционния медицински подход, които имат дълъг списък от излекувани пациенти. Според ортодоксалната дефиниция на лечение това са пет години. Много пациенти, обявени от традиционната медицина за безнадеждно болни, са живи и в добре здраве 10, 15, 20 години след поставянето на диагнозата. Терапиите на д-р Ревичи, д-р Герсън, д-р Бързинки и д-р Бъртън и показанията на излекуваните са описани в раздела "Лечение на рак". Ние търсим начин да подсилим имунната система за предпазване от рак и лечение.

ДИЕТА
Консумирането на пълноценни екологично чисти храни и пиенето на много вода ни осигурява чисти хранителни вещества и поддържа кръвта ни чиста, така че да не се може да се развие раково заболяване. Ако ракът обаче вече е налице, тези храни дават на тялото най-добрата подкрепа за преодоляването на заболяването и за предотвратяване на вторичната му поява. Антиракови свойства притежават следните храни:
Алкални храни. Консумацията на алкални храни балансира киселинността на кръвта, която на свой ред инхибира деленето на раковите клетки. Алкалните храни поддържат кръвта в идеалните граници 7,2 - 7,4, което е важно за предпазването от рак.
В идеалния случай храната трябва да се състои от 80% алкални храни - това са плодове и зеленчуци, както и ядки, семена, зърнени и бобови храни. Сред препоръчваните алкалообразуващи храни са и ягодовите, ябълките, кайсиите, авокадото, бананите, дюлята, стафидите, фурмите, смокините, гроздето, грейпфрутът, кивито, лимоните, мангото, пъпешът, зарзалите, маслините, портокалите, папаята, прасковите, крушите, сливите, ананасът, стафидите, малините, ягодите, мандарините и дините. Лимоните обратно на това, което можете да си помислите, и пъпешите са най-алкалообразуващите храни. Добре е рано сутрин да се закуси с пъпеш и да се изчакат 20-30 минути преди поемането на друга храна.
Сред препоръчваните зеленчуци са артишокът, аспержите, филизите, цвеклото, броколито, брюкселското зеле, зелето, карфиолът, целината, зеленото зеле, царевицата, тиквичките, патладжанът, цикорията, джинджифилът, хрянът, къдравото зеле, келпът, водораслите, зеленият синап, бамята, лукът, магданозът, картофите, тиквата, репичките, спанакът, американската тиква, доматите, водният кресон и ямсът.
Голям е изборът на различните зърнени храни, семената и ядките. Алкалообразуващите бобови включват зелен фасул, грах, соеви продукти. Полезни са зърнените храни, като ориз, щир, ечемик и овес. Най-силно алкалообразуващи са бадемите, орехите, кокосовите орех. Семената на алфалфата, репичките и сусама са прекрасни за целта, особено ако са покълнали.
Кръстоцветни зеленчуци. Зеленчуците от семейство кръстоцветни - зелено зеле, зелен синап, къдраво зеле, броколи, зеле, карфиол, брюкселско зеле. Те съдържат съединения, наречени индоли, които действат като дезинтоксикиращи агенти. Приема се, че индолите премахват ракообразуващите вещества от тялото.
Целулозата. Тя самата не е храна, но е важен компонент от състава на зърнените храни, плодовете и зеленчуците. Представлява структурата на тези растения и ние се нуждаем от способността й да улеснява извеждането на храната от организма. За съжаление при преработката на храните целулозата обикновено се губи. Типичната американска храна включва приемането на около пет грама целулоза всеки ден, което съвсем не е достатъчно за предпазване от рак. Изследванията показват,че 30 г целулоза на ден значително намаляват риска от рак на дебелото черво. Добри източници на целулоза са плодовете, зеленчуците и пълноценните зърнени храни. Увеличаването на количеството целулоза в дневния хранителен режим може да предизвика образуване на газове и коремни неразположения, но по-късно този проблем обикновено изчезва.
Зехтин. Зехтинът се състои от мононенаситени мастни киселини. Изследванията показват, че те имат защитни свойства срещу рак на гърдата, и по-специално в периода на постменопаузата при жената. Зехтинът трябва да се използва умерено и да се приема суров за максимален полезен ефект. Една супена лъжица екстра качество студенопресован зехтин е чудесна добавка към салатата ви.
Масло от ленено семе. Една или две лъжици масло от ленено семе на ден могат да действат защитно против рак.
Масла от нощна свещ, пореч и касис. Те произвеждат гама линоленова киселина и мастните киселини омега-6, важни за защитата от рак.
Зелени храни. Пшеницата, ечемикът, алфалата, хлорелата, спирулината са богати хлорофил, който пречиства кръвта и играе важна роля за дезинтоксикацията и подмладяването на организма. Той е и силен антимутагенен фактор.
Соеви храни. Соята, млякото от соя, тофу мизо и темпе съдържат фитоестрогени, които помагат за предотвратяването на много форми на рак. Японките, които се хранят със соя ежедневно, най-рядко страдат от рак на гърдата.
Сокове. Прясно изцедените сокове доставят ценни ензими и антиоксидантни вещества, които са лесно смилаеми. Един от най-силните сокове за дезинтоксикация на черния дроб е сокът от боровинки. Сокът от зеле предпазва от рак на стомаха и дебелото черво. Сокът от моркови е ценен заради съдържанието си на бетакаротин и витамин А, но трябва да се разрежда с вода, защото е богат на захари и може да повлияе на кръвната захар. Прибавянето на една лъжица витамин С го превръща в истински профилактичен тоник.
Зелен чай. Китайците, коти рядко страдат от рак, ежедневно пият тази напитка вместо кафе. Зеленият чай унищожава действието на радиацията, поддържа в равновесие рН на кръвта и е богат на антиоксиданти. Полифенолактехините, съдържащи се в зеления чай, действат по-силно от витамин Е в защита от свободните радикали.
Гъби. Някои гъби имат невероятни лечебни свойства. Гъбата майтаки убива раковите клетки, като повишава активността на Т-клетките. Научните изследвания съобщават за нейното ефикасно въздействие в борбата с рака на гърдата, на белите дробове и на простатата и свеждането до минимум на страничните въздействия от химиотерапията. Гъбите шиитаки и рейши също имат антиракови свойства и се използват от източните народи за удължаване на живота. Изследвания с животни, проведени в Япония, показват, че при животните, хранени с екстракти от гъбите майтаки, шиитаки и рейши, се наблюдава изчезване на туморите.
Гъбите еноки са дълги и тънки гъби и виреят в една област в Япония, където случаите на рак са много редки.
Макробиотични храни. Привържениците на макробиотичното хранене твърдят, че болните от рак пациенти, които следват този подходи, водят по-дълъг и качествен живот. В няколко случая пациенти, считани за неизлечимо болни, са се излекували напълно. Успехът навярно се дължи на голямото количество антиоксиданти и на ниското съдържание на мазнини. В действителност общото количество мазнини в макробиотичните храни е около 10-12%, с 30% по-малко от средната американска диета. Най-добър резултат при храненето с макробиотични храни се наблюдават при рака на ендокринната система - рака на гърдата, простатата, матката и яйчниците. Това е така, защото при тези форми на рак много мастни клетки произвеждат или синтезират естрогенни или андрогенни хормони, предизвикващи болестта, а намаляването на приетата с храната мазнина води до намаляване на хормоналната продукция.
Водорасли. Китайската медицина признава стойността на водораслите при лечението на рак, тъй като те смекчават втвърдените тумори.

АНТИОКСИДАНТНИ ДОБАВКИ
Свойствата на антиоксидантите като бетакаротин, витамините А, С и Е, селен, глутатион, супероксид дисмутаза, коензим Q10 и гроздовите семки са много ценни за профилактиката и лечението. Антиоксидантите атакуват свободните радикали преди те да са причинили невъзвратими поражения. Много клинични изследвания потвърждават защитния им ефект, а други проучвания сочат, че антиоксидантите способстват за по-лекото понасяне на химиотерапията и лъчелечението.
Витамин С. Той е основно подхранващо вещество за имунната система. За борбата с рака се изискват големи количества от него - орално или венозно. Орално, витамин С трябва да се приема до границата на поносимост на червата, т.е. почти причиняващ разстройство. (Повечето хора могат да понесат до 12 г дневно, разпределени на няколко дози.) Но за по-добър резултат е необходимо венозно вкарване. Изследванията показват, че този метод има най-добър лечебен ефект, понеже може да бъде понесено по-голямо количество от витамина. Често на пациенти се вкарват 50-100 г венозно, което е чудесен старт на лечението. Тази манипулация потиска болката и гаденето, правейки често ненужни болкоуспокоителните. Високите дози на венозно вкарани витамини С и А се свързват с дълготрайно подобрение на редица ракови заболявания, дори с метастази.
Витамин А. Ограничава инфекции и тумори. Забележителна е способността му да почиства белите дробове от тютюневи и други замърсявания. В течен вид витамин А се получава от рибено масло и е лесен за усвояване. Получава се и от неживотински източници като троскот, моркови и др. Тъй като витамин А се разтваря в мазнини и не се изхвърля от организма, свърхголеми дози могат да бъдат опасни. Но все пак, за да се достигне опасната граница, са нужни огромни дози от 100000 IU дневно за три години. Препоръчват се 4000-7000 единици дневно от витамин А, сумарно от общата харна и добавките. Но ако се взема бетакаротин паралелно, се препоръчва по-малко витамин А.
Бетакаротин. Черният дроб преобразува бетакаротина във витамин А ако е нужно, правейки го един сигурен източник, особено за бременни жени, тъй като не причинява никакви проблеми за плода. (Хора с чернодробни проблеми може да са неспособни да превръщат бетакаротина във витамин А.) Като допълнение, бетакаротинът стимулира помощните Т-клетки, които предпазват организма от развитието на рака. И наистина, изследванията са показали, че тази субстанция предпазва от рак на белите дробове и дебелото черво. 50000 IU дневно могат да предпазят пушачите от рак. За общи нужди, 20000-30000 IU бетакаротин са изключително полезни.
Флавоноиди. Ярките цветове на пресните плодове и зеленчуци обикновено са показателни за наличието на флавоноиди - растителни химични съединения, които са ефикасни унищожители на свободните радикали. Цитрин, хесперидин, куерцетин и путин са имената на някои от тези субстанции, опълчващи се срещу болестите.
Витамин Е. Подобно на витамин С, предпазва от рак и от пораженията на свободните радикали, активирайки клетките на имунната система срещу тумори и инфекции. Според клиничните изследвания, 400-1200 IU дневно могат да понесат пациенти с рак на гърдата или матката. Витамин Е е още по-ефикасен в комбинация с 200 мкг селен.
Селен. Този елемент, макар и в незначителни количества, влияе на клетъчната обмяна и здравината на клетъчната мембрана. Може да играе роля в профилактиката и лечението на рака.
Глутатион нероксидаза. Намира се във всяка клетка на нашето тяло, където играе важна роля в защитата на системите ни. Изследванията показват, че ниско ниво на глутатиона увеличава риска от рак, СПИН и синдром на хроничната умора. L-глутатион и N-ацетил-цистеин (NAC или прекурсор на глутатиона) трябва да се взимат за стимулиране на глутатионовото производство.
Супер оксид дисмутаза и каталаза. Подобно на глутатиона, тези антиоксиданти са в предната линия на защитата от пораженията на свободните радикали и са особено важни за сърцето, мозъка, белите дробове, бъбреците и черния дроб.
Коензим Q10. Той действа в комбинация с другите ензими в тялото, оптимизирайки енергията. Специално Q10 подобрява използването на кислорода, стимулира имунната система и служи като антиоксидант. Според изследванията, едновременната му употреба с химиотерапевтичния агент Adriamycin предпазва сърцето от увреждане.
Екстракт от гроздови семки. Гроздовите семки съдържат пикногенол - мощен антиоксидант за борба с болестите. Пикногенолът, заедно с подмладяващите си свойства, забавя израждането на клетките.

ДОПЪЛНИТЕЛНИ ВЕЩЕСТВА
DHEA. Въпреки че DHEA се произвежда естествено в нашето тяло, с напредването на възрастта ние синтезираме все по-малко количества от този хормон. Това намаляване е свързано с голям брой дегенеративни процеси, включително и рак. Доказано е, че приемането на DHEA лекува много болести.
Мелатонин. Епифизната жлеза, намираща се в мозъка, произвежда този хормон, който е важен не само за регулирането на сънния процес, но действа и имуностимулиращо. Както при DHEA, нивото на мелатонина намалява с възрастта, затова повишаването му е наложително. Мелатонинът повишава активността на Т-клетките и подпомага нашите естествени клетки-убийци в борбата им с туморите. Добавките, изглежда, удължават живота и подобряват качеството му при пациенти с неподлежащ на операция тумор в мозъка и метастази в стомаха, дебелото черво и рак на гърдата, така както и в напреднал стадий на ендокринни тумори.
Ензими. Ензимите, които са катализатори на всички жизнени процеси, се намират в изобилие в суровите плодове и зеленчуци. Изследванията показват, че те успокояват възпаленията и могат да имат директно въздействие върху лечението на рак на меките тъкани.
Ензимите повишават действието на антителата срещу циркулиращите имунни комплекси, които в противен случай могат да се превърнат в ракови. Антителата приличат на разперена метла. Антигените се прикрепят към краищата на тази метла, което позволява на макрофагите да ги погълнат, разградят и изхвърлят от организма.
Видовете ензими, нужни на пациентите, болни от рак, включват трипсин, тиротрипсин, панкреатинин, бромелаин (от ананаса), папаин от папаята, амилаза и липаза. Биофлавоноидите, ако се комбинират с тези ензими, могат да допринесат и допълнителна полза.
Фолиева киселина. Този витамин е изключително полезен за пациенти - пушачи, прекарали рак на гърдата, и дисплазия на шийката на матката. При пушачите тя премахва страничните въздействия на никотина върху белите дробове.
N- ацетил-цистеин. N- ацетил-цистеинът (NAC) намалява вредата от свободните радикали в организма и подпомага метаболизма на карценогените. Този имуностимулатор предпазва от кръвотечение от пикочния мехур, предизвикано от лекарствата за рак.
Хрущял от акула. Когато туморът започне да се образува, той създава собствени кръвоносни съдове. Хрущялът от акула съдържа антиангиогенен фактор-протеин, инхибиращ тези нови кръвоносни съдове. В резултат на това малките тъканни натрупвания не се уголемяват и имунната система се справя по-лесно с тях.
Масло от черен дроб на акула. Маслото от черен дроб на акула съдържа алкилглицероли - вещества с антитуморен ефект. Изследванията показват, че когато те се дават на жени с рак на матката преди лечението с радий или рентгенови лъчи, се намалява вредното въздействие на тези терапии.
Тимус гландуларис. Веществото от тимусната жлеза на животните стимулира човешката тимусна жлеза да произвежда Т-лимфоцити, които са важни за здравословното функциониране на имунната система.
Цинк. Цинкът участва в много от функциите на имунната система. Той поддържа Т- и В-клетките в борбата им с инфекциите и произвежда антитела, действа здравословно и намалява инфекциите.
Хром. Този елемент действа в организма като хормон и по този начин регулира нивата на кръвната захар. Когато се нормализират кръвната захар и дейността на имунната система, се подобрява и резистентността към рак. Това е причината, поради която добавката на хром може да се окаже полезна при профилактиката на лечението на болестта.
Генистеин. Наред с дадистина генистеинът представлява фитоестроген от бобовите растения. Той е антиоксидант, анти-"лош" естроген и притежава антитуморни свойства.

БИЛКИ
Билките могат да помогнат на имунната система по три начина - да стимулират защитните реакции, да потискат прекалено силните имунни реакции и да стимулират специфичните функции за кратък период от време. Следните билки има множество полезни качества и са на практика незаменими заради антираковите им свойства.
Алое вера. Алое вера действа антисептично, антимикробно и противовъзпалително. Доставя на организма аминокиселини и минерални вещества, като калций, мед, желязо, фосфор, калий и цинк. Алоето съдържа естествени ензими, като амилаза, млечна дехидрогеназа и липаза, а също и така необходимите за отлично здраве незаменими мастни киселини. Неговата роля при лечението на туморите, както показват проучванията, се дължи на способността му да стимулира фагоцитозната активност.
Клиновиче. Ново за западния свят, клиновичето е тачено китайско лекарство. Според източната медицина отпреди 4000 години то има способността да засилва съпротивителните сили на организма. Съвременните научни проучвания доказват тези твърдения, като показват, че клетките, поразени от рак и радиация, се стимулират до нормалната си функция именно от тази билка. Клиновичето се счита за жизнена енергия, или чи-тоник, който подсилва жизнеността и увеличава белите кръвни клетки и фагоцитозната им активност. Безвредно е да се приема ежедневно, което го прави идеален профилактичен тоник.
Гинко билоба. Тази антиоксидантна билка се използва отдавна от китайците. Тя противодейства на едно вещество в тялото, наречено активиращ фактор на кръвните плочки (PAF). PAF действа стимулиращо на растежа на туморите. Възпрепятствайки го, гинкото се бори с рака.
Ехинацея. Когато се взима за кратък период от време, ехинацеята стимулира имунната система, като повишава произвеждането и мобилизацията на белите кръвни клетки. Тя стимулира и клетките от лимфната система, както и важни съединения на имунната система, като интерферона, и фактора за туморна некроза.
Чесън. Приемането на чесън ма много предимства, едно от тях е антираковото му действие Чесънът помага на имунната система по-добре да разпознава рака и възпрепятства развитието на тумора в началната му фаза. Нещо повече, той стимулира имунната система в борбата й с образуването на нови туморни клетки. Американският национален институт за борба с рака признава връзката между чесън, лук и други растения и по-ниската заболеваемост от рак на стомаха.
Джинджифил. Джинджифилът облекчава гаденето, предизвикано от химиотерапията. Може да се приема с чая под формата на малко парченце от 1-2 см, а може и да се прибави към 120 мл сок.
Куркума. Член на семейството на джинджифила, съставна част на подправката къри, курмумата, или по-точно активното й вещество куркуминът, е силен антиоксидант, който действа срещу рака на кожата.
Жен-шен. Изследванията свързват употребата на жен-шен с по-ниската заболеваемост от всички форми на рак. Той съдържа вещества, наречените санонини, които стимулират макрофагите и активността на клетките-естествени убийци.
Ленциан. Този екстракт от гъбата шийтаки действа като имунен модулатор и помага за намаляването на страничните въздействия от химиотерапията. Научните списания съобщават, че ленцианът въздейства върху рака на дебелото черво, стомаха и гърдата.
Ливадна детелина. Ливадната детелина проверява за повредите, нанесени от свободните радикали, и предпазва ДНК, която от своя страна, помага за предотвратяването на мутациите.
Ессиак. Приеман под формата на чай, есисиакът представлява билкова комбинация, използвана от много години насам за борба с рака. Сред имуностимулиращите билки, влизащи в състава й, са репеят, индийският невен, козият киселец и брястът.
Хокси-билкова комбинация. Лимфомата и ракът на кожата се повлияват положително от тази билкова комбинация, която съдържа ливадна детелина, кора от слабителна зърника, кора от кисел трън, корени от лечебен ясен наред с калиев йодид.

Други антиракови билки, които заслужават внимание, са африканският лют пипер, черната боровинка, очеболецът, лечебното зарасличе, корените от глухарче, хидрастисът, pau d'arco и миризливият шмак. Хидрастисът трябва да се приема за кратък период от време и не се препоръчва при бременност.

ОЗОН
За разлика от атмосферния озон медицинският озон е чист и концентриран и притежава уникални свойства, полезни за здравето. За съжаление медицинската употреба на тази нетоксична молекула е разрешена само в някои щати. В Европа и Куба лечението с озон е разрешено отдавна.
Озонът се използва и като профилактично средство, и за лечение на доста болести, включително и рак. Като вещество, инфибиращо растежа на туморите, озонът стимулира продукцията на бели кръвни телца и увеличава продукцията на алфаинтерферон, интерлевкен-2 и фактора за туморна некроза. Открито е, че той повишава и действието на различните антитуморни лекарства.
Според лекаря натуропатолог д-р Стенли Бейерли пациентите, болни от рак на простатата, реагират доста добре на озоновата терапия в случай че ракът не е капсулиран (т.е. не е правена биопсия). Друга форма на рак, където Бейерли е наблюдавал голямо подобрение при използването на озон, е ракът на сливиците, на гърлото, на яйчниците, на дебелото черво, на гърдата.
Един от начините за доставяне на медицински озон е автохемотерапията, при която част от кръвта на пациента се смесва извън тялото с доза озон/кислород и след това отново се въвежда в кръвообращението. Други използвани методи са ректалната инсуфлация и пиенето на озонова вода.

ДРУГИ ЛЕЧЕНИЯ
Индивидуализиращи ваксини. Когато част от раковите клетки на пациента се комбинират лабораторно с част от белите му кръвни клетки, е възможно експериментално да се създаде персонална ваксина, която да стимулира имунната система на пациента и да унищожи рака. При прилагането на този нов подход в Европа се е наблюдавал драматичен резултат. Границите на неговата приложимост още на се определени.
Токсини на Коли. Това е друг, по-стар ваксинен подход към рака. Д-р Уилиям Коли, практикувал медицина в началото на това столетие, е открил, че някои видове инактивирани бактерии могат да бъдат давани на пациентите, за да стимулират имунната им система срещу рака. Това е така, защото при първата борба на организма с омаломощените бактерии той си изгражда защитни сили и е в състояние да се бори с рака впоследствие. Изследванията показват, че това откритие е от голямо значение въпреки малкия недостатък, който изразява в повишаване на температурата непосредствено след приемане на ваксината. Тя, както обясняват привържениците на Колиновата ваксина, е сигнал, че ваксината наистина действа и не бива да се понижава.
714Х. За направата на това вещество се използва богатият на азот и органични соли камфор. То се дава, за да направи имунната система по-ефективна в борбата срещу раковите клетки. Резултатите от лечението със 714Х, което обикновено се състои от серия инжекции в лимфните възли на слабините, включват намаляване на тумора, увеличаване на теглото, отслабване на болките и удължаване на живота. Хората, подложили се на това лечение, се предупреждават да не приемат витамин Е или В12 едновременно със 714Х, тъй като те повлияват върху ефекта от лечението.
Интерферон. Този естествен протеин, или лимфокин, се произвежда в организма ни в отговор на чужди за тях вещества.
Панкреатични ензими. Те са от вида на протеолитичните или протеин-разграждащите ензими, които са полезни при протеиновото разграждане на обвивката на раковите клетки. Това е важна стъпка, преди раковите клетки да бъдат унищожени от имунната система на организма. Освен това панкреатичните ензим могат да стимулират антираковите фактори в кръвта, т.нар. клетки-убийци, Т-клетките и фактора на туморната некроза.
Хидразин сулфат. Това експериментално лечение показва обнадеждаващи резултати, защото помага на раково болни пациенти да преодолеят загубата на тегло. Изглежда, че подобрява апетита и самочувствието и може да помогне за свиването на туморите.
Юкрен. Растението змийско мляко взаимодейства с тиофосфорната киселина и създава юкрен - вещество, използвано от така наречените крайни раково болни пациенти за блокиране на туморния растеж и за стимулиране на имунната система.
Индозин. Индозинът е нестероидно лекарство, което действа забавящо върху растежа на туморите.
Месоядни растения. Едно лечение на рак на кожата със смес от мухоловка, спирт и филтрирана вода. Този препарат се прилага локално и стимулира Т-клетките.
Искадор. Получава се от имела и се прилага под формата на инжекции. Засега не е одобрен за употреба в Съединените щати, но е показал положителни резултати при лечението на рак на гърдата, на шийката на матката, на пикочния мехур, на бронхите, на яйчниците и на кожата.
Ларч арабиногалактан. Това е вещество, получено от западна лиственица. Използва се под формата на пудра, наречена Ларикс или Ара-6, стимулира активността на имунните клетки и повишава енергийните нива на пациента.

ПСИХОЛОГИЧЕСКИ ФАКТОРИ
Както беше отбелязано по-горе, съществува теория, според която хората, склонни да потискат гнева си, са по-предразположени към рак от останалите. Да се научим да освобождаваме емоциите си по конструктивен начин е важно за всеки един от нас. Тези, които го правят трудно, трябва да обърнат внимание на този момент. Част от включеното тук се отнася до личните потребности, като противоположност на начина на живот според очакванията на другите.
Лечението от рак на духовно ниво паралелно със стандартните препоръки може да бъде важно допълнение към физическото лечение. Д-р Карл Симонтън, директор на центъра за рак "Симонтън" в Калифорния и съавтор на книгите "Отново в добро здраве" и "Лечебно пътешествие", е пише главно за това. Помагайки на болния да определи вътрешните си ориентири, фактически се стимулират оздравителните му механизми.

КАКВО ДА СЕ ИЗБЯГВА?
За съжаление нашите храна, вода и околна среда са замърсени с хиляди канцерогенни вещества, с които е невъзможно да се избегне контактът на всеки един от нас. Докато дойде време здравето на населението да стане държавна политика, най-доброто, което можем да направим, е сами да се запознаем с нещата, които биха съдействали за положителната промяна в тази насока. Ето някои храни, лекарства и химически вещества, свързани със зачестяването на заболяванията от рак:

МЕСО
Месото трябва да се избягва и това важи главно за това на животни, отглеждани във ферми-заводи, тъй като им се дават големи количества хормони. Естрогенните съединения се инжектират рутинно в животните, отглеждани с търговска цел, за да се угояват по-бързо. Веднъж приети от организма, тези хормони се складират в половата тъкан, независимо дали е яйчник, тестис или простатата, където стимулират организма да произвежда собствените си хормони. Ако все пак ви се иска да хапнете месо, малки количества от животни, отглеждани по естествен път, е по-безопасната алтернатива. Освен това с отстраняването на мазнината от месото може да се отстранят и част от естрогените.

МЛЕЧНИ ПРОДУКТИ
Млечните продукти съдържат голямо количество естроген. Една от причините японките да не боледуват толкова често от рак на гърдата,колкото американките вероятно се дължи на факта, че млякото не присъства често на японската маса. Млечните продукти също съдържат хлорния замърсител диоксин. Последните съобщения от агенцията за опазване на околната среда гласят, че обичайните приемани дози диоксин могат да причинят не само рак, но и да предизвикат проблеми във вътреутробното развитие на фетуса, имунни и репродуктивни проблеми. Отрицателни реакции могат да се появят и при много ниски концентрации. Минимални количества, намерени в храната, също могат да окажат влияние. Между 4 и 12% от акумулирането на диоксин през целия живот се получава от кърменето през първата година от живота. Най-големите източници на диоксин са млякото, животинската мазнина, рибата и яйцата. През последните няколко години забраната на хербицидите РСР и 245 Т и на други високотоксични съединения допринесе за намаляване на диоксина в околната среда и човешкия организъм.

АНТИБИОТИЦИ
Антибиотиците не само се предписват в големи дози от лекарите, но и ги приемаме ежедневно с храната си. Те влияят върху имунната система, намалявайки броя на белите кръвни клетки, необходими за борба с болестите.

ПЕСТИЦИДИ
През 1960 писателката учен Рашел Карсън разтревожи света с изследването си върху свойството на пестицидите да унищожават живота. За съжаление никой не обърна внимание на предупрежденията й и сега плаща скъпо за това.
Последните изследвания свързват употребата на пестициди с увеличаването на детската заболеваемост от рак, особено от карцином на меките тъкани, рак, произхождащ от костта и съединителната тъкан. Обикновените пестицидни съставки хлордан, хептахлор, диацинон и хлорпироф също са свързани с лимфомата, мозъчните тумори и лимфомата от неходжкинсов тип.
Други изследвания свързват трикратно увеличение на случаите на заболяване от левкемия с пръскането с пестициди. Активната съставка дихлор специално е свързана с левкемията при възрастните мъже и бебетата, родени от майки, изложени на субстанцията през последните три месеца от бременността.

ТЮТЮН
Всеки знае, че пушенето е първата причина за най-често срещаната форма на рак - рака на белия дроб. Все повече са хората, разтревожени от опасността от вторичното пушене. Изследванията показват, че 17% от заболяването се проявяват при хора, изложени на вторично тютюнопушене - възрастта им варира от 30 до 50-годишни. Ракът на шийката на матката се свързва също с вдишвания вторично цигарен дим. Дъвченето на тютюн не е добра алтернатива на тютюнопушенето и може да доведе до рак на устата.

АЛКОХОЛ
Докато приемането на две или три алкохолни напитки в седмицата се счита за умерено в някои кръгове, същото количество се свързва с четирикратното нарастване на рака на гърдата. (За една напитка се считат 200 мл бира, 120 мл вино или 50 мл уиски.)

РАДИАЦИЯ
Рентгеновите лъчи трябва да се приемат само когато са абсолютно необходими, тъй като дори и ниските дози могат да предизвикат рак. Освен това радиацията от свръхизлагане на слънчеви лъчи може да причини рак на кожата. Вярва се, че озоновата дупка увеличава честотата на заболяванията от меланом и затова слънчевите екрани, слънчевите очила и шапките са мъдро предпазно средство.

ЕЛЕКТРОМАГНИТНА РАДИАЦИЯ EMR
Според изследванията хората, живеещи в близост до жици с високо напрежение, са по-склонни да развият левкемия и рак на гърдата. Отговорна за това е емисията на електромагнитна радиация от тези жици за дълъг период от време. Сред електротехниците левкемията се среща най-често.
В дома EMR идва от различни електромагнитни уреди - микровълнови печки, електрически одеяла и цифрови часовници. Затова тези уреди трябва да се изключват от мрежата преди сън, особено ако се намират срещу леглото, дори и да са през стена.

ПРОМИСКУИЗИТЕТ
Жените, които започват сексуален живот преди 16 години, и по-специално с необрязани партньори, по-често от обикновено заболяват от рак на шийката на матката. Ракът на матката е еквивалентно състояние при неподбиращи партньорките си необрязани мъже.

ХОРМОНАЛНОЗАМЕСТВАЩА ТЕРАПИЯ
Това е една добила популярност терапия, предписвана на жените в периода на менопауза. Препоръчва се като начин за намаляване на опасността от остеопороза и сърдечно-съдови заболявания. Това, което специалистите пропускат да изтъкнат, е връзката между хормонално заместващата терапия и нарастващия риск от рак на гърдата и матката.

ПЕРОРАЛНИ КОНТРАЦЕПТИВИ
Хапчетата за контрол върху раждаемостта изчерпват витамините и минералните вещества в организма и се свързват с увеличаването на случаите на рак на гърдата. Ако се използват орални контрацептиви, необходимо е да се приемат допълнителни количества витамини и минерали.

ДЕНАТУРИРАНИ ХРАНИ
Трябва да се избягват захарта, солта, консервираните, пушените, мазните храни, хидрогенираните масла, хранителните добавки, туршиите, осолените храни и кофеинът. Храненето с богати на белтъци и холестерол храни също се свърза с раковите заболявания.


ПРЕГЛЕД НА ЛЕЧЕНИЯТА
Ракът е комплексен феномен, изискващ възможно по-скоро да бъде обърнато внимание на околната среда, храненето и на взаимоотношението между тяло и дух, отколкото да се търси един-единствен начин за лечение.
Хранене, състоящо се от вегетарианска екологично чиста храна и голямо количество чиста вода. То доставя ценни хранителни вещества и поддържа чиста кръвта, двата важни фактора за профилактиката и лечението на рака.
Противораковата диета съдържа алкални храни, кръстоцветни зеленчуци, целулоза, ленено масло, зехтин, зелени храни, зелен чай, пресни сокове, водорасли и соеви продукти.
Антиоксидантните добавки предпазват клетките от превръщането им в ракови и повишават поносимостта на пациента към химиотерапия и радиация. Витамин С и витамин А са изключително важни, тъй като се свързват с продължителността на живота на раковите пациенти.
Много билки стимулират имунен отговор на раковите клетки. Специално клиновичето е много подходящо за тази цел и спокойно може да се приема ежедневно.
Озоновата терапия инхибира растежа на туморите, стимулира произвеждането на бели кръвни клетки и увеличава произвеждането на естествени раковозащитни агенти.
Творческите изображения като допълнение на стандартните препоръки могат да бъдат полезно приложение към физическото лечение.

Вижте също: Рак на гърдата, Цервикална дисплазия, Заболявания на простатата, Рак на кожата, Лечения и споделен от пациентите опит.


КАНДИДОЗА

Кандидозата е заболяване, причинено от прекален голямото размножаване на гъбичката кандида албиканс в организма. Тя може да вирее върху кожата, лигавицата на устата, половите пътища и стомашно-чревния тракт и следователно може да порази всеки орган. Важно е да отбележим, че присъствието на кандида до определено ниво в организма е полезно като естествена част от човешкия организъм, подпомагаща равновесието на функциите му. Но когато има силно увеличение на количеството гъбички, това може да секретира извънредно много токсини в организма, което отслабва имунната система.
Случило се веднъж, започва един непрекъснат цикъл. Колкото по-дълго присъстват гъбичките в организма, толкова по-слаба и по-толерантна към тях става имунната система. Това дава възможност на колониите от кандида да продължат да се размножават, освобождавайки все повече токсини, и да влияе зле върху именната система. Резултатът (както е описан от д-р Марджъри Сиебер от Ню Йорк) е различни заболявания с различно ниво на тежест и дискомфорт, изпитвани от 60 милиона американци всяка година. Кандидозата се появява и при мъжете, и при жените, въпреки че по-предразположени към нея са жените поради по-сложната им анатомична структура.

Причини
Най-честата причина за размножаването на гъбичките са антибиотиците. Докато се борят с болестотворните бактерии, те унищожават и много от полезните бактерии в организма. Д-р Сиебер смята, че гъбичките, имайки биохимична структура, различна от тази на бактериите, не могат да бъдат повлияни от антибиотиците. Затова, когато тези лекарства унищожават бактериите, те не влияят на гъбичките и на тях им остава повече пространство и храна в организма, за да се развиват. Това е важен момент, понеже кандида може да се изрази в различни заболявания, а за облекчаването на симптомите им често пъти се използват антибиотици. Антибиотиците дават възможност на кандидата да се развива и на други места в организма и да причинява различни заболявания.
Съществуват известни физиологически състояния, които улесняват размножаването на кандидата. Бременността и менопаузата създават подходяща среда, в която нивата на естрогена се отклоняват значително от нормата и причиняват още по-силна инфекция. Жените са по-предразположени към кандидозни инфекции в края на месечния си цикъл. Диабетът също води до повишен риска от кандидоза. Други фактори, които отслабват имунната система и създават перфектна среда за размножаването на гъбичките, са стресът, съдържащата големи количества захар храна и консервираните храни. Оралните контрацептиви могат да стимулират растежа на гъбичките и в бъдеще.

Симптоми
Тъй като кандидата може да причини множество заболявания на организма, възможна е цяла гама от симптоми, обхващащи организма като цяло и някои специфични области. Това е вялост и умора, раздразнителност, неспокойство, страх, депресия, разсеяност, загуба на паметта, главоболие, болки в мускулите и ставите, чувствителност към химикали, лошо кръвообращение, изразяващо се в студени ръце и крака, инфекции в отделителната система, сърбеж в правото черво, бял налеп по езика и гърлото (млечница), аритмия и неравномерен пулс.
Симптомите, които се появяват в храносмилателната система, включват газообразуване, оригване, периодичен запек или диария, лошо храносмилане и чревни спазми.
В дихателните пътища проблемите, причинени от кандида, варират от хронична хрема и кашлица до разранено гърло, настинка и астма.
Кожата също може да бъде поразена от екзема, сърбеж, обриви, акне и гъбни инфекции.
Различни гинекологични симптоми също могат да се дължат на кандида. Най-често срещаща се е вагиналната гъбична инфекция, характеризираща се със сърбеж, зачервяване, възпаление и сиреноподобно бяло течение.

Лечение
Сравнително лесно е облекчаването на локалните симптоми. Съществуват много мерки, които може да се предприемат, включително и приемането на естествени лекарства. Лечението на локалните инфекции обаче не решава проблема из основи. Заболяванията, свързани с гъбичките, трябва да се лекуват, така че да не се появяват никога повече.
Засега няма изследване, което да може да определи с точност дали даденото заболяване е свързано е гъбичките, или не. Обаче някои изследвания се смятат за полезни индикатори. Изследването на изпражненията например показва дали пациентът има гъбички, тъй като е известно, че червата са прекрасна среда за развитието и растежа им. Изследването на кожата също може да даде предположение за алергия, свързано с кандида. Що се отнася до вагиналните инфекции, също изследване на вагиналното течение ще ни помогне да се убедим в присъствието на гъбична инфекция.

Диета
Подходът на човека към храната е изключително важен, тъй като той може да потисне или да увеличи проблемите, свързани с гъбичките. Няколко седмици може да се спазва ограничаваща диета. В действителност тя може да се спазва неограничен период от време и някои храни отново могат да се включат в нея или може да се спазва поетапно, за да се определи специфичният ефект от храната. Ако симптомите се появят отново след връщането на някоя от храните, то тя трябва да се избягва.
Основното нещо, което трябва да знаете, когато спазвате антикандидозна диета, е, че трябва да изключите захарта от храната си. Идеята е да се предпазим от непрекъснатото размножаване на гъбичките и да подсилим имунната си система. След като захарта е основният хранителен източник на кандида и не допринася полза за имунната система, то тя трябва да се отстрани. Не си забранявайте само гранулираната захар, а се пазете от мед, царевичен и кленов сироп, плодове, малтоза, изкуствени подсладители, царевична скорбяла, сода и лактоза (млечна захар, намираща се в млечните продукти).
Второ кратко правило: следвайте диета, в която не участват дрожди или други видове гъбички, за да се предпазите от болестите, индуцирани от тях. Елиминирайте ферментиралите храни или тези, които съдържат дрожди и плесени, като хляб, кифли, кекс, бисквити и други рафинирани въглехидрати, плодове, включително и плодови сокове и сушени плодове, сирене, оцет, туршии и пушени храни, алкохол, гъби, доматен сок (освен ако не е приготвен от пресни домати(, ядки и хранителни продукти, съдържащи мононатриев глутамат и хидролизиран зеленчуков протеин.
Хранете се с естествени, здравословни храни. Те включват пълнозърнести храни (кафяв ориз, просо, щир и ечемик), пресни зелечуци, тофу, мизо, кисело мляко, постни меса, прясна риба и яйца от домашни кокошки. Растежът на гъбичките може да бъде предотвратен с употребата на малки количества чист зехтин екстра качество.

Хранителни добавки
Естествените хранителни добавки също се използват при болестите, предизвикани от гъбички. Могат да бъдат приемани специални микроорганизми под формата на прах или кисело мляко без захар, които да възстановят полезната микрофлора на организма и гъбичките да бъдат потиснати по естествен начин.
Противогъбичните вещества могат да се използват, за да се отстрани от тялото излишъкът от кандида. Те включват свободно продавани хранителни добавки, като екстракт от семената на цитрусови плодове, чесън, каприлова киселина и берберин. Лекарствата с рецепта като "Нистатин" също могат да бъдат от полза.
Хомеопатичните екстракти от кандида, давани под формата на инжекции, помагат за обръщането на потисната имунна система срещу самата кандида.
В случай на вагинална гъбична инфекция често пъти са ефикасни чесновите глобули.
За да се подобри цялостното състояние на организма, се препоръчва балансирано хранене с добавка на витамини и минерали. Това ще помогне за увеличаване на имунното действие и за овладяване на продължителните инфекции,свързани с кандида. Те не трябва да съдържат дрожди, а да бъдат естествени препарати, в чийто състав да влизат цинк, магнезий, витамин А и витамин В6, фолиева киселина, желязо незаменими мастни киселини и микроелементи. Може да се провери дали няма да се окажат ефикасни следните специфични хранителни добавки:

НЕЗАМЕНИМИ МАСТНИ КИСЕЛИНИ
3000 мг масло от нощна свещ, пореч или семена от касис, приемани три пъти на ден, или една супена лъжица масло от ленено семе (маслото от ленено семе не трябва да се използва за готвене и трябва да се съхранява в хладилник).

ВИТАМИН С
За борба с инфекциите се препоръчват 3000 - 15000 мг на ден, разделени на три дози.

ВИТАМИН В-КОМПЛЕКС
Използва се за облекчаване на стреса, препоръчва се от 50 - 100 мг, приемани с всяко хранене.

ХЛОРОФИЛ
Той може да бъде полезен за прочистването на червата и филтрирането на кръвта. Препоръчват се шест чаши зеленчуков сок.

Билки
Билките също са инструмент за борба с кандидата, и то най-вече с тези в храносмилателната система. Ето някои, които могат да ви бъдат полезни:

ЧЕСЪН
Една от билките фаворити, чесънът е изключителен при предпазването от инфекции. Може да се приема суров, леко обработен или във формата на капсули.

ТИНКТУРА ОТ ЧЕРЕН ОРЕХ
Прибавя се към водата. Препоръчва се доза от 30 капки три пъти на ден.

PAU D'ARCO
Това е една билка с комбинирани имуностимулиращи и противогъбични свойства. Според автора на медицинска литература Кенет Джонс (от него е книгата "Pau d'arco:имунна сила от джунглата") съществуват два възможни начина за въздействие на билките при кандидоза. Единият е чрез стимулация на клетките на имунната система, познати като макрофаги, за унищожаване на кандида албиканс. Другият се състои в директното антибиотично въздействие върху стафилококус ауреус, която действа едновременно с кандида албиканс. Ежедневно могат да се приемат от три до четири чаши чай Pau d'arco.

ОРЕГОНСКО ГРОЗДЕ И ГЕРМАНСКА ЛАЙКА
Тези билки, приготвени под формата на чай, са полезни за имунната система. Алоето, розмаринът, джинджифилът, алфалфата, ливадната детелина, хидрастисът, обикновеният кисел трън и копърът също притежават този ефект.

ХАРМОНИЯ НА ХРАНОСМИЛАНЕТО
Това е горчива източна билкова комбинация, която систематично действа като антигъбичен агент.

ХЕРБАСТАТИН
Отстранява гъбички, получени от слуз.

ЮДАВАН
Китайският лек "Юдаван" помага за отстраняване на вагиналните течения.

КУ ШЕН
Тази източна билка се използва за вагинални промивки.


Хомеопатия
Понеже хомеопатичните препарати се избират според наблюдаваните симптоми, тяхната задача е не само да потискат определени симптоми, но и да повишават съпротивителните сили на самия организъм. Тези препарати могат да активират възстановителните процеси при пациенти с кандида.
Пулзатила може да се предпише при плътно, кремообразно, жълто или зелено вагинално течение. Жената се чувства нещастна и очаква да бъде утешена.
Силика трябва да се използва при сърбеж на вулвата или вагината, които са чувствителни при допир със слабо или пресечено течение.
Креосотум е за тежки симптоми. Със силно течение, дълбоки изгаряния и подуване на устните. Течението може да е жълто или воднисто.
Хепера сулф се използва при симптоми като при силика, но когато са хронични. Има сърбеж на вагината, особено след полов акт, и миризма, подобна на старо сирене. И двата препарата - силиката и фепера сулф, могат да бъдат използвани за лечение на разранявания или кисти, и по-специално на Баятолинова киста.

Терапия на дебелото черво
Според терапевта Това Финмен-Намен от Ню Йорк терапията помага за почистване на вътрешностите и за успокояване на възпаленото дебело черво. Впоследствие може да се комбинира с псилиум, който да се приема през устата. Това овлажнява изпражненията в дебелото черво периодично, което е необходимо, за да се държи кандидата под контрол.

Масло от чаено дърво
Маслото от чаен храст е противогъбичен и противовирусен агент и може да се използва за лечение на вагинални гъбични инфекции. Една супена лъжица от него се смесва с половин литър вода и се използва като душ. Помага при гъбични инфекции. Това може да бъде последвано от поставянето на таблетки или капсули ацидофилус във вагината за възстановяване на нормалната вагинална флора.

Ежедневни навици
Създаването на добри хигиенни навици е много важно за предпазване от гъбични инфекции. Общият стрес трябва да бъде сведен до минимум, тъй като той може да доведе до увреждане на имунната система. Други страни от начина на живот, които въздействат положително или отрицателно върху вагиналните инфекции, са: достъп на въздух до гениталиите, като се облича памучно бельо и се избягва носенето на колан или стегнато бельо, предотвратяване достъпа на анални бактерии към вагината, като се изтрива отпред назад и се избягва ползването на спрей "дамска хигиена" и на пудра, която предизвиква възпаление. Трябва да се знае, че дамският душ не е необходим, когато вагината е здрава и естествено чиста.

Преглед на леченията
Храната може да потиска или да провокира размножаването на гъбичките. Съществуват три начина за повлияване на проблемите, свързани гъбичките, чрез храненето: изключване на захарта, елиминиране на ферментиралите продукти, съдържащи дрожди или плесени, и приемане само на естествена здравословна храна.
Хранителните добавки могат да се "заемат" с болестите, предизвикани от гъбички, или да помогнат за поддържането на балансирано хранене. Препоръчват се следните препарати от подходящи микроорганизми, противогъбични вещества, мултивитамини и минерали и хлорофил.
Билки, които помагат за изхвърлянето на гъбичките от организма: чесън, тинктура от черен орех, Pau d'arco, алое вера, розмарин, джинджифил, алфалфа, ливадна детелина, хидрастис, обикновен кисел трън, копър, препаратите хармония на храносмилането, хербастатин, юдаван и ку шен.
Хомеопатичните лекарства, които могат да активизират имунния отговор и при болните от кандидоза, са: пулзатила, силика, креосотум и хепера сулф. Понякога се употребява и хомеопатичният екстракт от кандида.
Терапията на дебелото черво също може да помогне да се държи кандидата под контрол.
Маслото от чаен храст може да се използва за отстраняване на вагинални гъбични инфекции. Ефикасни са също и вагиналните глобули от чесън.
Придобиването на здравословни навици предпазва от гъбични инфекции. Това са: свеждане до минимум на стреса, носене на дрехи, позволяващи достъпа на въздух до гениталиите, добра телесна хигиена, избягване на продукти, които предизвикват дразнене.

СИНДРОМ НА КАРПАЛНИЯ ТУНЕЛ

Синдром на карпалния тунел (карпален тунел - пространството между костите на китката и съединителната тъкан над сухожилията на мускулите, които сгъват пръстите).
Синдромът на карпалния тунел е повтаряща се травма и е едно от най-често срещаният тип заболявания в Съединените щати, свързани с естеството на работа. С увеличаването на работата с компютри ни все повече и повече се сблъскваме с това заболяване. Затова е важно да разберем как бихме могли да го предотвратим.
Корените на синдрома се намират в налягането върху средния нерв, намиращ се в нервния канал, обвиващ нервите и сухожилията на китката. Той възниква обикновено след дългогодишна работа, включваща постоянно натоварване на ръцете (при машинопис), или може да се появи внезапно след подуване на китките. Заболяването може да е и следствие от артрит или в някои случаи от задържане на течности в организма на бременни.
Синдромът се характеризира с болки в китките и ръцете и специално в случаите, когато палецът се притиска към дланта. Усеща се пареща болка, изтръпване или болка, пълзяща към лакътя и рамото. Тя може да е непрекъсната или да се появява през определени периоди от време и се изпитва най-често през нощта. При тежките случаи мускулите на ръката престават да функционират и могат да залинеят.

Лечение
Конвенционалната терапия на синдрома на карпалния тунел се състои от лекарствена терапия и хирургична операция. Но биха могли да бъдат опитани и други медицински подходи. Един от тях е акупресурата - едно самолечение, което има предимство да бъде безвредно и лесно за усвояване. Изненадващо е, че повечето от акупресурните точки се намират не върху самата китка, а върху лакътя.
Опитайте следното. Поставете показалеца на пет сантиметра под лакътната сгъвка. Притиснете за 10-15 секунди. При наличието на заболяване това място ще е чувствително в началото и спокойно в края на терапията.
Реконструктивната терапия е друг успешен подход към пациентите с това заболяване. Тя се прилага от лекарите остеопати, които са се специализирали в областта на скелетно-мускулните заболявания. Тази терапия включва инжектиране на солен разтвор в мускулно-лигаментната група, за да стимулира образуването на нови кръвоносни съдове. С тяхното образуване в лигаментите могат да бъдат доставени хранителни вещества, витамини и растежни фактори, които стимулират възстановяването на тъканите.

Профилактика
Най-добрият начин да се преборим със синдрома и другите повтарящи се травми е изобщо да не заболяваме от тях. Сюзан Фултън е журналистка от Ню Йорк, която страда от травми, свързани с работата й на компютър, и е създала един профилактичен комплекс. Тя очертава четири физически фактора, водещи до развитие на заболяването: повтарящи се движения, ограничени движения, статична поза, излишно усилие. Имайки предвид, че няма двама души, които да реагират еднакво за едно и също време, тя е определила етапите, които хората трябва да следват, за да превъзмогнат тези фактори.
Първо, почивайте си от повтарящите се движения и променяйте задачите си. Например телефонните разговори могат да са идеална предпоставка, за да се откъснете от компютъра. Или опитайте компютърните софтуерни програми за почивка.
Пренаредете работното си място с идеята да сведе до минимум свиването на ставите си под остър ъгъл, действия, които пробождат и възпаляват вътрешната тъкан. Задайте си следните въпроси относно позата си над бюрото: дали ръцете ми се намират под нужния ъгъл спрямо китките ми, когато пиша на машина? Ако е така, опитайте се да повдигнете или свалите клавиатурата. Направете съответните корекции. Захващам ли телефонната слушалка между ухото и рамото си? Използвайте само слушалки за глава. Навеждам ли главата си напред, за да виждам монитора? Приближете го и го наведете. Протягам ли се за телефона, защото е много далеч, като натоварвам по този начин рамото си? Преместете телефона по-близо.
Добре е по време на работния ден да не забравяме да се разхождаме и ад се протягаме колкото е възможно повече. Фултън отбелязва,че седенето в една поза натоварва тези мускули, които ви държат на едно място. По време на този процес те стават по-твърди и по-малко пластични.
Употребата на по-малки усилия по време на работа е идея, която може ида не ви хрумне, ако сте служител в офис. Но поне се опитайте да стискате по-леко молива. Ако работите с компютър, не стискайте мишката и не удряйте по клавиатурата. Идеята е да се извършва същата работа, но с по-малко усилия. Разучете какво ви създава напрежение в работата и как това се отразява върху вас.

Преглед на леченията
Акупресурата, назначена като самолечение, може да облекчи синдрома на карпалния тунел.
Реконструктивната терапия, предписана отлекар-остеопат, стимулира растежа на новите кръвоносни съдове, така че оздравяващите вещества да достигнат до нужното място.
Избягването на повтарящите се травми започва с разбирането на опасните ергономични фактори: повтарящи се движения, ограничени движения, ограничени движения, статично положение и излишни усилия.
За да се предпазите от синдрома и от свързаните с него проблеми, пренаредете работното си място, сменяйте задачите си, раздвижвайте се, когато е възможно, и следете работните си навици - дали не използвате ненужна мускулна сила?


ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА

Церебралната парализа е общ термин, с който се описват свързаните с мозъка двигателни проблеми. Травми в главния мозък, получени при раждането или малко след това, следствие от нарушение във функциите на нервно-мускулната система, която се проявява като доживотна парализа на една или повече части на тялото.

Причини
Обикновено церебралната парализа се свързва с липсата на кислород по време на раждането, преносването или недоносването на плода. При преждевременно раждане теглото на бебето е по-малко от нормалното. По тази причина на майките, които усещат ранни контракции, трябва да бъдат предписани лекарства, които да удължат бременността им. В последните години стана ясно, че поднорменото тегло е свързано с пушенето или приемането на наркотици от бъдещата майка. Изключително висок е рискът от церебрална парализа на плода при майки, пристрастени към наркотик.

Симптоми
Симптомите варират според тежестта си от лека парализа на крайните части от едната страна на тялото до изключителна загуба на контрол над мускулите, говора и зрението. Могат също така да се появят и проблеми със слуха и изоставяне в мозъчното развитие. Показателни за новородените могат да бъдат сигналите,като ненормално дишане, сучене и хълцане. На един късен етап от развитието на бебето растежът му се затормозява, а фините му движения са спастични. Могат да бъдат налице по-късно прохождане и приучване към пазене на чистота, така както и прекалено силни рефлекси, неправилна реч и бавни движения на лицето.

Лечение
Успехът на лечението зависи от това кога е поставена диагнозата и от тежестта на заболяването. Колкото по-рано се установи проблемът, толкова е по-голям ефектът от лечението. Конвенционалната медицина предлага лечение, състоящо се от спортни упражнения, хирургични операции и лекарства, които отпускат мускулите и предпазват от припадък. В резултат на това лечение много от пациентите водят затворен живот до момента, в който се научат да се справят с елементарните си всекидневни нужди.
Освен с конвенционалната медицина на пациента може да се помогне и с билки. Много билкови чайове подхранват мускулите и нервите с ценни минерали и ензими. Когато са слабо разредени, те са подходящи за бебета и деца. Някои билки действат като антиооксиданти и помагат, действайки срещу свободните радикали, които са в изобилие. Това са розмарин, гинко билоба и джинджифил. Освен че е антиоксидант джинджифилът подобрява кръвообращението на крайниците. Другите билки, на които трябва да се обърне внимание, са жълтият киселец, водният кресон и млечният магарешки трън. Важно е лекарят терапевт да е компетентен, най-вече когато лекува деца.

Какво да се избягва
Бъдещите майки не трябва да пушат и да употребяват наркотици. Те трябва да бъдат внимателни и с приемането на пестициди, защото химикалите преминават през плацентата и уврежда мускулите и нервите на развиващото се бебе.


ЦЕРВИКАЛНА ДИСПЛАЗИЯ*

Цервикалната дисплазия е ненормално нарастване на тъканта на шийката на матката. Причинява се от сексуално предавания папилома вирус НPV, същия вирус, който е отговорен за цервицити, генитални проблеми и рак на шийката на матката. Тези заболявания се определят с пап-намазка.
Терминът цервикална дисплазия се отнася за прогресивно заболяване. Състоянието може да се променя от проблемно развитие на тъканта, от лека дисплазия, умерена дисплазия до тежка дисплазия, локализиран карцином, който преминава в рак.
Конвенционалният медицински подход не предлага практически никакво лечение на леката дисплазия и гениталните неразположения. Обикновеният отговор е "нека да видим дали организмът няма да се справи сам". В по-късен стадий предпочитаното конвенционално лечение използва електрическа дъга, за да изреже ненормалната тъкан. При напреднало заболяване единственият начин да се спаси живота на пациентката е пълната хистеркомия.
Много би могло да се направи, за да се избегнат проблемите с шийката на матката. Тук профилактиката винаги е била най-добрата политика и това важи изключително за това заболяване. Жените трябва да разберат, че цервикалната дисплазия, гениталните неразположения и ракът на матката са болести, които се предават по полов път, могат да се избегнат с безопасен секс и се лекуват със здравословен начин на живот. Ако употребявате хапчета за предпазване от бременност, препоръчително е да приемате фолиева киселина и витамин С. Правете по едно изследване на пап-намазка веднъж годишно. Статистически е доказано, че колкото по-рязко се правят пап-изследвания, толкова по-голяма е възможността от заболяване от цервикална дисплазия и рак на шийката на матката.

* Тристепенна промяна на тъканите на шийката на матката, третата степен е
рак на шийката на матката. - Б. пр.

Диагноза
Преди лечението е необходимо да се постави пълна диагноза на заболяването. Ако изследването на пациентката показва наличие на папиларни вируси, нейният партньор също трябва да бъде прегледан за наличие на неправилно развита тъкан. Или с други думи вирусът се предава от един на друг. Една диагноза, поставена от лицензиран компетентен лекар, практикуващ алтернативна медицина, може да определи стадия на болестта и дали пациентката се нуждае само от естествено лечение, или трябва да комбинира тези терапии с конвенционални методи на лечение.

Натуропатични лечения
Пациентките с цервикална дисплазия често пъти отлично се повлияват от натуропатични въздействия. Д-р Тори Хъдсън от Портланд, щата Орегон, отбелязва: "В резултат на изследванията, проведени от мен в колежа по натуропатична медицина върху 43 случая на всички степени на цервикална дисплазия, 38 от тях се превърнаха в нормална тъкан, 3 се излекуваха частично и 2 не се повлияха нито в положителна, нито в отрицателна насока." Лечението на д-р Хъдсън се състои от три етапа на лечение: на систематично ниво, на локално ниво и на ниво конструкция. По-долу е изложен общ преглед на нейната терапия.

Лечение на системно ниво
Бетакаротин
Витамин С
Фолиева киселина
Имуностимулираща билкова комбинация

Лечение на локално ниво
Витамин А, вагинални глобули
Билкови вагинални глобули

Лечение на ниво конструкция
Промяна на храната
Употреба на презервативи
Въздържане от цигари


Храната, която е оптимална за имунитета, е бедна на мазнини и богата на пълнозърнести храни, зеленчуци и плодове. Да се избягват инхибиторите на имунната система, като кафе, захар, алкохол и мазнини.
В края на тримесечното лечение е много важно да се прегледате отново при лекар и да направите още една пап-намазка, понякога може да е необходима и биопсия.

Какво да се избягва
Цервикалната дисплазия се увеличава при ранната полова активност. Жените, започнали рано полов живот, са по-предразположени към заболяването заради физиологичното състояние на клетките на матката. Тютюнопушенето е друг фактор за заболяването. Ако пушите и сте изложени на вируса, по-вероятно е да заболеете от диплазия и рак на шийката на матката. Никотинът се отлага в тъканта на матката. При заразяване с вируса ДНК на тази тъкан започва да се развива ненормално. Пушенето също може да причини генитални неразположения и да превърне тъканта в ракова. Липсата на фолиева киселина се свързва със заболяването от цервикална дисплазия. Пероралните контрацептиви отнемат фолиева киселина от организма.

Преглед на леченията
Превантивните мерки включват безопасен секс, редовни изследвания за папиларни вируси, здравословен начин на живот и въздържане от тютюнопушене. Ако приемате орални контрацептиви, трябва да приемате и фолиева киселина и витамин С.
Многостранният натуропатичен метод често лекува цервикалната дисплазия.

СИНДРОМ НА ХРОНИЧНАТА УМОРА

Всеки изпитва отвреме навреме умора, но когато се чувстваме изморени за дълъг период от време, това означава, че страдаме от синдрома на хроничната умора. През последните години тя се превърна в често срещано заболяване, въпреки че консервативната традиционна медицина поставя под съмнение определянето му като синдром. В действителност здравните служби в Съединените щати, които са усвоили много средства за проучване и лечение на опасни инфекциозни заболявания, на практика са пренебрегнали този болезнен проблем.
Заболяването стана известно за пръв път през 1980г., когато от различни части на Съединените щати беше съобщавано за случаи на синдром на хроничната умора. През 1988 г. центровете за борба със заболяванията най-накрая признаха за съществуването му, формулирайки го като "синдром на хроничната умора" за описание на постоянното състояние на изтощеност. Оттогава според преценката на конвенционалната медицина в Америка има около 2 милиона болни. Заключенията от едно изследване, проведено в Хардвардския университет, са, че всеки трети от всеки хиляда души в страната страда от този синдром.
Въпреки че не е фатална болест, синдромът на хроничната умора може да е опустошителен за тези, които живеят с него. Повечето заболели са млади, изглеждащи здрави хора. Въпреки че синдромът поразява широк спектър от хора, последните изследвания показват, че значителен процент от болните са на възраст над тридесетте, като съотношението жените към мъжете е приблизително две към едно. Тъй като симптомите на синдрома се чувстват повече, отколкото да се виждат, болестта може да се окаже доста неблагодарна за болните, които се опитват да убедят членовете на семейството си, приятелите, работодателите и лекарите в реалното й съществуване.
Този здравословен проблем се среща не само в Съединените щати. И други страни по света съобщават за увеличаване на броя на заболелите през последните няколко години. В Япония заболяването се нарича синдром на бавното естествено убийство, докато във Великобритания е отбелязано като миалгичен енцефаломиелит. Хроничната умора е позната в няколко други страни, включително Канада, Австралия и Холандия, където са създадени групи за помощ на заболелите.

Причини
Изследванията свързват началото на синдрома на хроничната умора с нарушаването на функцията на имунната система, което позволява развитието на бактериални и вирусни инфекции от рода на Ипщар-Бар, херпеси, цитомегаловируси, микоплазма или кандида. Когато действието на имунната система отслабне, организмът става податлив на съществуващи и преди, но не причиняващи проблеми микроорганизми и на свърхразмножаването им. Хроничното нарушаване на мускулната дейност, фибромиалагия, което понякога може да съпътства синдрома на хроничната умора, е болезнено мускулно-скелетно заболяване, характеризиращо се с удебеляване и стягане на мускулните фибрили.
В болшинството от случаите синдромът на хроничната умора е резултат от дългогодишни нездравословни навици. През годините болният вероятно е страдал от обща умора, но е смятал това за нещо нормално, както живеят много от "винаги във форма" американци. Годините на хроничен стрес и съпътстващото ги кофеиново претоварване често пъти предшестват синдрома на хроничната умора. Човек може да живее десетилетия наред, без да си почива истински, гълтайки кафе и сладкиши, пушейки прекомерно антибиотици, робувайки на вредни навици, без да мисли за цената, която ще заплати. Отслабването на имунната система до този момент може да не се прояви. Но при появата на един по-силен стрес се нарушава балансът в полза на доминиращите в момента в тялото вируси. Резултатът - хроничната умора, която сякаш се появява изневиделица, всъщност е резултат от начина на живот.
Синдромът на хроничната умора е често срещано заболяване сред екипажите на самолети. Хората с тази професия са подложени на екстремни обстоятелства. Работното им място съдържа освен това замърсен въздух, промени в налягането, атмосферна радиация и високи нива на стрес, да не говорим за храната. Не е страшно, че те остаряват преждевременно и страдат по-често от другите от синдрома на хроничната умора.
Някои учени свързват началото на синдрома с поставянето на първите ваксини. Вирусът на Ипщайн-Бар, който стимулира бързото клетъчно делене, в някои случаи е в тясна връзка с други вируси, участващи в процеса на производство на ваксини. Впоследствие, когато се приложат ваксините, се улеснява и настъпването на синдрома. Друга една теория гласи, че задължителните детски ваксинации могат да доведат до развитието на синдрома чрез изкуствено намаляване на необвързаните имунни клетки. Когато тези клетки са ангажирани в борбата със специфичните инфекции, то способността им да реагират на нови антигени е силно ограничена. През последните години организмът се сблъсква с милиарди подобни предизвикателства, въпреки че някои лекари задават въпроса доколко е мъдро използването на ваксинационните програми в ранното детство. Въпреки че е необходимо по-подробно проучване на хипотезата, предварителното изследване на голям брой пациенти, страдащи от синдрома, показва, че много от тях имат дефицит на тези необвързани имунни клетки.
Няколко членове на научното общество надават глас срещу ваксинациите, изтъквайки връзката между синдрома на войната в Залива, характеризиращ се предимно с хронична умора, и ваксинационната програма на войниците по време на войната в Персийския залив, изтъквайки, че те са отговорни за отслабването на имунната система, много от военнослужещите. А също така и химичните и биологичните бойни отровни вещества - някои от тях новосъздадени, с които са се сблъсквали американските войници, както и високо токсичните замърсявания от изгарянето на нефтените кладенци.

Обща умора
В началото, когато човек усети умората, е важно да определи причината, тъй като в повечето случаи изтощението е причинено не от вирусни инфекции. Умората, причинена от вируси, обикновено е придружена от други типични за вирусите симптоми, докато при общата умора тези симптоми липсват. Общата умора често пъти е предизвикана от извънредно силен стрес или от нарушение на съня. Безсънието, често пъти влошено от стреса, може да въздейства сериозно върху организма, нуждаещ се от определено време за почивка. Проблемите със съня, могат да бъдат доста изтощаващи за жертвите им. Затова е важно да се разрешат, преди да вземат своя данък от тялото.
Общата умора често пъти е следствие от лошото хранене, ако то не съдържа необходимите калории. И въпреки че повечето американци консумират повече от нужното им количество калории, често пъти те нямат хранителна стойност. Изследванията разкриват, че хората, които приемат много захар и други прости въглехидрати и се хранят с голямо количество сладкиши и бял хляб, обикновено изпитват в някаква степен умора. Типичният пример е умората, която се усеща, след като се е изчерпал енергийният източник на кофеин и сладки след тежкия обяд и отново в късния следобед или ранната привечер. Слабата диета често дава началото на хипогликемия - състояние, при което се нарушават съдържанието на захар в кръвта и производството на инсулин. Хипогликемията често пъти предизвиква умора след хранене, когато свръх секрецията на инсулин въздейства върху нервната система.
Друга причина за умората е хипотироидизмът, или недостатъчната функция на тироидната жлеза. Хипотироидизмът също така може да предизвика запек, увеличаване на теглото, суха кожа и нередовен менструален цикъл, може да причини умора в нормални граници. За съжаление лекарите често пропускат да я диагностицират и впоследствие грешно отнасят умората към други фактори, като депресия или некачествено хранене.
За умората значително допринася кофеинът. Тъй като милиони американци са пристрастени към кофеина, свързаната с него умора е често срещан проблем. Когато човек, свикнал да приема големи количества кофеин, изведнъж намали или преустанови доставката му в организма, резултатът се изразява в умора, често придружена с главоболие. Преодоляването на зависимостта от кафето и другите кофеинови продукти е критична за подържането на добро здраве и избягването на изтощителните пристъпи на умора.

Симптоми на синдрома на хроничната умора
Обикновената умора идва и си отива и хората могат да живеят с нея. Но основният симптом на синдрома на хроничната умора е непосилното, безпощадното изтощение. Тежестта на хроничната умора не може да се сравнява с тази степен на изтощение, която се изпитва след тежък труд или спортно състезание. Жертвите на хроничната умора често срещат трудност при ставане от лежащо положение или може да не изпитат желание въобще да станат. За съжаление това заболяване държи в плен жертвите си с години и може да повлияе върху ежедневието и на най-активния човек. Понякога то се появява внезапно, а в други случаи - постепенно.
Освен обезсилващата умора се наблюдава и изобилие от вторични симптоми, свързани с това заболяване. Ранните стадии на синдрома често се характеризират с остри грипоподобни симптоми, а депресията, раздразнителността, главоболието, ниската температура, острата болка в мускулите и слабостта се проявяват по-късно. Освен това хроничната умора често пъти се придружава от намаляване на познавателните способности, характеризиращи се със загуба на паметта, объркване и трудно концентриране. Понякога пациентът не може да си спомни и най-простите детайли, например името си, или причината, поради която е влязъл в стаята. Друго често срещано явление при пациентите с хронична умора е неспособността им да преодолеят физическия или емоционален стрес. Нарушението на съня също се среща при болните. Много от тях се чувстват така, сякаш жизнената им енергия се е изпарила през нощта. Често пациентът не може да заспи или сънят му е прекъсван от кошмари. Допълнителните симптоми, свързани с хроничната умора, включват изтръпване или обтягане, лошо настроение, шум в ушите, сърбежи и импотентност.

Лечение
Преди да започне холистично лечение, е страдащият от хронична умора да бъде прегледан от лекар, за да се определи степента на заболяването и възможните причини за настъпването му. Често пъти пациентите трябва да направят различни изследвания, установяващи хранителна алергия или наличие на нарушение във функцията на щитовидната жлеза, епифизата или надбъбречните жлези.

Диета
Хората, страдащи от синдрома на хроничната умора, както и от по-лека форма на умора, трябва да включат в храната си много въглехидрати, защото те се използват бавно от храносмилателната система и представляват добър последователен и стабилен източник на енергия за организма. Пълнозърнестите храни, както и зеленчуците, плодовете, ядките и семената са източници на въглехидрати.
Освен тях жизнено необходими за болните от хронична умора са соковете и най-вече соковете от тъмни зеленчуци, като зелено зеле и глухарче, защото те снабдяват организма с широка гама от имуностимулиращи ензими. Тези зелени, богати на хлорофил сокове трябва да се приемат свободно. Шест чаши не са прекалено голямо количество. Техен ценен компонент може да бъде алоето, както и кервизът, тиквичката и лимонът. Пречистващото и стимулиращо действие на далака и лимфната система може да се повиши чрез консумирането на прясно глухарче, аспержи, зелен синап, репички и кръстоцветни зеленчуци, като броколи и карфиол. Морските зеленчуци, включващи комбу, уакаме, хиджики, араме и дулсе, действат благотворно върху костния мозък и тимусната жлеза.
Страдащите от хронична умора трябва да включват в храната си висококачествен протеин от растителен произход. Добър пример за вегетариански източник на протеин са тофу, темпе, особено соево мляко и бобови култури. Понеже рибата е богата на мастните киселини омега-3, малките количества прясна риба имат своите предимства, но е добре да бъдете сигурни, че рибата, която консумирате, не е от замърсени водоеми и не е потапяна в хлор при приготвянето й. Ако приемате животински протеин, консумацията на този вид храна не трябва да надвишава 250г на ден. Също така имайте предвид, че животните, отглеждани в животновъдните ферми, са подложени на вредни хормони и пестициди и екологично чистите източници на животински протеин са за предпочитане.
Предлагаме ви една имуностимулираща супа, създадена от китайците, която може да помогне на отслабналия организъм да възстанови енергията си. Рецептата се състои от смес от аспержи с лук, чесън, джинджифил и други екологично чисти птици, риба, тофу или темпе. Към нея могат да се добавят кафяв ориз и пресни зеленчуци. Следа като супата достигне до точката на кипене, трябва да се свали от огъня и да се остави да се запари. Накрая може да й се добави мизо, за да стане по-хранителна и да се увеличи ароматът й.
Правилната грижа за имунната система може да се подпомогне и от пиенето на достатъчни количества пречистена вода. През студените месеци помага неподсладеният билков чай, чаят от ехинацея например. Топлите течности са за предпочитане.
За хората, страдащи от умора на базата на хипогликемия, е изключително важно да подобрят храненето си, като включат в него например богати на целулоза, протеин-съдържащи въглехидратни комплекси, като овесени ядки, и да приемат хранителни закуски предобед и следобед. Въглехидратните комплекси и богатите на протеини храни (от рибен или растителен произход) могат да бъдат полезни в борбата с умората, предизвикана от злоупотребата с кофеин.

Хранителни добавки
Съществуват различни хранителни добавки, които могат да подпомогнат правилното функциониране на имунната система. Много от жертвите на синдрома на хроничната умора страдат от липса на магнезий, хром, цинк и други хранителни вещества. Затова мултивитаминните и мултиминералните хранителни добавки могат в действителност да бъдат от полза.
Хората с хронична умора трябва да се опитат да консумират между 5000 и 20 000 мг витамин С дневно, понеже той е съдбоносен за правилното функциониране на имунната система и тимусната жлеза. Тъй като този полезен антиоксидант се отделя лесно чрез отделителната система на организма, по-разумно е дневната доза да се разпределя на части. По-високите дози витамин С са доказали своята ефикасност при лечението на синдрома на хроничната умора. Те могат да бъдат прилагани венозно под лекарско наблюдение. Често пъти се предписват дози от 150-200 000 мг витамин С по венозен път и освен това пациентът продължава да приема витамина перорално. Тези високи венозни дози се вкарват в организма постепенно в течение на неколкоседмично лечение, след което количествата постепенно се намаляват.
Витамин Е е друг полезен антиоксидант, който трябва да се доставя в организма по 400 - 800 единици дневно, докато 100 мг витамин В-комплекс трябва да се приема три пъти дневно. Витамин В3, познат още като ниацинамид, е полезен за регулирането на кръвната захар, докато витамин В6 защитава тимусната жлеза от свободните радикали.
Цинковият пиколинат може значително да повиши цинковото съдържание в организма, когато се приема по 35 - 50 мг дневно. Пиколината като съставна част от тази хранителна добавка помага на цинка да се транспортира до клетките. Но внимавайте да не приемате големи дози, защото 100 мг цинк на ден действат отрицателно върху имунната система.
Добавките, съдържащи хром, като хромен пиколинат или други форми, подпомагат инсулина.
Елементът магнезий е също важен за производството на енергия. За съжаление той често бива пренебрегнат. Магнезият се намира в триста различни ензимни системи и подпомага синтеза на АТФ - важно съединение, произведено на клетъчно ниво, и служи като енергиен източник в организма. Често пъти жените, приемащи калций, за да се борят с остеопорозата, не си правят труда да приемат и еквивалентното количество магнезий и в последствие започват да страдат от умора. За съжаление липсата на магнезий е трудно да се установи, защото стандартните изследвания на кръвта не отчитат действителните стойности на минералите в клетките.
NADH, обикновено срещан като коензим 1, е относително ново лечение, което демонстрира способността си да лекува хроничната умора, без да оказва вредни въздействия. Коензим 1 е природно вещество, което може да се намери във всяка клетка на човешкия организъм. Той е незаменим за образуването на енергия в организма. Ежедневното му добавяне в тялото увеличава по естествен начин енергията. Аминокиселината тирозин също повишава образуването на енергия, като подпомага действието на невротрансмитерите. Тирозинът не се препоръчва на страдащите от меланом или шизофрения.
Коензим Q10, който действа в митохондриите (нашите клетъчни енергийни депа), е енергиен стимулант и спокойно може да се допълва в количества 75 - 300 мг на ден, докато аминокиселината глутамат може допълнително да увеличи енергията.

Билкови лекарства
Въпреки че съществуват различни билкови лекарства, които са полезни в борбата с умората, лечението с билки трябва да се извършва под наблюдението на компетентен специалист, който да определи кое е най-доброто за вас. Някои билки не могат да се употребяват от всички и могат да повлияят зле на тези, които ги използват неправилно. Други са безопасни и могат да се приемат ежедневно. Билките адаптогени, които са с мек и тонизиращ ефект, влизат в тази категория и могат да бъдат полезни при лечението на умората, защото дават възможност на тялото само да произвежда повече енергия. Пример за популярни адаптогенни билки са клиновиче, жен-шен, горски нокът и сладник.
Билката клиновиче е изследвана внимателно и може да се намери лесно. Изследванията показват, че тя стимулира ефикасно имунната система и може да се използва при лечението на широка гама болести, вариращи от настинка до рак. Вместо да атакува директно инфекциозните микроорганизми, клиновичето помага на организма да засили имунната си система.
Кората на тополова магнолия е друг енергиен стимулант, който западните култура са заимствали от традиционната медицина на коренните жители на Америка.
Произхождащи от китайската медицина, сибирският жен-шен и жен-шенът стабилизират енергийното ниво в организма, като повишават жизнеността през деня и имат релаксиращ ефект през нощта. Нещо повече, жен-шенът засилва имунната система, като повишава количеството и подобрява действието на клетките, борещи се с болестта. Препоръчваната доза от сибирски жен-шен е 200-300 мг на ден, докато предлаганата доза от жен-шен е малко по-ниска. Жен-шенът може да се приема като чай или като екстракт.
Билката ехинацея може да увеличи броя на имунните клетки и да подобри действието им, когато се приема три-четири дни в седмицата. Ехинацеята е широко достъпна под формата на тинктура или чай. Висококачествените източници на билката могат да се разпознаят по склонността им да предизвикват изтръпване на езика.
Пресните овесени ядки действат подмладяващо на нервната система и се използват за лечение на синдрома на хроничната умора. Освен това те могат да потискат симптомите, предизвикани от злоупотребата с ободрителни лекарства, цигари и кафе. Забележете обаче, че пресните овесени ядки не са пакетираните или обработените ядки, които притежават различни качества и действат различно.
Чесънът е друго имуноподдържащо вещество, което може да се използва в борбата с предразположеността на организма към инфекциозни заболявания. Той подпомага имунната система, като повишава активността на естествените клетки-убийци, които служат за унищожаването на вирусите и туморните клетки. Ако чесънът се приема във вид на таблетки, необходими са две таблетки при всяко хранене.
Популяризираната от китайците и японците ганодерма, известна още като гъбата рейши, с общ енергиен стимулатор, който също така притежава противоракови свойства. Тя е особено ефикасна, когато се използва съвместно с клиновиче.
Корените от сладник повишават енергията на надбъбречните жлези, притежават силни антивирусни качества и са полезни за пречистването на кръвта и черния дроб, докато лютивият пипер се използва за премахване на мукозната течност и пречиства кръвта.
Гъбата, която често се използва от азиатците, пория кокос, се използва за пречистване на кръвта и помага за повишаване на резистентността на организма. Лознеята и ломациумът притежават антивирусни свойства и са демонстрирали също така способността си да противодействат на хроничната умора.
И накрая, парливата коприва и корените от обикновен репей са доказали ползата си за укрепването на имунната система.


Хомеопатични лекарства
Като допълнение към лечебните билки съществува широка гама от хомеопатични лекарства, които помагат при хроничната умора. Някои от тях сме описали по-долу заедно със симптомите и типовете пациенти, за които се смята, че са ефикасни.
Анакардиум се предписва от хомеопатите при хронична умора със замъгляване на мисълта, забравяне и фикс-идеи.
Арсеникум албум лекува изтощение, придружено от безпокойство. Болният може да се страхува от смъртта и болестта и да смята лечението за безнадеждно, да изпитва изгарящи болки в стомаха, както и сенна хрема и слаби воднисти течения. Други симптоми са загубата на тегло, задъхването и сухата, груба, лющеща се кожа. Пациентите изпитват огромна жажда и пият големи количества леденостудена вода.
Барита карбоника се предписва на хора със забавени мозъчни функции. Объркване и затруднения при учене, хронично уголемяване на сливиците. Тези хора лесно настиват.
Гелсениум се дава при изключителна преумора. Пациентът има желание да остане през цялото време в леглото. Клепачите натежават и образът с тава неясен или двоен. Може да се появи стягащо главоболие, температура без жажда.
Кали фосфатикум се счита за ефикасен при неспокойство, страх и мъглява мисъл. Пациентът не може да си спомня имена и думи и паметта му е заета с други проблеми.
Ликоподиум е за мъглява мисъл със слаба памет, объркани мисли, проблеми с говора, трудно намиране на правилните думи и нерешителност. Освен това се проявяват и вътрешни симптоми с досадно газообразуване, особено след хранене, подуване, прекомерен глад и желание за сладки храни.
Муриацикум ацид е хомеопатично лекарство, създадено специално за лечение на умора с физически произход. В този случай пациентът е емоционално и психически здрав, но тялото просто не е в състояние да функционира нормално и е необходима постоянна почивка в леглото. Ако не се обърне незабавно внимание, умората може да се разпростре върху мозъчната дейност. Това хомеопатично лекарство е създадено за борба с умората, придружаваща хроничната диария, стомашно-чревните проблеми, като хроничен колит или заболяване на черния дроб и при НІV-вирус.
Нукс вомика помага при нарушена функция на черния дроб, особено в случаите, когато тя се дължи на токсини - лекарства, химикали, месо и мазнини. Тя е полезна и за пациенти с възпалителен синдром на червата и запек, редуващ се с диария.
Фосфорната киселина помага за лечението на умора, предизвикана от емоционални събития, като труден развод, лоша връзка или нещастен случай. В тези случаи пациентът е изолиран от останалите, лежи в леглото дълго време, отказва да се храни, избягва да разговаря и изглежда студен и през цялото време. Освен това лекарството се предписва за лечение на умора вследствие на прекалена сексуална активност, както и на умора, свързана с рак, наркотици или мононуклеоза.
Тицитим ацид обикновено се използва от хомеопатите за лечение на умора, предизвикана от умствено изразходване, състояние, което се среща често при служебна преумора. Показателите за умствената умора са невъзможността да се изпълняват най-простите дейности, общо объркване и затруднения в ежедневния живот.

Упражнения
Ако пациентите с хронична умора започнат да изпълняват спортни упражнения, включващи аеробика, могат да постигнат забележителни резултати в повишаването на енергийното ново в организма. Редовната продължителна активност на тялото помага за функционирането на надбъбречните жлези и помага за освобождаването от стреса. В идеалния случай комплексът упражнения трябва да се изпълнява за 20 - 30 минути пет дни в седмицата. Намалената сила на болните от хронична умора може да се подобри чрез сравнително леки упражнения. Например ходенето във вода в басейн е полезно и постепенно укрепва до ниво на силово ходене.
Упражненията на открито имат голямо предимство, защото дават възможност на болния да поема чист въздух. Разходките в студените зимни дни могат да бъдат доста ободряващи, но не забравяйте да се облечете топло. Тай-чи, ци гун и йога също се препоръчват заради здравословния ефект върху ендокринната и имунната система.

Почивка
Изследванията показват, че значителен процент от пациентите, страдащи от хронична умора, са преживяли прекомерно много стрес в живота си. Продължителното излагане на интензивен стрес може да отслаби имунната система и да доведе до начало на синдром на хроничната умора. Това е причината, поради която хората, страдащи от това, могат да се повлияят положително от медитацията като начин на успокояване на мозъка и отстраняване на стреса. Двадесет минути, два пъти на ден е най-често препоръчваният график за медитация. Изпълнението на дихателни упражнения и осведомеността за правилното дишане също могат да бъдат полезни за отстраняване на напрежението. Други техники за отпускане са танците и йога. Концентрацията върху положителните страни на живота и придобиването на оптимистичен външен вид намаляват ефекта от стреса върху тялото и помагат на пациента да подобри състоянието си.

Дезинтоксикация
Жертвите на синдрома на хроничната умора обикновено са натрупали отровни отпадъчни продукти в организма си, затова е важно да се дезинтоксикират неговите системи редовно през един или два месеца. Веднъж в месеца в течение на три месеца може да се извърши дезинтоксикация на дебелото черво, както и клизма, която се прилага веднъж седмично. Освен това зелена пшеница и други зелени сокове могат да почистят кръвта, а киселите сокове участват в отстраняването на телесните нечистотии и стимулират функцията на черния дроб и бъбреците. Процесът на дезинтоксикация включва също стимулация на лимфната система с помощта на акупунктура и масаж.

Акупресура
Акупресурата е доказала ефикасността си при лечението на пациенти, болни от хронична умора. Акупресурните точки за увеличение на енергията са разположени предимно върху гърдите. Първата точка може да бъде намерена, като се постави ръката върху вдлъбнатината над гърдите в областта на шията. Не притискайте там, а леко плъзнете пръстите с около пет сантиметра под вдлъбнатината. След като достигнете най-ниската точка, притиснете за 10-15 минути.
Друга акупунктурна точка се намира на два сантиметра и половина под първата. Тези две точки могат да се окажат чувствителни в началото, но след прилагането върху тях на силен натиск те могат да облекчат чувствителността и напрежението. Този определен метод на акупресурна терапия е доста полезен за лечението на умората.


Какво да се избягва
Хроничната умора може да бъде съставена от различни фактори и първият от тях е лошите хранителни навици. Храната, която трябва да се избягва, включва кафе и други кофеинови продукти, млечни продукти, месо и рафинирани храни. Освен това и стресът може да доведе до умора, така че се препоръчва неготово намаляване. А откакто ваксинациите се считат като вероятен фактор, причиняващ хронична умора, ви съветваме да потърсите алтернатива на ваксините и да прецените риска и ползата, преди да ги приемете.

Обобщение
Преди да се положат на холистично лечение, болните от синдрома на хроничната умора трябва да бъдат прегледани от лекар за специфичните особености на заболяването, като хранителна алергия, хипотироидизаъм или нарушение на функцията на надбъбречните жлези.
Храната трябва да съдържа комплекс от въглехидрати, тъй като тези храни произвеждат бавно и стабилно енергия, а ензимите от суровите зеленчуци стимулират имунната система. Протеинът от растителни източници и незамърсена риба има много предимства.
Билките стимулират имунната система и повишават енергията.
Мулитвитаминните комплекси с добавка на минерали трябва да се включва също, защото много от страдащите от хронична умора имат и хранителен дефицит.
Витамин С е необходим през целия ден и на практика е полезен, когато се приема по венозен път под лекарски надзор.
Широката гама от хомеопатични лекарства може да помогне в борбата с хроничната умора.
Редовните спортни упражнения увеличават естествения енергиен потенциал на организма.
Техниките за отпускане могат да намалят нивото на стрес, като по този начин действат благотворно върху имунната система.
Дезинтоксикацията е незаменима за отстраняването на отровните вредни продукти, които забавят дейността на системите в организма и водят до хронична умора.
Стимулацията на акупресурните точки е техника за освобождаване на енергия.


ХРОНИЧНА БОЛКА

Постоянната или продължителна болка е широкоразпространен проблем. Според медиите единственият начин за облекчаването й са болкоуспокояващите лекарства, произведени от големи фармацевтични компании. Обаче съществуват и други алтернативи. Американците, които страдат от хронична болка, биха направили най-добре, ако престанат да се подчиняват на командите от телевизорите си. Независимо от факта, че приемането на няколко лекарства без рецепта или пък непредписани от лекар може да облекчи веднага възприемането на болката от мозъка, това не отстранява причината, която я поражда и не се подобрява общото здраве. Напротив, съществуват много природни терапии, които помагат на тялото само да се справи с хроничната болка.

Причини
Болката е сигнал, че нещо в тялото не е наред. Тя може да е предизвикана от милиарди фактори, сред които заболявания, като ревматоиден артрит, рак или спортни и други травми, хранителни алергии, които например биха могли да предизвикат мигрена. Независимо от това, че причините за болката, са много, механизмите, по които тялото я произвежда, са подобни. Когато тялото изпитва болка, нервният импулс преминава от наранената част през гръбначния мозък и достига до главния мозък. Тук мозъкът регистрира болката в съзнанието ни.
Обикновено причината тялото да изпитва болка е възпалението. То се характеризира с подуване, зачервяване, топлина и болка. Ако се остави нелекувано, настъпва частична или цялостна загуба на функциите на поразения участък. Във възпаления участък се освобождава протеаза - ензим, помагащ за усвояването на белтъците, и се дава тласък на верижна реакция, която усложнява ситуацията. Малки частици от протеин, известни като брадикинини, също си взаимодействат с нервните рецептори, като предизвикват заповед за болка. Освен това брадикинините събират имунните клетки и разширяват кръвоносните съдове.

Лечение

Хранене
Един от най-ефикасните методи за борба с хроничната болка е насищането. То може да се постигне, като се пият по осем водни чаши вода на ден. За по-възрастните това е от съществено значение, тъй като последните изследвания разкриват, че дехидратацията може да играе важна роля за началото на хроничната болка, дължаща се на изсъхване на гръбначните дискове. Забележете, че когато тялото усеща жажда, вече е настъпила частична дехидратация. Затова трябва да опитаме да задоволим нуждите на организма от течности, преди да ги усетим.
Освен водата, екологично чистата храна и зеленчуците и някои определени сокове създават киселинно-основен баланс в организма, което е от значение за премахването на болката. Излишната киселинност подпомага стимулацията на периферната нервна система и увеличава нашето възприемане на болката. С алкализирането на организма тази стимулация може да се предотврати. Още повече соковете от растителен произход представляват обилен източник на фитохимикали и антиоксидантни витамини, минерали и ензими.
Активността на тялото също може да се окаже дълбоко въздействие върху здравето. Според д-р Емануел Ревичи, известен преподавател и изследовател по въпросите на здравето, който е посветил голяма част от живота си да раздели леченията за болката, усещането за нея може да се облекчи значително с подобряването на хранителните ни навици. Д-р Ревичи е успял да отстрани острата болка от рак на панкреаса чрез повишаване на рН-нивата в организма на пациентите си. Докато излишъкът на кисели храни може да доведе до акумулиране на рискови отпадъчни продукти в организма, последните изследвания на обичайната американска храна разкриват, че 80% от нея е киселинна, а 20% - алкална. В здравословното хранене това съотношение трябва да е точно обратното. Добър пример за алкална храна са соята, картофите, пъпешът и лимоните: тези храни помагат на тялото да отстрани вредните натрупвания. Важно е да се отбележи, че съществуват полезни форми на киселина, която може да се получи от кокосов орех, бразилски ядки, цариградски лешник, американски орех и гръцки орех. И въпреки че различните бобови храни - черен фасул, адзуки, грах, фасул, зелен фасул, син боб, червен боб, бял боб и шарен боб, показват резултати в киселинния обхват на рН-скалата, те също се смятат за здравословни киселини. Същият принцип може да се приложи спрямо овесените ядки, ориза и житото на зърна. Негативните киселини обикновено се регистрират в най-ниския обхват на рН-скалата, което означава, че те са силни киселини. В тази категория влизат червените меса. Ако основата на храната, която приемате, се базира на киселинната част от рН-скалата, вие трябва да неутрализирате организма си, като се концентрирате върху повече алкални храни.

Хранителни добавки
Нашият организъм може да блокира усещането за болка с помощта на ендорфини, които са естествени протеини, произведени от епифизата в мозъка. Ендорфините са ефикасна алтернатива на типичната конвенционална терапия и за щастие тяхната продукция в мозъка може да се улесни с помощта на храната.

DL ФЕНИЛАЛАНИН (DLPA)
Веществото DLPA може да е част от това лечение. Тази незаменима мастна киселина е съдбоносна за защитата на ендорфините от ензимното въздействие в мозъка. Тези се секретират от мозъка, за да предпазят организма от привикване към собствените си ендорфини. Със забавянето на този процес тялото ще изпитва по-малко болка. Изследванията показват, че 4 мг от DLPA, приети половин час преди вадене на зъб, могат да намалят болката с 50%. DLPA е показал ефикасността си и при лечение на хроничните болки в гърба. Важно е да помним, че този продукт не може да отстрани напълно всяка болка, обаче може да намали значително болката при много пациенти и да послужи като безвредна алтернатива на конвенционалните обезболяващи вещества. Обикновено препоръчителната доза е 500 мг три или четири пъти дневно за значително намаляване на възприемането за болка.

ВИТАМИНИ В
Клиничните доказателства показват, че инжектирането на витамини от В-група и В12 може да смекчи силната болка, предизвикана от главоболие, артрити и стоматологична хирургия. Липсата на витамин В12 често пъти е отговорна за началото на невропатии и може да се елиминира с помощта на мускулна инжекция. Пациентът се инжектира с доза от по 1 мг в кабинета на лекуващия лекар, в резултат на което симптомите на невропатия могат да изчезнат за няколко дни. В много случаи изследванията на кръвта не доказват наличието на дефицит на витамин В12 и на пациента се обяснява, че се нуждае от мускулна инжекция. Важно е да се знае, че няма пряка връзка между количеството витамин В12 в кръвта и това в нервните клетки. Една инжекция с витамин В12 е напълно безопасна и може да има голям ефект.

ВИТАМИН С
Витамин С облекчава проблемите с чувствителните венци. Последните клинични изследвания показват, че повечето пациенти с този проблем получават облекчение след приемането на витамин С в количества, поносими за храносмилателната система - граничната доза е точката преди предизвикването на диария. Дори и ако всички опити за лечение с помощта на болкоуспокояващи нестероиди и кортизон не са помогнали, терапията с витамин С може да помогне. Докато някои хора могат да понесат само 10 г дневно, други са в състояние да абсорбират 50 г. Средно приемливата доза е 20 г дневно. Много по-високи дози могат да бъдат приемани по венозен път.

ПРОТЕАЗА
Както беше споменато, протеолитичните ензими причиняват възпаление след травма, а следователно и болка. С възпрепятстването на протеазната продукция може да се намали ефектът от възпалението. Но той като оздравителния процес и възпалението са свързани, не ви съветваме да елиминиране възпалението. Правейки това, може да попречите на организма да се излекува сам. Целта на протеазното добавяне е възпалението да се ограничи до ниво, което да не пречи на оздравителния процес.
В миналото изследванията свързваха инжектирането на протеаза с алергичните реакции, но сега се препоръчват пероралните препарати заради възможността им да предизвикат оздравителен процес и да ликвидират възпалението. Ензимите се асимилират в кръвния поток, откъдето се транспортират до травмираните участъци и помагат за естествената протеаза в организма. Протеазните добавки са показали ефективността си при облекчаване на спортни травми, епистомии, екстракция на зъби и слънчеви изгаряния. Добавките, съдържащи протеаза, ускоряват оздравителния процес и намаляват силата на болката с над 50%. Ако ви е необходима една седмица, за да се възстановите от една травма, с протеазата това време ще се намали на три дни.
За разлика от обикновените болкоуспокояващи средства, като аспирина например, протеолитичните ензими не блокират напълно болката. Това е особено положително въздействие, защото развиващото се възпаление стимулира естествените оздравителни сили на тялото. Въпреки че голяма част от медицинското общество е оценила ролята на протеазата в оздравителния процес, широката обществено все още не е информирана за потенциалните й възможности. Причината е, че нестероидните противовъзпалителни лекарства от рода на ибупрофена се намират лесно на пазара, докато поротеазните добавки тепърва се възприемат. За съжаление болкоуспокояващите лекарства играят доминантна роля на медицинския пазар. Независимо от това, че не помагат на естествените оздравителни сили на организма, те доставят пълно облекчение, докато протеазните добавки осигуряват само частично преодоляване на болката.
Хората, интересуващи се от естествените протеазни хранителни добавки, трябва да следят някои основни препоръки. Първо, протеазните добавки се приемат на гладно, за да се избегне разграждането им от други естествени ензими. Препоръчва се да се вземат три - четири пъти дневно преди хранене и сън. Много важно е да се употребяват висококачествени продукти. Качеството на протеазата намалява с времето, като пакетите, съхранявани с години, стават напълно безполезни.
Протеазните добавки могат да се намерят под формата на различни продукти в повечето аптеки. Един пример е бромелайнът, който се получава от ананас. Друг често употребяван източник е папаинът, получен от папая. Животинските източници на протеазата се състоят от трипсин (химотрипсин). Тъй като силата на протеазата се характеризира с чистотата й, трябва да се избере продукт с възможно най-високо протеазно съдържание. Ако точно този продукт не е ефикасен, опитайте с друга опаковка или друг продукт.

Билкови лекарства
По-долу са представени някои от многото билки, които могат да се използват за лечение на болка от обичаен източник. Помнете, че преди да започнете билкова терапия, е добре да си осигурите професионален медицински контрол. Компетентната помощ може да окаже и опитният билколечител.

ЗА БОЛКА ПО ВРЕМЕ НА МЕНСТРУАЦИЯ
Най-често срещаната билка за лечение на болки по време на менструация е донг-куай, но може да бъде използвана и смес и от други лечебни растения. Билколечителят Кристофър Трахан препоръчва тинктура от равни части китайска пищялка, Viburnum opulus и китайска билка грудеста лисичина за облекчаване на контракциите. Мускулният релаксант - американският див ямс, се включва в тинктурата заедно с малки количества от черен глог. Другите билки, които могат да се включат в антиспазматичната смес, са китайската канела, дивият джинджифил и канелата. Ако са под формата на тинктура, описаните билки се приемат в количество 15-30 капки на всеки половин час, а и под формата на чай.

ПРИ ПРЕДМЕНСТРУАЛЕН СИНДРОМ
Предменструалните проблеми могат да се лекуват с донг-куай, както и с корени от американско глухарче. Последното е изключително полезно, защото може да насочи другите лечебни треви към наранената тъкан в тялото. Китайската билка кръглолиста урока повишава енергийния поток и е особено полезна при облекчаване на болките в областта на гърдите. За салвията, която е китайският вариант на градински чай, се смята, че повишава ци (жизнената сила) и може да се използва за лечение на проблеми в сърдечната и гръдната област.

ЗА ГЛАВОБОЛИЕ
При силно главоболие се използват билките валериан и превара (Scutellaria). Те действат особено ефикасно, когато се приемат заедно. Добре е да се вземат по 15-30 капки от тинктурата, приготвена от двете билки, или по няколко капсули от всяка една. Трябва да знаете обаче, че макар валерианът да е полезен за намаляване на болка, нервни състояния и безсъние, може да предизвика сериозни странични въздействия, като прегряване и прескачане на пулса. Преварата, обратно, е относително безвредна и успешно отстранява главоболието. Тя може да се използва от хора, страдащи от болестта на Паркинсон, мускулни спазми и тремори.
Билката мъжка лайка се използва за предотвратяване на мигрената, която засилва дейността на кръвоносните съдове и трансфера на клетъчния магнезий. (Главоболие, предизвикано от стресови ситуации или мускулно съкращение, не може да бъде лекувано с тази билка, тя въздейства на истинската мигрена.) Дивият джинджифил също се използва за облекчаване на главоболието, докато пластичният донг-куай действа на мускулната тъкан. След гимнастика дон-куай може да се приема заедно с джинджифил или мента. Наведнъж могат да бъдат приемани само малки количества джинджифил. Особено внимателни трябва да бъдем през горещите дни заради загряващия му ефект.
Кората от бяла върба е полезна при главоболие. Аспиринът - добре познатият продукт, представлява вещество, извлечено от кората на бяла върба, салицилова киселина. Естествени източници на това съединение обаче са по-малко вредни от синтетичният им аналог, доминиращ в много аптеки, защото са по-слаби. За да се получи аспириноподобен ефект, се препоръчват няколко грама от кората на бяла върба.

ЗА БОЛКИ В СТОМАХА
За болки в стомаха се използва мента, често пъти в комбинация с бряст или корени от сладник, а също така и китайската билка лисичина. Може да се приложи при широка гама от болки, включително и при стомашни и маточни. За стомашната болка, както и за другите видове болка трябва да се консултирате с лекар.

ПРИ ИНФЕКЦИИ В УРИНАРНИЯ ТРАКТ
Болките, причинени от инфекции в уринарния тракт, обикновено се лекуват с билки, съдържащи алкалоида берберин. Понякога е подходящ хидрастисът, но корените от орегонско грозде се използват много по-често заради силната им концентрация. Друга често използвана билка е кората от обикновен кисел трън. Китайската билка коптис, която наподобява хидрастиса, е толкова силна, че би могла да се използва като антибиотик или антисептик. Често пъти след консумацията на коптис се приема бяла ружа заради омекотяващото й въздействие.

ЗА ОБЩА БОЛКА
Кава-кава, която може да се намери на островите Фиджи и някои други острови в Тихия океан, е изключително ефикасна в борбата с хроничната болка заради свойствата си да свързва с рецепторите на нервите и да блокира мозъчните рецептори за болка. Действието на кава-кава прилича на това на лекарствата без елемента на привикване. Относително безвредните билки могат също така да предизвикат отпускане и да намалят нервността.
Другите билки, които помагат при лечението на хронична болка, са ранилистът и розмаринът. Ранилистът е бил използван от векове от народните лечители. Той може да служи като седатив и газогонно средство и е полезно лекарство при диария и тежки случаи на подагра. Розмаринът, познат като подправка, има силни аналгетични свойства и е особено полезен, когато се използва като масажно масло при болки в мускулите или главоболие. Розмариновото масло се комбинира с дифузен агент, обикновено при бадемово масло или зехтин.
Билката върбинка притежава противовъзпалителни и аналгетични свойства. И накрая, куркуминът, ясно жълто вещество, получено от tumeric и къри, е другото естествено вещество, използвано при лечение на болка. Както и лекарството индометацин, куркуминът намалява възпалението при артрит и други заболявания. Но той не предизвиква странични въздействия, като изгаряне на стомашната лигавица и заболяване на ставите, свързано с индометацина. Препоръчителната доза от куркумин е 1200 мг дневно.

Упражнения
Хората, които изпитват изключително силна болка, очевидно не са потенциални спортисти. Но много примери показват, че умереният спортен режим може да бъде полезен в процеса на лечение на болката. Когато болният се увлече от упражнението, се освобождават ендорфини, които действат като естествени опиати. Чак след като приключат упражненията, се чувства болка.
Освен това умерените упражнения предизвикват освобождаване на естествен кортизон. И понеже болката и дискомфортът често пъти са придружени от нервност, антистресовото въздействие на спортните упражнения е благотворно. Освен това те могат да нормализират съня и да повишат увереността, два фактора, които са полезни при лечението на болката. Умерените упражнения включват дейности като бързо ходене, каране на колело и плуване. Идеята е да се избере нещо приятно, което да се прави с удоволствие.
Някои упражнения и загрявания могат да бъдат от полза в оздравителния процес, както и да облекчат много болезнени неразположения.

ПРИ ИШИАС
Болните, страдащи от остра ишиасна болка, която се характеризира с изтръпване или стягане на бедрото, прасеца, пръстите на краката или слабините, трябва да легнат по гръб и внимателно да повдигат колене до гърдите си. Това действие облекчава симптомите на статичната болка чрез разтваряне на лумбалните дискове на гръбначния стълб. Лечението за ишиасна болка може да бъде изпълнено чрез лягане на една страна и заемане на ембрионална поза.

ПРИ БОЛКИ В ШИЯТА
Лошата стойка при седене зад бюрото или компютъра, както и спането по корем, обикновено причиняват напрежение в шията, а вероятно и болка. Движението, което би могло да го облекчи, се състои в леко завъртане на главата и задържане на едно място и във всяка посока.
Не забравяйте, че заседналият начин на живот в някои случаи може да причини хронична болка в шията и болки в краката. Важно е на всеки час да се прави кратка почивка за разтягане на мускулите и за намаляване на предразположеността към хронична болка.

ПРИ АРТРИТ
Изследванията показват, че артритът, който включва по-тясно сближаване на прешлените на гръбначния стълб и вероятно притискане на нервите, може да се лекува ефикасно с редовна гимнастика, упражнения и мануална терапия. Особено полезно е да се плува 30-40 минути три-четири пъти в седмицата. Травмирането на ставите, поразени от артрит, се предотвратява от способността на водата да държи тялото на повърхността.

ПРИ БОЛКИ В КРАКАТА
Хроничната болка в краката се лекува, като травмираният крак се постави на стол и се извършват наклони напред. Това упражнение помага на пациента да стегне мускулите на краката. При изпълнението му се използва кръстът, а не долната част на гърба. Друго условие е пациентът да се накланя напред до седящо положение. Тези упражнения са изключително полезни за хората, които водят заседнал начин на живот.

Мануална терапия
Изследваният аса показали, че мануалната терапия е най-ефикасна за лечението на хроничната болка, особено когато обхваща зоната на долната част на гърба, и на артритната болка. Мануалните терапевти облекчават болката, като отстраняват сублуксациите или притиснатите нерви. Те действат с манипулации по гръбначния стълб и изключват лекарствата и хирургичната намеса. Някои от тях използват и хранителни диети.

Домашно лечение
Силното главоболие и напрежението в шията могат да се повлияят положително, като няколко тенис топки се сложат в чорап и пакетът се постави в основата на гърба. В това положение се лежи около двадесет минути, след което мускулите на шията започват да се отпускат, болката в шията и придружаващото я главоболие изчезват. Често пъти главоболието, което се появява вследствие на болката в шията, е причинено от притискане на шийните прешлени.
При мускулни спазми върху поразеното място може да се приложи лед за 10-15 минути и след това да се почива около час. Тази процедура трябва да се повтори няколко пъти. Ледът действа на мускулните спазми, защото ограничава сигналите, изпращани до мозъка, тоест намалява възприемането на болката.

Психично здраве
Хората, страдащи от хронична болка, често пъти са поразени от депресия. Това може да се окаже пагубно за възстановителния процес, тъй като има опасност негативните емоции да дадат началото на други симптоми. Тогава болката и депресията се превръщат в порочен кръг. От друга страна, хората медитират, релаксират или увеличават притока на ендорфини чрез упражнения и впоследствие помагат на оздравителния процес. Депресията може да се излекува също така и с хранителен режим. Лекарите, съставящи програми за лечение според специфичните нужди на всеки един пациент, се наричат ортомолекулярни терапевти. С премахването на депресията и придобиването на положителна психологична нагласа можем да контролираме лечението на хроничната болка, като оставяме мозъка да секретира химически вещества, стимулиращи оздравителния процес.

Акупунктура
Китайската концепция за "ци" се отнася за потока енергия, който циркулира в нашето тяло. Най-общо ци може да се опише като сума от всички физиологични процеси, метаболизъм и съзнание. Според китайските вярвания клиничните неразположения се обясняват с липсата на ци, което може да се постигне с акупунктура. Тази терапия включва поставянето на изключително тънки игли в кожата по продължението на серия от линии, наречени меридиани. Те улесняват трансфера на йоните и стимулират произвеждането на клетъчна енергия.
Акупунктурата се използва при различни ситуации. Тя служи като болкоуспокояващо, успокоително средство и като мускулен релаксант. Може да подобри дейността на имунната система, кръвообращението и да засили лимфната система. Освен това акупунктурата стимулира производството на допамин в мозъка, подобрява физиологичното състояние на организма и подпомага възстановяването след травма.
Често пъти мускулните изкълчвания и навяхвания могат да доведат до хронична болка. Дори травмата да е получена преди няколко години, в един момент тялото може да започне да изпитва постоянна болка. Мускулният тонус в тази област не е равномерен и се появяват мускулни спазми. Задачата на акупунктурата е да помогне на тялото да се защити от хроничните симптоми, като действа като антивъзпалително средство.
И най-накрая, акупунктурата може да се приложи за лечение на травми на ставите, за да се избегнат методите на съвременната медицина, включително и ортопедичните изследвания. Документирани са много случаи, при които акупунктурата е излекувала заболявания с "неясен" произход.
Според традицията на китайската медицина опитният иглотерапевт не само спира болката, но и лекува цялото тяло. Китайците вярват, че един симптом не може да се развие от само себе си. Той е придружаван от широка гама проблеми и следователно трябва де се лекува целият организъм. Освен това, когато лекува един пациент, иглотерапевтът взима под внимание историята на всичките му заболявания. Макар и много от лекарите и пациентите на Запад трудно да приемат това схващане, балансирането на ци в тялото може да даде невероятни резултати при лечението на хроничната болка.

Биологична обратна връзка
Биологичната обратна връзка използва научна апаратура, за да помогне на пациентите да определят сами какво оказва стрес върху тялото им и кога то почива. Тази апаратура регистрира физиологичния аспект, например мускулното напрежение, температурата на пръстите на ръцете или мозъчните вълни. Когато тялото изпитва гняв или страх например, крайниците ни понижават температурата си. В резултат на стрес често пъти се появява неравномерно дишане.
Идеята е хората да се научат да почиват, подобрявайки по този начин процесите в организма си. Дишането може да бъде анализирано и подобрено, з ада предизвика по-спокойно състояние. Напрежението в мускулите може да бъде намалено, което намалява и болката. Съвременната апаратура е в състояние да регистрира и най-слабите промени в тялото.
Голямото разнообразие от здравословни проблеми, свързани с болка, могат да бъдат лекувани ефикасно с биологична обратна връзка, включително болки в шията и раменете, мускулни навяхвания и силна болка. Освен това тя може да се използва при лечение на хронично главоболие. За пациента с главоболие прегледът при специалист се изразява в изследване и анализиране на стреса, за да се определи толерантността му към него. Освен това специалистът може да снеме пълна анамнеза на заболяванията му, за да провери дали някое от тях не е причина за главоболието. След като получи тази предварителна информация, включва съответната апаратура към пациента. Могат да се включат няколко устройства, които определят състоянието на пациента, страдащ от главоболие, включително и такива, които измерват мускулното напрежение и нервното изпотяване. Пациентът сяда пред монитор и наблюдава как инструментите отчитат електрическите сигнали от повърхността на кожата му. След това терапевтът го инструктира да затвори очи. Наблюдавайки способността му да почва, той се опитва да възстанови събитието, предизвикало стрес в миналото. Инструментите отчитат промени в дишането и мускулното напрежение и изпотяването. Следващата стъпка е пациентът да се научи да променя тези показатели. Препоръчват се няколко сеанса при биологична обратна връзка, за да се провери дали има напредък. Основният елемент в терапията е личното посвещаване на пациента в изпълнението на техниките на отпускане в домашна обстановка.

Магнитолечение
Тази терапия не е призната от всички, но нейните привърженици са убедени в ефикасността й, твърдейки, че магнитите помагат за превъзмогване на болката, защото разполяризират клетките. Това дава възможност в клетките на тялото да постъпят повече хранителни вещества и кислород и да се секретират и повече токсини от тях.
При систематична болка се използват магнитни възглавници с цел цялото тяло да се потопи в благотворното магнитно поле за през нощта. Освен това два магнита от десет или четири от осемнадесет сантиметра, поставени отстрани на главата, действат на епифизата, която представлява малка, но силна жлеза в центъра на главата. Епифизата е отговорна и за произвеждането на мелатонин от организма, който подпомага възстановяващия сън.
През деня магнитите могат да се поставят и върху поразения участък. Един друг метод ни съветва да използваме два правоъгълни магнита от по петнадесет сантиметра или кръгли магнити. Те са с много силно действие, затова се препоръчва да се прилагат за кратък период от време, приблизително по половин час дневно.
Няколко предупреждения: не спете на магнитна възглавница повече от 8-10 часа. Практикуващите тази терапия твърдят, че тялото трябва да се допира до северния (отрицателния) полюс на магнита, понеже именно той оказва оздравителното въздействие. За южния, положителния полюс се смята, че има противоположно действие.

Биоенерготерапия
Това е метод на лечение, при който се провежда съзнателно предаване на енергия от ръцете на лечителя към тялото на пациента. Техниката е древна и е документирана още от пещерните рисунки. През седемдесетте години на нашия век биоенерготерапията се въвежда отново от д-р Долорес Кригер, професор по хранене в Нюйоркския университет.
Този метод помага при различни заболявания, най-вече при свързаните с болка и нервност. Лекува хроничната болка, защото отпуска пациента и помага за движението на енергията.
По време на сеанса терапевтът центрира тялото, мозъка и емоциите на пациента. След това поставя ръцете си на пет-десет сантиметра от тялото му и го сканира, за да провери енергийния му баланс. Основните показатели са придръпване, натиск, статично напрежение, топлина и студ. Лечението се провежда по метода на противоположностите. С други думи, ако има повишаване на топлината, терапевтът балансира с изстудяваща енергия и визуализира цвета в синьо. Обратно, ако тялото излъчва студена енергия, терапевтът изпраща гореща енергия и визуализира жълт цвят. Другите техники включват изтегляне на статичната енергия от тялото и "почистване на аурата", при което от полето се изхвърля негативната енергия. При биоенерготерапията лечителят използва спокойни ритмични движения от пръстите на краката до главата с цел да отстрани дисбаланса.

Какво да се избягва
Както описахме по-горе, нивото на рН в тялото е в директна връзка с общото здравословно състояние. Изследванията показват, че хората, консумиращи много кисела храна, са по-предразположени към болка. При търсенето на потенциалния й източник е важно да се отстранят тежките протеини, например от червеното месо, защото те са изключително киселинни. Други киселинообразуващи храни са желатинът, оцетът, майонезата, горчицата, солта, соевият сос и кетчупът. Захарта, алкохолът, кафето, содата и дори черният чай са киселини и следователно не бива да се консумират в големи количества. Макар и умерената консумация на кисели храни да е приемлива, американският начин на хранене далеч надхвърля границата на умереността.
Ние трябва да се предпазваме от невидимите, но разрушителни електромагнитни полета, достигащи до нас чрез постоянното излагане на въздействието на компютри, цифрови часовници, микровълнови печки и електропроводи. Те могат да извадят организма от равновесие.

Преглед на леченията
Насищането на организма с вода може да предотврати болката, причинена от изсъхване на гръбначните дискове. Алкалната храна, състояща се от повече плодове, зеленчуци и прясно изцедени сокове, предотвратява стимулацията на периферните нерви, причиняващи усещанията за болка.
Ендорфините - протеини, произвеждани естествено то тялото, ни помагат да се чувстваме добре. Производството им се стимулира от някои храни като DLPA.
Витамин В притежава аналгетичен ефект, а витамин С повишава чувствителността на венците.
Пероралното приемане на протеазата повишава възстановяването след травми и намалява силата на болката.
Много билки имат болкоуспокояващи свойства, специфични за различните състояния. Пример за това е дон-куай - за менструални болки, мъжка лайка - за мигрена, и кора от бяла върба за главоболие.
Умерените физически упражнения произвеждат ендорфини, за да подпомогнат облекчаването на болката.
Мануалната терапия може да реши проблемите, които пораждат хроничната болка, особено когато тя е свързана с гръбначния стълб и нервите.
Превъзмогването на депресията, придружаваща често пъти хроничната болка, ускорява оздравителния процес.
Акупунктурата, издържала изпита на времето китайска система на лечение, облекчава болката посредством освобождаването на енергийния поток през тялото.
При биологично обратната връзка научната апаратура се използва, за да научи хората да се отпускат и да свеждат по този начин до минимум усещането за болка.
Някои намират, че магнитите могат да действат ефикасно срещу болката, като възстановяват полярното равновесие на клетъчно ниво.
Биоенерготерапията, включваща предаване на енергия от лечителя към пациента, може да успокои болката и нервността.

ПРОСТУДНИ ХЕРПЕСИ
И ГАНГРЕНОЗНИ ЯЗВИ

Херпесите, познати още като обриви по устата вследствие на висока температура, се причиняват от вирус херпес симплекс. Той се намира в нервната система и отвреме навреме се проявява в краткотрайни, но болезнени, изпълнени с течност мехурчета върху кожата и лигавиците, в частност около устата и носа. Язвите са подобни на херпеса и могат да се причинят както от вируса, така и от алергии, анемия или бедна чревна флора. Някои жени получават гангренозни язви вследствие на хормонални промени.
Херпесите и язвите отслабват имунната система. Вирусът се проявява в при наличие на изтощение или стрес. Това е една от причините, показваща необходимостта имунната система да се поддържа в оптимална форма.

Лечение
Като външно лечение може да се приложи лед, който облекчава подуването и болката. Но много по-ефикасно е вътрешното лечение с помощта на хранителни добавки и билки.

Хранителни добавки
Полезните бактерии, като тези в киселото мляко например, или добавките, съдържащи лактобацилус или ацидифилус, стимулират процеса на разграждане, необходим за поддържането на здрава имунна система. Цинковият глюконат, витамин С, пчелният прополис и бетакаротинът подпомагат имунната система. Между 4000 - 10000 мг витамин С лекува възпалението на нервните окончания, а действието му се засилва чрез комбиниране с биофлавоноида кверцетин. Аминокиселината L-лизин също може ефикасно да въздейства върху херпеса. За това са необходими 500 мг, приемани два или четири пъти на ден. Витамините В противодействат на биохимичния стрес и по тази причина са добро профилактично лекарство. Богат на витамин В е пчелният прашец, в случай че няма алергия към пчелната основа. Друг източник на витамин В са зелените водорасли и биофлавоноидът пикногенол. Приемането на пикногенол по 60 мг дневно оказва и друго благотворно въздействие - поддържа кожата здрава и млада. Витамин А също действа здравословно върху кожата и профилактично при инфекции. Друга важна хранителна добавка е коензим Q10, който доставя кислород до тъканите и им помага в процеса на лечение.

Билки
Съществува изобилие от билки, поддържащи имунната система преди или по време на появата на херпеса. Ехинацеята, хидрастисът и мексиканският трън са изключително ефикасни в тази насока. Лютият пипер съдържа големи количества от имуностимулиращия витамин С и облекчава болките и сърбежа. Приема се вътрешно или външно под формата на крем. Клиничните изследвания доказват, че алоето е традиционно лекарство за борба с херпеса в тъканните култури без страничен ефект. Цветовете на ливадната детелина и корените от обикновения трън почистват кръвта. Полезно е да се приемат във вид на чай. Чесънът е приемлив за организма и може да се консумира ежедневно за профилактика или по време на атака. Дъвченето на корените от сладник също е полезно. Аптеките продават мехлеми, които бързо облекчават кожните възпаления. Някои от препаратите съдържат хидрастис, лечебно зарасличе, пчелен прополис, алое и витамин Е.

Какво да се избягва
Херпесите и гангренозните язви се проявяват, когато се появи стрес. Тъй като това не може да се избегне винаги, важно е да се отбележи коя ситуация предизвиква стрес. Стресът може да се сведе до минимум с техники за релаксация, като медитация или биологично обратна връзка. Храните, които предизвикват стрес в организма, трябва да се избягват въобще, но най-вече, когато се появи херпес. Не трябва да се употребяват захар и кофеин. Киселинните храни, като месо, домати и портокали, могат да се окажат проблемни.

Преглед на леченията
Може да е полезно външното прилагане на лед.
Различните хранителни вещества стимулират имунната система и подпомагат оздравителния процес, облекчават възпалението и болката и дори предпазват от поява на херпес и гангренозни язви.

Вижте също: Херпеси

НАСТИНКА И ГРИП

Хората понякога объркват настинката с грипа. Последният се характеризира с внезапно и тежко начало, висока температура, тръпки, изключителна умора, възпалено гърло и силна кашлица. Настинката, обратно, е с бавно начало и не винаги е придружена от висока температура. Симптомите се локализират предимно в горните дихателни пътища и включват дрезгавост, задух, влажни очи, хрема, кихане, отпуснатост, лека умора, неразположение в областта на гърдите и обикновено възпалено гърло. Въпреки че настинката и инфлуенцата (грипът) са заразни, заболяването не зависи от контакта с болен. Хората със слаба имунна система като че ли хващат всеки нов вирус, намиращ се в околната среда, докато тези с по-силни съпротивителни сили остават здрави. Съществува и психологичен елемент, свързан с честотата, с която хората заболяват от настинка. Изследванията показват, че хората, изпитващи силен гняв, напрежение и разочарования, са четири пъти повече предразположени към настинки, отколкото хората с по-лек характер.

Лечение
Повечето лекари предписват антибиотици при първите сигнали за настинка или грип, за да защитят тялото. Но организмът има забележителна способност да се справя сам, което може да бъде подсилено по естествен път. Ето някои идеи.

Хранителен режим
Хората, предразположени към настинки през зимата, трябва да се откажат от киселинните храни и да се хранят с повече плодове и зеленчуци. Тези храни са богати на антиоксиданти, даващи на организма оръжието за защита от настинките.
След като веднъж се разболеете, добре е да намалите или да отстраните глутена от храната си, както и млечните продукти, месото, захарта и рафинираните въглехидрати и да се концентрирате върху растителна храна, богата на антиоксиданти, фитохимикали и хлорофил. Специално се препоръчват сокове - ако е възможно, да се приготвят от пресни екологично чисти плодове и зеленчуци.

Билки
Ето някои природни церове за борба с настинките и грипа.

КЛИНОВИЧЕ
Китайците използват клиновичето вече от няколко хилядолетия за подсилване на имунната система. Изследванията са доказали, че тази билка намалява честотата и продължителността на настинките и грипа главно чрез стимулиране на имунната система и по-малко чрез директно унищожаване на вирусите. Клиновичето може да се използва под формата на екстракт, а корените му да се добавят към супи.

ЕХИНАЦЕЯ
Приемането на ехинацея при първите сигнали за настинка или грип често води до изчезване на тези симптоми още на другата сутрин. Този екстракт от лилавото шишарково растение е бил високо ценен от коренните американски жители и е използван от първите американски лекари преди широкото разпространение на лекарствата.
Сега ехинацеята се радва на заслужено възраждане и в момента е най-известната американска билка. Причината е проста: тя действа. Това е. Ехинацеята стимулира имунната система на клетъчно ниво. Първо тя стимулира костния мозък да засили фагоцитозната си активност. След това улеснява освобождаването на тези фагоцити в кръвния поток и лимфната система. Попаднали там, тези клетки-войници намират и унищожават микроорганизмите-причинители на настинката и грипа, с по-голям от нормалното интензитет.
Тъй като периодът на повишената активност на имунната система е кратък, ехинацеята трябва да се използва не повече от четири дни. Ако има още нужда от билката, имунната система трябва да почине четири дни, преди тя да се използва отново.

ХИДРАСТИС
Хидрастисът притежава силни антисептични свойства, даващи му възможност да унищожава различни микроорганизми, в това число паразити, бактерии и вируси. Той действа успокоително на лигавицата и затова е чудесно лекарство при възпалено гърло.
Препаратите, съчетаващи хидрастис с ехинацея, са много добри за лечение на настинка в стадий на прогрес, както и на грип, поразяващ дихателните пътища. Подобно на ехинацията хидрастисът трябва да се приема за кратки периоди от време.

ДЖИНДЖИФИЛ
Джинджифилът е отлично освобождаващо бронхите средство. Като еспекторант помага за прочистването им от слизести течности, дължащи се на настинка. И противоположно на гореизложените билки джинджифилът може да се приема ежедневно като чай, в прахообразна форма или в течна форма на екстракт.
Една глътка джинджифилов екстракт прочиства бронхите за няколко минути. Той е и отлично лекарство за стомах, потиска гаденето и симптомите на стомашната настинка.

ЗЕЛЕН ЧАЙ
Зеленият чай има огромни почистващи възможности и може да се приема, докато сте болни от грип.

БРЯСТ
За успокоение на раздразнено, уморено или възпалено гърло и порив суха кашлица брястът се приема под формата на бонбон, чай или настойка. За приготвяне на чай 30 г кора на прах се залива с половин литър вряла вода и се запарва за 15 минути.

КОМБИНИРАНИ ЛЕКАРСТВА ЗА НАСТИНКИ И
ВЪЗПАЛЕНО ГЪРЛО

Една лъжица пчелен прополис в хомеопатичен разтвор се комбинира с екстракт от ливадна детелина и корени от сладник. Добавят се десет капки колоидно сребро. Гаргарата и приемането на това лекарство на всеки четири часа помага при борбата с местните бактерии и вирусни инфекции в гърлото и трахеята.

ДРУГИ БИЛКИ, ЛЕКУВАЩИ НАСТИНКА
Тези билки се приемат под формата на чай, тинктури или капсули и също помагат при лечението на настинка: бъз, бял оман, лечебна оченка, градински чай, мента, ранилист, клиновиче, бял равнец, тинтява, лечебен исоп, самодивска трева, лечебна сарсапарила (скрипка), черно кандилниче, lomacium.

Хранителни добавки с лечебно действие при настинка и грип
Имайте предвид следните хранителни вещества, когато дойде сезонът на настинките.

ВИТАМИН С
Ако ви се доядат грейпфрути и портокали, когато сте болни, това значи, че организмът ви се нуждае от допълнителни количества витамин С. Сред многобройните му функции е и засилването на имунната система, тъй като той повишава способността й да отстранява вредните вещества. Витамин С може да се приема през устата в дози, приемливи за храносмилателната система (възможно най-голямата доза, преда да се получи диария), а по-големи дози могат да бъдат приемани по венозен път без опасност от разстройство.

БИОФЛАВОНОИДИ
Тези водоразтворими вещества повишават защитните способности на витамин С върху клетките срещу вирусни и бактериални инфекции. Затова биофлавоноидите и витамин С се намират винаги заедно в природата. Идеалните хранител източници на биофлавоноиди са: грозде, шипки, сливи, портокали, лимонов сок, череши, касис, сини сливи, магданоз, зеле, кайсии, чушки, папая, пъпеш, домати, броколи и боровинки, както и бялата част на грейпфрута.

ГАМАЛИНОЛЕНОВА КИСЕЛИНА (GLA)
Гамалиноленовата киселина се намира в маслото от нощна свещ, касисовото семе и маслото от пореч и помага за лечението на треската и мускулните раздразнения, свързани с грипа. Има антивъзпалително действие и намалява усещането за болка.

Почивка
В нашето забързано работохолично общество ние пропускаме, че важно природно лекарство срещу настинка и грип е почивката. Въпреки това в наши дни се наблюдава тенденция да се ходи на работа въпреки заболяването. Това не е добре както за болния човек, така и за другите служители, които също могат да бъдат заразени.
Когато ви хване настинка или грип, е най-добре да легнете. Не се опитвайте да продължите с рутината, с която сте свикнали. Вземете си ден отпуска, легнете в леглото с хубава книга в ръка, дръжте наблизо чаша прясно изцеден сок и си дайте физическа и психическа почивка от стреса. Това е ней-добрата възможност за организма да се справи сам с инфекцията.

Хомеопатия
Лекарят хомеопат анализира няколко фактора, преди да реши кое лекарство да използва. Това са: скоростта на развитие на симптомите, усещанията, външният вид на пациента и психологическото му състояние. Ето някои от обичайните лекарства за лечение на настинка и грип и техните основни симптоми.

ПРИ РАНЕН СТАДИЙ НА НАСТИНКА:
Аконит или Аконитум нанелус. Това лекарство се използва чрез първия стадий на настинката или грипа, който се появява внезапно. То често се предписва на силни хора, както и на хора, хранещо се с месо. Три тридесетсантиграмови таблетки под езика са достатъчни за унищожаването на настинката и грипа със скоростта, с която са се появили.
Беладона. Това лекарство се прилага при наличието на сериозни симптоми на настинка, грип, инфекции и възпалено гърло, появяващи се внезапно. Ако не подейства до няколко часа, трябва да се обърнете към лекар.
Ферум фосфорикум. Това е препарат, предписван на хора със слаба имунна система, склонни към "провлачване" на заболяванията. Симптомите са леки, но неприятни. Може да се проявят в леки болки в ушите, хрема, зачервено гърло и ниска температура. Пациентът е предразположен към анемия. Три таблетки се поставят под езика през няколко часа още при първата поява на неразположение.

ЗА НАСТИНКА В СРЕДЕН СТАДИЙ
Алиум цепа. Предписва се, когато очите на пациента са влажни и ясни, а носът - зачервен и възпален. Други симптоми са силните и чести кихавици, изгарящата хрема. Човек се чувства по-зле в топла стая и по-добре на чист въздух. За да си спомним за алиум цепа, е достатъчно да погледнем към червения лук, от който се получава. Лукът кара очите да сълзят, което е най-добрият начин за лечение на влажни очи.
Еуфразия. Симптомите са подобни на индикациите за алиум цепа с много кихавици. Очите и носът отделят воднисти секрети, но в този случай очите са червени, подути и замъглени.
Натриум муриатикум. Пациентът има ясен течен секрет, като яйчен белтък. Устните са сухи и напукани, с херпеси от външната или вътрешната страна. Често пъти човек заболява от настинка, след като е изпитал негативни емоции.

ЗА НАПРЕДНАЛА НАСТИНКА
Арсеникум албум. Това лекарство се прилага през последния стадий на болестта, когато симптомите се изразяват в парене на очите и синузит, възпаление на нова, причиняващо кихане, тръпки, неспокойство, слабост, треска и изтощение. Ако се развие кашлица, тя може да слезе в гърдите и да се развие бронхит. Човек се чувства по-зле през нощта и по-добре на чист въздух.
Меркуриус вивус. В този случай настинката е напреднала и имунната система е отслабена. Гърлото е възпалено, затруднено е преглъщането, появяват се кихане, хрема, неприятен дъх, лоша кашлица, обилна слюнка и нощни изпотявания.
Хепар сулф. Това минерално лекарство помага при тежките настинки и грип, когато те преминават в инфекция или синузит, а лечението с антибиотици не е помогнало. На болния му е винаги студено, а и се наблюдава слизеста течност в дробовете му с плътен жълт секрет. Емоционалният му портрет е раздразнителност и избухливост, дори към тези, които се опитват да му помогнат. Причината за това е инфектирането и на нервната система.

ПРИ ГРИП:
Еупаториум перфоратум. Това лекарство е съставено от билки, както се вижда от името му, и се предписва при грип, придружен от болки в крайниците и най-вече в дългите кости на краката. Клиничната картина се характеризира с висока температура, редуваща се със студени тръпки, предшествани от жажда.
Нукс вомика. Важно лекарство при настинка на стомаха. Клиничната картина е на някой, който тръпне от студ, но се чувства по-добре на чист въздух. Човек се чувства по-добре след рана и изпитва сухота в носа и гърлото. В емоционален аспект се наблюдава свърхраздразнимост. Основното усещане обаче е: "Ако повърна или ми се раздвижат червата, ще се почувствам по-добре. "Това лекарство обикновено кара хората да се чувстват много по-добре.
Гелсениум. Това лекарство се прилага при остра форма на грип. Основния симптом за това лечение е температура без жажда.

ЗА КАШЛИЦА:
Атимониум тартарикум. Това е лекарство за хора с шум в гърдите по време на или след настинка. Кашлицата е влажна, храчките жилави. Лекарството помага при кашлица, която се получава обикновено през зимата но продължава практически през всичките сезони. Ако това не подейства, добре е да се консултирате с лекар.
Дулкамара. Дулкамарата е необходима при кашлица, влошаваща се при студено и влажно време. Обичайният сезон за приемането е есента.
Румекс криспус. Той е подходящ за суха, дразнеща кашлица, която остава след настинката, особено когато хората започват да губят гласа си. Обикновено тя се усилва вечер и след събуждане сутрин. Влошава се и при промяна на времето от студено към горещо.
Игнация. Игнацията се предписва за настинка и кашлица вследствие на емоционален стрес. Кашлицата е дразнеща и човек може да кашля до изтощение.

ПРИ СИНУЗИТ
Кали бихромикум. Това лекарство е за хора, отделящи плътни залени или жълти секрети. Болката е концентрирана в основата на носа и между очите. Може да се почувства болка и на малки участъци по лицето, след притискането на които може да се почувства облекчение.
Пулзатила. В случаите, когато секретите от носа се отстраняват лесно. Болният обикновено се чувства по-добре на чист въздух и движение. Настинката се влошава вечер или през нощта.

Рефлексология
Рефлексологията е прилагане на натиск върху стъпалата, за да се предизвика оздравяване в други части на тялото. Идеята е да се въздейства върху специфични точки, намиращи се по стъпалата, които отговарят на тези проблемни участъци. Тъй като при рефлексологията няма въвеждане извеждане на енергия, тя самата освобождава енергията, която е била блокирана. Целта е да се възстанови организмът и по този начин да бъде част от оздравителната програма. При настинка, според рефлектотерапевтите, основната област, върху която трябва да се спрем, са пръстите на краката, тъй като те отговарят на гърлото и главата. Върхът на пръстите отговаря на мозъка, а основата им - на лицето, очите, синусите, евстахиевата тръба, челюстите и гърлото. Друга връзка, на която наблягат специалистите, е областта на съединяването на стъпалото с пръстите и нервите на гръбначния стълб. Още една важна за въздействие област е възглавничката на стъпалата, която отговаря на областта на гърдите и белите дробове.

Ароматотерапия
Вдишването на летливи масла от евкалипт и мащерка облекчава дробовете от секрецията. Така те действат като експекторанти, т.е. помагат ни да откашляме слузта и замърсителите. Други полезни масла са тези от чесън, лимон, бор, розмарин, лавандула, мента и лечебен исоп. Ароматотерапевтът Валери Куксли, автор на "Ароматотерапията: ръководство за лечение с есенциални масла", описва как да се прави инхалация с тях. "Добавете маслото към керамичен или стъклен съд и гореща, но не вряла вода. След това затворете очи и поставете главата си на двадесет сантиметра от съда, като покриете съда и главата си хавлиена кърпа. Вдишайте бавно и дълбоко 5-10 минути. Процедурата може да се повтори два-три пъти дневно, ако се налага."
Ароматните вани с есенциални масла също могат да бъдат от полза. За тази цел се препоръчват лавандула, здравец и исоп. Използвайте носител като магнезиева сол, морска сол, мед или крем, иначе маслата просто ще плуват на повърхността.
Като профилактична мярка есенциалните масла могат да се впръскат във въздуха над населените места, за да се унищожат вредните бактерии, намиращи се в него. Маслата с антисептични свойства се тези от лимон, портокал, круша, евкалипт, хвойна, лимонова трева, мента, бор, розмарин, сандалово дърво и масло от чаено дърво.

Преглед на леченията
Алкалните плодове и зеленчуци са богати на хранителни вещества, помагащи на тялото да се бори с настинката и грипа.
Билките имат имуностимулиращо действие, особено когато се приемат още при първите сигнали за настинка и грип.
Витамин С, биофлавоноидите и гамалиноленовата киселина засилват имунната система, помагащи ни да преодолеем настинката и грипа.
Почивката е важна стратегия в борбата с тези заболявания.
Хомеопатичните лекарства за лечение на настинка и грип се дават според симптомите на заболяването и стадия му на развитие.
Прилагането на натиск върху точките на стъпалата ускоряват възстановяването на организма.
Вдишването на есенциални масла ни помага да преодолеем секрецията, а разпръсквани във въздуха капчиците от тези масла имат бактерициден ефект.


Вижте също: Треска


СТОМАТОЛОГИЧНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ

Посещенията при зъболекар често пъти се смятат за неприятни. Повечето хора свързват стоматологичния кабинет с болката, стържещите звуци и медицинската апаратура, притесняваща пациента само с вида си. Разбира се, до голяма степен това се дължи на стоматологичните проблеми, които пациентът вероятно е изпитал в определен момент от живота си, като кариеси, грануломи и болни венци.
Това, което много от хората не знаят, е, че тези заболявания, които в повечето случаи се разглеждат просто като неприятни, могат да доведат до различни инфекции на организма. Потенциално вредните последствия са слабо известни, защото стоматолозите лекуват устата като отделна част от организма. Смята се, че при отстраняване на проблема там, вече няма други поводи за притеснение. От друга страна, биологичната, или холистичната стоматология подкрепя схващането, че инфекцията на зъбите, венците и други части на устата може да разпространява бактерии, вируси и различни токсини. Това може да потисне имунната система, което, от своя страна води до заболявания.
Зъбите имат канали, където могат да се развиват милиони микроорганизми. Те от своя страна могат да се разпространят и да инфектира лимфата, кръвта и нервната система и да предизвикат сериозни заболявания, включително сърдечни, бъбречни, ставни, на ендокринната система, на нервната система и на мозъка. Биологичните стоматолози насочват вниманието си преди всичко към отстраняване на токсините от зъбите, за да са сигурни, че инфекциите не се ограничават до други части на организма, където често остават незабелязани, и свеждат до минимум другите въздействия върху имунната система. Разбира се, те също използват обичайните стоматологични лекарства.

Обичайни проблеми

Кариеси
При повечето разрушаването на зъбите започва с малките дупчици в тях. При появата на дупката е важно тя да се пломбира, защото разрушителното действие ще продължи и може да доведе до по-сериозно нарушение на зъбната структура. Веществата, използвани за пломбиране на дупките, могат да се окажат вредни. Най-често срещаният тип, използван повече от 150 години, е сребърната амалгама. Това, което много от хората не знаят, е, че тя съдържа висок процент живак - вещество, известно с това, че е по-отровно от оловото. Знае се, че парите от живачните пломби се освобождават на малки порции и влизат в организма чрез вдишването. Веществото може и да се погълне чрез малки частици от метала, отронващ се от пломбата.

Пародонтоза
Първият стадий на пароденталното, или венечното заболяване е гингивитът - възпаление на венците, дължащо се на инфекция. Ако се остави без лечение дълго време, гингивитът еволюира до по-тежка форма, наречена пародонтоза. Заболяването се характеризира с разтваряне на костта под венеца. Това не само може да предизвика болка, но и да доведе до евентуална загуба на зъба. То е способно да разпространи бактериалната инфекция по останалата част от тялото.

Инфекция
Това е хронична инфекция в челюстта. Това заболяване обикновено е резултат от заболяла тъкан или инфектирана кост след екстракция на зъб. Кръвообращението е засегнато и не може да се упражни правилно лечение. Тази ситуация може да се коригира с почистване на поражението.

Бруксизъм
Това е заболяване, известно като скърцане на зъби. Не е необичайно и се проявява най-често през нощта. Причина за него е натискът, който хората оказват върху зъбите и прилежащата им област, когато скърцат с тях. Това създава предпоставки, водещи до по-сериозни заболявания, като зъбобол, пародонтоза и инфекции.

Причини
Лошото хранене, липсата на някое определено хранително вещество, инфекциите и бруксизмът, рафинираните храни и в частност захарта, нефтените бактерии и понижената ни устойчивост към бактериите, намалена от захарта, са сред основните причина за разрушаването на зъбите. Скритите алергии към храната също увеличават възможността от появата на инфекция.
Стресът е другата причина за зъбните заболявания. Той въздейства върху цялото ни тяло по няколко начина. Първо, може да стимулира прекомерно надбъбречните жлези, вследствие на което в кръвта попада прекалено голямо количество калций. Този калций се отнема от костите, причинявайки отслабването и повреждането им. Второ, стресът влияе отрицателно и върху имунната система и намалява съпротивителните сили към цялостни инфекции и заболявания.
Съществуват също така предпоставки, свързани с начина на живот, хигиената на устата и факторите от околната среда, които водят до увеличаване на количеството бактерии в устата. Те включват тютюнопушене, дъвчене на тютюн, отравяния с тежки метали, неправилното преглъщане, хапане не устните, гризане на ноктите, дишане през устата и смучене на палеца, дъвка, лошо поставени мостове, коронки и химикали - пестициди и лекарства. Зъбите могат да бъдат и с пломби от токсични метали. Други фактори включват степента на резистентност на организма (ако е слаба, лесно могат да се развият инфекции) и скелетните деформации, вродени или причинени от травма, които да се нуждаят от лечение. Електрогалванизмът, електричният ток, причинен от различните метали в пломбите, също може да предизвика здравословен проблем.

Симптоми
Когато стоматологичните проблеми разширят влиянието си върху другите части на организма, те могат да доведат до високо кръвно налягане хронична умора, проблеми със сърцето, епилепсия, множествена склероза, мозъчни тумори, артрити, някои форми на рак (напр. остеосаркома, рак на щитовидната жлеза), проблеми със зрението и болка в лицето, главата или ставите.
Симптомите на напредналото заболяване са болка и силна чувствителност към топлина и студ, понеже нервите са по-открити. При продължително усещане на тези симптоми се променя формата на зъбния материал. Зъбите могат да се счупят и така да отстранят тези усещания. Тогава храната влиза в дупката и причинява постоянно дразнене.
Бактериалните инфекции на венците се характеризират с кървене, подуване на венците, ерозия на венците в основата на зъбите и лош дъх. Когато венечните инфекции достигнат по-напреднал стадий, се забелязва загуба на костно вещество и венечно вещество, зъбобол, падане на зъбите и чувствителност на нервите.
Инфекцията може да не се прояви със симптоми или някакво друго силно неразположение, като хронична болка в лицето и очите и други части на тялото.

Лечение

Конвенционален подход

ПОЧИСТВАНЕ
Това е част от стандартна процедура, използвана за коригиране на много и различни стоматологични проблеми. Въпреки че почистването е полезно за отстраняване на гнилостните процеси, пациентите трябва да знаят, че то може да предизвика и различни трудности. Например ако бортът се използва неправилно или пък е включен на прекалено бързи обороти, това може да доведе до травма на зъба, изразяваща се във възпаление и инфекция. Както и в останалите области на здравеопазването, важно е да подберете внимателно своя стоматолог въз основа на препоръките на доволни пациенти.

ЛЕЧЕНИЕ НА КОРЕНОВИЯ КАНАЛ
Това е процедура по спасението на лошо повреден зъб със засегнат нерв. При нея стоматологът премахва съдържанието от камерата на пулпата (нервни и други остатъци) и след това пломбира кореновия канал. Проблемът е терапията на кореновия канал е, че хилядите тубули могат да се заразят с бактерии. Прочистването на канала не отстранява бактериите от тях. Нещо повече, тези бактерии могат да отделят токсини в кръвта.

ФЛУОРИДИЗАЦИЯ
Флуорът се счита за полезен при предпазването от гниене на зъбите. Съдържа се в пастата за зъби, а някъде и в чешмяната вода. Проблемът обаче е, че той е токсично вещество. Изследванията показват, че там, където се пие флуоризирана вода, се наблюдават повече заболявания от рак и повече счупвания на тазовите кости сред населението. Те показват още, че съотношението между случаите на развалени зъби при деца, консумиращи фуоризирана вода, и тези при деца, които пият обикновена вода, е еднакво.

Профилактика
Всички сме го чували, но си заслужава да го повторим: най-доброто лечение на стоматологичните проблеми е профилактиката. Тя започва преди всичко с добър хранителен режим. З ада се поддържа здрава устната кухина, базирайте хранителния си режим на пресни храни и включете закуска, богата на протеини. Продуктите, богати на калций, като мляко, сирене, кисело мляко и зелени листни зеленчуци, могат да помогнат за здравите зъби. Суровите плодове и зеленчуци са от особено значение поради способността си да повишават ензимното действие.

ХРАНИТЕЛНИ ДОБАВКИ И БИЛКИ
Витамините Е, А и Д са благотворни за зъбите и венците като цяло, а витамин С (500 мг четири пъти на ден) е важен за венците и предотвратява образуването на зъбна плака. За да подсилите зъбите си, ви препоръчваме да приемате силиций и цинк, за да осигурите съответното образуване на костите, магнезий за поддръжка на връзките около зъбите, магнезий и калций, които са от значение за здравината на костите. Незаменимите мастни киселини, включително EPA и DHA, са също от полза тъй като улесняват преминаването на калция и магнезия през клетъчната мембрана. Други препоръчвани хранителни добавки са биофлавоноидите, коензим Q10 (100 мг дневно) за подпомагане на клетъчното дишане, чесън и хлорела за неутрализиране и елиминиране на някои от тежките метали и за подсилване на имунната система и GLA, която повишава продукцията на простагландини и притежава антивъзпалително действие.

ПРАВИЛНА ХИГИЕНА
Миенето на зъбите трябва да бъде част от ежедневието ни. Не трябва да се забравя и езикът. Той създава условия за развитие на микроорганизми, които могат да предизвикат стоматологични проблеми. Изплакванията не са особено ефикасни срещу бактериите, затова се препоръчва миенето със сода за хляба, която е бактерицидна.
За почистването на зъбите може да се прилага редовно обработването със специални копринени конци. Тази техника премахва плаката от тях, където не може да проникне четката за зъби. Също така не трябва да забравяме, че професионалното почистване на зъбите в стоматологичен кабинет е задължително, тъй като отстранява по-добре твърдите натрупвания около зъбите. Стоматологът проверява и дали няма други проблеми със зъбите, нуждаещи се от спешно лечение.

Биологична стоматология
Ако проблемът вече е налице, могат да се приложат много методи за лечение. При кариеси конвенционалната, холистичната и биологичната стоматология са единодушни, че е необходимо поставянето на пломби. Вече говорихме за вредното въздействие на пломбите от живачна амалгама и затова е наложително да се обсъдят другите варианти за пломби. Биологичната стоматология дава възможност пациентът да получи такава пломба, която да отговаря най-добре на нуждите му. Стоматологът изследва пациента са биосъвместимост с използваните материали. Често пъти пациентите имат по няколко вида метални пломби и коронки в устата си. Те често са несъвместими и могат да блокират енергията и да предизвикат заболяване на тялото. Затова трябва да сме сигурни, че металите в устата ни са съвместими, което е важна практика, неизползвана от повечето конвенционални стоматолози. Заради инфекцията и възпалението те съсредоточават вниманието си върху почистването и отстраняването на бактериите и техния източник. Заболелият бъз може да се извади, така инфекцията ще престане да съществува и да влияе отрицателно върху имунната система. Въпреки че тези хирургични интервенции са често срещани, холистичните стоматолози обръщат внимание на естествените методи на лечение като допълнение или вместо конвенционалното лечение. Връзката на устата с останалата част на тялото е основната насока в биологичната стоматология.

Хомеопатични стоматологични лекове

АКОНИТ
Доза от 30-200с може да се даде на човек, изпитал внезапна силна болка (обикновено дължаща се на поемането на студен въздух). Аконитът може да се използва също при панически страх и общо напрежение.

АПИС МЕЛИФИКА
Това лекарство помага за намаляване на възпалението след инжекция и обикновено се дава с потенция 30с три пъти дневно.

АРСЕНИКА АЛБУМ
Използва се в дозировка от 6-30с за нежни кървящи венци или зъбобол, облекчаващ се с топла вода.

БЕЛАДОНА
Предписва се при ранен зъбен абсцес, характеризиращ се със зачервяване и раздразненост, в дози от по 30-200с. Полезен е при болка, свързан с бруксизъм.

НЕВЕН
Този разтвор за външно приложение може да се използва като общ дезинфектант, лекуващ наранявания и намаляващ болката. (Обаче не бива да се прилага при наличието на инфекции или разранена кожа, за да не се затвори раната, преди да е овладяна инфекцията.) Може да се използва също така като вода за изплакване.

КОФЕА КРУДА
Има успокояващо действие и често се използва вместо паста за зъби при случаи, влошаващи се от топлина, но облекчаващи се от студена вода или лед. Дава се в дози от 30-200с.

ФЕРУМ ФОСФОРИКУМ
Дава се в дози от 12-30с. Това лекарство се използва при пулсираща болка или при венци, кървящи след миене.

ХЕПАР СУЛФУРИС
Приема се в случаите на възпалителни инфекции.

ХИПЕРИКУМ
Това е още едно добро лекарство за лечение на травма, за облекчаване на остра болка, свързана с венечната тъкан. Хиперикумът не само намалява болката и подутината, но регенерира и засегнатите нерви. Дава се 30с потенция.

МЕРКУРИУС СОЛУБИЛИС
Използва се при гнойна венечна тъкан, характеризираща се с налепи по езика и лош вкус в устата.

СТАФИСАГРИА
Полезна е след операция или при разрезни рани.

СИЛИКА
Използва се за овладяване на остър абсцес.

Други подходи
Съществуват и билкови препарати, които свеждат до минимум възпалението. Те се състоят основно от масло от смирна и мента, комбинирани с прах от корените на хидрастис. Поставят се направо върху болното място.
Акупунктурата също може да се използва като стоматологично лечение. Изследванията показват, че тази древна техника е ефикасна за успокояване на болката след стоматологична операция.

Какво да се избягва
От голямо значение е захарта и захарните изделия да бъдат отстранени от хранителния режим (и основно безалкохолните напитки, които отнемат калция от зъбите). Консумацията на консервирани храни също трябва да се ограничи, важно е и въздържанието от алкохол, кофеин и диуретици.

Преглед на леченията
За да предотвратите стоматологичните си проблеми, се хранете с качествена прясна храна и с продукти, богати на калций. Осигурете приемането на различни витамини и минерали и използвайте билков екстракт от алое като вода за изплакване. Упражнявайте правилна хигиена на устата, включително миене на зъбите със сода за хляб и кислородна вода, почистване със специални копринени конци и редовно почистване от стоматолог.
Биологичната стоматология предупреждава, че употребата на пломби от сребърна амалгама с вредна и поддържа проверката за биосъвместимост на метлите, за определяне на правилното вещество за пломби. За инфекция и възпаление конвенционалната стоматология нормално избира да се отстранят бактериите и да се извади зъбът.
Паста от смирна и корени от хидрастис могат да се поставят направо върху инфектираното място и да сведат до минимум възпалението.
Акупунктурата е ефикасна при облекчаване на болката след стоматологична операция. Хомеопатичните лекарства могат да се използват при стоматологичните лечения.

Вижте също: Пародонтоза

ДЕПРЕСИЯ

Няма човек, имунизиран срещу депресията. Депресирането е нормалният отговор на определена ситуация. Когато тъжните чувства и лошото настроение обаче пречат на нормалната ни връзка с обществото, те могат да се определят като клинична депресия, изискваща лечение.
През последните няколко години случаите на депресия се увеличиха драстично. От това заболяване са поразени около 30 милиона американци. Степента на депресия може да варира от слаба - предполагаща, че болният е способен да се защити от болестта със самолечение, до силна - състояние, изискващо лечение от опитни лекари-специалисти.
Депресията може да се определи като един от трите типа. Реактивната депресия е следствие от болезнен обезпокояващ инцидент - смърт на обичан човек, загуба на работа или болест в семейството, криза във взаимоотношенията. Това е най-често срещаният тип, който може да порази всеки един по всяко време от живота. Човекът, страдащ от реактивна депресия, обикновено демонстрира липса на интерес към неща, които по-рано са му доставяли удоволствие, но все още могат да му въздействат на основно ниво.
Физически основаната депресия произлиза от дисбаланса на химическите вещества в мозъка. Този вид депресия поразява хората на средна възраст, въпреки че това не е строго определено. Може да има и генетично предразположение към това заболяване. То се изразява в загуба на интерес почти към всичко и е в състояние да повлияе до голяма степен отрицателно върху нормалното ежедневие.
Последният, основният вид депресия, също така физически основана, е маниакалната депресия. Тя се изразява в промяна на настроенията. Човек, страдащ от маниакална депресия, се колебае между периоди на свръхенергия и жизненост и периоди на пълна безнадеждност.
Независимо от това как започва заболяването, от начина, по който се изразява, или от тежестта му, то трябва да се счита за заболяване и на тялото, и на психиката. При планиране на лечението трябва де се вземат предвид и двата момента.

Причини
Когато депресията е екзогенна, то причина може да бъде всяка външна стресова ситуация, а дори и общуването с депресирани хора може да окаже влияние. Въпреки че това са нормални реакции, заболяването продължава да присъства, докато порази вътрешните функции на тялото, не давайки възможност на тялото да превъзмогне болката. Когато присъства постоянно, заболяването се превръща в клинична депресия.
Има няколко хранителни фактора, които влияят върху настроението на човека и водят до депресия. Витаминният дефицит те един от тях. Витамините от групата В са свързани тясно със здравето на мозъка. Нивото на фолиева киселина е обратно пропорционално на силата на депресия. Колкото по-ниско е нивото на фолиевата киселина в кръвта, толкова по-силна е депресията. При депресираните пациенти също така е установена липсата на елемента магнезий. Големите количества флуор, от друга страна, също може да доведат до депресия. Тези минерални хранителни фактори не са рядкост дори при реактивната депресия. Веднъж вече депресиран, човек може да загуби интерес към спорта и здравословното хранене или въобще към храненето. Освен това човек може да е подложен на огромен стрес, който да присъства не само в лошите хранителни навици, но и да предизвиква по-бърза загуба на ценни хранителни вещества.
Химическият дисбаланс в мозъка може да е друга причина за депресията. Допаминът е химическо вещество, предизвикващо неспокойство, стрес, нервност и агресия. Когато нивото му се покачи, човек може да развие чувство на несигурност, на параноя и страх. Серотонинът е другото важно химическо вещество в мозъка, което влияе на душевното здраве. Хората с ниско ниво на серотонин обикновено са подвластни личности, с честа смяна на настроенията и с някои видове натрапчиви импулси, като алкохолизъм, преяждане или работохолизъм, перфекционизъм или вечно отлагане. Серотониновият дисбаланс може да предизвика не само депресия, но и вътрешен гняв.
Депресията мое да е свързана и с други физически фактори, като хипотоироизъм и храна или алергии, свързани с околната среда.

Симптоми
Депресията се изразява физически и емоционално. Класическите физически признаци са главоболие, умора, храносмилателни проблеми, хиперактивност, проблеми със съня (затруднение при заспиването и спането или нужда от неограничено време за спане), загуба на концентрация и хранителни параметри - независимо дали се изразява в постоянно преяждане или загуба на апетит. Често пъти е налице промяна в теглото.
Емоционалната страна на депресията включва прекален плач, песимизъм, чувства за безнадеждност, вина или самосъжаление, загуба на самочувствието, загуба на удоволствието от приятни преди дейности, намаляване на сексуалното желание, склонност към самоубийство. Важно е да се отбележи, че ако някой говори за самоубийство, това трябва да се приеме серозно и да се приложи компетентна лекарска помощ.
Въпреки че много от физиологичните и душевните симптоми на депресията са неща от нормалния живот, когато някои от тези симптоми се проявяват дълго време (няколко седмици или повече), те могат да са начало на депресия и отново е необходима лекарска помощ.

Лечение
Конвенционалният медицински подход към депресията е лекарствена терапия, психотерапия или комбинация от двете. Лекарствената терапия с използването на антидепресанти от рода на лекарството Prozac може да помогне на болния да се чувства по-добре, но антидепресантите имат отрицателни въздействия и не е известна рамификацията при продължителна употреба. Психотерапията е добър отдушник за депресираните емоции и може да помогне на някои пациенти, но освен тялото е важно да се лекува и духът.
Естествените подходи, третиращи и тяло, и дух, са друг път, по който можем да тръгнем. Чрез тях се постигат силни и дълготрайни резултати. Добре е не само да се лекуват симптомите, а да се отстрани основната причина за заболяването. Най-важно е депресираният човек да разговаря с лекаря си, защото всеки отделен случай е различен.

Упражнения
Физическата активност е важен фактор не само за предотвратяване на възникването на депресията, а и за преодоляването й. Упражненията могат да повишават дълготрайно енергията на организма. В резултат на това човек се чувства съживен и цялостен. Най-големият проблем, срещан при включването на физически упражнения в ежедневието на депресирания човек, е началото. Когато човек е в депресия, много трудно може да пристъпи към каквато и да е физическа активност, много лесно се отказва от нея. Като начало е добре да се започне с прости движения. Първо, човек започва да получава усещането за добро самочувствие, ако веднага, след като стане от сън, отиде на разходка. Леките упражнения за разгряване и любимият спорт представляват също начин за въвеждане на спорта в ежедневието. Ако физическите упражнения започнат да влияят положително надуха и тялото, те могат да бъдат увеличени до ниво, съответстващо на нуждите на съответния организъм.

Хранене
Много важно е приемането на достатъчно количество аминокиселини. Затова храните, на които трябва да се наблегне, са суровите, пресни зеленчуци и храните с балансиран протеинов състав. Комплексните въглехидрати са особено важни за човек, който има ниско серотониново съдържание в организма. Проблемът е депресираният човек да започне да се храни здравословно. Предлагаме ви да приготвяте по-голямо количество храна веднъж в седмицата. Голямото количество салата например може да се съхранява в хладилник. Това помага на човек да се храни няколко дни без особено затруднение.

Хранителни добавки
Хранителният статус играе определяща роля в това как се чувстваме емоционално. Съществуват много хранителни добавки, които могат да подобрят емоционалното ни състояние. Важно е да се приемат всичките витамини, влизащи в състава на витамин В-комплекс. Те действат заедно за уравновесяването на мозъчните функции. Незаменимите мастни киселини, като омега-6 и омега-3, както и магнезият и ниацинът са от съществено значение. Да се има предвид, че дозировката на ниацина и периодът, за който се приема трябва да се контролират внимателно, тъй като той може да повлияе върху дейността на черния дроб. Витамин С е важен имуностимулатор - антиоксидант и е от голямо значение е при продукцията на серотонин.

Фактори, свързани с начина на живот и обществото
Опитът да се убеди обезверен човек да промени настроението си може да е безполезен. Но разсейването на депресирания дух е доказало полезността си. Общуването с други хора е от изключително значение за депресираните хора, защото това им помага да се освободят от отрицателните мисли. В частност работата за другите като доброволен труд е един чудесен начин за отклоняване на депресираният човек от тежките му мисли и му дава възможност да се чувства полезен.

Билки
Съществуват билкови екстракти, които имат свойства, подобни на конвенционалните антидепресантни лекарства, но те са по-леки и не притежават страничните им ефекти. Първото билково лекарство е жълтият кантарион, който е много популярен в Европа. Клинични кръстосани изследвания с използването на плацебо подкрепят ефикасността му. Нека се имат предвид и валерианът, лимонката (Scutellaria), хмелът, корените от кава-кава, пасифлората (часовниче), плодът от китайски лимонник, дивият овес и корените от тръстика.

Светотерапия
Според д-р Майкъл Нордън, автор на книгата "Въздействието на Prozac", светлинната терапия показва положителен резултат при превъзмогването на лека депресия, свързана със зимния сезон (наречена сезонно неразположение). Биохимичните процеси в организма на много хора се забавят поради отсъствието на достатъчно количество дневна светлина през този сезон. Създадено е лечение, използващо силна светлина за преодоляване на този вид депресия. Едно от най-новите лечения е специална светлинна система в спалнята, която имитира изгрев на слънце. Тази техника е доказала, че повишава енергията и подпомага превъзмогването на затрудненията при ставане от сън през този период.

Хомеопатични лекарства

Предлагаме ви следните хомеопатични лекарства за силни дълготрайни случаи на депресия. В случаите на хронична депресия хомеопатичните лекарства, въпреки че са полезни, трябва да се използват съвместно с други лечения. Винаги ги прилагайте под контрола на квалифициран лекар.

АУРУМ МЕТАЛИКУМ
Това лекарство се предписва от хомеопатите за лечение на чувството за безполезност, лошо самочувствие и отчаяние. Може да помогне за даване на надежда на човек с реактивна депресия и се смята за много полезно за тези хора, които работят усилено и на които им се е случило някакво съдбоносно събитие. Този тип личности обикновено са идеалисти и целенасочени.

ИГНАЦИЯ
Игнацията се предписва в случаите на депресия, причинена от събитие, предизвикали дълбока тъга или печал, например загубата на любим човек, и когато тези чувства или дълбока скръб са очевидни.

НАТРИУМ МУРИАТИКУМ
Това лечение също се използва при депресия, причинена от събитие, свързано с тежка загуба и стрес. За разлика от игнацията то се използва при хора, които не могат да изразяват чувствата си, които изглеждат силни и страдат мълчаливо.

СЕПИЯ
Това лекарство се използва преди всичко от жени по време на климактериум. Докато депресията, свързана с климактериума, се появява и изчезва произволно, без явна причина, депресията, която изпитва жената, е реална и силна. Тя може да се чувства откъсната от всичко, което някога й е доставяло удоволствие, включително семейството и приятелите й. Този тип депресия се характеризира с раздразнителност и безразличие към останалите.

ПУЛЗАТИЛА
Основно се използва от хора, които показват признаци на маниакална депресия.

Какво да се избягва
Храната ни не само играе важна роля за доброто н и здраве, но може да повлияе и негативно на емоциите ни и да предизвика депресия. Трябва да се избягват следните храни, за да се предотврати хранителният или химическият дисбаланс, водещ до депресия: бърза закуска, прости въглехидрати (това е важно за хората с ниска кръвна захар), алкохол, изкуствени подсладители, продукти от бяло брашно и кофеин.

Преглед на леченията
Психотерапията може да е от полза, но тя трябва да се съпътства от други подходи, за да се лекуват и духат, и тялото.
Терапията с традиционните лекарства, въпреки че се прилага често, има отрицателни странични въздействия и лекува повече симптомите, отколкото причината за депресията, нещо, което е от съществено значение за дълготрайното лечение.
Физическите упражнения могат да повишат нивото на енергията на организма и да предизвикат усещане за съживяване и пълноценност. Започва се с леки упражнения. При почувстван ефект от спортна активност тя може да се увеличава до нивото и типа, подходящи за дадения човек.
Препоръчва се храна, състояща се от пресни плодове и зеленчуци и балансирани протеини, за да се осигури правилното функциониране на мозъка с помощта на необходимите количества аминокиселини. Трябва да се наблегне на комплексните, а не на простите (захар) въглехидрати.
Витамините от В-комплекс, ниациът и магнезият са важни за предотвратяването или превъзмогването на депресията.
Общуването с други хора може да помогне за преодоляването на депресията. Доброволният труд помага на човека да се чувства полезен.
Някои билки имат въздействие, подобно на това на антидепресантните лекарства, но без техните негативни странични ефекти. Жълтият кантарион е широко използван в Европа. Кръстосаните изследвания подкрепят антидепресантният ефект на билката. С успех се използват и валерианът, лимонката, хмелът, пасифлората, плодовете от китайския лимонник, дивият овес и корените на тръстиката.
Светотерапията може да помогне при лека депресия, свързана със зимния сезон.
Хомеопатичните лекарства аурум металикум, игнация, натрум мутриатикум, сепия и пулзатила се използват при силна временна депресия.

ДИАБЕТ

Диабетус мелитус поразява годишно 14 милиона американци и застрашава над четвърт милион. Проблемът силно се влошава и нарасна трикратно за последните тридесет и пет години. Ескалацията на диабета отговаря на повишаването на числото на инфарктите. Двете заболявания обикновено се свързват с по-големите концентрации на рафинирани въглехидрати в храната на западните народи.
Диабетът най-общо се разглежда като заболяване на панкреаса и неспособността му да освобождава достатъчно количество инсулин за усвояването на захарта (инсулинът е хормон, необходим за извеждането на захарта от кръвта в тъканите). Най-новите схващания в тази област разглеждат инсулиновия дефицит само като една от трите възможни причини, останалите две са резистентност към инсулина и нечувствителност към инсулина.
Ювенилният диабет, известен като тип І, обикновено се характеризира с действителен инсулинов дефицит. Смята се, че тази най-тежка форма на диабет поразява децата и подрастващите, след като панкреасът им е бил атакуван от вирусна инфекция или свръхчувствителност. Може и да е генетично придобит. Болните от ювенилен диабет трябва да приемат инсулин през целия си живот.
При настъпилия в по-късна възраст диабет, или диабет от тип ІІ, организмът произвежда достатъчно количество инсулин, но клетките не реагират на неговото присъствие. Нормално инсулинът навлиза в клетките през точки, известни като рецептори. Когато те са запушени от мазнини и холестерол, стават нечувствителни към инсулина и той не може да навлезе в клетките. Гликозата остава в кръвта, създавайки възможност за хипергликемия или повишена кръвна захар. Тази излишна захар се диагностицира като диабет. В този случай има нужда от повишаване на чувствителността към инсулина, приемането на допълнително количество инсулин няма да облекчи състоянието.
Инсулиновата резистентност е подобно състояние, при него инсулинът също е в достатъчно количество. В този случай алергичната реакция към специфична храна му пречи да си свърши работата, като нарушава въглехидратния метаболизъм. Храната, причинила алергията, е различна за различните хора. Житото може да предизвика повишение на кръвната захар у едни, а царевицата - у други. Предизвикващите алергии храни могат да бъдат определени при всеки човек с помощта на изследвания за хранителна алергия.
Диабетът в напреднала възраст е много по-често срещан от ювенилният тип. Той е по-скоро придобито заболяване, предизвикано от наднормено тегло, лошо хранене и липса на движение. Може да е причинен и от честото хранене с храна, предизвикваща инсулинова резистентност. Много от тези случаи могат да се лекуват чрез задоволяване на биохимичните и хранителни нужди.
Началният стадий на диабет от тип ІІ може да потича без симптоми, въпреки че преддиабетното състояние е придружено често пъти от натрупвания в областта на талията. Класическите симптоми на диабета най-често се изпитват от болните от тип І и включват често уриниране, особено през нощта, силна жажда и глад ,умора, отслабване, раздразнителност и неспокойствие. С напредването на диабета се уреждат очите, бъбреците, нервната система и кожата. Развиват се инфекции и втвърдяване на артериите. При диабет от тип І липсата на инсулин може да причини кома.

Лечение

Подход на конвенционалната медицина
Синтетичният инсулин, създаден през 1920г., се е считал за чудотворно лекарство. Наистина, той е предотвратил страданието и е спасил живота на много хора. Преди създаването на синтетичния инсулин диабетиците са страдали от усложненията на болестта, като слепота, подагра и гангрена. Инсулинът е удължил живота на децата диабетици с десетилетия. Днес много деца и диабетици водят нормален и ползотворен живот.
Проблемът с инсулина е, че се предписва на всеки, а не само на тези с действителен инсулинов дефицит. Даването на този хормон на човек с нормално ниво на инсулин в кръвта може да е противопоказно. Това е, защото инсулинът стимулира създаването на антагонисти в организма, които да противодействат на действието му върху нивото на кръвната захар. Когато диабетикът получи инсулин и нивото на кръвната му захар започне да спада, организмът веднага реагира със синтез на растежен хормон и епинефрин. Тези хормони поддържат високо нивото на кръвната захар. Агресивната инсулинова терапия в този случай оказва обратно въздействие.
Постоянното колебаене на нивото на кръвната захар може да доведе до широк спектър от заболявания. Клиничните изследвания показват как диабетиците, лекувани агресивно с инсулин, имат 40% по-висока заболеваемост на очите от лекуваните умерено. Независимо от това инсулиновото лечение е въпрос на избор в традиционната медицина.
Друг проблем, свързан с лечението с инсулин, е, че то може да доведе до увреждане на артериалните стени, което, от своя страна, води до сърдечно-съдови заболявания. Честотата на сърдечните кризи и инфарктите е от пет до седем пъти по-висока сред диабетиците, отколкото сред останалата част от населението. Седемдесет на сто от смъртността при диабетиците се дължи на сърдечни заболявания, причинени от втвърдяването на големите артерии.
Други усложнения се получават в резултат на увреждането на капилярите, особено водещите към очите, бъбреците и периферните нерви. Тъй като те стават плътни и чупливи, за кръвта става трудно да преминава през тях и те загубват от функционалността си. Внезапното повишаване на кръвната захар наслагва върху кръвоносните съдове в ретината на очите допълнително напрежение. Повтарящите се стресови ситуации, които диабетиците често изпитват, причиняват кръвоизливи и скъсвания на кръвоносни съдове. Последствието от няколко кръвоизлива обикновено е слепота, последвана от глаукома. Подобни на тези са и причините за бъбречната недостатъчност. В този случай азотните отпадъчни продукти не могат да бъдат отстранени от организма. Навлизането им в кръвообращението води до неврити и гангрени, започващи с изтръпване и нарушение на периферната чувствителност. Често пъти се стига до ампутация.
Инсулинът не е единственото лекарство за диабетиците в ортодоксалната медицина. Съществува и група от перорални медикаменти, които стимулират инсулиновата секреция. Някои от тези лекарства повишават чувствителността на рецепторите и така дават по-голяма възможност на глюкозата да навлезе в клетката.
Въпреки привидната им полза пероралните лекарства, като орианза, диабиназа и толиназа, са обезпокояващи, тъй като предизвикват странични въздействия. Едно от най-обезпокоителното е повишаването на податливостта към сърдечни кризи. Диабетиците изобщо са повече предразположени към сърдечни заболявания, а и лекарствата създават допълнителен риск.
Традиционната медицина обръща внимание на диетичното хранене, но за съжаление недостатъчно. Диабетиците са съветвани да избягват всички въглехидрати, тъй като се предполага, че тези храни се разграждат до глюкоза. Но не се прави разлика между прости и комплексни въглехидрати. Нещо повече - не се взима под внимание алергичната реакция към храната.
За разлика от простите захари комплексните въглехидрати могат да бъдат полезни за диабетиците. Въпреки че и двата вида се разграждат до глюкоза, последните не отиват направо в кръвта. Комплексните въглехидрати преминават през дълъг процес на разграждане и освобождават захарта постепенно и направо в кръвта. Вместо това да доведе до повишаване на нивата на кръвната захар, комплексите въглехидрати ги стабилизират и подобряват здравословното състояние.
На диабетиците се препоръчват храни с високо протеиново съдържание, което може да причини някои допълнителни проблеми, особено когато протеинът е от животински произход. Животинските протеини са богати на мазнини, което прави човека по-податлив на сърдечно-съдови заболявания. Рецепторите се задръстват с мазнини и холестерол, водещи до по-голяма инсулинова резистентност. Неотменното повишаване на нивото на кръвната захар води след себе си предписването на повече лекарства. Голямото количество протеин е свързано с увреждане на бъбреците. Понеже той не може да се съхранява в тялото, трябва незабавно да се преработи. Богатата на протеин храна вреди на нефроните и причинява бъбречни заболявания у диабетиците. Много от пациентите се налага да бъдат подлагани на диализа или бъбречна трансплантация.

Естествен подход
Често пъти диабетът може да претърпи положителна промяна с помощта нездравословния начин на живот чрез диета, витамини и физически упражнения, задължително условие обаче е да не се прекъсне веднага приемането на лекарства. Напротив, промяната трябва да се извършва постепенно. Под ръководството на лекар инсулиновата зависимост може да бъде намалена или напълно отстранена. Докато при тип ІІ диабетът реагира най-драстично на този подход, ювенилният диабет може да се повлияе положително, като се намали нуждата от инсулин.

ДИЕТА
Понеже диабетът и сърдечните заболявания са тясно свързани, много конвенционални лекари препоръчват на диабетиците диета с ниско съдържане на мазнини, използвана и от пациенти със сърдечно заболяване, Тя се състои от вегетарианка храна, съдържаща много целулоза - приемана сурова, покълнала, парена, готвена или пържена с малко или без олио. Добавката на трици и други форми на целулоза извеждат излишното количество захар извън организма. Диабетиците, както и хората предразположени към това заболяване, произвеждат прекалено голямо количество инсулин в отговор на въглехидратите, така че повечето от долуизброените храни трябва да се изключат, докато се нормализира инсулиновата реакция. Това са хлябът, макароните, картофите, оризът, царевицата, пащърнакът, бананите, стафидите и другите сладки плодове и зеленчуци. Богати протеинови източници са пуйката, пилето, яйченият белтък и тофу. Отношението на въглехидратите към протеина и мазнините е 40:30:30.

ФИЗИЧЕСКИ УПРАЖНЕНИЯ
Физическите упражнения са от изключително значение за изгарянето на калориите и за нормализиране обмяната на веществата. Те са важни за възрастните хора с наднормено тегло, които са по-малко подвижни. Упражненията повишават чувствителността на организма към инсулин. Като понижават холестерола, те понижават и нивото на триглицеридите в кръвта, подобрявайки глюкозната асимилация. Поради тази причина нуждата от инсулин винаги намалява, когато болните се занимават с плуване, футбол или друг спорт. И обратно, спортистите забелязват увеличаване на нуждата си от инсулин, когато прекратят тренировките за дълъг период от време.
Не само спортистите са облагодетелствани от упражненията. Десет-двадесет минути леки спортни упражнения след хранене помагат за намаляването на количеството инсулин, необходимо за поддържането на нивото на кръвната захар. Бързото ходене леко ускорява метаболизма и по този начин прави абсорбацията на храната по-ефикасна. Това предпазва от прекомерно повишаване на кръвната захар.
Изключение към правилото за спортни упражнения след хранене правят диабетиците със сърдечни заболявания. При тези пациенти упражненията след хранене могат да предизвикат криза на ангина пекторис (гръдна жаба) поради преминаването на кръвта от червата в краката и по другите части на тялото.

ИЗСЛЕДНАНЕ ЗА АЛЕРГИЯ
Едно изследване за алергия може да се окаже полезно, ако проблемът за инсулиновата резистентност се корени в нея. З ада се определи дали дадена специфична храна предизвиква хипергликемия, лекарят трябва да проследи стойностите на кръвната захар преди и след хранене. След като алергенните вещества се изолират от храната на пациентите с инсулинова резистентност, това рефлектира положително върху състоянието.
Елиминирането на алергените може да доведе и до намаляване на теглото. Болните имат желание да приемат тези храни, но след като те бъдат отстранени от хранителния режим желанието за тях престава.

МИНЕРАЛНИ ВЕЩЕСТВА
Най-важното вещество за диабетиците може би е ванадил сулфатът. Открит във Франция в края на ХІХ век, ванадил сулфатът е помагал на диабетиците, преди да бъде открит инсулинът. Обикновено се приема три пъти на ден. Други важни минерални вещества са хромовият пиколинат, магнезият и калият, които помагат за нормализиране съдържанието на глюкозата при инсулинозависимите диабетици. Цинкът също е незаменим за нормалната инсулинова продукция.

БИЛКИ
Корените от глухарче и очанка пречистват черния дроб и кръвта, което косвено помага за лечението на диабетиците.
Листата на черната боровинка са известни със стимулирането на инсулиновата продукция. За разлика от много други лечебни треви чаят от тях е с много приятен вкус. Ако вие сами събирате листата, добре е да ги откъсвате, преди да са се появили плодовете, или след като те вече са преминали. Плодовете изсмукват силата на растението.
Като повишава кръвообращението, гинко билоба облекчава симптомите, свързани с диабета, например аритмията и проблемите с очите.
Други билки, полезни за диабета и някои панкреатични проблеми, са: pau d'arco, кедрови семки, алое, джинджифил, репей, нощна свещ, корени от лъжлив еднорог, лук, хвойнови шишарки, оксикокус, сминдух, хидрастис, алфалфа и келп. Тези билки са безопасни, когато се взимат с което и да е от предписаните лекарства, и са особено полезни, когато се приемат преди тях.

ХОМЕОПАТИЯ
Лекарството мукокел, произведено в Германия, може наистина да излекува диабетната невропатия. Болните съобщават за възстановяване на чувствителността в крайниците си, както и за подобрения в зрението.

ХЕЛАЦИО
Помага със свойството си да намалява диабетната ретинопатия и язвите в краката.

Какво да се избягва
Диабетиците трябва да намалят приемането на захар и да увеличат целулозните диетични храни. Освен разрушаващото си действие захарта намалява съдържанието на хром. Когато нивото на това вещество спадне, се увеличава очното налягане. Това може да предизвика проблеми със зрението.

Преглед на леченията
Диабетиците често пъти се чувстват добре, практикувайки диетата на сърдечноболните пациенти: богата на целулоза и бедна на мазнини храна при съотношение въглехидрати:протеин:мазнина = 40:30:30.
Спортните упражнения помагат за коригиране на забавения метаболизъм, нормализират теглото и поддържат нивото на кръвната захар.
Необходимо е да се определят и отстранят алергенните храни от храната.
Минералните вещества, които могат да помогнат за възстановяване на баланса на кръвната захар, ванадил сулфатът, хромовият пиколинат, магнезият и калият.
Хомеопатичното лекарство мукокел също може да помогне на страдащите от диабетна невропатия да възстановят чувстителността на крайниците си и да подобрят зрението си.
Хелацио-терапията повишава кръвообращението на микрокапилярите в очите и крайниците.

 

Край на I част